Франц Кафка е роден на 3 юли 1883 г. в Прага, тогавашна Австро-Унгария, в семейството на търговец от еврейски произход. Кафка е сред най-значимите немскоезични писатели на миналия век, родоначалник на екзистенциализма в литературата. Познат ни е с „Процесът”, „Метаморфозата”, „В наказателната колония” и др. 

Почти във всичките си творби Кафка разработва темата за личностното поражение пред неведомите сили на закона и непроницаемите житейски условности. Героите му напразно се стремят към социална значимост, а крушението им е представено най-често в леко иронична светлина.

Кафка умира на 3 юни 1924 г. в санаториума в Кирлинг край Виена, поразен от туберкулоза, ненавършил четиридесет и една години.

Капана.БГ подбра някои от най-вдъхновяващите мисли на Кафка.

Всеки, който запазва способността да вижда красотата, никога не остарява.

Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно.

Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен.

Продуктивността е да можеш да правиш неща, които не си могъл преди.

Да вярваш в прогреса не означава да вярваш, че е направен някакъв прогрес.

Започни с това, което е правилно, а не с общоприетото.

Ако вярваме силно в нещо, което не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно.

Книгата трябва да ни служи като брадва за замръзналия свят под нас.

Първият признак, че започваш да разбираш, е желанието да умреш.

Този, който търси, не намира, а този, който не търси, бива намерен.

Страданието е позитивният елемент в този свят, макар да е единствената връзка между света и позитивното.

Общуването с хората подтиква към самонаблюдение.

Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.

Всяка революция оставя след себе си само тинята на една нова бюрокрация.

Какво общо имам с евреите ли? Аз едва ли имам нещо общо със самия себе си.

Историята, тази героична родина във времето, днес вече не удовлетворява евреите: те са завоювали правото си на родина в пространството.

Не бива да се привлича вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. Трябва да се държим спокойно, дори когато всичко се върши противно на здравия разум.

Страхът е моят наркотик и вероятно най-добрата част от мен.

Най-новият коктейл-бар в Пловдив с вдъхновяваща концепция

Миналата седмица ви разкрихме къде е най-истинската италианска пица под тепетата, а съвсем естествено е днес да разкажем повече и за заведението със странното име в непосредствена близост до Pizza Pazza.

Собствениците – Николай и Боян – са от тази рядка порода мечтатели, които искрено вярват, че мечтите се сбъдват и тук – в Пловдив. Според тях Европейската столица на културата 2019 е изключително подходящо място, където да живееш и правиш бизнес, а фактът, че толкова много млади хора избират да търсят щастието навън – тъжен. Името Крилото е метафора за твърдото им убеждение, че и в България може да летиш, стига да го искаш силно и да не се страхуваш да опиташ.

Двете места – Pizza Pazza и Крилото се помещават на мястото на бившето култово заведение Авеню, като целта е да възродят най-добрите години на култовия бар, но с нова визия и концепция. Симбиозата между двете наглед различни по вид локации е съвсем естествена, защото нима има нещо по-нормално от това след кафето с приятели следобед да се преместите една крачка встрани, за да продължите разговора на по парче вкусна пица например?

В кафенето нищо не е крещящо и твърде тежкарско, а напротив – с една непринудена и непретенциозна обстановка Крилото е коктейл-бар, в който всеки е добре-дошъл. Няма нужда да слагате лъскавите тоалети и високите токчета, а просто да се отбиете винаги, когато закопнеете за добро кафе сутрин или коктейл след работа.

А когато се намираш до най-добрата италианска пица в Града под тепетата, съвсем разбираемо е да предлагаш и най-доброто италианско кафе. Брандът Mogi е част от Ferreti Group, а историята му започва през 2007 г. от една детска мечта. Служителите там ръчно подбират най-добрите кафеени зърна и целият фокус на работата им в индустрията е съсредоточен върху запазването на биоразнообразието, околната среда и уважението към човека и природата. Капучиното е с нежна и пухкава пяна, а съчетанието между сортовете арабика и робуста е перфектната комбинация за мекия вкус.

Коктейлите сред градината също не са за изпускане, защото макар и разположено на един от натоварените булеварди в града, Крилото е сякаш скрито зад отлично поддържаната зеленина и предлага така жадуваната прохлада  в жежките месеци. Барманите са изключително опитни и създаването на авторски напитки изобщо не е предизвикателство за тях. Разбира се, не липсват и тоталните летни любимци като италианския Аперол Шприц и така подходящия за Инстаграм кадър розов джин Beefeater.

И за да продължат идеята с неограничения полет, който само крилете на нашите мечти могат да ни осигурят, от заведението отправят закачка към всички посетители. Те сами могат да подберат любимите си крилати фрази и да ги напишат във Фейсбук страницата на Крилото, за да бъдат впоследствие принтирани и закачени на специално обособените колони до входа. Така всеки може да бъде декоратор в любимото си място и да сподели редовете, които го мотивират да продължава напред.

Крилото не е само мястото, в което да изпиеш кафето или питието си, а вдъхновение за всички, които имат големи мечти и не се страхуват да ги преследват!

Единадесетото издание на детският Международен балетен фестивал „С любов за танца“ стартира с най-новия спектакъл на пловдивското Балетно студио „Буратино“ в първата юнска вечер на 2019-а година.  В него взеха участие всички възпитаници на балетното студио, от най-малките до най-големите, а солисти бяха Елица Йовчева, Василена Кючукова, Даниела Калчева, Константина Константиниду, Мила Чернева и Теодора Богоева.

Точно в 19:30 часа завесата на сцената на Градски дом на културата „Борис Христов“ се вдигна и тържественото откриване започна с представяне на гостите от различните градове на страната и чужбина. В рамките на 2 дни гостите ще имат възможността да представят своите умения в балетното изкуство пред професионалното и детското жури на фестивала. На 2 юни от 19:00 часа на сцената на ГДК „Борис Христов“ всички балетни студиа ще представят своите групови изпълнения, а на 3 юни също от 19:00 часа пловдивската публика ще има шанса да наблюдава соловите и дуетните танци на участниците.

Фестивалната традиция бе спазена за 11-и път – на 1 юни, Международен ден на детето, откриването да е с премиерния спектакъл на балетно студио „Буратино“. Младите таланти на това красиво изкуство представиха фееричната постановка „Безброй вдъхновения“ по музика на М. И. Глинка. Хореографията е дело на д-р Бонка Матова и доц. Желка Табакова, сценографията и мултимедията са на Меглена Йорданова, художник- изпълнител на костюмите е ателие „Аглая“.

Човекът, който стои зад цялостният блясък на спектакъла, който неуморно през целия сезон се труди редом с децата от студиото, който ги напътстваше и критикуваше, когато имаше нужда, който превърна няколко танца в зрелищен спектакъл е ръководителят на БС „Буратино“ Маша Иванова. Без нея тази приказка, която гостите на фестивала видяха снощи на сцената нямаше да съществува.

„Безброй вдъхновения“ е спектакъл за музиката и танца, които се сливат в едно и карат зрителя да попадне в един свят, изпълнен с емоция, страст и любов към балета. Всички деца дадоха всяка една частица от себе си, от сърцата си, от душите си, за да пресъздадат магията на танца пред аудиторията – гостите на фестивала, родители, приятели и близки.

Мигове преди старта на спектакъла, преди магията да се случи, солистите си обещаха да танцуват с душите си, да стъпват без страх, а с воля и любов. Обещаха си да не се страхуват, да се раздадат до край, да се забавляват, да отблъснат сълизте и болката и да плачат на финала, след като се затвори завесата, но да плачат от щастие, от радост…

И така децата на Пловдив, децата, отдадени на танца, всички възпитаници на Маша Иванова дадоха старта на няколко вълнуващи дни, през които балетът ще влаее града под тепетата.

Снимки: Маги Стоева и Борис Добрев за Под тепето

Автор: Даниела Калчева – стажант

Даниела е лауреат на конкурса „Написано за Пловдив“, организиран от район „Централен“. Тя спечели с есето си „Пловдив – древен и вечен“, а част от награда ѝ е стаж в медиите Под тепето и Капана. Талантливата Дани е в 11 клас на Хуманитарната гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“ 

Един от най-популярните фестивали под тепетата тази година ще бъде само в едно издание, а обещанието е, че то ще е грандиозно! Темата на 2019  е Наследството и освен музикалната програма на двете главни сцени, основен фокус са графити проектите, които ще бъдат 3 на брой. В допълнение към артистичните проекти, тази година организаторите наблягат сериозно и на зелените инициативи. В началото на улица Абаджийска вече се появи нов мини парк, в който са засадени дървета, а по време на събитието тя разцъфна като цветна градина с кътове за почивка и се превърна в идеална локация за най-цветната селфи снимка.

Уличките на Капана вече са изпълнени с изложители, а щандовете, отрупани с продукти от най-различни видове. Алкохолен сладолед с малиново вино, артистични инсталации, нови и още по-цветни графити, деликатесни вкусотии, авторски бижута, облекло от български брандове са само малка част от изненадите, които за пореден път превръщат уикенда в Пловдив в един голям празник. Дори мрачното време и прогнозите няма да уплашат стотиците желаещи да се потопят в капана на фестивала.

А ето и няколко локации, които веднага направиха впечатление на нашия екип:

Големият капан с примамливото сиренце, който се превърна в едно от най-предпочитаните места за снимки в предишното издание, отново е център на стрийт фотографията и приютява великолепните кадри от града на талантливия творец Велислав Балдев, a.k.a. LYON VISUALS. Той  представя зверските си фотографии, уловили нечовешката му гледна точка към улиците на Пловдив.

Вижте още много снимки и идеи в LOST IN PLOVDIV

Един от любимите ни художници Иван Шишков оцвети галерия Червеното пони в синьо. Видният демократ, плакатист, бохем и разкошен човек не направи политическа акция в дни след избори и партийни трусове, а просто подреди 21 картини, вдъхновени от Мароко, в двора на паметника на културата, който още живее с пулса на Начо Културата.

В творбите си Шишо изобразява видяното, изживяното, вдишаното и помирисаното в синия град  Шефшауен. Новата му изложба следва хронологически и тематично последната му експозиция Санторини, която накара много почитатели на изкуството му да гледат в светлосиньо. Този път синьото обаче е по-тъмно, заради цветовете и ветровете в Шефшауен.