Капана.БГ
На Велика събота приключва Страстната седмица
Семействата и стягат трапезата за празника - месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци, боядисват яйца
Велика събота e "най-благословеният седми ден", с който приключва Страстната седмица. На него Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).
Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.
На Велика събота обикновено се служи утреня (като всяка утреня, и тя е привечер на предния ден - Велики петък. Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените миронсци, дошли на гроба. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащеницата, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта.
Семействата и стягат трапезата за празника - месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци, боядисват яйца. Тогава се принася в символична жертва и пасхалното агне. По правило първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила.
Източник: православието
Петима чуждестранни артисти идват да работят в Пловдив в рамките на CONTEXT AiR
След огромния интерес към отворената покана от над 100 кандидати от цял свят вече са известни имената на артистите, които ще участват през 2022 г. в общинската резидентна програма CONTEXT AiR. Това са:
Simon Van Parys (Симон Ван Парис) – от Белгия
Anne Fehres & Luke Conroy (Анне Ферес и Люк Конрой) - артистично дуо от Нидерландия
Rima Pipoyan (Рима Пипоян) – от Армения
Daria Pugachova (Дария Пугачова) – от Украйна
Журито беше единодушно по отношение на селектираните артисти и се спря на избор, който да обхване най-широк кръг от изяви като скулптура, мултидисциплинарни визуални проекти, съвременен танц и пърформанс, образователни инициативи, видео.
Тази година селекцията на програмата се прави от: Светлана Куюмджиева (куратор, изкуствовед, критик, куратор на настоящата резидентна програма), Ива Стоянова (архитект и доктор по опазване на архитектурното наследство), Саркис Нерсесян (скулптор и домакин на резидентната къща на CONTEXT AiR), Никола Шопов (режисьор, продуцент, маркетинг и пр мениджър на Държавна Опера Пловдив), Светослав Тодоров (журналист и редактор).
Благодарение на положителния отклик и партньорството на фондация „Зингер-Захариев“ в CONTEXT AiR се включва и един допълнителен артист, което дава възможност за още по-разнообразни проекти и възможности. Така участниците вече са петима.
Предстои обявяване на програмата на резиденцията по месеци, както и датите на публичните срещи с избраните артисти в Пловдив.
Записахте ли се за приключението "Асеновградски баири"
„АСЕНОВГРАДСКИ БАИРИ” 2022
Седмото издание на състезанието „Асеновградски баири“ ще се проведе на 7 и 8 май. То включва планинско колоездене и планинско бягане, и забавления на открито. Най-дългата дистанция е 45 км за колездачите и 40 - за бегачите.
С удоволствие ще използваме клишето, че „Асеновградски баири” цели да спечели цялата аудитория - от малки до големи . Тук има от всичко за всички. И то по много – спорт, баири, забавления, награди, вкусотийки, история…
Събитието е с формат на фестивал, провежда се в два дни – по един за бягане и колоездене, с детски стартове и за двете дисциплини
Децата: Децата никога не са излизали от фокус в нашите събития. Точно това ни провокира, когато изпратим големите от старт-финала на площада към планината, да организираме детските стартове в централната част на града, за да осигурим едновременно сигурност, по-добро забавление и гарантирана доза адреналин за малчуганите. Медалите, томболата с много награди и лакомствата няма да са изненада, защото са традиция, но са винаги трепетно чакани от децата!
Новото: Категория електрически велосипеди! Като част от бъдещето, те позволяват на по-широк кръг от хора да спортуват и да са в планината. Така по-лесно преодолими са умора,травма, специфични двигателни потребности. На колкото повече хора се покажат колкото може повече възможности да са в здравословно движение и в природата, толкова по-голяма е вероятността да се повиши двигателната култура и природосъобразния начин на живот, а от там и нивото на възпитание и ценности като цяло. Така че, хем сме модерни, хем отворени към нови предизвикателства. А в рамките на самото състезание всеки желаещ ще може да си вземе електрически велосипед под наем, предварително заявен.
Личното: Сърцето на всяко едно организирано събитие са доброволците! На пунктове, по трасето, на старт-финала, грижата за комфорта на състезателите и доброто им настроение са в техните ръце.
Интересното: Трасетата ще преминат през различни, интересни и емблематични участъци:
Вековни чинари, скривалището на Васил Левски (в ман.св.Петка Мулдавска); защитеното Родопско лале; връх Анатемата (с легенда за проклятие); през старта на парапланеристите в Добростан, през находище на уникалното и защитено в световен мащаб цвете Хаберлея (което благодарение на способността си да изпада в състояние на анабиоза е оцеляло 2 млн.години), през резерват Червената стена, през красиви панорами, стръмни баири, зашумени дерета, клокочещи потоци…
Забавното и вкусното: Бирена миля, рок концерт, шеговити закачки по трасетата в планината…, домашна баница, традиционните за Асеновград станимашки сърмички, дегустация на вино…
Полезното: Гостите на града, освен множеството туристически пътеки около града, включително Екопътека Кутра, ще могат да посетят Палеонтологичния музей (сбирката е уникална с това, че е една от най-богатите палеонтологични колекции в света от т. нар. пикермийска хипарионова фауна на късния миоцен, когато природата на Балканите, със своите носорози, жирафи, маймуни и антилопи е приличала на днешната африканска савана. Колекцията съдържа към 35 000 фосилни костни останки!), други музеи, множеството църкви и параклиси…
Предизвикателното: Някои от трасетата минават на границата на резерват Червената стена. Червената стена е обявен за резерват през 1962 г. , а по-късно е включен и в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО, заради редките животински и растителни видове, много от които са със защитен статут в Червената книга на България.
Трасето е съгласувано с Държавно горско стопанство и са взети всички мерки да не се излиза от пътеката и да не се нарушава неприкосновеността на флората и фауната на територията на резервата. Красиво и диво, с динамичен климат – на 1400 м.н.в. сезоните могат да се сменят в рамките на деня. Носи името си „Червена”, защото по залез отвесната скала се обагря в червено. Но любовта към природата не е само възторг, а и отговорност. С две думи – ще сме бързи и тихи като вятъра, без да оставяме следи…
Ще спрем само веднъж. За снимка за спомен. На ръба на Червената скала. На ръба на предизвикателството.
Кога: 7 май - 8 май 2022 г
Къде: Асеновград, централен площад
Кой: деца и юноши 3 г- 17 г; възрастни
Как: Регистрацията е отворена до 30 април 2022 г, за децата участието е безплатно!
Още информация: https://asenovgradskibairi.eu/
https://www.facebook.com/asenovgradskibairi
ЕКИПА НА АСЕНОВГРАДСКИ БАИРИ
АМТИИ е домакин на семинар за интелектуална собственост и авторски права
Форумът "Интелектуална собственост в университетите - нови хоризонти на академичния диалог" е организиран от Университетска младежка академия за управление на знания към УниБИТ в партньорство с АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. Събитието бе открито в 10.00 ч. в Концертната зала на Академията от ректора на АМТИИ проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак, ректора на УниБИТ проф. д.н. Ирена Петева и двамата председатели на Общите събрания на висшите училища проф. д-р Любомир Караджов на АМТИИ и проф. д.ик.н. Стоян Денчев на УниБИТ.
В словото си проф. д-р Шекерджиева акцентира, че подобни форуми изразяват по най-катеоричен начин смисъла и значението на научното взаимодействие между висшите училища и допринасят за израждането на научния капацитет на преподавателите и студентите, а за АМТИИ като академия по изкуствата темата за авторските права е особено важна. Ректорът на УниБИТ проф. д.н. Ирена Петева благодари на домакините за гостоприемството и активния научен принос към събитието, а проф. д.ик. н. Стоян Денчев прочете приветствия към форума.
От името на Академията пленарният доклад „Въпросите за интелектуалната собственост и авторските права през погледа на студентите по изкуствата“ представи проф. д-р Любомир Караджов, а вторият пленарен доклад „Управление на авторски и сродни права в дигитална среда“ бе поверен на доц. д-р Мариана Лазарова от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Събитието протече в два научни панела - „Интелектуалната собственост в университетите – нови хоризонти на академичния диалог“ с модератори проф. д.ик.н. Стоян Денчев и проф. д-р Любомир Караджов и „Интелектуалната собственост в музикалното, танцовото и изобразителното изкуство“ с модератори д-р Светослава Димитрова и гл. ас. д-р Камелия Планска.
Сред лекторите бяха имената на проф. д-р Емилия Константинова, доц. д-р Весела Казашка и д-р Стоян Мемцов от АМТИИ, проф. д-р Тереза Тренчева и гл. ас. д-р Евелина Здравкова от УниБИТ, проф. д-р Люба Панайотова-Чалъкова и доц. д-р Димитър Деков от ПУ „Паисий Хилендарски и др.
Семинарът е посветен на 26 април-Световен ден на интелектуалната собственост.
Николай Илчевски прави премиера на ново заглавие
Премиерата на книгата “Крадецът на слама” е на 19 април (вторник) от 18.30 часа в Радио Пловдив
4 години, след като книгата „Записки от селската кръчма“ се появи на пазара и спечели хиляди фенове с автентичните си истории, от печат излезе и нейното продължение – „Крадецът на слама“.
Премиерата на книгата “Крадецът на слама” е на 19 април (вторник) от 18.30 часа в Радио Пловдив.
Същият обем страници и почти същият брой разкази като в „Кръчмата“, но съвсем друг прочит на селския живот от автора Николай Илчевски. Няма го изобилието от изневери и спонтанни прояви на размножителния нагон в какви ли не форми, но за сметка на тази „липса“ книгата изобилства от истории със селски семейства, чиито деца са вече в големия град или в чужбина.
Освен обикновения разделителен синор между града и селото, авторът разглежда и набезите на единия свят в другия – когато театрална трупа разбунва селото и когато непредубеден селянин се оказва в столичен театър.
Когато българин вижда какво бедствие е да спре токът в голям канадски град за повече от денонощие – колко страшно е за балканеца с тоалетна на двора да живее в небостъргач, в който няма вода в тоалетната…
Какво става с местния доктор, който се пристрастява да яде чесън или каква е драмата на свекървата, когато синът купи миялна машина на жена си в село.
Как селската къща се превръща в дом с вана в банята и с вана в двора, зад доматите, когато селският мъж държи на градската си жена, и какво става с нравите, когато в западнало село броят на местните хора се изравни с броя на живеещите канадци, италианци и французи в него…
Какво е „кукувиче време“ и какво се случва, когато на пълен с риба язовир му умре собственикът…
Кой е крадецът на слама и дали той извършва изобщо някакво престъпление, какво е легендарното корейско „кимчи“ и дали не го готвят по нашите села със свинско от памти века …?
Кога и как едно прасе може да стане на цвят като мандарина, как се усмирява селски похотливец, колко повече от испански тореадор може да преживее селския бикар, какво е животинското танго, какво са снежинките на тиган, как ловува ловецът на изкипяло мляко и коя е царицата на сметището….?
86 прекрасни истински истории от българските села, разказани с неподражаемия стил на Илчевски, когото някои сравняват с Елин Пелин, с Чудомир или Йовков, а той държи да прилича на себе си.
Както в първата си селска книга – „Записките …“, така и в тази, „Крадецът на слама“, авторът се стреми да ви разплаче от умиление, от радост и от състрадание. Но в същото време успява и да ви разсмее, да ви задави от смях, да ви трогне с уникалната смесица от хлипане и кикот… , да ви разпъне между горестта на селската самота и величието на човешкия дух, затворен в обикновени хора, наричани селяни…Тази книга е празник. Елате да се почерпим с думи, със смях и с кураж за България!
Добре дошли във Форум „Север“ – ФОТОРАЗХОДКА
Откриха най-пищната част от Агората на Филипопол
Най-пищната част от Агората на древния Филипопол – Форум Север от днес е отворена за посетители. Лентата на реставрирания, консервиран и социализиран обект прерязаха точно в 14 часа кметът Здравко Димитров, заместниците му Пламен Панов и Пламен Райчев, кметът на район „Централен“ Георги Стаменов, проектантът арх. Румяна Пройкова и археологът Мая Мартинова.
„Получихме критики, че в бюджета за тази година обръщам внимание на спорта, но както виждате, културата остава приоритет – в петък открихме новата галерия, а днес сме тук“, заяви кметът Здравко Димитров.
„Водим последователна политика в опазването на културно-историческото наследство през последните 10 години. От днес Форумът на Филипопол е на 70 % експониран, а утра в НИНКН имаме среща за детайлизиране на проекта за Форум юг и Форум Изток. С отриването на обекта днес завършваме един дълъг културно-исторически туристически маршрут от Форум Запад, през Форум Север до Голямата и Малката базилика“, каза зам.-кметът по култура Пламен Панов.
Здравко Димитров обясни, след питане на Под тепето, че е въпрос на дни да стартират по същество дейностите на Небет тепе Източна порта.
Пламен Панов го допълни, че в момента се работи по изчистването, консервирането и експонирането със защитно покритие на римските пещи срещу Галерия 2109 на ул.“Гладстон“.
Предстои работа и по могилата в „Южен“. Работи се и по кандидатурата на Пловдив за ЮНЕСКО. Там трябва да се планират много добре всички стъпки, тъй като пътят е дълъг, обясни още Панов.
Археологът Мая Мартинова с носталгия си спомни първите си дни като проучвател на Форум Север, в едно с Одеона, през 1986 г. Именно тогава най-епичната част от Агората е била открита, по време на изграждането на пробива под Централна поща.
През всичките тези години на обекта се е работило в отделни моменти и с различен интензитет, за да се стигне до днешното откриване.
„Това е само още едно зърно от огърлицата на Филипопол. Моят принос е само върху представянето, подреждането и функционалната организация на обекта“, коментира проектантът архитект Румяна Пройкова.
Пловдив отпразнува 1 година от откриването Епископската базилика
С празник и откриване на две изложби, ОИ „Старинен Пловдив“ отбеляза Международния ден на световното културно наследство – 18 април и 1-вата годишнина от откриването на културен център Епископска базилика на Филипопол. Най-напред в пространството около Епископската базилика, гостите разгледаха фотоизложбата „Епископската базилика на Филипопол“, която проследява етапите на проекта по разкриване, консервация и експониране на античния предшественик на днешния Пловдив, най-голямата раннохристиянска църква в страната. Вътре в базиликата се състоя официалното откриване на втората изложба - „Пътешествие из живите традиции. Нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа", която гостува в Пловдив по случай 50-ата годишнина от приемането на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, Международния ден на световното културно наследство, 45-ия Международен ден на музеите и 1-вата годишнина от откриването на Епископската базилика на Филипопол.
Събитието се организира по инициатива на Община Пловдив и Общински институт „Старинен Пловдив“ в партньорство с Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО и Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО.
Сред гостите на откриването бяха Областния управител Йордан Иванов, ректорът на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ проф. д-р Тони Шекерджиева - Новак , Амелия Гешева – бивш заместник - министър на културата, заместник-кмет на Пловдив и директор на ОИ „Старинен Пловдив“, голяма група гости от УниБИТ, предвождани от заместник-ректора проф.д-р Тереза Тренчева, много археолози, архитекти, реставратори, представителят на Регионалния център на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство за Югоизточна Европа Ирена Тодорова, „Приятели на базиликата“, пловдивчани и колеги.
„Днес е специален ден за всички хора, за които опазването, популяризирането на културното наследство е мисия, професия и кауза. В момента се явявам в качеството си на директор на ОИ Старинен Пловдив, но повечето от вас знаят, че последните 7 години от живота ми са свързани изцяло с Епископската базилика като ръководител на реставрацията на мозайките. И съм много силно пристрастна. И много се вълнувам. Щастлива съм, че тази вечер виждам толкова хора, работещи в тази област. Тук са част от колегите, които работиха по проектирането, реставрацията, експонирането – като арх. Милена Крачанова, арх. Краси Тодоров, археологът Жени Танкова, д-р Станислав Станев – ключов специалист, благодарение на който знаем религиозната функция на базиликата, Димитър Станчев – реставратор и много други“, каза в приветствието си доц.д- р Елена Кантарева – Дечева, и.д. директор на ОИ „Старинен Пловдив“. Тя припомни хронологията на проекта от началото през 2014 г. с партньорството на Общината и фондация „Америка за България”, до датата 18 април 2021 г., когато Епископската базилика на Филипопол – най-новият културен център отвори врати за посетители . разказа за мозайките - най-добре запазената част от сградата, които са правени на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м. Вече 1 година, Епископската базилика на Филипопол е един от най-посещаваните туристически обекти в България.
„Благодаря на Община Пловдив, на Фондация „Америка за България“, без чиято подкрепа и партньорство това нямаше да бъде възможно. Имаше и трудни периоди, преминахме през много трудности и понякога трябваше да се вземат тежки решения. Благодаря на кмета Иван Тотев, в чийто мандат започна проекта. Благодаря специално на Амелия Гешева, която ни подкрепяше неотлъчно.“, каза още доц. Кантарева.
Тя прочете поздравителен адрес от г-жа Нанси Шилър, президент на Фондация „Америка за България“, по случай Международния ден на световното културно наследство и първата годишнина от официалното откриване на Епископската базилика на Филипопол.
Поздравителен адрес бе поднесен и от името на ръководството на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Той бе прочетен от проф.д-р Тереза Тренчева – заместник-ректор.