Капана.БГ
„ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ И УСТОЙЧИВИЯ ПОМИНЪК“ – ЧЕСТВАНЕ СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ
„Влажните зони и устойчивия поминък“ е мотото на тазгодишната кампания по отбелязването на Световния ден на Влажните зони - 02.02.2016 г
В Пловдив традиционно ще организираме информационна кампания във вторник (02.02.) от 10 ч. от южната страна на Пешеходния мост на р. Марица.
На следващия ден - в сряда (03.02.2016) от 18 ч. благодарение на гостоприемството на Регионален Природонаучен Музей Пловдив и съдействието на WWF България (Световен фонд за дивата природа), ще имаме възможността да гледаме един от най-новите филми в защита на влажните зони – DamNation http://damnationfilm.com/trailer
Световният ден на влажните зони се чества всяка година на 2 февруари, за да се повиши осведомеността за предимството на влажните зони за човечеството и планетата. Влажните зони са бъдещето ни. Повече от един милиард души по целия свят зависят от мочурища, за да получават доходи, от дейности като риболов, оризопроизводство, продажба на вода, транспорт, туризъм и много други.
Присъединете се към нас, за да отпразнуваме Световния ден на влажните зони!
Торнадо вилнее в премиерия мюзикъл „Магьосникът от Оз”
В седмицата на ученическата ваканция Опера Пловдив представя премиерно „Магьосникът от Оз” – мюзикъл за цялото семейство в стила на Бродуей. Историята от Л. Баум ще оживее на 5 февруари (петък) в Дом на културата от 18:30 часа. След „Човекът от Ла Манча” това е вторият световен мюзикъл, за който Опера Пловдив закупува лицензни права. Хитовата продукция е с музиката и текстовете на едноименния филм на MGM, който в последствие е адаптиран за сцената на Royal Shakespeare Company. Авторите на музиката са Харолд Арлън и Е. И. Харбърг, а на музикалния съпровод - Хърбърт Стотарт. Мюзикълът е останал в историята с една от най-известните песни – „Somewhere Over the Rainbow”в изпълнение на Джуди Гарланд. Хитът е отличен с Оскар и е обявен за най-великата филмова песен в света от Американския филмов институт. Българският превод на „Магьосникът от Оз” е дело на Харалампи Аничкин.
Постановката на доц. Нина Найденова следва формулата на Бродуей – множество красиви декори и мултимедийни ефекти от сценографа Салваторе Лиистро, безброй бляскави костюми от художника Николина Костова – Богданова и забавна хореография от Боряна Сечанова в продължение на два часа и половина. На сцената вилнее истинско торнадо, вали сняг, бързо изникват паяжини, цъфтят макове и властват зли вещици. Специално за „Магьосникът от Оз” в Пловдив пристига допълнителна аудио-визуална техника, за да се сътворят всички сценични вълшебства. За продукцията е организиран и кастинг за куче-актьор в ролята на Тото.
Мюзикълът като формат е подходящо забавление за цялото семейство. Историята за Дороти и нейните приятели може да бъде широко възприета - и като безобидна книжка и филм за деца, но и като философски разказ за „търсенето” с много закодирани послания за възрастните. Централните роли се изпълняват от солисти на Музикалния театър „Стефан Македноски”, а в постановката участват оркестър, хор и балет на Държавна опера – Пловдив. Премиерата на 5 февруари е от 18:30 часа, а представлението на 27 февруари (събота) е от 11 часа. За „Магьосникът от Оз” Опера Пловдив предлага и ФАМИЛЕН БИЛЕТ с отстъпка и намаления за групови посешения на ученици на касата на Концертна зала.
https://kapana.bg/popart/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=13958#sigProId05ce221006
Burov’s secret mark in Kapana
The banker bought two houses in the district – one for seclusion with his Filippoupoli mistress, the other as an investment
The heirs to one of the most powerful Bulgarians of the last century still manage the properties
The love nest was on Zlatarska Str., the house on Hristo Dukmedjiev Str. was for business
‘I think of Bulgaria, I dream of you. Bulgaria and you are my two mistresses - one of my mind and life, the other of my feelings and my heart. Both of you are equally dear to me, equally needed, equally the most important drives in my life. Tearing either of you from my heart means tearing a part of me, crippling myself.’ These are the words of the financier, patriot and ideologist of the Bulgarian bourgeoisie Atanas Burov. We start the story precisely with this introduction because it hints to the mark he left in Plovdiv and particularly in Kapana.
Born in 1875 in Gorna Oryahovitsa, he was one of the most highly educated Bulgarians of his time. Apart from being a prominent banker, he was elected as a representative of the People’s party a few times. He was also the founder of the First Bulgarian insurance company ‘Bulgaria’, which was later under the control of his son.
Going back to Kapana’s history, we came across the mark of the Minister of foreign affairs after the 9 June coup d'etat. One of the most influential Bulgarians of the last century was a member of the government of Ivan Bagryanov, whose life was connected to Plovdiv. After the 1944 coup d'etat, Burov was arrested and convicted by the People’s court to one year in prison. However, two years after he was released, in 1947, he vocally expressed his disagreement with Nicola Georgiev’s death sentence, which the communist government thought punishable and he was arrested again. He was sentenced to 20 years in prison. First, he was taken to Dryanovo, and then he was moved to the concentration camp near Dulovo. In 1950 Burov was moved again, this time to the prison in Pazardzhik, where years later he found his death.
Officially, he is believed to have been buried in a mass grave at the end of the Armenian cemetery in Pazardzhik. After that his daughter and wife buried him separately and put a cross on his grave. However, it appears that this is not exactly the way it was. Burov’s story is still alive in Plovdiv and is told from mouth to mouth by his heirs and family friends. Georgi Tomov is the story’s living memory and he tells us about the recollections of his mother and grandmother, they having been friends and neighbours of the banker. According to his grandmother’s stories, Burov’s body wasn’t buried, but burned with the coals in the prison furnaces. Forced, the convicted threw the politician’s body in the coal furnace. The cause of death is not clear, but there are a few theories. The storyteller Tomov shares: ‘The communists say he was buried in a mass grave, but that’s complete rubbish, something fabricated. I know what I’ve learned from my elders and this is written nowhere in the books. ’
Georgi, who is nearly 70 years old, said that Atanas Burov was an extremely active person, as his biography says, but the banker exceeded the stories about himself. Other than that, he was also a great lover. Burov loved women, as much as he loved his country, but he was very delicate in the relations he had. Being a married man, he skillfully covered his extramarital relations and he never visited a hotel in which he could be seen with another woman. In these moments the economist in him calculated that it would be more appropriate to buy a few houses in different towns and meet his mistresses there in peace and quiet. This simultaneously guarantees the security and purity of his name and makes a long-term investment in real estate. It’s not clear how many such houses Burov had, but Tomov says he’s sure about three cities – Sofia, Russe and Plovdiv.
And here starts Atanas Burov’s commitment to the town under the hills. In the Kapana district, the banker bought two properties. The first house he bought was on 24 Zlatarska Str. A woman was hired to look after the property when he was away. But it was another woman that welcomed him during his visits in the town; her name remains unknown to this day. There they would hide from society’s watchfull eyes and steal moments of peace and quiet for their love. Today, the PLOVEDIV souvenirs are sold there.
Burov’s other house was on 10 Hristo Dukmedjiev Str. and was bought as an investment, with no particular purpose. He was a clever man with good financial means and provided for his heirs, Tomov says. Both properties are still in the famous minister’s family. They are rented out, but the owners sometimes come back. As of today, some of Burov’s heirs live in the Czech Republic. ‘I met some of them when they came to renovate the house on Zlatarska’, Tomov mentions. ‘A woman came, absolutely charming, gorgeous! Another heir lives in Sofia, but he’s of considerable age and stopped coming here.’ Tomov recalls, and practically denies the claim that Burov has no living heirs in Bulgaria.
The houses in Kapana keep their secrets, but the stories can’t stay untold. One by one, the tales of Kapana go beyond the district’s bounds and just how many curious stories lie in store – we should find out.
For Bulgarian - click here
https://kapana.bg/popart/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=13958#sigProIdc7ead003f1
Тайната следа на Буров в Капана
Банкерът купил две къщи в квартала - едната за усамотение с филипополската си любовница, другата с инвестиционна цел
Наследниците на един от най-влиятелните българи през миналия век все още стопанисват имотите
Любовното гнездо е било на Златарска, къщата на Христо Дюкмеджиев е била за бизнес
Стефка Георгиева
„Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си.“ Това са думи на финансистът, родолюбец и идеолог на българската буржоазия Атанас Буров. Започваме тази история именно с това въведение, тъй като то подсказва каква следа е оставил той в Пловдив и по-конкретно в квартал Капана.
Роден през 1875 година в Горна Оряховица, той е сред най-високо образованите българи за времето си. Освен виден банкер, няколко пъти е избиран и за представител на Народната партия. Основател е и на Първото българско застрахователно дружество „България“, контрол над което в последствие поема неговият син.
Обръщайки се назад към историята на Капана, попаднахме на отпечатъка на Министъра на външните работи след Деветоюнския преврат. Един от най-влиятелните българи през миналия век е част от правителството на Иван Багрянов, чиито живот е свързан с Пловдив. След преврата през 1944 година, Буров е задържан и е осъден от Народния съд на една готина затвор. Две години след като е освободен обаче, през 1947 година, гласно се обявява против смъртната присъда на Никола Георгиев, което комунистическата власт смята за наказуемо и отново е арестуван. Осъден да излежи 20 годишна присъда. Първо е отведен в Дряново, след което е преместен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 година отново бил преместен, този път в затвора в Пазарджик, където четири години по-късно намира смъртта си.
По официални данни се смята, че той е погребан в общ гроб в края на арменските гробища в Пазарджик, след което дъщеря му и жена му го погребват отделно и поставят кръст над гроба му, но се оказва, че това съвсем не е така. Историята на Атанас Буров все още е жива в Пловдив и се предава от уста на уста от неговите наследници и приятели на семейството. Георги Томов е живата памет на историята и ни разказа спомените на своите майка и баба, бидейки те приятели и съседи на банкера. По разкази на неговата баба, тялото на Буров не е било погребано, а изгорено заедно с въглищата в пещите на затвора. Заставени, осъдените с лопати са изхвърлили тялото на политика във въглищните пещи. Причината за неговата смърт не е ясна, но вариантите са няколко. Дали е от глад, от болест или е бил пребит, до ден днешен историята мълчи. Разказвачът Томов споделя: „Комунистите казват, че е бил погребан в общ гроб, но това е пълна глупост, измислени работи. Знам това, което съм научил от възрастни хора и това никъде в книгите не го пише.“
Някогашното любовно кътче сега е галерияПочти 70-годишният Георги, казва за Атанас Буров, че е изключително дейна личност, както пише и в биографията му, но банкерът надхвърлял разказите за себе си. Освен това е бил и голям любовник. Буров обичал жените, колкото обичал и страната си, но бил особено деликатен във връзките, които е имал. Бидейки семеен, умело е прикривал извънбрачните си преживявания и нито веднъж не е посетил хотел, в който е можело да бъде забелязан с друга жена. В тези моменти, икономистът в него пресметливо е счел, че е по-уместно да закупи няколко къщи в различни градове и в тях да се срещна спокойно и усамотено със своите любовници. Така едновременно гарантира сигурността и чистотата на името си, и прави дългосрочна инвестиция в недвижимо имущество. Не е ясно колко такива къщи има Буров, но Томов казва, че е сигурен за поне три града – София, Русе и Пловдив.
И тук започва обвързаността на Атанас Буров и града под тепетата. В квартал Капана, банкерът купува 2 имота. Първата закупена от него къща се намира на улица „Златарска“ 24. За този имот е била наета жена, която да се грижи и стопанисва къщата, когато него го няма. Друга е била жената, която го е посрещала при визитите му в града, но до момента името й не е известно. Там са се криели от зорките погледи на обществото и са крадели мигове на тишина и спокойствие за своята любов. Днес там се продават сувенирите PLOVEDIV.
Другата къща на Буров се намира на ул. „Христо Дюкмеджиев“ 10 и е закупена с инвестиционна цел, без специални нужди. Той е бил умен човек с добри финансови възможности и е обезпечил наследниците си, казва Георги Томов. И двамата имота все още са в семейството на видния министър. Те се отдават под наем, но техните собственици понякога се връщат тук. Част от наследниците на Буров към днешна дата живеят в Чехия. Запознах се с някои от тях, когато дойдоха да правят ремонт на къщата на ул. „Златарска“, казва Томов. Дойде една жена, изключително шармантна, невероятна! А друг от наследниците живее в София, но той е вече човек на възраст и спря да идва тук, разкрива Томов, с което на практика отхвърля твърдението, че Атанас Буров няма живи наследници в България.
Къщите в Капана крият своите тайни, но историята не може да остане неразказана. Една по една, приказките от Капана излизат извън пределите на квартала, а колко още любопитни разкази ни предстоят – остава да разберем.
https://kapana.bg/popart/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=13958#sigProIdc7ead003f1
Шекспир през погледа на едни студенти
Кадрите по актьорско майсторство, които запълват театрите и снимачните площадки, излизат най-вече от НАТФИЗ. Но освен академията има и още няколко учебни института, които също държат нивото и то не по-лошо. Разбира се, сравняването между школите е напълно ненужно и нелогично. В крайна сметка, всичко се осланя на трудолюбието и в доста голяма доза на късмета.
Снощи посетихме родната школа в Пловдивския университет, където гледахме открития изпит на II курс по актьорско майсторство с преподаватели Веселин Ранков и Ивана Папазова. Имена, които сами по себе си, носят достатъчно тежест. Цяла България е слушала многократно гласът на г-н Ранков, озвучавал едни от най-знаменитите сериали, излезли на екрана като "Ало, ало", "Алф" и други. А и не веднъж е блясвал и на сцената, водел е знаменити мероприятия и още много.
Ивана Папазова е добре позната на плодивската публика, а и не само, с постиженията, таланта и множеството си превъплъщения.
Под тяхно ръководство, студентите излязоха на сцената на Учебния театър и представиха събирателен спектакъл от откъси на Шекспир, наблягайки главно, да не кажем и изцяло на комедиите му. Достатъчно свързваме гения с трагичността на Отело, шизофреничната психология на Хамлет и кръвопролитията в Ричард III-ти, затова забавните му пиеси, дойдоха повече от добре дошли. Така или иначе, малката зала бе претъпкана, пукаше се по шевовете, затова някои дошли дори не успяха да влезнат. Освен роднини и приятели, на събитието присъстваха и преподаватели от университета, и няколко специални гости от Пловдивският театър в лицето на директора Кръстьо Кръстев, актьорите Ники Станчев, Стоян Сърданов и други. Народ имаше и през по-голямата част от времето, той се смееше. Да, смехът бе основна тема през този час и половина.
Младите студенти представиха част от "Сън в лятна нощ", "Укротяване на опърничавата", Двамата веронци", "Комедия от грешки" и още много, с който както ни сподели доц. Ранков за поканени във Варна, за да представят Пловдив в театрален фестивал. Можем да им пожелаем само късмет!
Колкото до самата постановка, тя беше разновидна откъм изпълнение. Децата не можеха да прикрият своето притеснение и има още много какво да учат, но да не забравяме, че те са само II-ри курс и в опитни ръце могат да бъдат шлифовани достатъчно, че да станат конкурентно способни, стига разбира се, да имат вяра в себе си и да не спират да работят. Защото 90% от таланта е бачкане и само бачкане. Някои изпъкнаха доста блестящо и дадоха заявки за едно добро развитие, други имат да извървят дълъг път. Не можех да не забележа пропуски тук-там, недоусъвършенствано присъствие и леко замърсяване, но може би не е правилно да си твърде критичен към младостта, защото тя е точно за това - да те научи и подготви за в бъдеще. В крайна сметка, никой не се е родил готов, пътеката е трънлива, а това е един начален етап, който само ще се доразвива.
Интересното в случая е, че виждането на режисьорите е опростено. Когато чуем Шекспир, се сещаме за епохалните костюми и стихотворната форма на изказа, но в тази постановка, текстът бе предаден по един по-олекотен и не натоварващ вариант, сценографията бе изчистена откъм декор и помпозност. Нямаше ги големите бални рокли, нито типичните селски облекла. Черното преобладаваше като цвят, за да изпъкнат лицата на участниците. Няколко стола, две пейки и една маса - понякога това е достатъчно! Важно е въздействието, а не дрънкулките, с които актьорът "си играе", за да отвлече вниманието от главната идея. Затова младежите разчитаха най-вече на себе си и партньора. Като цяло, представлението бе живо, стегнато, без излишни разгъвания и органично.
За сега, ще следим развитието на новите таланти и ще очакваме следващата им изненада.
За малките планинари
Тема: Придвижване на групата в планината; основни техники на придвижване при различни терени
Раницата стягай ти
И за похода се приготви.
Планината от далече ни зове
И кани всяко любознателно дете.
Бързо, колонка направи.
И мястото в групата си заеми.
Всеки път ще учим нови неща,
Заповядай на втората ни среща.
Малки и пораснали планинари, заповядайте на втората ни среща по Планинарство, на която ще се учим как да се придвижваме в планината при различни терени. Очакват ни много игри, смях, забавление, както и нови знания.
Заниманието е предназначено за малчугани на възраст от 4 до 14 години с препоръчително присъствие на родител или пълнолетен придружител.
Час: 18,00 ч.
Място: Нещото
Водещ: Милена Воденичарова
Такса: доброволно дарение по желание*
* Клуб Нещото е свободно пространство за споделяне на идеи, умения, опит, вещи. Мястото е некомерсиално и издръжката му зависи единствено от даренията на неговите посетители - всеки според възможностите и желанието си. За да продължи това място да съществува, зависи от всички нас.
Боинг-747 на Виктор Дяков се приземява в "Петното на Роршах" в Пловдив
Литературният салон "Spirt & Spirit" и Издателство "Ерго" Ви канят на пловдивския прощапулник на романа "Боинг-747" от Виктор Дяков, навигатори на вечерта ще бъдат Александър Секулов и Ина Иванова.
„Боинг-747“ може да се разглежда и като наръчник за оцеляване, и като енциклопедия на емигрантската участ, но и като своеобразен поетичен дневник за пътя на младостта към старостта" - казва за книгата Деян Енев, и добавя: "Книгата разказва за 14-те години емиграция на главния герой в Канада. Разказът е безподобно правдив – с толкова хумор и горчилка едновременно, че от време на време, докато четеш, започваш буквално да цвилиш от смях; и почти веднага, само един параграф по-долу, да търсиш дяволската песъчинка в окото си. Мозаечната структура на повествованието служи като много здрава арматура за различните сюжетни линии, които отвъд свръхреалистичната рамка на скиталчествата, захващането с различни професии, отвъд желанието да провериш от какъв материал си направен, изследват големите категории на оцеляването, на самотата, на носталгията, на корените, на синовността и на бащинството."
Художник Елица Баръмова
376 стр., цена 15,00 лв.
ISBN 978-954-8689-77-9
Час: 19:00