Пикник, панаир и концерти в едно на четвъртото издание на Shake That Хълм

Тийнейджъри изпращат ваканцията с безплатна дискотека в гората

Миленита разпали страстите на голямата сцена снощи на поляните в подножието на Младежкия хълм, където се събраха малки и големи за откриването на четвъртото издание на Shake That Хълм. Българската поп и джаз изпълнителка попита всички в публиката ли се забавляват и като чу няколко „не“-та, призова всички, които са отговорили отрицателно да минат отпред, за да си получат заслуженото.   

Както обещаха организаторите на тридневния фестивал в шейка са забъркани яки съставки. Класически червен автобус на два етажа предлага освен място да си хапнеш бургера и площадка за селфита. Другата точка за снимки във фейса са двата оранжеви елена, под чийто навес може да се добиете и с временна рекламна татуировка.

Семейните пикници са превзели поляните. Боси деца лазят наоколо, а някои от тях опитват и първата си глътка бира от ръцете на мама. Съветваме родителите, който не мота да отказват да си вземат парички и за лунапарка – изкушаващ е.   

За лакомниците има още палачинки с радиус 70 см, казанлъшки понички и розов захарен памук, който боядисва яко.    

Този уикенд тийнейджърите под тепетата изпращат ваканцията с безплатни дискотеки в гората. В петък имаше луди танци на миксовете на Dimitar Pavlov,  Tommy Riverra, Miss Lidia и Versus. В събота зад пулта застават: Ico,  Petko Gochev, D-phrag & Toppy, Steven и  Vanina. В неделя е ред на: Alex K., Victor M, Giorg, Ill-Q, Todd и Pacho & Pepo. Всичко това е гарнирано с подходящото дискотечно осветелени и аромат на ганджа, разбира се.

Цена на халба бира започва от 3 лева.  

Отбелязваме 120 години от рождението на класика на българската литература

Димитър Талев е роден на 1 септември 1898 г. в гр. Прилеп, Македония. Първоначално учи в родния си град, след това е в Солунската българска гимназия "Св.св.Кирил и Методий". По-късно продължава образованието си в Загреб, Виена и София.

Неговото многообразно творчество не се изчерпва само с върховото му постижение в тетралогията "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам", но те остават най-известните му творби. Той е оставил много разкази, повести и романи, силна публицистика, особено тази, създадена във вестниците "Македония" и "Зора". Произведенията на Талев са преведени на около 20 езика, между които английски, арменски, литовски, немски, полски, румънски, руски, турски, унгарски, френски, чешки и японски език.

Той е оставил много разкази, повести и романи, силна публицистика, особено тази, създадена във вестниците "Македония" и "Зора".

Произведенията на Талев са преведени на около 20 езика, между които английски, арменски, литовски, немски, полски, румънски, руски, турски, унгарски, френски, чешки и японски език.

Темата за Македония заема централно място в неговото творчество и той пише множество статии и книги, посветени на съдбата ѝ. Новата политическа конюнктура след 9-и септември променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за великобългарски шовинист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 г. Димитър е арестуван и е задържан в Софийския централен, от там е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол до края на август 1945. Това се повтаря през октомври 1947 г., когато в изключително тежко здравословно състояние той е въдворен на работа в „трудово-изправително селище“ – „Куциян“ (до февруари 1948) г. Там Талев щял да загине, ако не са го спасили съпругата му и сълагерниците.

По-късно пред Владимир Свинтила Талев сравнява престоя си в трудово-изправителното селище с Голгота:

„Не зная страдал ли съм. Справях се с едно и с друго. Ти сам знаеш какво е концлагер. Целият си напрегнат – да изживееш тази минута и после следващата, и после следващата. В този смисъл страдание няма. Не можеш да застанеш да съзерцаваш, да кажеш: Аз страдам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това усилие, значи си спасен. За кратко, но спасен. Това е Голгота. […] Голготата е едно усилие да се направи следващата крачка. Историческият Иисус, не Спасителят, не Синът Божи, а човекът, в който е въплътен, прави следващата страшна крачка.“

Талев умира през 1966 г.

Да си припомним някои от най-запомнящите се цитати на писателя за човешката природа:

„Човек не бива и не може да живее само за себе си.”

„Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.”

„Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие.”

 „Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем сички ръка за ръка...”

„Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.”

„Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?”

„Което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го с душата си.“

„Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”

„Во секо нещо требва да има чест и човещина.“

„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”

Есенните изложбите презентират по модерен, активен и динамичен начин хора, които са в интересен творчески момент от своя път

Десетки хиляди посетиха миналогодишното традиционно събитие в Стария Град

По-голямата част от авторите подхождат интердисциплинарно

Славена Шекерлетова

Тази година се навършват 51 години от началото на Есенните изложби в Пловдив. Те започват на 17 декември 1967 г. в къщата на  Атанас Кръстев – Начо Културата с картини на Георги Божилов-Слона. С времето към събитието се включват творци от цялата страна със самостоятелни изложби, като всяка година има и почетно участие на пловдивски автор. Участвали са редица творци, сред котио Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Светлин Русев, Иван Кирков, Георги Баев, Димитър Киров, Кольо Витковски, Георги Божилов, Любен Диманов и много други.

Темата на 51-то издание на Есенните изложби през 2018-та година е „Отвъд повърхността“. Артистичен директор на форума е професор Галя Лардева. С нея разговаряме във вдъхновяваща атмосфера, сред различни творби, само ден преди откриването на голямото събитие. 

Започват Есенните изложби в Пловдив, може би най-дълго продължилото културно събитие у нас, така ли е?
Да, Националните есенни изложби са най-дълго просъществувалия формат за представяне на съвременно българско изкуство. Според сведения през 1967-ма година в двора на къщата на Атанас Кръстев се прави първата такава есенна изложба с акварели на Георги Божилов - Слона. От там нататък този форум започва да се нарича „Камерни изложби в Стария град“, „Есенни изложби в Стария град“, от доста години това са Национални есенни изложби. На практика 51 година събитието е оцеляло, с различни промени, но продължава да се разполага в дворните пространства на тези стари къщи.

За коя по ред година сте куратор на изложбите?
От 6 години съм в позицията на арт-директор на този фестивал. Занимавам се с всякакъв вид организационни задачи, освен с кураторска работа. Иначе съм ги правила и през 2000-та година, когато започна за първи път да се прави на кураторски принцип. През 2008-ма ги правихме заедно с моите колеги Красимир Линков и Светла Москова, а от 2013-та са в този си формат.

През тези години се опитвам да прокарам една конкретна  и напълно ясна за мен политика на представяне на авторите и основното, което е в нея, че много бих искала да се осъвременят изложбите, да презентират по един модерен, активен и динамичен начин хора, които са в интересен творчески момент от своя път. Представям автори, които работят и в чужбина и не са много познати на нашата публика, представям и един дебют. Идеята на есенните изложби в тяхното начало е било да бъдат алтернативно място, място на свободния дух, място за представяне на новото. Аз надграждам и показвам нови хора, които се занимават в класическите видове изкуство – живопис, графика, скулптура, рисунка, фотография…

Защо избрахте именно темата „Отвъд повърхността“?
Заглавието, според мен в никакъв случай не трябва да налага рамка и да дава тема за развитие. Не бих искала Есенните изложби да се превърнат в тематични изложби. В този смисъл, когато започвам да мисля за концепцията, се стремя да изведа основен концептуален момент, който да бъде един подход, но в никакъв случай граница, а път, посока, която да насочва мисленето на авторите. Заглавието е една обща концепция, която предполага различни интерпретации.

Казвате „Повърхността разбира“, какво се съдържа всъщност в този израз?
Повърхността би могло да бъде разглеждана в няколко пласта, топоса. Примерно, Мартиан Табаков изработва много особено едно начало в скулптурата - комбинацията от плат и метална конструкция, а пластиката е много по-консервативна. Ето, че той е новатор, който може да разчупи тези граници.

Моника Роменска показва арт принт - комбинация между фотография, компютърна обработка, графика.

По-голямата част от авторите подхождат интердисциплинарно и заглавието всъщност е ключът, който те използват, за да разработят собствената си концепция. Получи се страхотно, аз съм изключително доволна от резултата, който виждам.

Юлиян Табаков прави сайт спесифик работа в пространството на мазата на къща Хиндлиян. Калоян Илиев - Кокимото – съвършено различен прочит на темата, много социално ангажиран, разработвайки теми за религия, смърт, любов, живот.

Тази година съм поканила автор, който е роден в Пловдив, завършил е в Академията в Истанбул – Шевкет Сюнмез, но е напълно непознато име в България, а е човек с голяма биография. За него беше много радостно да изложи за първи път свои работи в родния си град.

Даниел Леков - небезизвестно име в областта на фотографията, показва много класически и традиционен, но също и експериментален начин за интерпретация на портрета като жанр.

Богдан Александров участва - този проект изцяло пасна като идея на неговото творчество и една от неговите работи всъщност представлява и визуализацията на изложбата.

Атанас Тотляков работи графика и по съвършено различен начин разработва темата, чисто тактилно.

Мартин Трифонов, скулптор, който пък направи едни много любопитни за мен пластики от алуминий  - човешка фигура, много експресивна, трептяща.

Явор Костадинов е дебютът в това издание-ново име в живописта, завършил е живопис в НХА, възпитаник на пловдивската художествена гимназия, живее в Пловдив.

От началото на подготовката до сега кои са най-силните моменти за Вас като куратор и организатор?
Винаги толкова се вълнувам преди откриването, защото влагам освен професионално отношение, но и лично и емоционално, имам сантимент. Опитвам се да правя изложбите жизнени и съвременни, което не е лесно. Нещо друго, което е специфично за тях, че те представят сбор от самостоятелни експозиции, в случая 10, които обаче, трябва и да стоят цялостно в един проект, освен да бъдат  самостойни. Това е изключително трудна задача и за авторите и за куратора, но мисля, че се е получило.

Може ли да кажем колко хора са видели изложбите миналата година?
През тези години съм работила по проект на „Национален фонд култура“, правили сме анкети и сме водили статистика. Близо десетки хиляди хора минават през изложбите. Самият месец е и много красив и уютен в Пловдив, има много туристи. Тази година особено много. На Есенните изложи публиката абсолютно категорично се осъвремени, идват много млади хора, които присъстват и на откриването и следят изложбите. И за мен е много удовлетворяващо, когато поканя автор за следващо издание и разбера, че той е следял събитието през годините и е удовлетворен, че попадна в селекцията. 

Официалното откриване на Националните есенни изложби е на 1 септември, в 18 часа в Балабановата къща в Стария град.

Авторите, включени в изданието тази година са: Калоян Илиев - Кикимото- рисунка, обект, Мексиканска къща, зала; Мартин Трифонов- скулптура, Мексиканска къща, двор; Атанас Тотляков- графика, къща Хиндлиян, веранда; Мартиан Табаков- скулптура, къща Хиндлиян, двор; Юлиан Табаков- рисунка, обект, къща Хиндлиян, мааза; Шевкет Сюнмез- живопис, Балабанова къща, първи етаж; Богдан Александров- живопис, Балабанова къща, дълбока зала; Даниел Леков- фотография, Балабанова къща, първи етаж; Моника Роменска- графика, Балабанова къща, сводеста зала; Явор Костадинов- живопис, Балабанова къща, двор.

С това събитие започва Есенния салон на изкуствата в Пловдив.

Автор на снимките в галерията е Димитър Субашев