АНТИГОНА – име, заглавие и дума, която носи в себе си сила, възможна да те накара да настръхнеш. Това е и името и усещането от премиерната постановка на Иван Добчев, която снощи в Дома на културата остави препълнена зала бездиханна. Красота, изящество и величие се носеха от сцената. От първата дума до последния дъх на актьорите напрежението те държеше с все сила за гушата и дори не се замисляш да отпуснеш тялото си даже за миг. Ръцете те болят от това, че час и половина си ги стискал здраво в очакване на нещо, което не можеш да си обясниш. Антигона е текст на над 2400 години, всички сме наясно какво се случва, каква й е идеята и сюжетът. Всички познаваме до болка героите й и думите им, но играта на сцената снощи превъзхождаше всяко едно действие и мисъл, провождали това заглавие някога. Имаше защо публиката да извика пет пъти на бис актьорите и дори след като светнаха лампите в залата аплаузите да не спираха. И с огромните очаквания на публиката към Добчев, нямаше разочарован човек. Всички бяха без дъх и думи.
Започвайки от сценографията и завършвайки с изящните движения и думите. Сянката, която зае оригиналното място на хора, се впиваше дълбоко в костите и хващайки Исмена с черните си ръце усещаш как и ти се задушаваш от въпросите и тягостното чувство за справедливост. Кое е правилно и кое грешно? Сърцето или законът? Може ли бунтарският дух на едно младо момиче като Антигона да промени света? Не, разбира се, но може да ни научи на много. Може да покаже на едно поколение от 21 век какво означава да отстояваш позиция и да се бориш за това, което е вътре в теб. Може да отвори очите на забулените с измама и отчаяние, че нищо никога няма да се оправи. От всички персонажи в трагедията, тя е единствената, която запазва своята позиция и вяра до края, без дори да се замисли да се предаде. Векове наред препълва залите, защото човекът има нуждата да я види и да се докосне до нея. Тя задоволява нуждите на зрителя за поезия и трагизъм и вероятно до самия край на театъра като изкуство поколенията ще виждат прототипи от своето съвремие в героите й.

Разграбиха творби на Гавазов на търг в Тримонциум

Първите средства за създаването на единствения Кинетичен музей на Балканите в Кючук Париж бяха събрани след благотворителен търг на картини на маестро Гавазов в хотел Тримонциум. На аукциона присъстваха много представители на арт средите, галеристи и хора, увлечени от изкуството и тайнствеността на гореспоменатия художник. Събитието се проведе в рамките на Нощта на музеите и галериите и събра някои от най-важните гости на фестивала от София и чужбина. Всеки лев от търга е тухла в бъдещия музей на Гавазов в старото му ателие в Кючук Париж. Вие имате огромния шанс да притежавате Гавазов с наддаване от стартова цена 0 лева. Не забравяйте, че името му е все по-популярно в световните колекционерски среди и аукционни къщи, обявиха организаторите на търга преди началото му. Всеки от посетителите се вписа в специална книга за участие, получи номер, бе запознат с правилата на процедурата и отвори книжка с кратка история на твореца и фотографии на предложените за откупуване картини. Там също се съдържаше крайно интересна информация за това как се търгуват работите на Гавазов по планетата, както и че той на трето място в извадка на международния пазар за съвременно и модерно изкуство след Баския и Зенг. С тази информация гостите очакваха изваждането на първата картина „Дай нататък”. Рисунка с чужда ръка, на която е изобразена тайна среща на Гьоринг и Филип Петен в парк в Париж, около които броди водевилна певица. Това е една оперетна картина, която крие една важна за Европа и света история. Кръв ми капе от сърцето, че картината стартира от 0 лева, но така би желал Гавазов, обясни водещият на аукциона г-н Аврамов, сочейки рамката между ръкавиците на сътрудника си. Неколцина с готовност вдигнаха ръка за първи стъпки от по 50 лева, както бе по регламент. Картината закова на 350 и отиде у най-настоятелния- немски ценител, дошъл специално за Нощта в Пловдив. Той видимо бе много доволен от сделката за картина на Гавазов. 

Втората картина е „Милиони праскови”. Можеше и милиони домати да са, но са праскови. Виждате тук този женски силует- това е гроздоберачката от старите банкноти от 2 лева. Но е с лика на деветата жена на художника, разясни водещият на аукциона. Стъпките стигнаха до едва 250 лева. За тази цифра си купувате шедьоври, завиждам ви, тъй като нямам право да участвам. Тежка е короната на хора като мен, припоти се г-н Аврамов. Следващата творба бе „Едното няма”, рисуване някъде в Африка. Тя бе продадена също за 250 лева. „Пясъчната буря” пък бе откупена от художника Правдолюб Иванов. Тази картина може да бъде окачена навсякъде- в дома, в офиса, във физкултурен салон, поясни пред публиката водещият търга.

Колекцията от шноли във формата на пеперуди от всичките жени на Гавазов стигна цена от 1900 лева. Тя е началото на диструктивния позитивизъм, който налага художника и който залива Европа и света след това, спечели ценителите и колекционерите г-н Аврамов преди това. Откупени бяха още Ваза, сглобена от Гавазов с керамични отломки от различни ери, епохалната творба „Жигула със спойлери и халогенни фарове” и емблематичната „Кръгове на изкуството”. На финал бе разиграна работата „Булана от жираф”- килим от стаята на Гавазов в Африка.

Конкретната цел бе да направим връзка със съвременното изкуство и неговата пазарна страна, както и интересът от страна на публиката. В изкуството има свят на пари, желание и страст да притежаваш нещо. Струва ми се, че това е някаква съвсем друга реалност. Това бе тест да слеем изкуството като такова със света на парите, обясни след търга организаторът му Вера Млечевска.

На наш въпрос дали автентичността на картините е категорична, тя отговори така: Знаете, че Гавазов по принцип не е обичал да се подписва, или се е подписвал като други хора, както и други хора също са се подписвали като него. Да не говорим, че има творби, рисувани с чужда ръка- само художникът може да каже какво е това. Но да, творбите са автентични.

Пазара на изкуството тя коментира така: По принцип в изкуството винаги има някакъв такъв спекулативен момент. Чувала съм, че има такъв индекс на пазара на изкуството, в който една творба се изчислява по квадратен сантиметър, който се умножава по възрастта на художника. На мен те ми звучат страшно абсурдни. Явно имат някаква икономическа логика в главите на някакви хора, но за мен е странно да изчисляваш по този начин изкуството. Винаги между тези две реалности има някаква спекулация. Има много добри художници, които не са толкова добре промотирани и представяни. Самите галеристи не са много добре отиграни, за да могат да ги лансират на висока цена. То е като всеки един продукт. Можеш да правиш страхотни домашни сладки, но не можеш да ги продадеш на богатите хора, а ги продаваш на хората от улицата. Цялата тази структура, която поддържа пазара на изкуството е доста сложна сама по себе си. Много хора са обвързани в нея, нещата имат съвсем друга логика.

Лесно ли се създава мит? Не е толкова лесно, изисква определено време. Но всяка една пиарска агенция може да го свърши лесно. Тук на площада има какви ли не митове, които ни раздават рекламни материали и ни призовават да гласуваме, а всъщност са тотален въздух. Така че явно не е толкова трудно да се създаде мит. Освен това в посоченият от мен случай очевидно този мит генерира много средства.

След събитието организаторите и гостите си обещаха, че Пловдив, като Културна столица на Европа, може да построи Първия Кинетичен музей на Балканите в Кючук Париж през 2019-та година, като първата тухла бе сложена именно в Тримонциум.

Една стара пекарна в Стария град, занемарена от цели 12 години, ще стане дом на единствената Хлебна къща в Пловдив. 

Силвия, Мария и Гери, които са част от екипа, споделят как виждат  бъдещето на Хлебната къща в Пловдив. 

Силвия: "Хлябът и месенето помагат на хората да се изразяват и да намират връзка със земята и своите корени. Българинът обича хляб, обича и да меси, и това възраждане на традицията е много важно за нас. Мечтата ни е Хлебната къща да бъде едно оживено място, което хората да свързват с топлината и хляба." 

Мария: "Хлебната къща е едно от местата, от които Пловдив се нуждае, понеже месенето на хляб е обединяващо за хората."

Гери: "Като родител, искам да допринеса децата да развиват полезни умения и да усетят различен начин на комуникация." 

Целта на Хлебната къща е не само да приготвя вкусен хляб, но и да присъедини хора от всякакви възрасти в този процес, именно чрез социални дейности.