Първо се появява италианският оригинал. След няколко месеца следва гръцката версия. След това испанска и турска версии, както и драматична адаптация в Израелския национален театър. Общо взето „Перфектни непознати“ има девет адаптации, както и още предстоящи. Паоло Дженовезе, който пише и режисира италианския филм Perfetti Sconosciuti изчислява, че общо версиите ще станат 15 или 16. Последното допълнение към списъка е Perfectos Desconocidos, мексиканският римейк на Маноло Каро.

„Перфектни непознати“ е като дънките от „Женско братство“ – сюжетът пасва на всяка държава. Как е възможно това? Представете си сценария като шаблон. Всяка версия съдържа едни и същи съставки – седем герои, две стаи в богато обзаведен апартамент и една много опасна игра. В този шаблон всеки режисьор може да вмъкне естетическа креативност и културна специфичност.

Действието започва привидно просто. Във вечер на лунно затъмнение седем стари приятели се събират на вечеря. Героите са представени в поредица от забързани въвеждащи сцени. Срещаме се с младоженците, които успяват да се промъкнат за бърз секс преди партито. Виждаме и сърдитата, караща се двойка, както и домакините – терапевт, която не може да общува със съпруга си и дъщеря си. И не на последно място, необвързаният мъж, който изглежда не на място сред приятелите си.

Мислим си, че познаваме тези хора от първата сцена, защото те си мислят, че се познават. После започва магията на „Перфектни непознати“. След като приятелите удобно се настаняват около масата домакинята Ева им предлага нестандартна игра. Всеки трябва да остави телефона си на масата. През останалата част от вечерта ще трябва да четат съобщенията си на глас и да отговарят на входящите повиквания на високоговорител.

Очевидно играта има катастрофални последици. Както казва Ева преди началото на играта „Тези устройства са се превърнали в черните кутии на живота ни.“ През цялата вечер тайните на героите се разкриват една по една. Но нито една от тях (а те са много) не може да се сравни с неочаквания обрат накрая.

Мобилните телефони са станали такава голяма част от живота ни, че на зрителите не им е трудно да се припознаят в героите. Посланието на филма е универсално. То лесно би достигнало до хората и ако филмът просто беше преведен и разпространен по света. Но тогава нямаше да е този глобален феномен. Чрез адаптиране на структурата на филма към очертанията на дадена страна и култура, „Перфектни непознати“ дава индивидуален почерк на универсално приложимата модерна ситуация.

И се получава. Ако гледате гръцката версия например, няма да разберете, че това е адаптация. Защото героите са толкова пълнокръвни – от лингвистичните им особености до културните препратки. Същото важи и за останалите версии.

Предстоят адаптации в Полша, Германия, Египет, Русия и Швеция. А с възхода на родното кино през последните години, защо да не видим и българска версия на „Перфектни непознати“?

Тази седмица в Пловдив ще си говорим за аналогова фотография, ще обсъждаме филми и ще танцуваме суинг

Снимка: Георги Матов

15 януари

Защо да (не) снимаме на филм?

През последните години се забелязва завръщане към аналоговата фотография. Все повече хора започват да снимат на филм и хващат в ръце старите камери. Случайно ли е това или е просто мода? На тези въпроси ще се опитаме да си отговорим под формата на открита лекция. Ще си поговорим за видовете филми, емулсии, камери, предимствата и недостатъците спрямо дигиталното снимане, копирането на хартия и още за много други интересни неща. Лекцията ще се води от екипа на 7 Films Lab - Илко Ранджев и Виктор Цонев (Pink Tsonk).

Бар „Пощата“
19 часа

16 януари

Le'Push @Bee Bop Cafe

Акустичното трио Le'Push ни кани на първия си концерт за новата година. Младите музиканти ще изпълнят авторски и кавър парчета в различни стилове - блус, джаз, рок, реге, поп...

Bee Bop Café
21:30 часа

17 януари

Кино дискусия: I Stand Alone / Падингтън

Дискусия номер 74 на Кино клуб Пловдив ще бъде посветена на два крайно противоположни филма - провокативния "I Stand Alone" на Гаспар Ное и детския "Падингтън".

Клуб „Фарго“
20 часа

Wunderbær - Откриване

От Hills Beer ни канят на откриването на новото им място в центъра на Пловдив. „Искахме да сме по-близо до вас и да ви предоставим най-доброто от нашата пивоварна,“ споделят от Hills. „Затова обединихме Bar и Beer в Wunderbær.“

Wunderbær
19 часа

Още събтия вижте в Lost in Plovdiv.

Светлана Куюмджиева, артистичен директор на фондация „Пловдив 2019”

Снимки от Александър Богдан Томпсън

Пловдив е европейска столица на културата! Не от вчера. Просто вчера всички разбраха.

Случва се за първи път в България и на мнозина ще отнеме още време, за да разберат, какво точно означава това, как се открива, как протича, как се закрива, що е то градско шоу, как да се забавляваме, как да не нанасяме умишлена вреда на културен проект, за да угодим на егото си и тн. Този проект учи всички ни на нещо. Понякога по трудния начин.

Това, което ми направи обаче най-силно впечатление, по време на така широко коментираната историческа нощ на 12 януари 2019, беше публиката. Великолепната публика! Хилядите хора, които дойдоха с нас в студа, за да преживеят този тържествен момент. Огромна, спокойна, весела, културна публика. Без напрежение, без провокации, без нищо, което да помрачи прекарването. Фантастични!

Благодаря на колегите ми, хората от екипа на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 / Plovdiv 2019 ECOC, които във всеки един момент правеха абсолютно всичко до свръх изтощение, много над нормалните човешки възможности (много имена има за изброяване тук), на Sven Sören Beyer и на неговия супер професионален екип, които разбраха от първа ръка, какво е да правиш изкуство в България, на Пловдив 2019 – доброволци / Plovdiv 2019 – volunteers, без които нямаше да се справим никога, и на Лили Бързева, която ни ориса с красивата си усмивка! Благодаря и на охранителите по входовете, които проявиха невероятно възпитание, спокойствие, чувство за хумор!

Има и още хиляди, които допринесоха за тази хубава пловдивска атмосфера в съботната вечер. Благодаря!
(Артистите и участниците ще покажа отделно)
#gameover #ayliak
Alexander Bogdan Thompson

Коментарът е от личния профил на артистичния директор на фондация „Пловдив 2019” във Фейсбук. Публикуваме го с нейното разрешение

Етнографският музей отвори широко съкровищницата си с музикални инструменти за старта на Пловдив 2019

Ромска фамилия, свирила дълги години по улиците на Трихълмието, дарила цимбала си от XIX век на музея

От експозицията ще разберете още за спецификата на мечкарските гъдулки и тайните на родопските гайди

Таня Грозданова

В Регионален етнографски музей събитията за Откриващия уикенд на годината, в която Пловдив носи титлата Европейска столица на културата, започнаха с нова атрактивна изложба със заглавие „Песента на дървото“. Въпреки че е от фонда на музея, тя се представя за пръв път в него, но е пътувала в чужбина. Сега е допълнена с непоказвани експонати. Разказва за народните музикални инструменти гайда, гъдулка, тамбура, зурна и такива, използвани в новия следосвобожденски град, като цигулка, виола, цитра, мандолина и прочее. Тя е разположена на втория етаж, където в центъра посрещат посетителите две двойки младоженци – представители на двата тематични периода.

Така Етнографският музей отвори широко съкровищницата си с музикални инструменти за старта на Пловдив 2019, изработени от дърво, в едно с истинските истории на техните майстори и притежатели. В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина. Тук е едни от най-старите запазени кавали у нас.

Кавалът на Радю Еневр, роден през 1862, с който свирецът участвал в първия конкурс за кавалджии в Пловдив на 21 септември 1898 г и го спечелил. Инструментът постъпва в музея 1983 година. Дело е на майстор Никола Метексов от Чепеларе – овчар и страстен кавалджия, който започнал да майстори подобни метални кавали, след като няколко дървени му се пропукали. Този е триставен, стругован с рогови втулки, инкрустиран с богата метална украса. Майстор Никола битувал в края на XIX век в село Читак, днес Бяла река.

Майсторската гъдулка на бай Ради Хаджията – мечкадарин от село Виница, който свирил на нея. Изработена в края на XIX век. Направена от яворов дърво, а лъкът е от черница. Инструментът е дарен на музея от неговия внук Ради Стефанов Костов през 1968 г. Гъдулките на професионалните мечкадари – певци, музиканти и дресьори, разигравали мечки,  са по-големи от другите, заради изпълненията им на открито.

Редом до нея е съвременната ѝ посестрима – последната изработена  гъдулка от акациево дърво на пловдивския майстор Христо Стефанов, на чийто инструменти свирят музикантите от ансамбъл „Тракия“. Тя е дарена на музея през 2016-а от неговия син Николай Стефанов.

Николай (на снимката в средата) е наследил занаята и уменията на баща си, неговите тамбури и гъдулки се търсят днес от инструменталисти в цял свят.

Тук е и един рядък инструмент за нашите земи –цимбал. Историята на този, може би много пловдивчани помнят. Той е бил притежание на ромска фамилия, свирила дълги години по улиците на Трихълмието.

Когато възрастният музикант починал, неговият внук продължил кариерата си на музикант, но решил да остави цимбала в музея. История е достойна за римейк на филма „Червената цигулка“, тъй като е дело на прочутия унгарски майстор Джоузев Шунда, творил през 80-те години на XIX. Още се проучва как инструментът е стигнал до България преди 130 години.

Уникален инструмент, непоказван до сега е канон или кануун. Арабски музикален инструмент, наричан „арабско“ или „турско пиано“. Резбован с резонатор от пергамент. Свири се с пощипване с едната ръка, а с другата се правят настройки.

Колекцията на музея наброява над 100 инструмента, традиционните са 74, а сега са изложени само половината от тях. Веки инструмент носи в себе си най-малко две истории – тази на майстора, който го е създал и втората – на музиканта, който свири на него. Всеки един от тях влага душата и сърцето си.

Всички тези инструменти могат да бъдат чути като звучене на интерактивния модул в музея.

Вижте още снимки от откриването в Под тепето.