Отдавна имах мечта да направя концерт в индустриална зона. Предизвикателство е. Носи много по-различно усещане, звучене. Това е алтернативна среда както за гражданите, така и за изпълнителите, споделя Иван Неделев

Паулина Гегова

Лятото е сезон, в който градът опустява, защото всички бягат на морето дали за почивки или за четири месечна работна ангажираност. Посещаемостта в клубовете намалява, но пък сцените в градска среда се увеличават. Да, през лятото няма толкова много хора, но то е най-перфектното време за открити концерти, бягащи от клубното звучене.

Летния театър, Младежки хълм , Лятно кино „Орфей“ и Античния театър са само част от дестинациите. Само след броени дни още една ще отвори врати за любителите на твърдата музика. Това ще е първият концерт от поредицата Onstage Session, по идея на BeeBopCafe, IGS sound & light и Onstage.io. На 23 рокът ще гръмне на сцената, която се намира в двора на музикалната фабрика IGS, в индустриалната зона. Първият концерт е акустичен и е запазен за зверската група Odd Crew и нашите любими GABANA. Двете банди ще свирят unplugged заедно за първи път в кариерите си, което само по себе си, прави нещата доста по-пикантни.

Иван Неделев, един от организаторите, е отдал цялото си време и труд върху събитието. Той се занимава с организиране на концерти от много години – 13 в „Конюшните на царя“, миналата във външната сцена на Театъра. Както знаем, тази година тези две дестинации са извън строя. Точно това кара BeeBop да се насочат към проекта за още по-голяма сцена. Тази на бул. „6-ти Септември“  252 е цели 525 кв.м. и събира около 600 души.

Интересно е, че теренът ни беше право пред очите, а до сега не се бяхме възползвали от него. Това е собствена земя, свободно пространство, на което сцената ще се гради за всеки концерт. Интериорът също ще се сменя. Ще се изгради и външен бар. За сега пускаме пилотно мероприятие и ако всичко е наред, и на хората им хареса, ще изградим цялостна програма, обяснява Неделев.

Относно бюрокрацията всичко е в ред. Не е имало пречки, екипът спазва наредбата за общественият ред и сигурност. Ще има охрана, лесен достъп до вход/изход, противопожарна система, полицията е уведомена, ще се проведе в позволените от закона времеви граници.

Отдавна имах мечта да направя концерт в индустриална зона. Предизвикателство е. Носи много по-различно усещане, звучене. Това е алтернативна среда както за гражданите, така и за изпълнителите. Но всичко ще е изработено много професионално. Музикалната платформа Onstage е създадена също от пловдивски екип. Онлайн платформата събира музиканти от цял свят, с които можеш да завържеш професионални, че и приятелски отношения. Със сигурност една от целите ни е да можем да посрещаме и западни изпълнители. Колкото за първото издание – смятаме да го запишем по професионален начин, както и за в бъдеще да се направи live streaming.

Иван признава, че между тях и другите отворени сцени, конкуренция няма. Не това е целта, това не е състезание. Даже напротив, споделя, че колкото повече събития се организират, толкова повече хората ще свикват, че градът се разраства. Ще има по-богат избор за по-широка аудитория, както и по-голям шанс за разнообразни изпълнители да споделят музиката си.

Линк към събитието във facebook: https://www.facebook.com/events/633796873436690/

Площадът пред паметника на Левски остана празен в деня на рождението му

Пловдив не се поклони пред Апостола на Свободата. Единици застанаха пред паметника на Васил Левски в полите на Бунарджика, за да отбележат 179 години от рождението на най-великия българин. В нозете на Дякона цветя поднесоха не повече от 15 редови пловдивчани. Церемонията събра единствено протоколно присъстващите политици, хора на администрацията, военни, представители на различни граждански сдружения. Няколко млади родители дойдоха с децата си. Половин дузина дами на възраст и едно младо момиче направиха за кратко опашка пред монумента. Представителните формирования от пловдивския гарнизон дадоха свободно веднага след химна. Политиците свалиха саката си и тръгнаха по така важните си дела. И това беше. Левски бе почетен.

И днес го търсим. Винаги, когато имаме нужда от него, се връщаме при Апостола, каза в словото си председателят на общинския съвет Савина Петкова. Малцина се върнаха при Дякона обаче днес. Малцина го потърсиха.

Рок групата NI.co е основана през 2012 г., но в последните месеци тяхната звезда почна да изгрява. Изградена от Николай Николов, барабаниста Владислав Христов и басистът Кирил Диков, момчетата изкарват хит след хит. Първият им сингъл се казва "Реалност ли си". След него следват "Грам срам", "На ръба" и "Някой" с Litter Jack. Последната им песен "Да останеш тук" излезе едва преди седмица и вече се върти редовно по българските музикални телевизии.  Можете да го слушате тук: https://www.youtube.com/watch?v=fUZjSwDYwYs

За да ни разкаже малко повече за музиката и животът, се срещнахме с Николай Николов, създател и вокал. Вижте неговите мисли и чувства, които сподели на нашия репортер Паулина Гегова. 

-Разкажи ни малко за себе си - за това какъв е бил животът ти, детството, какъв е характерът ти. Трудно е човек сам да се опише, но опитай.

Аз съм си от Пловдив. Роден съм тук, учех тук. Завърших Английската гимназия през 2009-та. С музика се занимавам от втори клас, когато намерих китарата на баща ми, която имаше само 2-3 струни. Почнах да ходя на уроци по китара при Светльо Стайков. На него дължа доста в музикален план. Това, което мисля за себе си е, че съм последователен и не се отказвам когато си поставя цел. В началото когато отидох в София всичко беше хаотично и неясно. Не знаех къде ще живея. Десо от група Мастило много помогна на бандата ни. Записахме първото си парче в неговото студио. Нещата се случиха като на магия. От 3 години съм там и вече не само сме изпълнители на Мастило, но съм и част от лейбъла не само като певец. 

-Учил си журналистика в Софийския университет. Защо направи завой и почна да се занимаваш с музика?

Отидох да уча журналистика задочно в СУ веднага след гимназията. Разочаровах се как работи системата, какво се пише, как се пише, кое се толерира. Много мои колеги започнаха да работят по специалността, но професията е неблагодарна. Не, че музиката е лесна, но признанието е по-голямо.

-Как се пробива в музикалния бранш в България?

Въпрос, чийто отговор все още витае някъде в пространството и чака да бъде открит. За хора като нас, които тръгваме от нищото, разковничето е да си вярваш. Да поемеш риск, защото предубежденията са много. Много външни фактори могат да повлияят на един млад изпълнител в негативна посока, но ако той издържи и не се разколебае, с много постоянство и талант няма как нещата да не се получат, рано или късно. 

-На какво залагаш в музиката си? На комерсиалните предпочитания или на това, което те вълнува душевно?

Никога не съм позволявал на това, което пазара изисква да повлияе на песните, които пиша. По-скоро опитвам да открия това, което искам да изразя, но по достъпен за по-голяма аудитория начин. Аудитория, която се доближава до моите вкусове. В никакъв случай не мога да кажа, че се водим от това, кое е комерсиално и кое не, нито пък, че правим музика само за висши ценители.

-Работиш с Liter Jack. Той е с повече опит от теб. Налива ли ти акъл понякога?

Аз често му ходя на гости като се върна в Пловдив. Обичаме да играем PlayStation. Обменяме си взаимно опит и си помагаме. Понякога ми струпва негови лични преживявания в музиката, понякога и аз на него.  Мислим в началото на есента да снимаме акустична версия на песента "Някой" и да започнем нови проекти. Ходим заедно и по участия. Става хубав микс от rock 'n' roll и рап. Аз не слушам много хип-хоп, но той ми е един от фаворитите. 

-Изобщо, като новоизгряваща звезда, какви са очакванията към теб и как те приема гилдията?

В гилдията има едно леко лицемерие и малко негативно отношение към влизащите в нея, но аз имам едно предимство, че голяма част от музикантите идват да записват в нашето студио. Точно затова не съм усетил тези негативи. 

-Какво е да свириш на живо? Усещането когато публиката е на една ръка разстояние?

Това е нещото, което кара мен и моите колеги да преглъщат всички трудности. Срещата с публиката е най-зареждащото преживяване. Дава ти гориво да продължаваш напред, особено когато виждаш как хората пеят заедно с теб текстовете ти. Писал си ги до късни нощи, а после те им откликват. Страхотно е!

-На всички ни се случва да ни удари сценичната треска. Каква е твоята рецепта за преодоляването й?

Тя е такова животно, което и аз не съм намерил как да преодолея. След първите пет минути изчезва, но преди всяка изява се опитвам да си набия в главата чувството да не се притеснявам, че ще объркам нещо, че на хората няма да им хареса. Доста често оставам само с опитите и се притеснявам до излизането. 

-Пловдив или София?

Зависи за какво! Винаги бих предпочел да прекарвам свободните си дни в Пловдив, но нямам удоволствието и този лукс да обърна гръб на София, защото там работим. Имам идея някой ден да отворим едно студио в Пловдив, което да работи ръка за ръка с Мастило студио и да се върна. За жалост в следващите 2-3 години няма как да стане. 

-Кажи ми личност, на която се възхищаваш и от която черпиш вдъхновение.

Моят идол в музикално отношение е Крис Корнел. Бях на концерта на Античния и ме докосна много. Неговата музика е причина да напиша много от нещата, които съм написал. Той ми е инспирация във всички отношения. 

-По мое мнение, музикалният инструмент е едно от най-великите изобретения на човечеството. Какво е за теб?

С моят басист Киро имаме едно схващане, че музиката и в частност музикалните инструменти са последната форма на магия, която е останала. Инструментът е като магическа пръчка за мен. 

-Какви качества са нужни на един човек, за да пребъде? За да пребори живота и да излезе като победител? 

Известна доза твърдоглавие, защото много части от системата имат за цел да промият мозъка на човека. Трябва да запазиш индивидуалността си. Да не се подаваш на манипулации от всякакъв тип и всякакви страни. Това само по себе си е голяма победа. 

-Според теб целта оправдава ли средствата?

До голяма степен да, но не напълно. Има една граница, която не трябва да се преминава. И тя е когато почнеш да вредиш на другите. Ако не я преминеш, мисля, че всякакви средства са оправдани.

-Друга страст освен музиката?

Футболът и Ботев Пловдив! На Европейското си наваксах с мачовете. Аз съм фен на Италия, но за жалост отпаднаха. Тренирах седем години тенис, после две футбол, но когато нещата почнаха да се получават, трябваше да почна да уча за кандидат-гимназиални изпити и се наложи да прекъсна. Не съжалявам за което.

-Любопитно ми е, коя е любимата ти книга и защо?

"Цар плъх" на Джеймс Клавел. Защото показва как човек трябва да се адаптира спрямо конкретната ситуация и да се опита да живее добре въпреки несгодите. Главният герой беше във военен лагер, но пак откри този начин. 

-Изкуството бягство ли е от реалността или спасение?

Може би е бягство към спасението. Опит да го достигнеш. Понякога се превръща в бизнес, но тогава остава само една опаковка. В чистата си форма, изкуството няма нищо общо с бизнеса, но във времената, в които живеем те са свързани. А тези, които наистина правят изкуство много честно не намират никаква възвръщаемост от него, което за мен е много тъжно.

-Като за финал, пожелай нещо на нашите читатели.

Като жители на столица на културата, пожелавам на читателите да подкрепят и пловдивските културни дейци, за да има повече изкуство. Ще има разнообразие за аудиторията, целият отрасъл на културата ще върви нагоре ако подкрепяме родното, а не сме чуждопоклонници. 

Скулпторът Кирил Тодоров едва не провалил идеята

Политици призовали да се разруши паметника

Владимир Балчев

79 години от рождението на Васил Левски отбелязваме на 18 юли. Пловдивчани ще застанат мирно пред паметника на Апостола в понеделник сутрин, ще положат цвете в нозете му, ще си спомнят делата и заветите му. И ще помечтаят да се появи отново. Малцина обаче знаят каква е историята на този монумент в полите на Бунарджика, пред който искрено свеждаме глави всеки 19 февруари и 18 юли. Ето я и нея…

За паметник на Васил Левски в Пловдив се говори още от 1895 г.Тогава Хаджи Гьока Павлов бил готов да го издигне със собствени средства и дори смятал освещаването на паметника да стане за рождения ден на Апостола през юли. Общинските съветници обаче не се съгласили. Идеята възкръснала отново през 20-те години на ХХ век, но тогава пък нямало пари.

Едва когато наближила 100-годишнината от рождението на Апостола, под тепетата започнала сериозна подготовка. Този път нещата били поети от сдружението на карловци в Пловдив. Още през 1934 г. започнало набирането на средства чрез благотворителни прояви. Очаквало се до вековния юбилей през юли 1937  г. монументът на бъде готов. Предварително бил решен и въпросът за автора на проекта. Карловци веднага приели  това да бъде техният съгражданин проф. Иван Лазаров, един от най-известните български скулптори и преподавател в Художествената академия. Известно било и мястото – хълмът Бунарджика, който само за година от пущинак бил превърнат в красив парк от европейски тип. Също така карловци предложили на Пловдивската община Бунарджика да  получи ново име -  Хълм на освободителите.

Иван Лазаров приел възторжено задачата. Неговият приятел и съгражданин Иван Попов пише, че творецът успял да издири всички известни фотографии на Апостола, а освен тях разполагал и с 30 снимки на негови роднини до най-младото поколение. Скулпторът обявил, че търси духовния образ на Васил Левски, който да намери най-доброто пластично претворяване. Лазаров нямал намерение да покаже Левски в европейско облекло с корава яка, а да даде представа за неговата жизненоност и сила. Затова скулпторът решил да извае Апостола в обикновена риза със запретнати ръкави, да подчертае неговата младежка енергия.

Докато сдружението на карловци търсело средства за паметника, а проф.Иван Лазаров обмислял творческото решение, неочаквано избухнал скандал. Оказало се, че има още един кандидат за автор на монумента – пловдивският скулптор Кирил Тодоров, който побързал да атакува карловци с готово решение. Едновременно с това самопоканилият се Тодоров започнал медийна кампания, като смятал с нейна помощ да надделее над своя всепризнат като майстор съперник. Иван Лазаров посрещнал спокойно атаката и обявил, че карловци са в правото си да избират между двата проекта, въпреки че единствената официална покана е към него. Последвали нови публикации, които раздухали скандала. Постепенно в сблъсъка били въвлечени и други творци, а сдружението на карловци се разделило на две групи.

Покрай разправиите и вестникарските наплювки 100-годишнината от рождението на Васил Левски отминала, а мястото за паметника в алеята на хълма останало празно. Едва през 1942 г., след близо 50-годишно очакване, бюстът на Апостола бил осветен. С това като че всичко приключило. Не би! Още същата година известният критик Йордан Бадев критикувал остро творбата на Иван Лазаров. Това, според него, не бил Левски, а някакъв пролетарски функционер с разкопчана риза и навити ръкави. След критика взели думата политиците, подразнени от думите на скулптора, че нарочно е търсил уединено място за паметника, за да не стане място за партийни сборища. Така през 1943 г. в печата се появява светотатствената идея паметникът да се разруши, тъй като той унижава достойнството на града пред хилядите гости на Пловдивския мострен панаир. А панаирът тогава се провеждал в Търговската гимназия, т.е. на броени метри от паметника. Унижението идвало от това, че паметникът бил едва ли не комунистически.

За радост пловдивските общинари не се поддали на атаката и оставили паметника на мястото му.

Апокалипсисът на небето се центрира в Античния театър, за да се преобразува в история за смърт и любов

Паулина Гегова

Древен Пекин. Принцеса Турандот е непокорна, неземно красива и неземно жестока. Тя ще се омъжи единствено за този, който успее да разнищи три зададени му от нея гатанки. Провали ли се, ще изгуби главата си. Много благородници са попаднали в клопката й и са се простили с живота си, докато не се появява Калаф. След много препятствия, жертви и кръвопролития, той най-после успява да умилостиви принцесата.

Това e в основата си сюжетът на пиесата на Карло Гоци и операта на Пучини „Турандот“. Снощи тя се игра на Античния театър напук на лошото време. След като цял следобед валяха ледени късове с големината на орехи, след потопи, задръствания и щети, дойде време и за музика. Тази природна стихия, която сама по себе си е изкуство, отстъпи на изкуството на операта, за да възроди пострадалия град. Доказателството за това възраждане бе препълнения Античен театър – подсушен и готов да приеме своята публика. Времето като по поръчка се оправи точно за тази цел, а спектакълът бе грандиозен. Изпълнителите, сценографията, костюмите, източният привкус, всичко крещеше „Класа“! Солистите Лила Лий, Камен Чанев, Пламен Кумпиков, Евгения Ралчева, Александър Крунев, Марк Фаулър и Александър Баранов изпълниха ариите си впечатляващо. Симфоничният оркестър под съпровода на диригент Найден Тодоров свиреха плавно, нежно или бурно, като бурята извила се преди тях. Дузина деца участваха в постановката, маскирани като поданици на китайския император, танци с мечове, хорът, светлинни ефекти и разбира се, най-въздействащият момент – Nessun Dorma! Безсмъртна ария, която разтапя сърцата. Свикнали сме да я слушаме в изпълнение на Павароти, но Камен Чанев я изпя толкова перфектно, че след нея публиката изригна в аплаузи. Някои от посетителите запалиха свещички, традиция, която Държавна опера Пловдив продължава от големите сцени, но за жалост горящите светлини не бяха достатъчно, че да създадат нужния ефект. Може би хората бяха прекалено заслепени от музиката, че да мислят за тази подробност. Със сигурност операта не е умряло изкуство, за хора от всякакви възрасти и потекло. Присъстваха от най-малките до личности с дълъг житейски опит.

Първото изпълнение на „Турандот“ е през 1926 г. Сега, 90 години по-късно, влиянието на операта е все така силно. Това си пролича по финалните аплодисменти. На състава му се наложи да се покланя толкова много пъти, че сигурно кръстовете са ги заболели. Но след толкова добре свършена работа е нормално да не ги оставим да се приберат по гримьорните.