Знаковият журналист Живко Желев издаде нова книга. „Инструкции“  е сборник с разкази, буфо пиеси и други текстове. Тези разкази са спомен за годините, когато не ни пукаше от нищо, освен от любовта, казва авторът

Живко Желев познава добре кухнята на електронните медии, затова с лекота се ориентира в задкулисието на официалните новини. Дълги години беше водещ журналист в Регионалния център на БНТ в Пловдив, а заедно с Нери Терзиева през 80-те години на миналия век създадоха и бяха водещи на запомнящото се икономико-публицистично телевизионно шоу „За 1 милиард“, далеч изпреварило по новаторския начин, с който те го правеха, телевизионната журналистика в България по онова време. След промяната двамата в тандем бяха и водещи на централните вечерни новини на БНТ „По света и у нас“, където също оставиха своя неповторим индивидуален отпечатък.

Живко Желев дебютира в художествената проза със сборника разкази „Катапулт“, който в далечната 1982 година спечели наградата за белетристичен дебют „Южна пролет“. С дръзките и нестандартни текстове, които съдържаше тази книга, тя също излезе извън тогавашните стандарти, предизвестявайки настъпилата по-късно перестройка в литературата ни.

След промяната Живко Желев стана първопроходец и в зараждащия се пазар на частното радио в България. През 1992 г. той стартира първата в България верига частни радиостанции „Канал ком“.

Втората му книга „Азис или за демокрацията” /2007 г./ съдържаше остро публицистични и сатирични текстове с неподражаем стил, който той превърна в запазена марка в авторския си сайт Робство.BG. През следващите години името му често се повяваше под запомнящи се текстове във вестниците “Пари”, “Поглед”, “Монитор”, “Класа”, “Сега”, сп. “Българи”, сп. „Български месечник“, сайта Факел.бг.

Главната новина в публицистичните му текстове и ироничната проза, събрани в новата му книга „Инструкции“ /издателство „Фрийстайл Пъблишинг“/, е че всъщност нищо особено не се е случило у нас през годините след промяната. В написаното от него преди повече от десетилетие съзираме днешните актуални хроники, което идва да ни покаже по безпощаден начин, че след като не проумяваме миналото си, то ще ни повтаря.

А ето какво казва авторът за старите и нови текстове, които са събрани в тази книга:
„Никога не съм отделял хората, които пишат, от другите. Аз отличавам хората, които живеят по силата на принудата, от тези, които живеят заради удоволствието. Удоволствието да се пише е голямо. Ето защо не трябва да го объркваме с ежедневната трудова дейност.
Със старите текстове, които предлагам тук, се питам дали идва времето, когато писането ще стане велико удоволствие. Тези разкази са спомен за годините, когато не ни пукаше от нищо, освен от любовта.”

В предговора на новата му книга неговият близък приятел от десетилетия насам Румен Леонидов обяснява и нестандартното заглавие „Инструкции“, което е избрал авторът:
„Живко, в типичния си ироничен и самоироничен стил, обича често да повтаря: „Аз не пиша разкази, аз само показвам как трябва да се пише…“, т.е. да дава невинни инструкции по себеизразяване и самопознание. За това и този сборник, съдържащ разкази, писани през 80-те и 90-те години на 20 век, и публицистични текстове от годините след влизането ни в ЕС, разделени от един буфо антракт, се нарича „Инструкции“. И е много полезен за всеки, който диша чрез изящното слово и не въздиша по собствената си участ.“

Емил Миразчиев от Сдружение „Изкуството днес“ представи днес в Дома на културата най-новия си проект, стартирал наскоро с подкрепата на Национален Фонд „Култура“

Емил Миразчиев от Сдружение „Изкуството днес“ представи днес в Дома на културата „Борис Христов“ най-новия си проект, който носи заглавието „ДИГИТАЛНА ВИДЕО БАНКА – АТА“. На презентацията присъства заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов, пловдивски артисти, творящи в областта на съвременното изкуство, медии, културолози и студенти. 

Проектът, който стартира през 2021 г. с подкрепата на Национален Фонд „Култура“ е в процес на развитие и цели създаването на голяма „дигитална видео банка“ на тема съвременното изкуство в града под тепетата,  съдържаща архивен видео материал от дейността на сдружението и развитието на Център за съвременно изкуство в Пловдив – Баня „Старинна“ от 1995 до 2020 г. 

„За мен това е много важна стъпка. Уверил съм се как с времето част от архива остава някак скрит, минава назад, а паметта за събитията е много важна. С определена доза самочувствие бих казал, че това, което сме направили през годините е много, както и че нашата организация винаги е държала високо ниво“, каза Емил Миразчиев на представянето.

Към момента на сайта на сдружението е качен видео архив на 20 събития, с връзка към YouTube канал с информация за фестивали, отделни издания, визуални творби, интервюта, видеа от събития в Пловдив. Проектът е в развитие, така че с времето ще се обогатява, разширява и надгражда. Затова Емил Миразчиев се обърна с апел към присъстващите за обратна връзка - какви са впечатленията, какво трябва да се промени, кое може да се подобри. Една по-далечна цел, която сподели Миразчиев,  е създаването на Музей на съвременното изкуство в Пловдив.

„Защо тук? Защото точно от тук са тръгнали много значими за съвременното изкуство събития, фестивали и творческият път на известни в цял свят артисти, някои от които се изучават като пример в учебниците. Историята на „Баня „Старинна“ започна благодарение на подкрепата на общината преди много години. Проектът се разви, стана Център за съвременно изкуство. Съвременното изкуство дебатира винаги важни теми, които обаче не винаги са удобни. Артистът не трябва да бъде ограничаван. Изкуството е свобода. Дали са политически, естетически, социални или други елементите, авторът чрез намесата си в публичната среда представя за дискусия общочовешки и значими теми, пречупени през своята призма и изразни средства.“, сподели Емил Миразчиев.

„Адмирации за проекта, който започна тази година с подкрепата на Национален Фонд „Култура“. Преди време се казваше, че „написаното остава“. Днес можем да добавим и че „дигитализираното остава“. Архивът разказва 25-30 - годишната история на съвременното изкуство в Пловдив – тема, чието начало поставихте именно вие, защото през всички тези години  Сдружение „Изкуство днес“ e автор на над 80 проекта в областта на иновативните и съвременни форми“, каза заместник-кметът Пламен Панов.

Той допълни, че през годините тази тема се променя, трансформира, еволюира, ставала е и повод за дебати. Даде пример със събитията, които се случват в Пловдив - „Седмицата на съвременното изкуство“, фестивалът „Арт позитив“, Фестивалът на светлината Лумикс, „Фасада Видео Фестивал“ и други.

Пламен Панов заяви, че Община Пловдив е подкрепяла и ще продължава да подкрепя развитието на съвременното изкуство, защото Пловдив е град - сцена. Пловдив е Европейска столица на културата.

„Считам, че ролята на общината е да поощрява, да помага и да балансира. В Пловдив със сигурност има място за всички видове изкуства и публики. Затова и всяка година в културния календар имаме поне два такива проекта, посветени изцяло на съвременното изкуство. Тази година община Пловдив създаде за първи път и своя собствена „Резидентна програма“, допълни още Пламен Панов.

В края на срещата, част от присъстващите разказаха собствени впечатления от участието си в различни фестивали и събития от последните години - с какво това ги е обогатило и как им е позволило да се потопят в процеса  на създаване на съвременно изкуство „от кухнята“, проследявайки целия процес отвътре.

Сдружение „Изкуство днес“ стартира своята дейност с първото издание на седмица на модерното изкуство през 1995 г. с подкрепата на Община Пловдив. Благодарение на партньорството на двете институции, Баня „Старинна“ се наложи в национален и международен контекст като престижно място за показване на високо качествено съвременно изкуство. Дейността бе подкрепена през годините и от множество посолства и международни културни институции като Швейцарска културна програма Про хелвеция, Култур Контакт – Австрия, Британски съвет,  Даниел Ланглоа – Канада,  EU-Japan Fest Japan Committee,  Алианс Франсез, Федерално канцлерство на Австрия  –  отдел Изкуство и култура, ИФА Институт за външни отношения – Германия. От 2010 сдружението е член на международната мрежа от немски културни общества в чужбина на Гьоте-институт.

Дружеството на пловдивските художници раздаде годишните си награди на своята традицонна декемврийска изложба в зала “2019” на ул. “Гладстон”32

Лично кметът на Община Пловдив Здравко Димитров връчи наградите и поздрави членовете на Дружеството за изложбата, в която със свои творби участват общо 84-ма живописци, графици, скулптори и автори в сферата на N-формите.

Лидия Симеонова е определена за тазгодишна носителка на наградата за “Живопис”, като останалите номинира в категорията са Иван Шишков, Красимир Карастоянов, Вихра Григорова, Румен Манолов и Иван Краевски. В раздел “Графика” е отличена Антония Маринова - Crazy сред номинираните си колеги Панайот Панайотов, Йордан Велчев и Крикор Касапян.

Носител на наградата за “Скулптура” е Живко Спасов, а останалите номинирани са Вячеслав Есенков, Свилен Костадинов и Петко Караколев. Наградата за млад автори отиде при Мирослав Арабаджиев, като номинирани едновременно с него са Борислава Сотирова, Христо Бозуков, Никола Гулев, Веселин Цаков и Светлана Желязкова.

Очакваната с най-голямо вълнение Награда на Кмета беше връчена на Вълчан Петров, който е и първият ѝ носител през 2016 г. Номинирани за този приз, който се дава за 7-ма година, са Жорж Сопаджиев, Иван Шишков и Христо Николов.

Председателката на ДПХ Снежана Фурнаджиева припомни регламента на наградите, според който техните носители не трябва да са отличавани през последните 5 години.

Освен председателят на Дружеството в състава на петчленното жури влизат още живописецът Нели Ценова, скулпторът Милена Бочукова, графикът Ивайло Григоров и представителят на общинския отдел “Култура, археология и културно наследство” Десислава Христозова.

“В трудния си ден на страх, пандемия и кризи изложбите на ДПХ представляват един оазис, в който ценителите на изкуството търсят опора, баланс, духовно извисяване”, подчерта при откриването Снежана Фурнаджиева.

Кметът Здравко Димитров се обърна към творците с думите:

“Поздравявам ви за постиженията, които виждам тук, и ви уверявам, че в което и кътче в България и извън нея да отидем и кажем, че сме от Пловдив, винаги в отговор чуваме: “Имате прекрасни художници”. И ние много се гордеем. Макар че годините са трудни и дори за съжаление ни е трудно да общуваме, вие продължавате да творите. Аз ви пожелавам още

много творчески успехи, здраве за вас и вашите семейства и да се виждаме по-често през следващата година”.

Изложбата може да се види до 31 декември. Входът е свободен.

Павлина Маринова и Емил Пунгеров отбелязват 20-та годишнина от създаването на своята галерия “L’UNION” с изложба на част от престижната си колекция в Градската художествена галерия (ул. “Княз Александър I”№15). Акцент в експозицията са впечатляващи творби на Емил Стойчев, Стоян Цанев, Вихрони Попнеделев, Енчо Пиронков, Свилен Блажев. Някои платна са истинска изненада за публиката, представяйки малко познати страни от развитието на отделни автори. Вниманието на познавачите привличат още произведения на Атанас Парушев – Шока, Георги Баев, Генко Генков, Димитър Казаков-Нерон, Димитър Буюклийски, Димитър Шопов, Димитър Генчев, Иван Вукадинов, Росен Райчев.

Проявата се вписва в дългогодишната традиция на Градска художествена галерия – Пловдив да представя в своите зали значими частни колекции, които обогатяват представата за българското изобразително изкуство.

Със заглавието на изложбата “Следва продължение” Павлина и Емил обещават още вълнуващи срещи с изявени визуални артисти.