Испанец показа душите в изолация в проекта LUX

Граница между лудостта и творчеството няма, смята Фернандо Ервас 

Тези хора са много повече човеци от нас, се казва във филма за съавторите и героите на художника

Граница между лудите и творчеството няма. Някои казват, че лудостта е интелигентното решение да сложиш край на интелектуалността, казва испанският творец Фернандо Ервас, който изуми Пловдив с невероятен арт проект. Това е историята на едни хора, които изолираме. Това е историята на едни деца, които са изоставени. Това може да бъде интерпретирано като чудовището под леглото ни, от което ни е страх. Не поглеждаме към него, но и не го гоним. Лежим в леглото си и знаем, че то е долу и ни наблюдава. Стои там всяка вечер, но никога не излиза и никога нищо не ни прави. Именно такива са и хората от дом Мария Луиза, Свети Врач и домът в Столипиново.  Фернандо Ервас преодолява страхът от кошмарите на хората и навлиза в мащабния си проект LUX, който цели да покаже душите в изолация. Това е изложба в снимки, картини, видеоинсталация и филм, показани в Дома на културата. Те са направени със и за хората от домовете, които са и съавтори, и герой в проекта. Това е модерно изкуство, което е започнало с една изключително проста идея – изучаване на иконописта. Плановете, обаче, са създадени, за да се разрушат. Макар и сега в почти всяка творба да може да се види религиозен мотив като разпятието или ореол, гениалността на болните и самотните души сред нас, извисяват творбите до много над Бог. Това са живи творби, които те карат да се замислиш с какви хора делиш въздуха си. Те са абстракт, който носи одухотворение. Те те карат да осъзнаеш, че обществото ни не е дорасло все още за хора с проблеми. Тези хора са много повече човеци от нас, казва във филма на БНТ, който е част от проекта.   

Фернандо избира хората, с които започва да работи, тъй като от една страна те живеят в много специална среда, но въпреки нея все още може да се действа с тях. Впечатлен е от възприятието на света, който притежават децата от дома Мария Луиза и децата от Столипиново, защото са абсолютно скрити от нас, а той изключително много е желал да има контакт с такива хора. Тъй като именно те, главните герои в изложбата, нямат контакт със света около себе си, Фернандо се интегрира в тяхната среда. Има много по-важни неща от изкуството заради самото изкуство, казва той. Желанието на децата да разбият онзи омагьосан кръг , в който живеят го впечатлява. Важно е хлапетата да имат контакт с външния свят, имат нужда от въздействие, за да забравят за малко своите проблеми и произход. Те го знаят, но не желаят да го приемат именно защото са деца. Тяхната фантазия е да оцеляват. В света има един небосвод от герои, го нарича той, където можеш да си избереш Супермен или Хемингуей или Мохамед Али, а за тях е това, което започват да възприемат. Изолирането на хора по този начин съществува по целия свят. Центърът е винаги затворен и обграден, а тези места са винаги в покрайнините на града, където самотните или болните могат да се разхождат, смята той.

Въздействието, което предава Фернанндо, е не само чрез филма, но и чрез картините  и поезията, която Симеон Алексиев пресъздава. Той възприема цялата информация от проекта, обобщава цялото въздействие на LUX и в текстовете обяснява всичко, което се случва. Не случайно снимат откъсите в опожарения театър. Овъгленият салон от части е метафора на човешкото съществуване – случват се прекрасни неща, но след един инцидент те се забравят, казва Ервас. С един от пациентите работи в цели три сфери – картините, фотографията и в самия филм, защото мисли, че той усеща много дълбоко нещата. Като огледало – виждаш го и то ти се отразява и щом го погледнеш виждаш самия себе си. Във филма казва, че се е опитал да избегне емоционални връзки и обич, но това е нямало как да се случи при работата му с децата. Той не говори български, те не говорят испански, но за малчуганите езикова бариера няма. С боичките и четките те са успели да създадат една изключително силна връзка с художника, която никога няма да го напусне. Децата са изключително благодарни и невинни, и щом им дадеш нещо, те ти го връщат многократно, както и именно са направили с Фернандо.

Среща множество трудности по пътя си към крайния резултат. Проектът не е имал особена популярност, тъй като работи с хора, които не могат естетически да виждат нещата. От една страна те оставят да работиш, тъй като не знаят какво се случва, но от друга не виждат проблемите и нуждите на проекта, казва той. Резултатите обаче карат тези хора да оценят усилията и работата, които Фернандо е инвестирал. LUX е свързан със съвременните схващания за изкуството и макар да се отделя от класическите норми е много по-силен, заради определената си насоченост. Интимен проект без цел да се превърне в спектакъл. Той е пълен с информация за социалната система, за съвременното изкуство, за нормалните хора, тъй като има функцията на огледало. Реакцията към него е чисто индивидуална – някои са го оценили, други са го отрекли, а трети дори не са отговорили дали им е харесало. Надявам се публиката да може да го оцени, казва той. Споделя щастието си от пълната зала при откриването, където дори посланикът на Испания- Дон Хосе Луиз Табиа е присъствал.

Страх ни е от тези хора, защото са различни, смята той. Мисли това за културен проблем, който е съществувал по време на цялата история. Всичко непознато ни плаши. Чувството някой по-различен човек да мине покрай теб на улицата… Има много по-примитивни общества, които са решили този проблем, казва Фернандо. В тях включва Южна Америка или Африка, където тези проблеми са вече решени. Както сам казва във филма си -  децата преди са принадлежали на цялото племе, докато сега са само на семейството. Никой не би оставил дете с проблеми да се доближи до някое нормално, защото нуждата се интерпретира като болест, а не като проблем, който трябва да се реши.