Един си пуши скъпите пури, други живеят с два лева на ден

Паулина Гегова

Какво е културата за един народ? Някои ще кажат всичко, други - нищо! Напълно съм наясно, че изкуството не е най-важната част от ежедневието на човека. Изкуството не слага храна на масата, не те облича и не плаща сметките. То не е от първа необходимост. Но все пак, и но-то е с главни букви, то дава нещо, което малко аспекти могат. То обогатява душата, стопля я като най-мекия юрган. То възбужда фантазията и разширява интелекта. Изкуство има още от праисторическо време, под формата на пещерни рисунки, и то винаги ще се съхрани в собствените си разновидности. Но в България то затъва. Затова, драги ми смехурко, нека поговорим за култура.

Всички театрали се борим против халтурата и все пак сме принудени да оцеляваме чрез нея. Това се котира, това се харесва, а не трябва. Парламентът вместо, обаче, да подкрепи тази битка, все повече я води към един единствен изход - провал! Поредният пирон в ковчега е решението на министъра на културата Вежди Рашидов, който закопа цели 8 държавни театъра. Победителите белязани с тези почетни пагони са драматичните театри в Благоевград и Смолян, драматично-кукления театър във Враца, театрално-музикалния театър в Кърджали, музикално-драматичния във В. Търново, операта в Ст. Загора и двата национални културни института - Държавния музикален и балетен център - София и Държавния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев".

Факт е, че в по-малките градове, културните институции оцеляват трудно. Ниската населеност и липсата на финанси не подтикват зрителя да прекрачи вратите на операта, защото трябва да къта всеки лев за ток или данъци. Но проблемът не идва само от липсата на интерес от страна на гражданите, нито от неизправността на театрите. С дългове или не, до тези дългове се е стигнало по някакви причини. А причините са ясни като пролетно небе. Не финансиране от страна на министерството и общините, делегирани бюджети, двойно осчетоводяване на билети, намаляване на субсидии, избор на неправилни управляващи директори. До кога, чудя се, културните институции ще трябва да разчитат главно на частни инвеститори, политически кампании, само покрай изборите и европроекти. Европа не може да огрее навсякъде, а и да не се лъжем - не е длъжна! Никой не е длъжен да ни оправя бакиите, ако сами не си почистим кочинката. 

Тук е момента да обясня какво означава Халтура. Това е работа свършена за един грош. С други думи - работа извършена недобросъвестно и небрежно. Та, кой точно се превръща в халтура - театрите и оперите, ансамблите или самото министерство на културата? Въпросът хич не е с повишена трудност и всеки здравомислещ може да си отговори без никакви засечки. 

Затова, съдбата на много театри е ясна - закриване на сцени и превръщане на трупите в пътуващи. Естествено, няма нищо лошо в това един спектакъл да обикаля градовете, но какво правим на местно ниво? Не ремонтираме сградите и се надяваме да ни дойдат на крака от съседните области, че да можем да изкопчим някакъв мижав наем? Хайде стига вече! В самодейни състави ли ще се превърнат носителите на висшето изкуство? Та нали чрез него най-лесно и достъпно се внедряват някакви стойности! Но "реформаторът" това не го интересува. Той не вижда полза от поддръжката на тези институции, те само бъркат в бюджета и му празнят джоба. Може би, Рашидов не е умел финансист и не може да си го разпредели правилно в края на всяка година, но това не е проблем на ощетения народ и още по-ощетените артисти, които са отдали живота си на неумолим труд. Които са учили толкова години, които са висшисти, а получават заплата по-ниска от на един продавач-консултант с основно образование. Срамота! А тъкмо си мислехме, че тъмните години на театрите са си заминали. Нищо чудно щом съкращават тях, да съкратят и академиите, защото излизат повече кадри, отколкото държавата може да понесе. Кога ли ще стигнем до нивото на Русия и Англия, където изкуството е на почетно място? Кога ли ще стане чисто, с ценностни критерии и най-вече кога ли ще получи заслуженото му признание? 

За мен, халтураджията е един и неговото име всички го знаят. Той не е анонимен, а моето мнение е едно - Оставка! Не само защото закрива институции, доказали се през годините, но подхлъзнали се на тънък лед през последните, но и защото не си е свършил работата добре, че да избегне това подхлъзване. Но така е! Един си пуши скъпите пури, други живеят с два лева на ден...

Художникът изобразява нежността и красотата на женското тяло, кореспондираща с любимите стихове на Бърнс

Стефка Георгиева

Каква е разликата между порното и нежната еротика? Едва ли е нужно да обяснявам в какво точно се състои тя, но изложбата на Стефан Божков показва най-красивото и финото от женското тяло във великолепни картини. Толкова реалистични, че да ви се прииска да ги докоснете.

Приглушена светлина, изваян като от скулптор женски бюст и една зелена ябълка. Работата на автора е жива и ако се вгледате по-обстойно, не е изключено да видите движенията  на неговите силуети при дишане. На моменти напомня по-скоро на висш пилотаж в актовата фотография, отколкото на творба, създадена с четка върху платно. Сякаш жените му са живи и пулсиращи. Платната са чувствени, обаятелни и дори този, който няма дори бегъл поглед върху художественото изкуството, би могъл да прекара дълго време, взирайки се в окачените стени на U.P.A.R.K., които любезно приютиха Стефан.

Изключително високо ниво демонстрира Божков в реализма. Няма как обаче да не обърнем внимание на поредицата от графики, вдъхновени от творчеството на Робърт Бърнс. Брилянтният поет кореспондира толкова добре с творбите на художника, че за момент се замислих: „Трябва да има такова издание! Книга, която да побира в себе си обаянието на поезията и красотата на художественото изкуство в едно! И то именно с илюстрации на този художник.“ Запазил характерната красота на жените от преди поколения, с пищни форми, изрисувани сякаш върху стара хартия, художникът ни показва, че не е нужно да си „кожа и кости“, за да бъдеш съблазнителна. 

Посещението на това представяне мога да опиша точно с една дума – ВЪЛНЕНИЕ! Вълнение от това, което ще видите, което ще почувствате и шепота на платна, които говорят с нежност. Красотата е навсякъде около нас, а сега сякаш цялата се е събрала в U.P.A.R.K. Ако имате време, пък дори и да нямате, това е нещо, което трябва да се види. Нежност и чувственост му трябва на този живот. Подарете си ги!

Амит Мехра е един от водещите фотографи в Индия и през последните двайсет години работи в областта на архитектурната, рекламната и документалната фотография. Сътрудничил е на редица международни агенции и издания, сред които Time, Der Spiegel, Elle, Elle Decor, Architectural Digest Condensate, Gallerie и National Geographic. Негови снимки са участвали в изложби в Ню Йорк, Лондон, Токио, Мадрид, Мелбърн, Дака, Делхи и Мумбай. Фотографии на Мехра са включени в постоянната сбирка на фондация „Габарон“ в Испания и на музея „Сагамихара“ в Япония.

Книгата му India, A Timeless Celebration печели престижната награда „Най-добър фотограф на годината - Азия“ на музея „Сагамихара“, Япония. Най-новата му книга Kashmir е посрещната възторжено заради безпощадния и дълбоко личен поглед на автора към региона. Амит Мехра активно обучава млади фотографи и в момента работи над две нови фотокниги: Sufis: Messengers of Peace и Roznaama.

Индия притежава изумителни по своето разнообразие и екзотичност, забележителности, хора и култура. Огромната географска пъстрота на Индия приютява прелестите на многобройни светове, които могат да бъдат преживяни по нейните ширини: от спиращите дъха планини със заснежени върхове и опияняващите борови гори до тропическото очарование на дълги плажове, галени от вълните, и окъпаното в слънце вълшебство на пясъчните дюни в пустинята Тар. Обхванала цялата гама на духовността – от фината, дълбоко вкоренена мистичност до жизнената будност, струяща от нейните храмово- архитектурни чудеса – Индия представлява настроението и посоката на осъзнаването на мигa.

Изложбата е пъстра мозайка на различните религии в Индия – многолики като самата страна.

Откриване 18 февруари, 17.00 часа 

Народна библиотека „Иван Вазов“

Дали ще обвиняваме геймърската индустрия или ще й се наслаждаваме е еднолично и индивидуално решение

Паулина Гегова

И друг път сме подхващали въпроса за технологиите и техния принос в модерния свят, но темата е прекалено обширна, за да се изчерпа с няколко статии. Технологии много - медицинско оборудване, превозни средства, машинно строене, изобщо, на където и да се обърнеш можеш да видиш техника, използвана за бита, в икономическа, земеделска или военна сфера.

Днес обаче ще разгледаме нещата от друга страна - от забавната страна. Компютърните игри! Те обхващат голяма част от ежедневието на децата, може би прекалено голяма. Рядко вече дечурлигата и тинейджърите играят навън с топка, джаменки, колички, кукли или на гоненица. До някъде, можем да обвиним опасните времена, в които живеем, а до някъде и навлизането на компютрите и все по-голямото им разпространение. В първи клас учениците вече имат smartphone, но да не навлизаме в подробности. Всеки родител сам решава как да възпитава отрочето си и колко да му позволява. 

Неизменен е факта, обаче, че повечето родители смятат компютърните игри за вредни. Ще разгледаме двата аспекта, а заключението ще оставим на вас.

ЗА:

Не можем да отречем, че игрите подхранват мисълта в някои насоки, били те на конзола или на компютър. Създателите на виртуалните забавления се стараят да ги изработят от най-високо ниво. Наемат се професионални дизайнери, графиките са повече от впечатляващи, композира се силова, стойностна музика за soundtrack, а върху сюжета на много игри са направени интересни филми, книги, анимета и анимации. Стратегическите като Leage of legends, World of warcraft, Minecraft и други развиват логиката, раждат усет за работа в екип, където всеки си знае мястото, че дори и наченки на лидерски способности. Игрите също така предават знания в определени области като митология, фантастика, религиозни аспекти и персонажи, фентъзи създания и бойни изкуства. 

Игрите са забавни! Няма какво да се лъжем, всички сме изпитвали удоволствие докато сме играли на Супер Марио, Mortal kombat, Doom, Diablo и т.н. За предпочитане е юношата да стои у дома и да "цъка", отколкото да обикаля улиците и да се забърква в неприятности от съмнителен произход. Колкото до тези с убийства и пистолети, до някъде помагат за избиване на агресията, вместо върху реално същество. 

Игрите развиват фантазията. Далеч не толкова, колкото книгите, но достатъчно. Огромната плеада от разностранни светове, предмети и истории трудно се намира върху лист хартия.

От игрите могат да се печелят приходи. Leage of legends е призната за официален спорт, където се сформира отбор и ако е достатъчно добър отива на световно първенство, където наградата е доста висока парична сума. 

Игрите разширяват комуникацията. В доста от тях има чатове, където играчите се запознават и заформят приятелски отношения, а играчи има от цял свят. Трудно можеш да си приказваш с американец или кореец, да речем, но чрез компютрите, това е напълно възможно, дори често срещано. Този тип запознанства също така поддържат тренинга на чужди езици, което е голям плюс.

ПРОТИВ:

Според някои хора, дори учени, проблемът с агресията на младото поколение се дължи точно на компютърните игри, напълно в разрез с по-горе написаното. Доста родители са убедени, че насилствените произведения озлобяват децата им, правят ги жестоки и неспособни да различат доброто от злото. Може би са прави, макар че насилие има навсякъде - по телевизията, във филмите, в книгите, дори в музиката. 

Игрите са причина за антисоциалност. Казахме, че рядко децата се събират навън или на гости, а предпочитат да стоят сами и да играят до късни часове. Да, създават се отбори и гилдии, но липсва буквалния допир и преживяване с някого. Той остава скрит зад екрана и не можеш да видиш очите му или да хванеш ръката му. 

От игрите се затъпява. Точно факта, че на повечето геймъри не им остава време за четене и учене е причината да се смята, че те са по-необразовани, мързеливи и неамбициозни. Предпочитат ги пред истинския спорт, пред развитието, с други думи - губят си времето.

Игрите и компютрите като цяло са вредни за здравето. Облъчванията развалят зрението, разрушават нервните и умствени импулси и цялото тяло. Въпрос, който не подлежи на обжалване и с когото, за жалост, се сблъсква по-голямата част от населението, имайки предвид, че много хора работят на компютри. Тук се повдига питанката кое е по-важно: здравето или професията и забавлението.

Твърдения много, всяко вярно само по себе си. Може би всичко зависи от гледната точка и възприемането на същината. Дали ще обвиняваме геймърската индустрия или ще й се наслаждаваме е еднолично и индивидуално решение. Ние от Капана не даваме насоки, нито налагаме мнение. Само анализираме и с голямо любопитство бихме прочели вашите мисли. И така...За или Против?

Тракийски съдове ще напомнят за култа към виното по време на Международната изложба „Винария 2016“, която ще се проведе от 24 до 28 февруари в Международен панаир Пловдив. Експозицията е част от съпътстващата програма, в която са включени и други атракции. 

Холографски копия на находките, открити през 1931 г. в гробница край село Мезек, ще покажат предмети от бита на древните траки. В триизмерни изображения може да се видят изящно украсени котел за разнасяне на вино, ситули за разреждане  и кани за сервиране в естествените размери и цвят на оригиналите, които са от ІV-ІІІ в. преди новата ера.  

Идеята и нейната реализация са дело на проф. Симеон Съйнов от БАН. Използвана са нанотехнология и наноматериали, разработени от наши учени. 

Холографската експозиция свързва богатото наследство на миналото с иновациите на сегашната технологична епоха. Това съчетание е отличителна черта и на Международната изложба за лозарство и винарство. 

Сред участниците във „Винария 2016“ са около 40 винарски изби, водещи производители и дистрибутори на технологии, техника, оборудване и материали за двата сектора. На изложението се завръщат известни винарски изби, а чуждестранното присъствие е по-голямо в сравнение с миналата година. Очакват се над 30 000 посетители от страната и чужбина. 

Освен холографската експозиция на тракийски съдове, те ще видят и картини на известни български художници, обединени от темата „Вино и натюрморт“. Изобразителното изкуство гостува за първи път в Града на виното, където съвместно се презентират колекции от напитки и храни. 

Новост е и рисуването с вино. Посетителите ще се убедят на живо как от смесването на розе, бяло и червено вино се получават необичайни цветове и се създават оригинални картини. Художничката Даниела Русева ще демонстрира своите умения на 26 и 27 февруари от 15 до 16 часа. Артистичното събитие се организира съвместно с „Винополис“.

То е част от  идеята да се популяризира виненият туризъм в рамките на на най-престижното изложение за лозарство и винарство в Югоизточна Европа. За това ще допринесат и фолклорните концерти, запознаващи с културата и обичаите на българите. Всеки ден ансамбъл „Луди млади“ ще радва посетителите със своите спектакли от 11.30 и 16 часа. Така очарованието на танца ще се слее с магията на виното, с която изложбата „Винария“ покорява своите гости. 

Истинският театър ни показва живота със средствата на изкуството, а не изкуство във формата на живот

Паулина Гегова

Познаваме ги най-вече от спектакъла "Сестри Палавееви", за когото и двете са номинирани за ИКАР за дебют. Младите актриси тъкмо излизат от школата на НАТФИЗ пресни-пресни, но вече налагат таланта си на българската сцена - постепенно, последователно и видно. И двете свежи, енергични и чаровни. Вижте какво споделиха специално за Капана.

-Здравейте, момичета! Като за начало, кажете ни как се чувствате когато сте в Пловдив?

Мила: Пловдив е прекрасен град. Изключително гостоприемен и пълен с позитивни хора. Тук се чувствам много на място.

Боряна: Хубаво! Градът е прекрасен, интересни и многo позитивни хора, и като цяло доста интересуващи се от театър. 

-Давате ли си възможност да се застоите за повече или идвате само по работа и веднага след това си тръгвате?

Мила: Винаги, когато има възможност за парти, оставам!

Боряна: Винаги когато мога оставам, но напоследък предимно около репетиции и представления.

-Играете заедно в постановката на Алек Попов. Предизвикателство ли беше за вас "Сестри Палавееви"?

Мила: Разбира се! От една страна, аз трябваше да дойда и да се сработя с екип, който отдавна се познава и работи съвместно. В постановката участва и колега от моя клас, Петър Петров, и когато дойдохме за първата репетиция страшно се бяхме ошашкали. Но се оказа, че колегите от Пловдивския театър са изключително приемащи и с тях се работи чудесно. Другата трудна задача беше поотделно и заедно да усетим жанра на представлението. Между иронията, пародията, комедията, има тънка граница, по която трябваше да се научим да ходим. Трудно се прави такова нещо на сцената – всъщност представлението е комикс, в буквалния смисъл на думата. 

Боряна: Да! Беше предизвикателство, но в същото време и голямо удоволствие. Екипът на Пловдивския Драматичен Театър е невероятен, удоволствие е да се играе с моите колеги

-Как се сработвате с екипа на Драматичен театър Пловдив?

Мила: Прекрасни, чудни, доброжелателни, талантливи хора. Пожелавам на всеки да работи с този екип.

Боряна: Още от първия миг,  в който стъпиш в театъра, хората там те карат да се чувстваш все едно си си у дома. Прекрасни са, изключителни професионалисти и много ги обичам. За мен е чест да играя с тях. Радвам се, че намерих хора, с които споделяме общи виждания относно театъра.

-А вие двете? Извън сцената също толкова близки ли сте, колкото и в спектакъла? Без кръвната връзка, разбира се. 

Мила: С Боряна се знаем от НАТФИЗ, но не сме били близки. Всъщност се опознахме, докато репетирахме представлението. Героините ни в романа са близначки, така че много се опасявах какво ще правим, ако не си допаднем, но пък ние се разбрахме супер. Боряна е много сладко същество с чувство за хумор и собствен характер, така че много се радвам, че се опознахме.

-Номинирани сте за ИКАР в категория Дебют. Очаквахте ли го?

Мила: Всъщност, не, наистина.

Боряна: Аз също не го очаквах, но се радвам, че оценяват работата, която сме свършили.

-Конкурирате ли се в случая или не гледате нещата по такъв начин?

Мила: Каква конкуренция, абсурд!

-Какво ви даде НАТФИЗ? За какво ви подготви? 

Мила: Според мен човек разбира какво е научил от НАТФИЗ след като излезе оттам. В Академията се работи непрекъснато и нямаш много време да се огледаш и да си правиш равносметки. Разбира се, че ти дава А и Б на професията. С всичките си плюсове и минуси, това беше място, което ме промени много, научи ме да спра да се притеснявам от себе си. И освен това ме срещна с прекрасни приятели, които много обичам. 

Боряна: В НАТФИЗ натрупваш знания и опит за театъра и това да бъдеш артист. Запознаваш се и ставаш приятел с хора, с които имате еднакви цели, интереси и виждания относно театъра и киното. Но за съжаление Академията не може да те подготви до голяма степен за борбата след това.

-Имало ли е моменти, в които ви е било толкова трудно емоционално, че сте били на крачка от това да се откажете?

Мила: В професията ли? Да, имало е, аз лесно се разочаровам, което още не знам дали е добре или не. Дребнавостта, мързелът, нечестността ме сломяват. Актьорът в България трудно се самодисциплинира. Не само актьорът, така сме научени, че все ще ти се получи, няма нужда да си даваш зор. Мисля, че много млади хора тук се борят срещу това. И аз се опитвам да се боря с недостатъците си. А ако питаш за НАТФИЗ – имаше, да. По време на Окупацията. Но всичко идва и си отива.

Боряна: Да, имало е много трудни моменти, но никога не съм искала да се откажа, защото от много други неща съм се лишавала и отказвала през годините заради тази професия.

-Какво или кой ви е давал сила да продължите и да стигнете до край?

Мила: Приятелите, семейството и някаква моя си вътрешна сила.

Боряна: Родителите ми, най-близките ми приятели и Ваня Цветкова.

-Вие те първа навлизате в театралната професия. Какво е театърът за вас и челно място ли заема в живота ви или има и по-важни неща?

Мила: Театърът е...а, де? Това ми прилича на едни дъвки, които имаше едно време, сещаш ли се, LOVE IS …. И многоточие. И така и не разбираш. Не знам, не умея да слагам определения. Важно за мен е всичко, което ме прави щастлива и което ми помага да обичам живота си. Изкуството, природата, пътуването. За мен нещата, които обичам, са свързани. Едното не може бе другото.

Боряна: Мисля, че за почти всички, които се занимават с театър в България, това стои на челно място, предвид обстоятелствата, в които се намират ТЕАТЪРЪТ и КУЛТУРАТА като цяло в нашата страна. За мен театърът е място и начин на живот. И бих добавила един цитат на Оскар Уайлд  „Истинският театър ни показва живота със средствата на изкуството, а не изкуство във формата на живот.“

-Боряна, ти си участвала и в няколко телевизионни сериала. Допада ли ти работата пред камера?

Да, и то много. Благодарна съм за късмет, който имах да снимам още докато бях 1-ви курс в НАТФИЗ

-Мила, ти пък пееш. Музиката страст ли е или си твърдо решена да се наложиш на "пазара"?

Музиката е една от най-големите ми любови от както се помня. Тя някак си изразява всичко, което иначе не мога да преведа на друг език. Без нея съм за никъде. Не знам за кой пазар говориш. Ако мога да превърна музиката в част от ежедневието ми и „работата” ми, ще съм най-щастлива.

-Любопитно ни е - приличате ли си по характер или сте коренно противоположни? 

Боряна: Ммммм не бих казала, че си приличаме особено много, именно това мисля, че може да ни е било притеснението в началото. Но именно това ни беше предизвикателството, с което да се справим и мисля, че го направихме

-Дразните ли се една на друга понякога?

Мила: Хахаха, да, понякога Боряна става хиперактивна докато я карам към Пловдив. Ако не съм в настроение я скастрям. Или й пускам дет метъл.

-Като говорим за колеги, има ли такива, на които се възхищавате и от които по някакъв начин се учите?

Мила: Разбира се. Страхувам се, че ако тръгна да изброявам всички прекрасни хора, с които съм работила и на които се възхищавам – ще пропусна някого, наистина.

Боряна: Ваня Цветкова, това е човекът, който ме насочваше и ме научи на много, и все още го прави.

-А от преподавателите ви в академията? 

Мила: Завърших в класа на проф. Атанасов. Той беше съставил екип от много различни хора с различни подходи. Това ни даде възможност да развием чувствителността си в различни посоки. Радвам се, че съм попаднала в този клас и се надявам, че съм успяла да взема нещо от всеки.

Боряна: От всеки преподавател съм се опитала да взема най – доброто, това което наистина ще ми помогне спец. На мен в тази професия. Но няма как да не отбележа моят художествен ръководител проф. Маргарита Младенова.

-Имате ли си любима изиграна роля или още не сте я открили?

Мила: Обичам си ги всички!

Боряна: Роля: Боряна, от дипломното ми представление „ Грехът Златил“, реж. М.Младенова, както и всяка следваща, която ще възбуди моето въображение.

-Как се промени животът ви, след като се гмурнахте в професионалния театър?

Мила: Това звучи много радикално – как се промени животът. По-скоро опитът ми се променя, мечтите, хоризонтът.

Боряна: След  Академията, живота на артиста в България се превръща в борба ( борба да продължаваш да се развиваш, борба да работиш, борба за оцеляване).  Скоро бях чела някъде, че“ борбата за българската култура е борба за душата на българите“.

-От тук накъде?

Боряна: "Към светлото бъдеще" се казва в "Сестри Палавееви".

Мила: Именно!

-От Капана ви благодарим за интервюто и ви пожелаваме много успехи за в бъдеще.

Боряна: И ние благодарим! И успехи!

Паулина Гегова

Ето, че дойде онзи момент от годината, в който всички се разнежват, когато всичко е червено и розово, целувки и херувимчета летят в небето, а контрапункта е леещо се червено вино и ругаене срещу влюбените. Ясно е, че за празнуващите Трифон Зарезан всичко е точно - събиране на компанията и много алкохол. Св. Валентин обаче е по-сложен и специфичен празник, защото двойките трябва да покажат любовта си. Някои хора изпъкват с неочаквани и нестандартни подаръци или преживявания, но други, които нямат време, не им се занимава или просто им липсва въображение, разчитат на масово наслоилите се изненади. Както у нас, така и по света. Ще разгледаме най-клишираните подаръци и за двата пола, надявайки се да помогнем на влюбените тази година да не бъдат КЛИШЕТА!

1. Рози и балони във формата на сърца

Моля ви се, това е толкова изтъркано, че чак е досадно! Разбираме, че този празник е пик за цветарите и балоно производителите, но нима не може нещо по-различно? Та това даже не е подарък, който ще трае дълго, нито ще сгрява душата при спомена. Ако все пак държите на цвете, по-добре вземете на половинката си саксиено, поне ще живее в дома й, а ако искате да подарите сърце, започнете със собственото си. То поне няма да се спука толкова лесно!

2. Плюшени играчки

Поредната боза в жанра! Да, факт е, че има жени, които са луди по плюшки, а може би и някои мъже, но все пак нека бъдем реални - нито е практично, нито е екстраординерно. Просто поредният предмет, който ще събира прах на стелажа.

3. Парфюм

Винаги съм била на мнението, че човек сам трябва да избира аромата си, иначе срещуположният може и да не улучи правилния. Да не говорим, че ако сме истински ценители, трябва да се съобразим със сезона, а господата не са чак толкова вещи.

4. Вратовръзка

Да, дами, това се отнася за вас. Не взимайте, повтарям - НЕ взимайте вратовръзка на любимия си! Това е еквивалентно на плетените чорапи, шалове и пуловери за Коледа. Дори мъжът до вас да е елегантен и официален, нека сам се погрижи за гардероба си, освен ако изрично не държи на вашето мнение. 

5. Сладкиши и бонбони

Няма нищо лошо в малко шоколад, но можем да си го ядем всеки ден, така или иначе. Сладкарници бол, отворени целогодишно и познайте - няма да предлагат нищо по-различно от това в деня на влюбените. Затова зачеркнете тази идея от списъка.

6. Вечеря в ресторант

Важи горното правило! На ресторант може да се ходи във всеки друг ден, дори и да е по-изискан и скъп. Не, че не е приятно, но е толкова скучно, а и липсва уединение. По-добре заведете изгората си на хижа, в стая с камина и там собственоръчно й пригответе вечеря, а ако не можете да готвите, винаги има спасителен вариант.

7. Заключени катинарчета по мостовете на влюбените

Беше доста романтична практика преди години, когато не бе толкова разпространена. Но французите се постараха да я разпръснат из света и сега в почти всеки град има по един мост, на когото двойките "заключват" любовта си. Самата идея да заключиш обич, било то и метафорично, е някак си пошла. Ако минете по тези мостове, ще видите, че по-старите катинари са ръждясали, а някой вече ги няма. Нима в това трябва да се превърне любовта - в ръжда?

8. Бижута

Сериозно? Мислите, че може да подарите на жена си златна гривна и липсата на разнообразие да ви е простена? Повечето мъже прибягват до там, защото се осланят на максимата "Diamonds are the girls best friend". Е, не винаги! А и е толкова лесно, толкова неангажиращо.

9. Еднакви татуировки

Голяма грешка! На момента, може да ви се струва, че е доказателство за голяма любов, но никой не знае колко му е писано да е с даден човек. А при раздяла татуировка, направена специално за вече бившия партньор, само ще носи лоши спомени и мъка. Дали ще е да си напишете имената или ще е един и същи предмет, просто не го правете!

10. Дрехи

Ситуацията е същата като с парфюмите. Може да не улучите стила, модела, размера, цвета. Да не забравяме, че всяка дреха стои по различен начин на различните тела, била тя и вашия номер. Но най-вече е адски банално. Поредното бягане по тъч линията.

11. На кино на романтичен филм

Миналата година, когато излезе "50 нюанса сиво", салоните се препълниха с влюбени, за да отпразнуват Св. Валентин. Получи се нещо като мнима, неизказана оргия, да не говорим, че повечето представители на мъжкия пол, искаха да си прехапят вените, защото им бе наложено да изтърпят тази боза. Компромисите и съобразяването с желанието на отсрещния трябва да е двупосочно. 

12. Посуда

Това е точка, която се отнася за по-възрастните двойки, семейни или живеещи заедно от много години. Мъже, не подарявайте на съпругата си сервизи, миксери, тигани и подобни, освен ако не искате да ви удари по главата с него. Подобен "жест" убива цялата романтика и поражда в жената чувството, че вече не я приемате като сексуален или емоционален субект, а единствено като домакиня. Това е може би най-големият автогол, който можете да си вкарате, а не ми се иска да ходите с цицини после.

13. Общи снимки в рамка

Оставете това за по-далечен момент, когато сте семейство. Ако все още сте "гаджета", дори и сериозни, не му е времето. Не прибързвайте, виждате се достатъчно често, че и когато сте сами, ликът на любимия да ви боде очите. Тези мигове са си само за вас, затова им се насладете, свършете някаква работа или си починете. Да не говорим, че при раздяла (не дай си Боже) ще метнете снимката в стената и чак ще ви е яд, че ще се счупи и не можете да я метнете още няколко пъти.

14. Предложение за брак

Може би това е върхът на клишетата! Логично или не, в световен мащаб, мъжете смятат, че е адски романтично да предложат на половинката си точно на 14ти февруари. Романтиката, обаче, някак си се губи когато освен теб, се сгодяват още хиляди други двойки. Да не забравяме и че това е католически празник и не отговаря на каноните на всички християни. Но дори да не навлизаме в религията, предходните факти остават на лице. 

Бъдете вдъхновени и изобретателни. Не се задоволявайте с лесното, защото ви спестява време и мозъчна дейност. Изведете любимата/любимият извън града, дарете му приключение, посветете му/й песен. Ако можете да пеете, сами я запишете. Или видео обяснение. Потърсете любимата му/и книга в антикварен вариант, колкото може по-старо издание и я надпишете - това ще докосне душата. Заведете го някъде, където винаги е искал/а да отиде, но не е имал/а възможност. Но най-вече - прегърнете любимият си човек, кажете му, че сте до него и споделете топлината си. Понякога това е най-прекрасният подарък - да дадеш частица от себе си, без да се страхуваш от бъдещето.