Капана.БГ
Откраднаха ни. Историята на едно престъпление
Новият роман от живия класик на модерната руска литература Людмила Петрушевска
На 4 февруари излиза от печат романът „Откраднаха ни. Историята на едно престъпление“ от живия класик на модерната руска литература Людмила Петрушевска.
Определян от авторката като „криминале от ново поколение“, „Откраднаха ни. Историята на едно престъпление“ (превод: Ася Григорова, цена: 18 лв., 304 стр.) представлява достоверен и богат на нюанси портрет на самата Русия и на руските хора. На московското летище майка изпраща синовете си в богатата страна Монтегаско при баща, който очаква единствения си син. Странното е, че паспортите на двете момчета са идентични – те не само са родени на една и съща дата, но и имената им са еднакви. Как е възможно това – ако бяха близнаци, собствените им имена щяха да са различни? Каква е връзката между тях? С правдиво до болка перо авторката примирява карнавалната веселост, зловещия сюжет и пародията, като не спестява на читателя нито дръзките психологически прозрения, нито безжалостните си оценки!
Людмила Петрушевска е поет, драматург, белетрист, смятана за жив класик на модерната руска литература. Днес утвърдена като световноизвестна писателка, до периода на перестройката тя е била забранен автор поради интереса й към „сенчестите страни на живота“. Носител е на повече от десет литературни отличия в Русия и е единственият руски писател, удостоен със Световната награда за фентъзи (World Fantasy Award, WFA, 2009). Създала е множество пиеси, сборници с разкази, приказки и сценарии, както и три романа. Последният й роман – „Откраднаха ни. История на едно престъпление“, е издаден през 2017 година.
Откъс
ХХI ВЕК. ЗАМИНАВАНЕТО НА МОМЧЕТАТА
Една майка заведе децата си на летището.
– Значи така, Серьожа, наглеждай Ося, да не загуби нещо. Ося, събуди се, вземи си раничката. Ето ви паспортите и билетите. Щом кацнете, веднага ми се обадете. Звънете ми всеки ден, сутрин, още щом се събудите, и вечерта пак. Иначе ще се побъркам. Серьожа, ти отговаряш. Всеки от вас да ми звъни поотделно. Ако не успеете да ми се обадите – всичко става, – ще звъня в посолството.
– Ох, мамо! Стига толкова, а? Чак пък в посолството! Да не сме малки? Какво ти става, да не ни е за първи път?
– Не знаем при кого отивате. Ося, къде тръгна пак?
– Към гишето за чекиране. Вече закъсняваме.
– Добре де, ей сега. Там, на опашката, не мога да ви кажа всичко.
– Защо, да не ни следят?
– Не е изключено.
– Мамо! Да не сме в криминален роман?
– Не, Оска, това е сапунена опера. Изчезналите деца двойници!
– Мамо, стига толкова! Закъсняваме.
– Серьожа, това не е шега! Повтарям ви, не знаем при кого отивате.
– При баща ни, при кого.
– Хубаво. Нали се разбрахме, ще ми звъните всеки поотделно, запомнихте ли? Сутрин и вечер. Контролната дума за довиждане е „це“.
– Це.
– Це.
– И не я казвайте на никого.
ХХ ВЕК. КАКВО ЩЕ НАПИШАТ ИСТОРИЦИТЕ
Деветдесетте години, най-лудите, искате ли да ги зърнете? Когато в океаните изчезваха руски кораби с цветни метали, застраховани в „Лойдс“, когато към офшорките изтичаха милиарди, да кажем, профсъюзни пари (а те идваха от разпродаваните учебни заведения, заводи, сгради на управленския апарат, медицински пунктове, санаториуми, болници, детски градини, ясли и курсове, освен това сгради на партийните и комсомолски организации), когато в Москва цели дворци в стил модерн и стил ампир, по традиция собственост на райкомите и горкомите, бяха продавани буквално за нищо... Когато опразнените заводи попадаха в ръцете на изкупвачите на празни хартийки, наречени ваучери. Когато към собственика на милиарден бизнес можеше да се отиде с предложение да продаде всичко, а след категоричния му отказ още същото лято, в сезона на почивките, двама водолази се спускаха в езерото, на чийто бряг се издигаше огромната вила на собственика. Бодигардовете въртят шишчетата на скарата и хвърлят по някой поглед към стопанина, който отива да се топне в жегата. А той потъва за секунда. Дръпнат за краката.
Но както и да е, историците тепърва ще пишат за това.
ХХI ВЕК. ПРИСТИГАНЕ В МОНТЕГАСКО
Като си разменяха шеги, двете момчета с раничките се качиха в самолета Москва – Монтегаско.
Впрочем навън течеше първото десетилетие от двайсет и първия век.
Бяха двама тъмнокоси красавци с класически профили на витязи в тигрова кожа, заради чиито профили патрулиращите ченгета в Москва се заглеждаха подире им, но кой знае защо, не напираха да им проверяват паспортите: кой е луд да се разправя с чужденци. А тия май че са макаронаджии. Още повече, че гърбовете им са прекалено изправени и макар раменете им да са като на културисти, краката им са доста дълги за бойци от бандите в Люберци и Солнцево. И усмивките им, виж ги само, са като по рекламите. И зъбите им са по-различни. С една дума, не са наши.
Зарежи ги.
Единствено Галя, която този ден работеше на гишето за чекиране на летище „Шереметиево-2“, погледна и втория паспорт и се зачуди: момчетата имаха еднакви паспорти...
Името и фамилията съвпадаха напълно, дори датите на раждане бяха еднакви. Но това всъщност е невъзможно! И какво да прави сега?
– Абе карай. Не е от твоята компентенция, компен... тенция, в специалния отдел ще кажат, вдигаш врява за нищо, забавянето на самолета ще ти докара уволнение по еди-кой си член. Нали снимките са различни. Момчетата не си приличат.
Тъй че хлапаците благополучно се качиха в самолета, прекараха в него отреденото време и слязоха на чуждото летище в Монтегаско.
Където се беше курдисал и с табелка „Сергей Серцов“ ги чакаше посрещачът – шофьорът чичо Коля.
Към него се приближиха две момчета от кавказка националност. Приближиха се, като се присмиваха на някого, тихичко, помежду си. Той разбра. Видяха го. Млъкнаха.
– Чакате Сергей Сергеевич Серцов, нали? – попита единият.
Вторият отново се захили.
– Ами ние сме – обясни пак оня, първият.
Правеха си майтап.
Като че ли посрещането беше игра. Не се отнесоха сериозно.
Ни здравей, ни дявол. Тук дори в асансьора на хотела те поздравяват – когато при шефа идват гости, пак Коля ги настанява там.
И самият Коля вече свикна с учтивостта.
Тук всички се усмихват един на друг и с повод, и без. Само не ги гледай в очите, няма да разберат.
Не бива да се зазяпваш. Но тези не гледат към него, а само един към друг. Коля попита: – А кой от вас е Сергей Сергеевич Серцов?
– И двамата.
Сякаш го закова.
Отново захихикаха.
Като че са дошли да си правят майтап.
– Тогава ще ви помоля за паспортите – неочаквано и за себе си каза Коля. Нали той отговаря за посрещането на сина! На един син, не на двама!
Показаха ги.
В паспортите всичко съвпадаше, освен номерата.
Нямаше как, трябваше да ги закара с бентлито.
Те си въртяха кратуните, пак се подхилкваха (гледаше ги в огледалото за задно виждане и не откриваше и грам прилика с шефа му.)
Просто – лица от кавказка националност. Мургавки, с големи носове.
И не си приличаха.
Приказваха си нещо. Кискаха се тихичко.
Той ги возеше из места, където живеят само милиардери.
Стени, дървета, къщи.
С една дума, вили. Зад огради, сред паркове.
Като при нас е, ще видите.
– Това е къщата на Валдис Вембърс – каза Коля.
И двамата направиха гримаса. Май че не знаят кой е тоя.
– Тенисист – поясни Коля. – Петнайсето място в света.
Те се облещиха като дебили. Ченетата им увиснаха.
Учудиха се. И отново зацвилиха.
– Беше на трето място в „Уимбълдън“ „Австралия Оупън“.
– Не може да бъде – рече единият.
Вторият премигна и сви устенца на тръбичка.
Тъпаци. Московска измет, реши шофьорът. Безнадеждни са, изобщо не знаят какво става в Европа.
Шофьорът показваше къщата на Вембърс на всички гости на шефа, за да знаят, че отиват при човек, който живее в съседство с Вембърс.
– Те с гаджето му карат ферари – поясни той.
А двамата клоуни започнаха да си намигат с увиснали ченета.
Тук Николай се отклони и каза:
– А тук живее един банкер, милиардер. С десет жени, всичките ходят при бижутера с фереджета.
Каза го и дори не погледна в огледалото какви ги вършат ония на задната седалка, как гримасничат и пляскат с ръце.
Като стигнаха, шофьорът отвори портата с дистанционното и продължи по алеята към шефската вила, мина покрай своята така наречена къщичка на охраната (вратата беше затворена, изглежда, жена му беше заета или в градината, или във вилата на шефа). Може да е къщичка на охраната, ама е почти на два етажа, отбеляза мислено Коля.
А най-горе си беше направил и нещо като мансарда.
Беше облицовал стените с фазер, за да има къде да си играе дъщеричката му Анджелка.
Получи се нещо като сандъче за колети, както каза жена му, навсякъде фазер.
Тогава си го облицовай сама.
Шефът чака сина си, а то (шофьорът изпсува мислено) долетяха двама, мошеници. Той няма близнаци, при това с едно и също име! Шефът се вълнува, това е естествено, но изобщо не предполага какъв номер му готвят.
Тези двама братя акробати.
После Николай се успокои.
Познаваше той бащицата Серцов.
Нищо, той бързо ще се справи с тая неразбория.
И с по-страшни се е справял.
Шофьорът Николай не преставаше да се гордее с шефа си.
Коля го беше возил и навремето, още при съветската власт, но не много. Тогава за целия отдел имаше само две коли. Коля караше началството, а сегашният му шеф по онова време си беше обикновена пешка и не му се случваше да пътува често с черната волга.
Тогава Коля вози ли вози началството, а след това сегашният му шеф съобрази как стават работите, влезе в Съвета на народните депутати и взе със себе си Коля. Животът стана хубав, доставки, ваучери, започна перестройката-престрелка, шефът си чопна някакви неща в особено големи размери, три завода ли бяха, друго ли, че и два кораба с медни отпадъци, потънали край бреговете на Нигерия, пък били застраховани в солидна фирма, казваше се „Лойдс“. Потъна и шефът, тоест се омете от Рашън, още преди следователите да са дали ход на делото му – бяха двама и ги даваха по телевизията, и по митингите се изказваха двамата клоуни.
А шефът му постъпи правилно.
Родственица на Стоян Чомаков дари маса от дома на Александър Богориди на Историческия музей
Звездата на Африка Амала Дианор oткрива ОNE DANCE WEEK 2022
Новият му спектакъл СИГИФЕН е първата продукция на Big Pulse Dance и ще бъде представен на 13 май
С неповторим хореографски език, Амала Дианор е една най-интересните фигури на световната съвременна танцова сцена. На 13 май, от 19:30ч, в Дом на Културата “Борис Христов”, Пловдив ще бъде представен новият му спектакъл СИГИФЕН - колективно произведение, което включва още трима млади хореографи от Мали, Буркина Фасо и Сенегал - Алиун Диан, Наоми Фол и Ладжи Коне.
Спектакълът е първата продукция на Big Pulse Dance Alliance - мрежата на най-влиятелните танцови фестивали и институции в Европа. СИГИФЕН е копродуциран от Dance Umbrella (Великобритания), Tanz im August/HAU Hebbel am Ufer (Германия), Dublin Dance Festival (Ирландия), Международния танцов фестивал CODA в Осло (Норвегия) и ONE DANCE WEEK (България).
Амала Дианор е един от селектираните артисти в програмата SCALING UP на Big Pulse Dance Alliance, a СИГИФЕН ще бъде част от програмите на Zodiak – Side Step Festival (Финландия), Международен танцов фестивал TANEC PRAHA (Чехия) и Torinodanza Festival (Италия).
Спектакълът ще бъде представен в Пловдив три месеца след световната си премиера във Франция, а билетите са вече в продажба в мрежата на EPAYGO и на касите на EasyPay в цялата страна.
За СИГИФЕН:
На езика на африканския народ Бамбара “сигифен” означава “вълшебно чудовище” – въображаемо същество от разнородни части, но и също умението “да бъдеш вълшебен”. На сцената хореографът Амала Дианор превежда идеята за тържеството на колективния дух, за радостта от това да бъдеш заедно с другия, но без това да заличава индивидуалните различия, а напротив – да ги почита. Това е свободата да бъдеш едновременно себе си и част от нещо по-голямо. Това е портрет на Африка – жизнена, талантлива, търсеща, отворена.
Телата на деветима танцьори, представящи младото артистично поколение в Западна Африка, създават многолико същество. Неговите “съставни части” са хармонично свързани, но непрекъснато се променят пред очите ни. Тежките му стъпки на земята и изразителните жестове предшестват моменти на гняв и радост. Това е сборище от езици и картини – съвременен танц, градска култура, хип-хоп, африкански традиции, древни ритуали, завладяваща енергия. Това е танцовото изкуство, върнато към корените си, Създадено с идеята да да свързва хората, без да ги критикува, да бъде гостоприемна територия за среща, запознанство, разбиране.
Творба на “няколко гласа”, СИГИФЕН не страни от подхода на споделянето в хореографската практика на Дианор. Работейки рамо до рамо с други артисти, той отново създава продукция, която прескача границите на стиловете и се превръща преди всичко във форма на общуване. Един от водещите хореографи от Африка с блестяща кариера в Европа, Амала Дианор продължава да се движи уверено между културите и традициите, създавайки скулптурни, ритуални, художествени, улични и много други образи и форми. Това е така, защото неговият хореографски процес търси единството, приемането, помирението.
За АМАЛА ДИАНОР:
Амала Дианор започва кариерата си като самоук хип-хоп танцьор. На 24-годишна възраст е приет в престижното училище CNDC в Анже, Франция (клас 2002), а в продължение на следващите десет години Дианор работи като изпълнител в много различни продукции (от хип хоп до неокласика, съвременен и афро-съвременен танц) и придобива безспорно признание в танцовата общност. През тези години Амала усъвършенства стила си като майсторски преминава от една техника към друга, но наистина успява да пробие на световната сцена чрез изграждане на мостове, свързващи различните танцови светове. Междувременно той развива и неподражаем хореографски език, съчетавайки гъвкаво енергията на хип-хопа, абстрактния съвременен танц и елегантния неокласицизъм.
През 2012 г. основава собствената си компания Amala Dianor Company, а откакто създава първото си соло Man Rec през 2014 г. (с премиера на фестивала в Авиньон), работи в тясно сътрудничество с електро-соул композитора Awir Léon, който пише оригиналната музика за неговите спектакли.
През 2019 г. Дианор създава първата си голяма творба – The Falling Stardust, в която участват девет танцьори, на които е преподавал своята специална комбинация от стилове и техники. Сезон 2016-2017 бележи първата от трите години на Амала Дианор като асоцииран артист за CDCN POLE SUD в Страсбург, както и за Scène des Pays de Mauges в Мейн и Лоара, Франция. Днес репертоарът му включва над 15 произведения, а на 13 май в Пловдив ще видим най-новото му произведение – СИГИФЕН.
Снимки:
© Laurent Philippe
Резидентната програма за артисти на Община Пловдив отваря нова покана
През 2022 г. програмата е с по-широк периметър и е насочена към професионалисти в сферата на: Визуални изкуства (вкл. дигитални медии); Театър и пърформанс; Архитектура и скулптура; Музика и танц
С ново име, визуална идентичност, резидентен център и екип от експерти през 2022 г. общинската програма се отваря за международно участие.
СontextAiR е насочена към създаване на нови произведения, партньорства, намеси в публично пространство, вдъхновени от града и от неговата еклектична смесица между антична история, соц наследство и съвременна реалност.
Програмата предлага пълна стипендия, с осигурени разходи за престой и за продукция на произведения, както и осигурени жилищни и работни пространства в уникален с архитектурата си резидентен център в покрайнините на Пловдив.
Екипът на резидентната програма включва признати професионалисти на културата. Куратор е Светлана Куюмджиева, позната като арт директора на Европейската столица на културата, която има над 20 години опит в различни частни и обществени културни институции в България. Координатор на програмата е Ваня Грозданова – арт мениджър и куратор, активна в полето на съвременните артистични практики от местната културна сцена. Домакини на резидентния център са двама познати и изявени пловдивски артисти - Ева Петкова и Саркис Нерсесян.
Визуалната идентичност на програмата е изготвена от Студио ПУНКТ, а снимките, с които се популяризира града, са на Минко Михайлов.
През 2022 г. програмата е с по-широк периметър и е насочена към професионалисти в сферата на: Визуални изкуства (вкл. дигитални медии); Театър и пърформанс; Архитектура и скулптура; Музика и танц. Допустими и окуражавани са кандидатури във всяка от изброените категории, фокусирани към Социални иновации и общностни проекти, както и Художествена практика в публично пространство.
За резиденцията се кандидатства с портфолио и автобиография, които представят предишен опит на кандидатите, както и с неограничен брой предварителни проекти, като се поощряват предварителните проучвания на града и неговата история. Предварителните проекти са основа, която се развива по време на резидентния престой.
Тази година Община Пловдив осигурява условия за творчески престой до 6 седмици за всеки от селектираните артисти, в зависимост от конкретното предварително предложение.
Отворената покана е със срок до 20 март 2022 г. и вече е обявена на сайта на Община Пловдив и в социалните канали на резидентната програма - Facebook @ContextAiR и Instagram @contextplovdiv.
Нови събития в Пловдивския културен институт през февруари
С вдъхновяващи работилници и нови детски класове започва месецът в Пловдивски културен институт.
Тази неделя, на 6 февруари от 14:00 до 18:00 часа, събитийният център кани всички пловдивчани и гости на града в Уъркшоп на Юлия Каремова – „Как се пише щастието?“.
“По време на събитието ще се научим как да моделираме стреса и да се освободим от него, как да поставяме нови цели и да чувстваме изобилието, което животът ни предлага. Този уъркшоп е наистина специален, защото ни помага да постигнем вътрешен баланс и ни провокира да дадем свобода и на най-смелите си мечти.“, коментира Марияна Стракова – директор на Пловдивски културен институт.
За силата на енергията и нейното приложение ще говори Генка Янкова-Бруст в нейния Уъркшоп на 11 февруари – „Пробуждане #Енергийно (само)лечение.
В рамките на 3 астрономически часа, енергийният терапевт ще предаде знанието си за това как да повишим енергийната си вибрация, как да използваме собствената си енергия и как да се освободим от различни блокажи.
Месецът на любовта продължава с две изключителни събития за всички талантливи деца. От 12 февруари стартира Школа за рисуване „Вълшебство“ за деца от 6 до 14-годишна възраст.
10 дни по-късно се открива и новата група по Художествена гимнастика за деца от 7 до 10-годишна възраст.
Абсурдната комедия „Животни“ на Театър „Хенд“ с нова дата в Пловдив
Предстои премиера и в София
Пловдивският куклено-драматичен театър “Хенд” кани пловдивчани на следващото си представление, записано със „златни букви“ в репертоара на формацията. Това е спектакълът „Животни”, който актьорите определят като абсурдна комедия, за това как да летим с разперени копита. Едно от най-гледаните и забавни представления е създадено от млади актьори от класа на Теди Москов, които се събират около идеята на Ивомир Игнатов – Кени.
Действието се развива в провинциална психиатрична клиника. За трима пациенти, всеки от които има специфичен проблем, се грижат лекар и медицинска сестра. Денят започва с провеждане на арт терапия. Неволен участник в нея обаче става и майстор-бояджия. Лекари и пациенти поемат заедно на приказно пътешествие с подръчни материали. Ситуация след ситуация въображаемият свят взима превес. "Ситуациите се сменят в бързо темпо и границата между реалност и фантазия се стопява. Създават се комедийни ситуации, историята се развива неочаквано, всички се превъплъщават в различни забавни персонажи“, разказва режисьорът.
В шеметното препускане във фантастичната история всеки един претърпява промяна. От сухар докторът се превръща в забавен импровизатор, способен на чудеса. Медицинската сестра добива смелост и самочувствие - от помощник се превръща в лидер. Грубоватият бояджия става чувствителен и човечен. Когато се връщат в реалността, се оказва, че експериментът е помогнал на всички да се справят с проблемите си.
„Животни“ може да гледате на 24 февруари в 19 часа в залата на Театър “Хенд“. (Намира се в двора на частно училище Дружба на бул. „Руски” №18 ). Билети се продават в мрежата на Ивентим, както и на място в салона на театър „Хенд“.
Постановката "Животни“ съвсем скоро ще има своята премиера в София. Тя ще бъде играна за първи път в Théatro на 26 февруари.
Ето и творческият екип, създал „Животни“:
Концепция – Ивомир Игнатов- Кени
Режисьор – Ивомир Игнатов- Кени
сценография, костюми, музикална среда - „Животните“
Продуцент: Ивомир Игнатов – Кени, фондация “Ред Ноус”, театър “Хенд”
Актьори: д-р Стоян Панчев ( Стопанката) – Любомир Василев
сестра Милка Добромирова ( Стопанинъ) – Радослава Донева
Стоил ( Петелът) – Здравка Христозова
Стърчил Марков ( Магарето) – Никола Манолевски
Коцето ( Котката ) - Марин Несторов
Люси ( Кучката) – Цветелина Маркова.
24 отбора в битка на първия ученически конкурс „Млади изследователи“ на УХТ
Университетът по хранителни технологии (УХТ) даде старт на първия ученически конкурс „Млади изследователи“.
Зам.-ректорът по учебна дейност и академичен състав доц. д-р Христо Спасов информира, че 24 отбора от професионални гимназии и средни училища от страната, както и от чужбина (БСУ "Христо Ботев", Братислава, Република Словакия) ще мерят сили в него. Във всеки отбор се включват от един до трима участници, които са ученици от 10-ти до 12-ти клас. Те ще работят под ръководството на двама ментори - учител и преподавател от УХТ по следните теми:
Социалните мрежи - средство за общуване и реклама;
Развитие на селския туризъм;
Моят роден град - дестинация за устойчив туризъм;
Структуриране на уникално бизнес предложение;
Разработване бизнес план и стратегическо планиране;
Създаване на нов козметичен продукт на билкова основа;
Суперхрани;
Забравените рецепти от старите майстори;
Иновации в индустрията и създаване на нов продукт.
Вече се проведоха първите работни срещи с менторите в УХТ в трите направления - икономика и предприемачество; туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, както и храни и здраве. Идеите на участниците са изключително интересни, коментираха менторите. Предстои за видим креативни разработки свързани с възстановяване на традиционни рецепти, иновации в хранителната и козметичната промишленост, виждането на младото поколение за развитие на туризма и стратегическото планиране в бизнеса.
Работата по казусите продължава до 20 март 2022 г., когато те трябва да бъдат предадени, а до 31 март 2022 г. ще бъдат оценени и класирани от експертна комисия.
Всички участници в конкурса, предали завършени проекти ще получат грамоти за участие, каза доц. Десислава Вангелова от катедра „Технология на месото и рибата“ в УХТ. Най-добрите разработки от всяко тематично направление участват във финал, който ще се проведе в УХТ. Победителите във всяко направление ще получат парични награди, а резултатите от конкурса на всички участници, предали завършени разработки се признават като оценка от приемен изпит на КСК 2022/2023 (за училищата, които имат сключен договор за сътрудничество с УХТ-Пловдив).
Конкурсът има за цел да формира у младите хора ангажираност и активна позиция спрямо глобалните проблеми в хранителния сектор. Затова разработките са с различни акценти – традиции, иновации, зелени технологии, кръгова икономика, посочи доц. Спасов.
С тях ще се генерират и развиват нови предприемачески идеи, ще се натрупа самочувствие и опит. Участието в конкурса ще помогне за формиране на правилния избор относно бъдещата професионална реализация на младите хора, коментира доц. Вангелова.