Информационен пункт и провокативна инсталация представят „Пловдив 2019” в Двореца на културата

НДК ще продава билети за събитията под тепетата догодина, ще помага комуникационно, технически и с ноу-хау

Евлоги Георгиев

НДК ще рекламира Пловдив- Европейска столица на културата през цялата 2019г. Екипът на Националния дворец ще помага в реализирането на най-значимия културен проект с нау-хау и дори с техниката, с която разполага институцията. Това предвижда Меморандумът за сътрудничество, който днес подписаха председателят на Борда на директорите на Националния дворец на културата Борислав Велков и кметът Иван Тотев. Споразумението касае годината на титлата, но и времето след 2019г., тъй като идеята е сътрудничеството да продължи дългосрочно.

Меморандумът е продиктуван от стремежа за популяризиране на проекта Пловдив 2019. Това е национален, най-големият културен проект в последните години в България, който е подкрепен от всички институции и градове в страната. Възможността да популяризираме събитията, които ще се случат в Пловдив, пред по-голяма публика е много важна и ключова в успешното реализиране на проекта. Партньорството с НДК е много важно за нас, обяви кметът и председател на УС на фондация „Пловдив 2019” Иван Тотев.

Това е спонтанно партньорство. Идея, която решихме да реализираме под формата на меморандум. НДК вече 37 години трупа опит и ноу-хау в сферата на културата и организацията на събития. След Европредседателството, смятаме че Пловдив 2019 е следващото най-голямо и значимо събитие за България. Културата не бива да бъде делена на такава в София, Пловдив, Варна или който и да било друг град. Ние сме малка държава и би трябвало да бъдем единни и сплотени, когато става дума за културно приобщаване и културно сътрудничество. Има много какво да направим в тази посока. Трябва да се отправи едно общо послание. Така или иначе генерално културата е подложена в световен мащаб на много предизвикателство, тя търси ходове за оцеляване и част от това оцеляване е да работим заедно, единни и сплотени, каза преди да положи подписа си в документа шефът на НДК Борислав Велков.

Той подчерта, че сътрудничеството, освен на ниво съдържание, ще е и чисто техническо. Знаете, че НДК инвестира много в техническо оборудваме за Европредседателството. Обнови всички свои зали и пространства. Бихме искали да помогнем и комуникационно, което е много важно- хората в София да са наясно какво се случва в Пловдив в рамките на календара и в това най-значимо национално събитие за 2019г. Няколко стъпки сме предприели на този етап. Една от тях ще е изграждането на информационен център „Пловдив 2019” на територията на НДК, в който софиянци и гости на Двореца ще имат възможност да се запознаят с всички събития през 2019г. в Пловдив. Ще направим и една инсталация във фоайето на НДК, която по един или друг начин ще провокира хората. Ще продаваме и билети за събитията в Пловдив през нашия нов билетен център, обяви Велков.

И допълни, че екипът на НДК вече има идея и за две събитията, които ще реализира в рамките на годината на столицата. Едното ще е в литературен клуб Перото. Там ще бъдат организирани литературни вечери „Пловдив 2019”, на които ще представяме автори от града на тепетата. Същата дейност ще бъде организирана и във Варна. Лятото пък в НДК ще бъде представен спектакъла „Медея”, който е част от програмата на „Пловдив 2019”, както и изложбата „Дим”.

Надяваме се да принесем нашия опит и да реализираме събития и след 2019г., тъй като говорим за културно сътрудничество с по-дълъг хоризонт, каза още Борислав Велков.

Това партньорство е изключително важно за нас. В лицето на НДК имаме център, през който минават 1 милион души годишно. Възможността да можем да популяризираме нашите събитията си там е изключително важна, подчерта Иван Тотев. Кметът уточни, че скулптурата във фоайето на НДК ще е символ на партньорството на Пловдив 2019 с Двореца на културата. Все още се обмисля как да изглежда тя, като фондацията разполага с готов проект, реализиран вече в центъра на Солун.  Борислав Велков заяви, че инсталацията във фоайето ще е изцяло решение на фондация. От Двореца на културата не поставят ограничения и предоставят пространството си.

Важното на това сътрудничество е обмяната на идеи, ноу-хау и опит. Пловдив 2019 ще даде изключителен тласък на творческите индустрии в цялата страна. Те имат нужда от този подем, каза на финал председателят на Борда на директорите на Националния дворец на културата.

“Фаренхайт 11/9” и “Живот нависоко” на Клер Дени в четвъртия ден на Киномания в Пловдив

Lucky Дом на киното очаква всички киномани в 18.30 часа, когато е началото на новия филм на винаги провокативния Майкъл Мур – “Фаренхайт 11/9”. Всъщност Мур преобръща заглавието на по-ранния си филм, тъй като темата му сега е Тръмп – настоящият американски президент, избран на 9 ноември преди 2 години. Мур е същински гений в аргументирането на тезите си с яснота и завладяваща убедителност. Със специфичния си хумор режисьорът изследва какво доведе до възхода на Тръмп във властта, яростно критикувайки Демократичната партия и алчността на медиите. Той разследва и ролята на администрацията на Обама, обвинявайки я в много грешни политически решения и апатия към политическите разочарования в САЩ. Мур представя някои тревожни сравнения между Тръмп и предишните лидери, обвинявайки всички тях в демагогия. Той обръща внимание на скорошни случаи, разтърсили сериозно Америка, като ги използва да покаже гнилостта на управлението, но и да изтъкне възхода на гражданската активност, събираща все повече поддръжници. С Фаренхайт 11/9 Мур рисува яростен и обезпокоителен портрет на Америка при Тръмп.

От 20.45 часа ще можем да се сблъскаме отново с очарованието във филмите на френската режисьорка Клер Дени (Слънцето в нас) в новия й филм “Живот нависоко”. Дени е свободен творец, който се фокусира върху достоверността на човешкото поведение в каквато и да е среда. Този път това е космоса. Дестинацията е черна дупка, която е достатъчно близо до Земята. Екипажът на космическия кораб е събрал опасни затворници – все хора, които нямат какво да губят. В началото Монти е единственият буден член на екипажа, опитващ се да опази живи останалите, докато кораба се носи из космоса. Но Монти се грижи и за малка дъщеричка, родена на борда. Това е само първият сигнал за задаващия се хаос. Скоро се събуждат и останалите членове и конфликтите започват.

Билети на касата на LUCKY Дом на киното и онлайн на boxoffice.bg.

Lost in Plovdiv из тайните на рисуваните тракийски гробници на час от Пловдив

Централното разположение на Пловдив в Тракийската низина прави града ни чудесна отправна точка за множество интересни дестинации, които единственият онлайн гид Lost in Plovdiv предлага. В рамките на около един час можем да стигнем до живописни локации, като Карлово, Сопот или село Косово, за които ви изданието разказа в предходни материали. Днес то предлага разходка не в планината, а в равнината – в тракийската гробница до село Александрово.

Александровската гробница е един от най-впечатляващите обекти от културното наследство на траките, достигнали до нас. Макар и гробниците от траките да са много, и всяка от тях интересна и специфична по свой си начин, то именно Александровската е в групата на най-интересните – заедно с Казанлъшката, която е другата богато изписана, и тази в Свещари в Североизточна България, която пък впечатлява със своите скулптурирани фигури по стените.

Гробницата в Александрово е издигната през IV в. пр. Хр. за знатен тракиец. Тя има много от типичните черти на мнозинството други гробници – основно помещение с т.нар. кошеровидно засводяване, до което се достига по дълъг коридор, наричан от експертите дромос.

Обектът е разкрит и проучен през 2000 година от археолога Георги Китов. По всяка вероятност тя е била ограбена в миналото от иманяри, тъй като е разкрита празна. От това, което археолозите откриват, изключително ценни са именно стенописите. Основно и най-добре запазено е централното помещение.

В тази част са изрисувани няколко ловни сцени, които траколозите интерпретират по различни начини. Има ловни сцени, погребален пир и други, за които основната версия е, че това са сцени от задгробния живот на починалия тракиец.  Съществуват, разбира се, много други версии.

Един от най-интересните елементи в стенописната украса, е подписът и автопортретът в нея. Изключително необичаен и неочакван в такъв обект, той също е обект на множество хипотези. Според основната версия, това е авторът на стенописите, който се е подписал и с името си – Кодзимасес Хрестос, или майсторът Кодзимасес.

За съжаление, след откриване на гробницата, там започват бързи разрушителни процеси. Взема се решение тя да се консервива и пази в специална температура и влажност, като вътре не се и допускат хора. По щастливо за нас сечнение на обстоятелствата, представители на японски фонд остават изключително впечатлени от нея и подпомагат българската държава да се създаде музеен посетителски център с относително точно копие на гробницата. Така днес до Александрово можем да видим спокойно и безопасно гробницата, както и добра експозиция с обяснения на самите стенописи. В музейния център са подредени и различни материални артефакти, които да разказват за живота от епохата. В експозицията може да се открие информация и за някои от другите тракийски гробници, за да се направи сравнение и добием представа за периода от живота на траките.

Музейният комплекс има хубав паркинг. Работи всеки ден от седмицата без понеделник, и в летните месеци е отворен от 9 до 18, а в зимните – от 9 до 17 часа. Входът е 4 лв, за студенти и пенсионери – 2 лв, а атрактивната обиколка с гид е 6 лв. За съжаление въпреки изключително високото ниво и важност на обекта, той е необичайно трудно достъпен. Гробницата се намира в непосредствена близост до магистрала „Марица“, но към нея няма отбивка. Най-лесно до нея се достига, като се вземе отбивката за Димитровград, след което се шофира по междуселски път около 20 км. Пътят обаче със сигурност си заслужава.

Второто издание книгата събира нови истории

Премиера на второто  издание на „Познатият непознат Пловдив“ на Пенка Калинкова ще се състои на 29 ноември от 18:00 часа в Културен център Тракарт.

„Книгата с нетвърде оригиналното заглавие „Познатият непознат Пловдив“ се изчерпа изненадващо бързо. Продължават да я търсят. Обаждат се от София, дори от чужбина, повечето са, разбира се, пловдивчани. Оказа се, че има все още хора, които се интересуват от миналото, от голямата история и от малките човешки истории и приказки за сгради, грижа им е опазването на културната памет и културното наследство. И въпреки че има авторски „бум“ на мемоари и книги за Пловдив, търсят се. Дори в нашето дигитално време хората осъзнават, че паметта е нещо крехко, че се къса връзката между поколенията, че са подложени на забрава свидни спомени, които са ни изграждали като личности. Затова седнах и прегледах книгата от 2014-та –нещо махнах, друго прибавих, имам и съвсем нови текстове и повече черно-бели снимки, но като цяло тя продължава да се разхожда по пловдивски улици –структурата е запазена, по културни събития, да се възхищава на личности, да плаче и да се ядосва по загуби и глупости, казано накратко – продължава да пълни „къщичката“ на спомените и да живее своя живот“, разказа Пенка Калинкова.

„Това е моята книга за Пловдив, писана в продължение на много години и проучвания. Това е книга за паметта на Пловдив”, казва още за труда си авторът – журналист и театровед Пенка Калинкова, която има нескрита слабост към архитектурата. Във втората част има няколко теми – за театъра, художниците, операта, но и за чужденците, оставили следа в живота и творчеството на Пловдив. Акцентът е върху чешкото и италианското присъствие. Там намираме и 8 културни обзора или обзори на годината – текстове, писани между 2004-та и 2012-та година, които обхващат най-важните културни събития, които са се случили. В книгата можем да прочетем и за арх. Хайнрик Майер, оставил значима среда в архитектурния облик на големите български градове.

Огромен е интересът към книгите, посветени на Пловдив, коментират от големите пловдивски издателства. Освен второто издание на „Познатият непознат Пловдив“ на Пенка Калинкова, в процес на преиздаване са книгите на Никала Алваджиев „Пловдивска хроника“ и „В сенките на древния Пловдив“, „Запомнете Пловдив 5. Освобождение от спомените“ на Евгений Тодоров.

И четирите книги се издават с подкрепата на Община Пловдив, с финансиране на спечелени проекти по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“ от Наредбата за реда и условията за финансиране на инициативи в сферата на културата, част от Календара на културните събития на Община Пловдив.

Никога не мога да разбера какво говоря, коментира артикулацията си пред камера той

Актьорът видя за първи път играта си в новия филм „Далеч от брега” заедно с публиката на Киномания

Иво Дернев

Стефан Вълдобрев изгледа за първи път новия филм с негово участие „Далеч от брега” заедно с публиката на Киномания. Продукцията на режисьора Костадин Бонев бе приета със смесени чувства от зрителите на премиерата й в Lucky Дом на киното . Доволен от видяното обаче бе Стефан Вълдобрев. Той сподели, че в лентата има три паралелни реалности и по време на снимките е било малко объркващо, но се е доверил изцяло на режисьора и монтажиста. Не скри, че е някои неща от неговата роля са го изненадали, други не. „Питах дали ми се разбира текста, защото имам проблем с артикулацията. Никога не мога да разбера какво говоря. Ако се е разбрало, ми е напълно достатъчно за тази вечер”, усмихна се на киноманите в Лъки актьорът и музикант.

Не скри, че е щастлив от участието си в този филмов проект, тъй като подобни творчески процеси ще стават все по-голяма рядкост. „Гледах на тези снимки и на моето присъствие като възможност да направя нещо различно. Нещо, което не съм правил- по- характерно, по-ярко, на ръба на комедийното, но по някакъв по-деликатен начин. Такива филми вече са рядкост. До четири-пет години мисля, че няма да имаме възможност да снимаме нещо подобно. Няма да имаш свободата по-артистично да работиш. Да имаш пространство. През деня да заснемеш минута и десет филмово време. Телевизионният начин на снимане и на разказване на истории вече променя всичко. Една серия за два дни се снима. Препускане. И вече няма да има този лукс като в този филм. Искам да се възползвам и от малкото възможности да се снимам в такъв тип филм- по-арт, по- бутикови, по странни, може би не толкова комерсиални и комуникативни. Но аз като актьор се наслаждавам на това. Вътрешното ми усещане е, че до пет години никой няма да има такава възможност- да разполага с толкова време и с такъв лукс. От тук нататък ще се снима много ударно, с по един два дубъла”, каза след прожекцията Стефан Вълдобрев.

Историята във филма се случва някъде преди 40 или може би 30 години, преди промените, някъде в провинцията. Талантлив театрален режисьор е прогонен от столицата за две години. Той не знае за какво точно. Най-вероятно с поведението си нещо е раздразнил силните на деня. И е изпратен в малък провинциален театър, където иска да постави пиеса, обсебила мислите му. В тази пиеса се говори за хора, неотлъчно наблюдавани и живеещи в постоянен страх от наказание. Постепенно кошмарите от пиесата започват да се пренасят в живота на трупата.

„Напоследък си казваме, айде стига вече, байгън от тези теми. Защото са в миналото, олд скуул са, предъвкани са. Обаче човек като се замисли истински за това време и се постави в него, никак не е лесно. С приятели сме си говорили, че сме били късметлии, че промяната стана, когато сме на 18 години. Ако тя беше закъсняла с 3-4 години и ни бяха предлагали такива неща като във филма, наистина човек не знае какво би направил. Затова обикновено не съм много краен към такива хора и такива ситуации”, спря се на темата Вълдобрев. И допълни, че в лентата има препратки, които много кореспондират с днешния ден.

Спомня си жестокия студ по време на снимачния процес. Бил е пред камерата през целия ноември и началото на декември, а естественият декор от лентата е било читалището в Ямбол, в което играе местната театрална трупа. Беше зверски студ. Театърът в Ямбол, в който снимахме, не беше отопляван от 95-та година. Нямаше пари за отопление и за снимките. Никога не съм усещал такъв студ. Това те сковава допълнително, но не можеш и нямаш право да го покажеш”, спомни си Вълдобрев.

На въпрос от публиката „Музиката или киното”, той отговори, че е станал актьор именно заради седмото изкуство. „Никога не съм имал голяма любов към театъра, защото в Стара Загора нямаше добър театър. Киното ми е огромната любов. А музиката е нещо, което си ме съпътства винаги. Не мога да избирам”, допълни той.