Капана.БГ
Електрическият стол, след който запазихме мълчание
Стефка Георгиева
Страшно е да си осъден на смърт. Може би. И вероятно заслужено.По-страшно е обаче присъдата да не се изпълни съвсем. Нямаше ток за електрическия стол на Александър Секулов. Това не означава, че нямаше мъртвец. Смърт имаше – смърт на глупостта.
Дебютният спектакъл на пловдивския писател и драматург събра стотици погледи. Изумени, ужасени, учудени, гневни, очаровани – имаше всякакви, но не и безразлични. Макар и самият Секулов да определя „Няма ток за електрическия стол“ като комедия в дадени моменти, някак не мога да се съглася с него. Това е един контрастен спектакъл на всичко, което сме гледали до момента върху театралните сцени у нас. За което можем да благодарим на режисьорското майсторство на Лили Абаджиева. Нещо ново, нестандартно и впечатляващо. Толкова контрастни са и двамата герои в представлението. И толкова, толкова добри са Калин Врачански и Краси Доков. Първият – престъпник, осъден на смърт, изключително интелигентен, четящ, умел манипулатор, който с лекота борави с думите, чиста проба Ханибал в някои моменти; вторият – чиновник, движещ се праволинейно, не чете и не се интересува, няма възприятия за естетиката, символ на системата и реда, екзекуторът.
Съвсем нова е темата, която се поставя в спектакъла. Не е никак лесно да се извърши смъртна присъда над какъвто и да било човек. Със сигурност обаче по-трудно е да бъде екзекутиран интелигентният такъв. Особено, ако той и самият екзекутор са последните човеци на тая планета. Кое е по-важното- вината, редът или бъдещето? Това ни бе показано и на самата сцена. Подсъдимият не само успя да се отърве волтажа, но и вмени на чиновника, че е болен, че няма ангел хранител, че всичко, в което вярвал до момента е една голяма заблуда. Но предизвика най-страшното- уби екзекутора си и остана вързан на стола. Осъденият на смърт екзекутира собствения си палач с думи, но и сложи себе си на гилотината. Интересни за наблюдение са връзките между апокалипсиса, който косвено ни е представен на сцената и библейските мотиви, преплетени в диалога между двамата герои.
И без да ви преразказвам повече какво се е случило – обърнете внимание на сценографията, която е истинско изпитание за Калин Врачански и Красимир Доков. Двамата са затворени в изолирана стая, в която след определен момент започва да се диша доста трудно, а спектакълът е с приблизително времетраене час и двадесет минути. Освен това, те не виждат реакциите на зрителите, не чуват нищо около себе си. Както в постановката – те са единствените и нищо друго не съществува около тях, само прах и пламъци. Те правят може би ролите на живота си в атмосфера на тотален вакуум. Това е достойно за възхищение. Като Калин Врачански е вързан през цялото време… Аплаузи, за което!
Няма как да не споменем и осветлението и музиката, които бяха невероятно допълнение към театралния спектакъл. Индъстиал музиката с вплетени звуци на животни, мъждукащата светлина и ултравиолетовите лампи нажежиха обстановката до такава степен, че на моменти публиката започна да подскача по местата си. Това е театърът, който наистина пържи публиката и я кара да мисли за всичко около нас. „Няма ток за електрическия стол“ е представление, което предизвиква дебати, дискусии, че на моменти и ожесточени спорове. Чия страна ще заемете вие – преценете сами.
Крис Норман: Българите са по-щастливи от преди
Още когато бил на 3 години, Крис Норман излязъл на сцената, за да завърши концерта, в който участвали неговите родители. На 7 той получава първата си китара, а на 11 Крис се запознава с Алан Силсон и Тери Атли, които са едни от бъдещите членове на Smokie. По всичко личи, че за Крис пътят на славата е бил предначертан. Но най-важното от всичко е, че той просто обича това, което прави.
През 1973 Smokie покоряват класациите и започват да изваждат хит след хит. През 1986 година Крис Норман решава да се отдели от групата. Успехът му продължава да го следва и той създава безброй хитове. И сега, в 2015 г. Крис Норман се завръща на сцената с чисто нов солов албум, наречен “Crossover”. Албумът излиза на 18.09.2015 г. Крис създава албума за 5 месеца и в него включва 13 песни, като “Waiting” е първият сингъл от “Crossover”.
Бившият фронтмен на Smokie решава да работи върху всяка една песен, която е измислил, без значение от посоката. Той не обръща внимание дали тя е рок или кънтри, или някакъв друг стил. Най-важното за него е да е добра песен и да пасва на гласа му.
За първи път Крис Норман идва в България през 1983 г. и от тогава той посещава страната ни няколко пъти. Първият му “сблъсък” с родината ни обаче е доста шокиращ за него, тъй като той, заедно със Smokie, идват от Америка и още със стъпването си в България усещат, че сякаш са попаднали в друг свят. Според Крис сега българите сме много по-добре от преди и просто вече му изглеждаме по-щастливи.
На концертите, които предстоят в България, със сигурност ще чуем освен много от познатите хитове на Крис, също и песни от новия му албум Crossover.
Крис Норман ще пее в 4 града в България. Първият от поредицата е на 18-ти октовмри 2015, в София. На 19-ти октомври Крис ще пее в чисто новата зала “Колодрума” в Пловдив, а озвучаването ще бъде по последен писък на техниката. На 21-ви октомври на ред е град Бургас, в Държавната опера, а на 22-ри октомври, Крис завършва обиколката си на България с концерт във Варна – Първият голям концерт след обновяването на зала „Конресна“.
Във всички градове феновете на Крис и Smokie, нямат търпение да видят идола си и да чуят отново едни от най-големите му хитове - "If You Think You Know How to Love Me", "Don't Play Your Rock 'n' Roll to Me", "Lay Back in the Arms of Someone", „I'll Meet You at Midnight", „Oh Carol", „Needles and Pins", както разбира се и "Living Next Door to Alice".
Билети може да закупите на място, в Office 1 Superstore, бензиностанции OMV, магазините Пикадили, и онлайн – в системата на Eventim.
Започва Есенният панаир на занаятите
От 24-ти до 27-ми септември в Стария град на Пловдив ще се проведе Есенен панаир на занаятите. Участие в панаира ще вземат около 50 български майстори, ще бъдат представени и демонстрирани над 20 занаята: дърворезба, тъкачество, плъстене, грънчарство, ножарство, стъклодухане, стъклопис, свещарство, сладкарство, изработване на худ. керамика, изработване на накити, изработване на национални кукли, изработване на кукли от текстил, шапкарство, килимарство, изработване на художествени тъкани.
Регионална Занаятчийска Камара – Пловдив се стреми всяка година да поднася на жителите и гостите на Пловдив нови и интересни прояви. В тази връзка паралелно с Есенния панаир на занаятите се организира Пленер по плъсти който ще се проведе в пространството на „Лапидариум” в Стария град / ако времето е лошо в Данчова къща/.
Плъстените изделия са били познати по цял свят от дълбока древност. Има предположения, че този вид текстил е най-старият, изработван от човечеството. Запазени са дрехи, шапки и килими на 2500-2600 години. Идеята на организаторите е пленера да се превърне в своеобразен празник на майсторството и умението на днешните плъстари.
Пленера ще стартира на 24.09.2014г.. с представяне на участниците в надпреварата, след което ще бъде обявен регламентът на състезанието, което ще премине през два етапа. В първия всеки майстор по жребий ще работи изделие зададено от Регионален Етнографски музей – Пловдив /изработване на килимче/. Във втория майсторите ще изработят изделие по своя идея. Изработените в първия етап от надпреварата плъстени изделия ще бъдат дарени на Регионален Етнографски музей – Пловдив.
На 24 и 25 /четвъртък и петък/ от 13ч. до 17ч. в Бакалова къща ще се проведе безплатен семинар и майсторски клас по плъсти с теоретична и практическа част, воден от майстор Мариета Недкова.
За най-малките ще има работилнички, в които ще могат да изработят изделие чрез плъстене.
След приключване на Пленера по плъсти изделията от надпреварата ще бъдат изложени в Галерия „ЗАНАЯТИ” .
Есенен панаир на занаятите е част от традиционните Празници на Стария град, организирани от Община Пловдив, Дирекция "Старинен Пловдив", Общинско предприятие "Туризъм", Регионалната занаятчийска камара и Етнографския музей..
Следите, които остават след One architecture week
Повечето от намесите на международния фестивал за архитектура ONE ARCHITECTURE WEEK 2015 вече са видими край река Марица. Някои от тях са завършени, а други са в процес на изграждане, като по този начин се цели приобщаване и увличане на максимален брой жители на Пловдив към архитектурната седмица. Намесите, девет на брой, изследват връзката град – река и потенциала за успешно развитие на взаимоотношенията им.
„Важен акцент в програмата ни са намесите в градска среда, които целят да оставят положителна и видима следа в публичното пространство. Ядрото в квартал Капана, което архитектурният фестивал реализира през 2014 се превърна в успешен пример за промяна статута на пространство в града и трайната му интеграция в социалния и културен живот на Пловдив. - разказва Любо Георгиев, директор на ONE ARCHITECTURE WEEK, за серията от намеси, включени в тазгодишната програма на фестивала - Намесите са нещо ново, непознато, неизвестно в живота на града. Чрез тях изпробваме различни модели и активности край река Марица за да открием кое е това, което привлича хората, кое работи и кое не. Стремим се да запазим интересното и да подобрим обикновеното. Общината има желанието да инвестира в реката, но преди самото вложение, искаме да накараме хората да се запитат каква е визията им за реката и да я усетят - да са видели няколко неща, да са отишли там и да са ги изпробвали.“
Намесите в рамките на фестивала през 2015 г. включват изграждането на „Пергола“ на брега на Марица, чийто дизайн е направен така, че да привлича вниманието на посетителите върху реката. Създатели на проекта са архитектурния колектив HYS HYS (Христо Чилов, Йоан Земярски, София Стоянова), които печелят отворената покана на ONE ARCHITECTURE WEEK и Пътища Пловдив, с най-много гласове в общественото гласуване. С подкрепата на Пътища Пловдив.
Сред намесите е „ Градско градинарство“ - инициатива, имаща за цел да експериментира, как зелените площи в града могат да служат не само за отдих.
„Архитектура за животни“ е няколкодневна работилница, в която Клеменс Баудер - австрийски архитект и интердисциплинарен артист, заедно с жителите на Пловдив, създава подвижни подслони за различни животни, обитаващи околностите и водите на река Марица. Материалите, които се използват са подръчни, най-вече рециклируеми. Работилницата цели да направи по-уютен дома на многото животни, заселяващи района на реката.
Намесата “Водовъртеж“ идея на полското архитектурно бюро „Централа,“ е „детска площадка“ за възрастни - стоманена и въжена структура, която кани минувачите да се спуснат до коритото на реката и предлага алтернативен начин за достъп до коритото. Основният акцент в тази намеса е забавлението. „Централа“ разказват, че проектът е вдъхновен от детските им спомени от 80-те години, когато катеренето по огради и влизането в тунели и дупки из изостанали строежи ги е карало да се чувстват като велики изследователи. Вече като големи, те осъзнават, че всяка възраст има нужда от предизвикателства, а градската среда още повече. С подкрепата на Полския институт в София.
Специално за целите на инсталацията „Приобщени сенки“, канадският артистичен колектив mere phantoms превърна стара бензиностанция на северния бряг на река Марица в пространство за своите работилници, в които се създаваха хартиени макети на емблематични сгради в Пловдив. Няколко вечери подред жителите на града на тепетата имат възможност да се включат в уникално шоу, комбинация от движещи се картини и музика, и сами да създават истории чрез сенки и светлина. Последен шанс за участие в инсталацията - 27 септември 2015 на адрес: бул. Марица 83. С подкрепата на Canada Council for the Arts и Джи Джи Систърс
Работилницата „Отворено училище“ събра български студенти по архитектура и дизайн със студенти по дизайн от Холандия, които съвместно с жителите на Столипиново, проучват потенциални места и форми за намеса около Марица. Скоро ще видим резултатите и от това сътрудничество - инсталации в различни части на града, чиято производствена база са занаятчийски работилници в кв. ”Столипиново”. С подкрепата на Creative Industries Fund NL
През лятото и по време на ONE ARCHITECTURE WEEK жителите и гости на Пловдив имат възможност да се възползват от Плажът на Марица – временна конструкция, изградена върху сухите пясъчни наноси в коритото на реката, чиято цел бе да демонстрира един от възможните начини за използване на Марица. По време на архитектурната седмица Плажът на Марица се използва за различни активности и събития.
„Дневната на града, край реката“, така проектантите от американското бюро КУТОНОТУК, създатели на Сцената на Марица, определят своя проект. Основна цел на Сцената е да бъде – открито, но уютно пространство, на което се провеждат дебати, дискусии, филмови прожекции, концерти и други. С подкрепата на Посолството на САЩ в България
Колектив Кино Космос представи инсталацията „Реката в града“, изградена от филмови ленти, OSB плоскости, дървени летви, гипс и фибран. Намесата цели да провокира интерес към “забравената” река и да се опита да интегрира образа й във всекидневието на съвременен Пловдив.
В рамките на програмата на архитектурната седмица можете да видите и изложбите:
Приобщена река - Тютюнев склад, ул. Екзарх Йосиф 13
Полска архитектура - ЕДНО, ул. Христо Дюкмеджиев 10
Адата - Галеря Ластици, ул. Христо Дюкмеджиев 6
Плажът в Мадрид - Градски художествена галерия, ул.Княз Александър 15
Атлас на градовете в Ирландия - Градска галерия, ул. Княз Александър 15
До Европа и назад - Кино Космос, ул. Гладстон 48
Улична изложба - ул. Райко Даскалов 23
Тракия преди и сега - Район Тракия, бул. Освобождение 63 /18.09 - 27.09/ 10:00 до 18:00
Снимки: Лина Кривошиева
https://kapana.bg/popart/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14315#sigProId61892d79a2
Започва „Фокус България“ – най-мащабното представяне на българско съвременно изкуство на световен панаир
“Фокус България“ ще включи изложба, представяща над 50 български автора, видео творби от отворена покана, дискусии, разговори и срещи с художници, както и специална публикация на форума във Виена
Пловдивска галерия организира супер престижното представяне
Започва „Фокус: България“ - най-мащабното представяне на българско съвременно изкуство на престижен международен панаир, което ще се случи на viennacontemporary oт 24 до 27 септември във австрийската столица. Програмата на събитието включва тематична изложба, курирана от Яра Бубнова и Весела Ножарова; панелни дискусии и кратки разговори, курирани от Десислава Димова; исторически коментари за контекста в страната; специална публикация, разработена от Борис Костадинов и още много паралелни събития.
Основна част от българското представяне на панаира заема изложбата „Вариофокус – Артисти“, курирана от Яра Бубнова и Весела Ножарова. Изложбата показва работата на артисти, които не само създават стойностни произведения на съвременното изкуство, но и служат като неочаквани заместници на липсващите елементи, свързани с местни институции и артистична инфраструктура. Това са художници, които в повечето случаи действат още и като куратори, пищещи, организатори, мениджъри, дилъри и/ или колекционери на съвременно изкуство и изпълняват множество функции, необходими за правилното функциониране на художествения свят около тях.
В изложбата ще бъдат представени над 50 български автори, с което „Фокус България“ се превръща в едно от най-мащабните представяния на българско съвременно изкуство в чужбина в последните години. В изложбата участват: Адриана Чернин, Александър Вълчев, Александра Чаушова, Алла Георгиева, Антон Терзиев, Боряна Росса, Боряна Венциславова, Даниела Костова, Destructive Creation, Емил Миразчиев, Димитър Солаков, Георги Димитров, Георги Ружев, Иван Мудов, Иван Костолов, Ив Тошайн, Ирина Георгиева, Искра Благоева, Калина Димитрова, Калин Серапионов, Камен Стоянов, Кирил Кузманов, Кирил Прашков, Коста Тонев, Красимир Терзиев, Лазар Лютаков, Лъчезар Бояджиев, Лубри, Любен Костов, Мариела Гемишева, Моника Попова, Миряна Тодорова, Недко Солаков, Нина Ковачева, Николай Занев, Олег Мавроматти, Петя Димитрова, Пламен Деянофф, Правдолюб Иванов, Самуил Стоянов, Светлана Мирчева, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стефан Николаев, Стефания Батоева, Стела Василева, Валентин Стефанов, Василена Ганковска, Вероника Цекова, Викенти Комитски, Вито Валентинов, Зара Александрова, Зоран Георгиев, Ясен Згуровски, Вальо Ченков, Войн де Войн.
Друга важна част от българския фокус на събитието е паралелното на курираната програма видео представяне на резултатите от отворена покана към български артисти. Видео презентациите са избрани сред отзовалите се на отворена покана и включват представяне на самите артисти, конкретни техни произведения, изложби, студиото и работата им като цяло. Целта на видеата е да отговорят на въпросите: кои са те, как определят изкуството си, какви теми и проблеми ги интересуват, какви материали и техники използват, какво е образованието им, как социализират работата си и в какъв контекст я представят. Видео изложбата си поставя задачата да представи по-широка картина на това какъв е артистът днес, как рефлектира на обществото чрез своята работа, в какво се състои тя, какви са проблемите му и как се вписва в света наоколо. Селекционери на видео работите са Яра Бубнова, Весела Ножарова и Десислава Димова, организаторът и галерист Веселина Сариева и Гауденц Руф – колекционер и спомоществовател на „Фокус: България“.
Програмата на събитието включва още серия от дискусии, разговори и срещи с художници и куратори, обединени от заглавието „OBJECTS MOVING MINDS IN SPACE“, и курирани и модерирани от Десислава Димова. Чрез сериите от разговори публиката ще има възможността да се срещне на живо с ключови български автори и да се запознае с важнните за тях теми и проблеми. В рамките на дискусионнната програма са включени и панелът „Ключове към съвременното изкуство“ и разговори за различните проявление на българското изкуство днес. Планирана е и дискусия за колекциониране на българско изкуство с колекционерите Недко Солаков, Гауденц Б. Руф и Спас Русев.
„Фокус: България“ включва и специална публикация, която цели да отрази целия проект под формата на вестник, но и да запознае аудиторията с най-важните аспекти на българското съвременно изкуство. Публикацията е разработена по концепция на базирания във Виена български куратор Борис Костадинов и ще се разпространява безплатно напанаира viennnacontemporary.
Престижното представяне на българско съвременно изкуство на виенския панаир се организира от фондация „Отврени изкуства“ и Sariev Contemporary и се осъществява с подкрепата на Министерство на културата, Гауденц Б. Руф (Цюрих, София), Национален фонд „Култура“, EVN Collection, Thyssen-Bornemisza Art Contemporary. Партньори по проекта са Български културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена, Ogilvy Group.
https://kapana.bg/popart/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14315#sigProId3d154f9f91
Половин тон занаятчийска бира пресушиха на пиво феста в Капана
Гларус, Диво Пиво и Бял Щърк опияниха Пловдив
Малко повече от половин тон занаятчийска бира се пресуши в Капана само за няколко часа, на първи в града пиво фест на независимите пивовари. Бар Котка и Мишка даде среща на майсторите на кехлибарената течност и нейните почитатели вчера, в навечерието на Дена на Независимостта на България. И това не е случайно. Да си независим в тази индустрия е като да си независим в медиите например. Изисква много работа, етика, отношение към хората, много фантазия и концепция, разказа маестрото, който прави Бял Щърк- Карел Роел. Той представи собствената си напитка и сръбския еликсир Кабинет, който скоро ще се разпространява сред пловдивските ценители на качествените хмелови напитки. За да създадем това, което пиете, минахме през следното… Една вечер просто бирата в София не стигна за двама ни, тъй като сме доста буйни и пивки натури, та решихме да си направим собствена. И повече да нямаме проблем в това отношение- да идеш някъде и да ти кажат: Бирата свърши, съжаляваме момчета. Е, ние си направихме своя и стига не само за нас, ами и за много други хора, които уважават истинския вкус. Ние създаваме изкуство, правейки бира. Бирата е религия и изкуство, и с нея не бива да се правят никакви компромиси, обясниха момчетата от Диво Пиво.
За да полетите с Гларус трябва да дойдете тук, в Котка и Мишка. Тази бира и този бар се допълват, казаха, пълнейки поредна халба, дистрибуторите на бира Гларус. Най-популярната българска крафт бира също се представи със свой бар на фестивала, а кеговете с кехлибарения еликсир на пивоварната бяха опразнени за рекордно кратко време. Гларусите разкриха как правят пивото си, и как го обичат. Занаятчийската бира не е просто тенденция, тя е бъдещето. Публиката търси различни вкусове, далеч от еднообразието на общия пазар, който създава фабрикантите. Изпитва сетивата си, пиейки различни бири. Хората търсят, интересуват се, развиват вкусовете си. И бързо осъзнават, че бирата всъщност е толкова естетическа напитка, колкото виното, разказаха от Гларус.
Фестивалът събра стотици на улица Христо Дюкмеджиев дори след тридневния Капана фест. И опияни всички. Организаторите на събитието бяха подготвили солидна колекция от качествена музика, качена на грамофон. Винилът се въртя до 23 часа, а хората танцуваха, пиеха бира и хапваха сладко от американските хотдози WOW и храните на Фермата.
Фестът е подкрепен от фондация „Пловдив 2019” по проект "Капана - квартал на творческите индустрии", направление "Проекти и събития в Капана".
https://kapana.bg/popart/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14315#sigProId44c54c62bf
ТДК и Петното – носещата греда на свободния дух
Гласът на младите хора все още не се е превърнал в мит. Има ни, чуйте ни!
Стефка Георгиева
„Петното на Роршах“ не е поредния клуб за забавление. Не е бар, предназначен за пиянски и безпаметни купони. Петното е дом. То е онова място с четири стени и покрив, в което се чувстваш сигурен, спокоен и заобиколен от близки.
Но какво всъщност е домът? Не е само сградата, а и хората в него. Момчетата от ТДК завършиха образа на дома в подземното царство на бунта. След 4-месечно отсъствие от пловдивската сцена, ТДК се появиха отново, за да запалят духа на всеки, който е прекарал просто едно спокойно и лежерно лято, лишено от главоблъсканици. Но те няма да ви оставят да бездействате и да се шляете.
Една от най-успелите млади банди на Пловдив препълни „Петното на Роршах“ не само с фенове, а със съмишленици. Хора със свободен дух, готови да се борят за идеите си. Не веднъж сме говорили за тях, за музиката и текстовете им, за призива им. Това е музика за избрана публика, носеща послание, което не всеки може да разбере. Не всички техни песни можете да чуете онлайн, за щастие. За да усетите и разберете посланието им, трябва да ги видите на сцената. А нима има по-голям кеф от това цялата публика да пее заедно с Никола? Защото това се случи. С пълен глас и сила, докато не ти достигне въздух… Така се пее с ТДК.
„Мебели“, „Квадрати“, „Еврен“ – цялата публика пееше, докато не изпадна в тотален унес и всички гласове се сляха в едно. Пяхме в едно, бяхме в едно. ТДК са онази споителна нишка, която разкъсва границите и личност се прелива в друга, докато не можеш да различиш себе си от човека срещу теб. И, о, какво щастие, когато те ни върнаха назад към не чак толкова далечната 2012-та година. Тогава, в Найлона, се състоя първият им концерт. Все още бяха само Никола, Марио и Весо. През онази вечер на 2012-та, за пръв път на бял свят се появи „Фигури“, която сякаш бе останала в историята, събираща прах по повърхността си. Но не! Песента се завърна, за да запали пламъкът на изначалното усещане и послание, което носи цялата група.
ТДК са революция на новото поколение, което ежедневно бива подтиквано да емигрира. Поколение, обиждано и унижавано, смятано за плод на болни продукти. ТДК са надежда, светлина, мисъл, болка. ТДК са истина!
https://kapana.bg/popart/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14315#sigProIdac7ba01363