В "Пловдив - един град с 1000 лица" немско-френската телевизия разказва за римското, османското, възрожденско и комунистическо наследство на града

15-минутен филм на немско-френската телевизия за култура ARTE представя Пловдив пред света. Поредният световен канал, който обръща внимание на града. В краткото филмче, кръстено "Един град с 1000 лица" авторите представят една обширна разходка от римското наследство, през османското, възрожденското и комунистическото на града.

Първият гид във филма на ARTE е д-р Тодор Чобанов, историк, който доскоро бе зам.-кмет по култура на София, но е свързан с региона, тъй като е родом от Асеновград. Той разказва за Античния театър и за Епископската базилика. След него пред камерата ще видим видния историк Йордан Велчев, автор на важната за късното Средновековие на Пловдив книга "Градът между Изтока и Запада". Той разказва за Джумая джамия и наследството в града от времето на Османската империя.

Историята на Възрожденския Пловдив също е представена през къщата Хиндлиян в Стария град, представена от гида Петя Пейчева. Финалът на предаването е с поглед към част от комунистическото наследство в града и читалище "Христо Ботев" в Кючук Париж. Там екипът е разведен от Мирослава Георгиева.

Телевизия ARTE може да се гледа на немски и френски език.

Немската версия на филма: https://www.arte.tv/de/videos/107861-003-A/plowdiw-eine-stadt-mit-1000-gesichtern/

Френската версия: https://www.arte.tv/fr/videos/107861-003-A/plovdiv-un-mille-feuille-bulgare/

Разработените от Коалицията за медийна грамотност наръчници са добро начало за всеки желаещ да сърфира безопасно и да се предпази от манипулации в интернет

Специално за възрастни коалицията е разработила обучения по медийна и информационна грамотност, в които се засягат теми като интернет измами, фалшиви новини и конспирации

Също като „черната земя“ Мордор на Дж. Р. Р. Толкин, светът на дезинформацията е мрачно, злокобно място. Обитават го тъмни герои – мотивирани от лична изгода измамници, социопати с мания да всяват хаос, криещи се в сенките на анонимността насилници и умели манипулатори.

„Срещу нас има мрежи от пропаганда и дезинформация, които действат координирано с много ресурси“, казва Кристина Христова. Тя ръководи Коалицията за медийна грамотност – вид задруга на фактите, чиято мисия е да се бори с недостоверната информация в публичното пространство в България. В коалицията има хора с опит в медиите, образованието, интернет сигурността, дигиталните технологии, неформалното обучение и гражданското образование. Те от години работят за повишаване на медийната и информационна грамотност в обществото, но доскоро усилията им са били самостоятелни.

„Ако ние, които се опитваме да противодействаме на дезинформацията, действаме на парче, всеки поотделно, не бихме могли да постигнем реален резултат. Идеята е членовете на коалицията да влизат в партньорства, взаимодействие и надграждане на работата си“, казва Кристина.

Въпреки че членовете на коалицията си сътрудничат неофициално по инициативи за медийна грамотност още от 2017 година, едва през 2020 съвместната им работа наистина потръгва. Това не е случайно. Пандемията от COVID-19 рязко обостря нуждата от тяхната дейност.

„Всяка една криза в обществото създава несигурност, която е идеалната почва за конспирации и дезинформация“, обяснява Кристина. „От тази гледна точка, пандемията засили пораженията, които липсата на медийна грамотност в обществото нанася, защото беше събитие от непознат доскоро мащаб с все още много неизвестни. В същото време голямата липса на доверие в официалните източници и държавните институции ни направи още по-лесна жертва на конспирации, които за жалост в България имаха реални последствия за живота на хората.“

За сравнение, в общества с високо доверие в публичните институции и медиите, фалшивите новини и конспирациите не пробиват толкова лесно.

Несправедливо е обаче да се хвърля цялата вина върху COVID-19. Медийната среда в България се влошава от години. Заради нарастващото преследване и клеветите срещу журналисти и натиска върху работата на независимите медии през последното десетилетие, страната ни заема все по-лоши позиции в ежегодно издавания от „Репортери без граници“ Индекс за свободата на пресата. През 2021 година България бе класирана на 112-то място сред 180 държави. В тези условия социалните мрежи спечелиха позиции, а доверието в медиите достигна критично ниски нива.

Като журналист с дългогодишен опит и множество награди и съосновател на Асоциацията на европейските журналисти в България – организацията, представляваща независимите журналисти и медии в страната, Кристина е пряко засегната от тези събития.

„Осъзнахме, че колкото и усилия да полагаме в подкрепа на качествената, етична и свободна журналистика, ако нямаме подкрепа от самото общество, ако то не осъзнава ценността на този тип журналистика, усилията ни ще останат изолирани“, обяснява тя. С колеги достигат до заключението, че всяко усилие за насърчаване на независимата журналистика трябва да бъде допълнено с програми за медийна грамотност за обществото като цяло.

„За мен лично основна кауза беше промяна в образователната система в насока развитие на критично мислене – но не само на децата, а и на възрастните. Ако хората имат по-развита медийна грамотност и критично мислене, няма да са толкова лесни жертви на политически манипулации през „овладените“ медии“, категорична е Кристина.

Разработените от коалицията наръчници са добро начало за всеки желаещ да сърфира безопасно и да се предпази от манипулации в интернет. Особено полезно за учителите е ръководството „Медийна грамотност чрез дистанционно обучение“, разработено от коалицията с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Публикацията предлага безплатни учебни планове и съвети за интегриране на медийната грамотност във всеки учебен предмет.

Коалицията също така редовно публикува доклади за медийната среда в България и добрите практики в използването на интернет.

Специално за възрастни коалицията е разработила обучения по медийна и информационна грамотност, в които се засягат теми като интернет измами, фалшиви новини и конспирации. Важно е да се отбележи, че обученията не се опитват да наложат някаква истина, а да развият критично мислене и уважение към проверката на факти, както и да покажат на хората, че всеки може да сгреши или да бъде излъган в интернет. Важното е да е склонен да признае грешката си и да потърси фактите.

Следете календара на Коалицията за медийна грамотност за предстоящи обучения по темата „Медийна грамотност“.

Сайтът за проверка на факти Factcheck.bg е разработен от АЕЖ – България, организация членка в коалицията. Екипът от професионални журналисти на сайта проверява съмнителни твърдения с широка популярност в публичното пространство. Factcheck.bg внася яснота по теми като 5G мрежите, ваксините и глобалното затопляне.

Предвид мащаба на предизвикателствата, усилията на коалицията вероятно изглеждат по хобитски малки, но членовете на задругата са целеустремени. Имат и една суперсила – уважението към истината.

Във „Властелинът на пръстените“, разрушаването на Пръстена слага край на неволите на героите. За съжаление спирането на дезинформацията няма да е еднократен акт. „Няма решение тук и сега. Трябват много усилия във времето“, казва Кристина.

Усилията трябва да бъдат положени от всички ни. Важно е всеки от нас съзнателно и ежедневно да избира да не се подчинява на въздействието на дезинформацията.

Края на тази история ще го напишем ние.

За пета поредна година Коалицията за медийна грамотност организира кампанията Дни на медийната грамотност. Фокусът през 2022 година е върху ролята на учителите и на формалното и неформалното образование и ученето през целия живот. Кампанията се провежда с подкрепата на Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Програмата за малки грантове на Посолството на САЩ в България, УНИЦЕФ България, Фондация „Лъчезар Цоцорков“ и Програма „Европа“ на Столична община.

Асоциацията на европейските журналисти в България работи с дългосрочната подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Източник: us4bg.org

Не всички тържества са големи и пищни, а и вече е много по-актуално да сключиш брак на някое по-нестандартно място от обредната зала в Дома на младоженците или пък добре познатите ресторанти по хотелите

В навечерието на празника на любовта и виното намираме интересна статистика за Града под тепетата, според която сключените сватби през 2021-а са повече от тези през 2020-а. Дори и кризата с коронавируса не може да победи любовта, а наближаващата огледална дата 22.02.2022 със сигурност ще бъде една от  предпочитаните през тази година.

Не всички тържества са големи и пищни, а и вече е много по-актуално да сключиш брак на някое по-нестандартно място от обредната зала в Дома на младоженците или пък добре познатите ресторанти по хотелите.  В последно време според Радостни обреди като интересна локация за изнесен ритуал се очертава обновеният фонтан на Бунарджика при езерото с мечката.

Красиви снимки и неповторима атмосфера се създава и във възрожденските къщи на Старинен Пловдив. В тях може да използвате както двора, така и после да включите интериора като декор за сватбената си фотосесия. Получава се прекрасно съчетание между епохите сред изящните мебели и обстановка от миналия век. Ако точно така си представяте големия ден, препоръчваме да избирате между къща Хиндлиян и Клианти.

Градинката до аптека Хипократ също е добра идея, особено ако искате да се почувствате в симбиоза със заобикалящата ви среда и не се притеснявате от евентуални зрители на любовта ви. А целият архитектурен ансамбъл на тази част от Пловдив е като истинска приказка и неслучайно най-голяма част от младоженците го избират за част от своите кадри.

Отново в обектите, стопанисвани от Старинен Пловдив, като възможности за сключване на граждански брак може да обмислите и Античния театър (в случай че за датата няма запазено мероприятие), Малката базилика, Римския стадион и разкопките, разкрити в ТЦ Екселсиор или в приземния етаж на магазин HM.

В Цар-Симеоновата градина безспорен фаворит е зоната около Пеещите фонтани, при които играта на водата може да създаде прекрасен фон за снимките ви. Това е и мястото, на което вероятно ще бъдете заобиколени от най-голям брой минувачи иу свидетели на бракосъчетанието ви.

Колкото до купона след подписването, започваме с предложенията с едно съвсем ново местенце, което ще отвори врати през тази година. Colibri Wedding Place се намира в непосредствена близост до обичания басейн за пъстри и весели партита през лятото и това няма как да не доведе до интересна локация с лек екзотичен привкус сред палмите и водата. От комплекса обещават модерно озвучаване и осветление, огромен панорамен таван и естествени мебели за максимално удобство.

Още места може да видите в Lost in Plovdiv.

Жълто сините се “раждат” от сливането на Вампир и Трите конски сили

Караджа и Атлетик стават Пловдивски Спортклуб – родоначалник на черно-белите

Възпитаници на Първа мъжка гимназия и Френския колеж, тренирали на Бунарджика, се обединяват "Христо Ботев - Футболно дружество"

През годините Спартак асимилира физкултурните дружества Септември, Левски, Ударник и Сокол  

В Града под тепетата футболът е предпочитано забавление и почти няма местен, който да не отдава предпочитанията си на някой от пловдивските отбори:

Ботев Пловдив:

Група ентусиазирани приятели, възпитаници на Първа мъжка гимназия и Френския колеж, решават да създадат свой клуб и организирано да се занимават с футбол. През март 1912 г. те учредяват "Христо Ботев - Футболно дружество" в Пловдив. Първият съперник, с който Ботев Пловдив мери сили, е този на Втора софийска мъжка гимназия. Тренировъчните си занимания футболистите провеждали на ливадите зад Хълма на изворите (Бунарджика) в Мараша, а мачовете се играели на плаца на 21-ви пехотен полк.

През 1917 г. бил изработен първият клубен устав, в който са определени правата и задълженията на всеки член, както и клубните цветове - жълто и черно. След края на Първата световна война клубът се разраства, което налага и изработването на нов правилник. През 1920 г. вторият поред клубен устав е утвърден вече и от Министерството на просвещението. През същата година Ботев Пловдив печели и неофициалното футболно първенство на Пловдив, а на следващата 1921 г. в тържествена обстановка е осветено клубното знаме. През 1923 г. е изработена и първата официална клубна значка. По същото време е направен и нов, трети поред, клубен устав, утвърден от тогавашните Министерство на просветата и Министерството на вътрешните работи и народното здраве.

На 3 октомври 1929 г. Ботев Пловдив става за първи път в историята шампион на България! На стадион "Юнак" в София, отборът печели финалната среща за държавно първенство срещу Левски София с 1:0 и донася първият футболен трофей на град Пловдив.

В периода до 1944 година „Ботев“ играе с променлив успех, като печели градските първенства през 1937 и 1940 година. С настъпилата промяна в политическата система на страната, българският клубен футбол е подложен на организационни и структурни промени, а множество клубове са принудени да се обединят на ведомствен или районен принцип. Независимо от различните обединения, сливания и преименувания, привържениците винаги припознават отбора под автентичното му име и не спират да го подкрепят от трибуните.

През 60-те години на миналия век Ботев Пловдив е сред най-изявените отбори в България. През 1961 г. тимът, под водачеството на треньорите Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов, печели бронзовите медали в шампионата. През 1962 г. е завоювана Националната купата. През 1963 г. Ботев Пловдив е вицешампион. През 1964 и 1965 г. Ботев Пловдив достига до финал за Купата, а през 1967 отново става шампион.

С изключение на две четвърти места, постигнати през 1969/70 и 1977/78, до края на 70-те години отборът приключва шампионатите в „златната среда“ между 5 и 11 място, почти винаги изпреварван от градския съперник Локомотив. Именно в тези години след закриването на Спартак дербитата между Ботев и Локомотив Пловдив се превръщат в запазена футболна марка на Града под тепетата.

Следват по-тежки години за отбора и едва през сезон 2010/2011 започва възраждане след години на нестабилност.

Локомотив Пловдив:

Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г.с името Пловдивски Спортклуб. На този ден клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз.  За клубни цветове се избрали червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 26 юли 1926г. била утвърдена като дата на основаване, а впоследствие годината 1926-та щяла да бъде вписана и в неговата емблема.

В годините до 1944г. тимът станал Южнобългарски първенец и достигнал четвъртфинал за Държавно първенство (1941г.), като през 1940г. и 1942г. играл на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа).  В това нямало нищо случайно: по същото време Спортклуб бил един от най-големите български клубове, а през 1942г. и 1943г. Българската национална спортна федерация (БНСФ) официално обявява Пловдивски Спортклуб за най-големия български клуб според броя на картотекираните към Федерацията членове.

В годините, последвали 1944-та, новоустановилата се власт предприела няколко кампании по т.нар. реорганизиране на спортните клубове в България, изразяващи се в сливането на голяма част от тях и съответна промяна на имената. Така, Спортклуб първоначално приобщил в себе си арменските спортни клубове, а впоследствие и няколко други клуба. В съответствие със задължителното изискване, името на Спортклуб станало “Славия” Пловдив.

В годините постепенно отново имало вълни на реорганизации и това довело до последващо сливане през октомври 1949 г с клуб с името Локомотив или всъщност ЖСК Пловдив (Железничарски спортен клуб). Въпреки многобройните сливания и промени до 1955 г. отборът се състезавал в елитната футболна група. В следващите пет години бил част от втора дивизия, но през сезон 1960/61г се е завърнал в “А” РФГ, където през сезон 1968/69г. спечелил за първи път медали – бронзови.

Последвали още колебливи представяния до сезон 2003/04г., който донася първата шампионска титла в историята на Локомотив Пловдив. Тя се отпразнува по безпрецедентен за България начин: с тържествено шествие на привържениците от клубния стадион до Централния площад, където пред 40 000 души бива вдигната купата. Лятото на 2004г. добавя в клубната витрина и Суперкупа на България. През следващия сезон Локомотив Пловдив за четвърти път става бронзов медалист от първенствата на елитната група.

Марица

ФК Марица е създаден на 20 септември 1921 година като Спортен клуб Марица след обединяване на тимовете от  Каршияка – Вампир и Трите конски сили. За пръв негов председател е избран Кръстьо Милков и клубът е регистриран в Пловдивския окръжен съд. Най-голяма заслуга за появата на СК Марица има Янко Ат. Рашков, който предлага името и цветовете – жълт и син, като жълтият цвят олицетворява плодородието на Тракия, а синият – тихите води на река Марица. Стадион „Марица“ е открит официално на 30 май 1943 г., когато командирът на 9-и пехотен полк предава тържествено игрището на Кръстьо Милков, председател на клуба по онова време.

ФК Марица е c традиции най-вече в детско-юношеския футбол, където има многобройни отличия на ниво републикански първенства, купа България, турнири за юноши и деца на местно и международно ниво. Детско-юношеската школа е всепризнат инкубатор не само за попълнения на представителния отбор, но и на национално ниво, като през нея са минали имена като Христо Стоичков, Динко Дерменджиев-Чико, Георти Попов-Тумбето, Георги Георгиев-Гецата, Костадин Видолов, Петър Курдов, Красимир Чомаков и др.

През септември 2021 година се навършиха 100 години от основаването на „Марица“.

Спартак

Малко са клубовете в България, които имат шампионска титла в историята си. Спартак е един от тях. Най-силните сезони на „синьо-белите” от „Кючук Париж” са между 1953 и 1967 година. Тогава отборът е в "А" група.

През септември 1944 г. към Пловдивската община и Областното управление на МВР е създадено Народно физкултурно дружество Септември. През 1946 г. НФД Септември се обединява с Левски (Пловдив) под името НФД Левски. На 15 октомври 1947 г. следва ново сливане с НФД Ударник, като дружеството приема името Левски-Ударник. Месец по-късно, на 15 ноември 1947 г., е взето решение клубът да бъде преименуван на Спартак. Тази дата се приема за рождена на дружеството. През втората половина на 50-те и първата на 60-те години на ХХ век Спартак (Пловдив) се превръща в един от водещите клубове в България.

Възходът на Спартак продължава и през следващите години. Спартак става шампион на България за сезон 1962/63, а Диев за втори път е голмайстор в „А“ група, след като бележи 26 попадения по време на кампанията.

Големият отбор на Спартак на практика е заличен на 25 юли 1967 г. Тогава с партийно решение клубът се влива в Ботев (Пловдив) след като е създаден АФД Тракия. В дружеството влиза и Академик (Пловдив). След 15 години, в които Спартак на практика не съществува, клубът възстановява своята самостоятелност на 2 декември 1982 г. През сезон 1984/85 отборът вече участва в „Б“ група. След последващо временно завръщане в А група през сезон 1993/1994  през 1997 г футболистите достигат до аматьорския футбол.

През 1998 г. поради тежка управленска криза Спартак се обединява с другия клуб от пловдивския район „Южен“ – Сокол`94 (Коматево), който по това време е значително по-стабилен финансово. До 2001 г. отборът се състезава под името Спартак-С’94. Това обаче не помага особено много. Финансовата криза също се задълбочава и впоследствие клубът се отказва от всякакви участия.

Източник: Lost in Plovdiv.