Китаристът на Стинг представя новия си албум „Absinthe“ в музикалното събитие на сезона в Европейската столица на културата

Доминик Милър избра Пловдив за единствената спирка на Балканите от световното си турне. Дясната ръка на Стинг, който повече от 28 години е китарист, композитор и бендлидер на групата на супер звездата, се завръща под тепетата след паметните два концерта на Античния миналото лято. Милър ще представи последния си албум „Absinthe“ на 16 март на сцената в Дом на културата „Борис Христов”, в компанията на други супер музиканти. Концертът със сигурност ще е музикалното събитие на сезона в Европейската столица на културата.

Доминик Милър е автор на едни от най – големите хитове на Стинг, като Shape Of My Heart, La Belle Dame Sans Regrets и др. Участва във всички албуми на звездата от 1990 г. Роден в Буенос Айрес от майка ирландка и баща американец, Доминик учи китара в престижния Бъркли Колидж в Бостън, както и в Лондонската музикална школа „Гилдхол“. Автор на музиката и продуцент на 15 солови албума в кариерата си.  Работи с Фил Колинс, LEVEL 42, Тина Търнър, Ману Каче и мн. други.

След гостуването си през 2012 г. белязано от феноменален концерт на Античния театър, през ключовата 2019 г. Доминик Милър избира Пловдив за единствената дестинация на Балканите от световното си турне, за да представи последният си албум „Absinthe“, с който изключителният китарист добавя още един връх в соловата си дискография. Под тепетата ще го посрещне джазменът Петър Салчев, който е организатор на концерта. На 16 март Доминик ще подели сцената на Дома на културата с още един от колосите на съвременната поп култура – Майк Линдъп от легендарните LEVEL 42, както и Никола Фижман – бас, Сантиаго Ариас – бандеон и
Жив Равиц – ударни.

За първи път срещнах Доминик и Майк през 2012, благодарение на Дорина Маркова. Признавам, по това време, някои ключови факти от биографията на тези титани ми бяха убягнали, но в последствие осъзнах, че това ми даде възможност за един непринуден, дълбок и лишен от предразсъдъци контакт,присъщ за хора, които не вървят напред с биографиите си, хора които говорят малко, но казват много и не пред микрофоните на журналистите. С две думи – моите хора. Музиката беше само повод, втори план, извинение дори. Театърът, градът, ракията, лютеницата и хилядите вперени погледи в продънилите се от дъжд небеса, бяха истинската причина за думите на Дoминик – WILL BE BACK PETER, разказва организаторът на събитието Петър Салчев.

Промо видео от новия албум на Доминик Милър:

https://www.youtube.com/watch?v=rIpQL8bDNkc&feature=youtu.be

Билети в мрежата на Eventim тук: https://www.eventim.bg/bg/bileti/dominic-miller-absinthe-plovdiv-gradski-dom-na-kulturata-boris-hristov-513510/event.html?fbclid=IwAR0JeAqnp-aACA59G5LfD6ks4QhOemmHd7naSEcI6BpHj3on4a7zQ3TX3QE

Проектът се осъществява от СДРУЖЕНИЕ ЗА КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ М.ЛЕВИЕВ с подкрепата на ОБЩИНА ПЛОВДИВ, в партньорство с TATRATEA BG.

Какво каза още Петър Салчев за Под тепето, четете в понеделник!

Този уикенд ще слушаме фънк, ще танцуваме суинг и ще се върнем 10 години назад във времето

Снимка: szopskasalata

18 януари

Atanas Popov at BALLY CLUB

В петък настроението ще бъде приповдигнато, защото младият и талантлив диджей Атанас Попов има имен ден! Той ще ни представи своя позитивен и празничен диджей сет, в който ще чуете ритмичен Groovy Tech, достигащ до Underground и Tech House звучене.

Клуб „Бали“
21 часа
Вход свободен

Острото/Културното

Дойде време и за първата порция Остро парти за 2019! И тъй като тази година е специална, ще действаме с по-културна тематика. Поне този път. Музиката както винаги ще е в ръцете на Hilla, а напитките - от ръцете на Мишо. И за да се получи остро, останалата част я оставяме на вашето въображение.

Бар „Пощата“
20:30 часа

Funky Sailor with Fukko

Ще празнуваме Насковците със Sailor Jerry и фънк от Fukko. Любимият ни спайс ром, кръстен на татуиста-моряк Джери, този петък е на специална цена. Fukko е заклетият меломан, с който често лудуваме на партитата Discotheque, а сега ни е подготвил много фънкария!

Gingertale
21 часа

Swing Zoo Party

Calling All Party Animals! Слагайте еленските рога, котешките уши или енотските маски. Този петък ще има зоологическо суинг парти на Rhythm Raccoons!

Ще подгреем в 21:30 часа с безплатен Fun Moves Workshop, отворен за всички нива. На него ще се заредим с нови интересни суинг движения, с които да се забавляваме още повече на дансинга.

Както винаги, най-опитният пловдивски суинг DJ Богдан Ковачев ни е подготвил специална селекция от танцувални и заредени песни.

Bee Bop Café
21 часа

Какво още се случва този уикенд, вижте в Lost in Plovdiv.

Новата книга на Иван Ланджев „Ти, непрестанна новина“ идва пет години след предишната му стихосбирка „Ние, според мансардата“.  Междувременно през 2017-та той издаде „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“.

 Иван Ланджев пише и сценарии за български сериали (Под прикритие), преподавател е по руска литература в СУ „Св. Климент Охридски“, а негови текстове може да прочетем в блога му http://landzhev.blogspot.com/.

 „Ти непрестанна новина“ вече имаше премиера в София, очакваме през 2019-та година да има такава и в Пловдив в края на февруари. Редактори на книгата са Иван Теофилов и Георги Господинов. Художник е Люба Халева.

 Стихосбирката се нареди сред най-продаваните на Софийския международен панаир на книгата, който се проведе през декември миналата година.

Славена Шекерлетова

Има ли себенадмогване в поезията?

Има, разбира се. Ще стигна и по-далеч – ако човек не се себенадмогва през повечето от нещата, които върши, не знам тогава изобщо какво прави. И защо.

Любовта може ли да бъде новина днес?

Може, трябва и е. Цялата философия на света, всичките натрупвания на науката, на културата, великите религии, събрани в една шепа – всичко това заедно не може да даде по-добър отговор от любовта. Защото май няма друг отговор.

Защо има толкова дълга пауза между тази и предишната ти стихосбирка?

При мен се получава така, не зная защо. Не отричам другия метод, който е служил вярно на много и по-добри поети: самодисциплината да пишеш стихове всеки ден, да поддържаш това, което е в теб – натренирано, готово. Това е похвално. Аз обаче не мога така. Живея и след известно количество живот се натрупват някакви стихотворения.

Защо именно това заглавие „Ти, непрестанна новина“? По време на премиерата в София стана ясно, че сте избирали измежду много заглавия.

Да, с Иван Теофилов и Георги Господинов имахме един дълъг списък. Накрая бяхме единодушни в избора. Харесаха ни няколко неща – първо, това противоречие: новина, която е непрестанна, винаги е нова, а не просто минава и заминава. Интересуват ме точно такива новини и логично те са основните теми в ръкописа. Защото вече не е никаква новина, че живеем в свят на фалшиви новини. И на пост-истина. А аз все още си харесвам истинската истина.

Другото, което затвърди този избор на заглавие, е музикалността – тази алитерация, струпванията на АН и НА, които започват още от моето име и продължават с „Ти, непрестанна новина“.

И това „ти“, разбира се. То също е важно.

Кое щеше да е любимото стихотворение на Толстой от твоята книга?

Не съм се замислял. Но със сигурност нямаше да ме пощади, в най-добрия случай щеше да бъде снизходителен. Вижте какво говори за Шекспир, какво остава за мен.

Но, хайде, да помечтаем малко: може би щеше да ме обвини в декадентство на места, но пък вероятно щеше да се съгласи с това, че издигам любовта до онтологичен фундамент на света.

Харесва ми да си мисля, че щеше да оцени християнските препратки  и обговарянето на Бог като неизбежно присъствие, а не като „оправдание“ на институционалната религия. Както знаем, граф Толстой не си пада по нея. И тя по него също.

Щеше да осъди изцяло „плътски“ стихотворения като „Когато“, но щеше да ги разбира много, много добре.

Щеше да се подразни, че го споменавам по име – макар да е само веднъж, мимоходом.

Какво научи от изследването на неговия живот и творчество в чисто житейски план?

Че мащабът на замисъла или категоричността на казаното не бива да плаши създаващия. Ти си свободен, всичко може.

Разбрах и че радикалността на неговите отрицания, догматичността на учението му, цялата проповед – това е очевидно и опит да обуздае собствената си неудържима и търсеща природа. Същата тази стихийна природа обаче е отговорна за художествения му гений. Не липсва ирония в ситуацията, нали?

Това противоречие вкарва Толстой в непримирима вътрешна борба. Всички знаем докъде довежда тя – Гара Астапово.

Докато „времето само си тактува“, кое ти носи вдъхновение?

Ами животът, гледам да не си спестявам от него – нещата, които ти дава да наблюдаваш, срещите, които ти предлага, изкуството, което пази, красотата за слушане, четене, гледане, умуване, докосване. Загубите – повече, победите – по-малко. Високите образци – отново, в изкуството, но и в спорта, в науката. Несъгласието. Възрастта – на света около теб, но и твоята собствена. Едната прави нещата актуални, другата ги прави лични.

Удоволствията – разбира се. Страданието – разбира се. Много неща могат да те вдъхновят, ако им дадеш, дори пошлостта. Гогол, например, е велик художник на пошлостта. Любовта не го занимава като тема, но в пошлостта е видял нюанси и дълбини, непосилни за никой друг.

 Кога думите са твърде много и какво правиш с излишните думи, притесняват ли те или бързо ги захвърляш?

В писането си ги захвърлям с голямо удоволствие, ако ми се струват излишни. Редактирането изисква тази суровост. В ежедневието обикновено разбираш, че са били излишни по-късно, след като вече си се изложил.

„Ако ще бъдеш някой, не избирай себе си.

Не си длъжник на личната карта“.

Какъв избираш да бъдеш през по-голямата част от времето?

Избирам да бъда някой, който се отдава напълно на любимите си занимания и хора.

Как решаваш, че стихосбирката е вече завършена и в кой момент сложи последната точка на тази книга?

Тази книга я завърших есента. Въпросът е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Наистина, кога една стихосбирка е готова? Тук има много неща, основани на усет, който не може да се обясни. Очевидно зависи и от диалога с тези, на които си избрал да пратиш ръкописа, зависи от работата ви заедно. Но нещо в теб самия в последна сметка взема решението, защото усещаш – ако продължаваш да пишеш нови стихове, те вече са „други“ и са „за друго“, принадлежат на ново място, на бъдещ ръкопис. А каквото си имал да кажеш сега, си го казал.

Снимка: Владислав Христов