Тази вечер в Петното на Роршах ще се случи едно епохално за писателя Ангел Кочев събитие - Представянето на първата му книгата „Лоша компания“ (Издателство РИВА).

Най-гневният пловдивчанин – AngryAngel създаде пловдивския Филип Марлоу

Раздумката започва в 19 часа, на ако сте решили да идвате, трябва да се запознаете с:

“Някои инструции за това как да се държим довечера, за да не се излагаме ние, той Кочев достатъчно се е изложил...

AngryAngel : Жена ми още не вярва, че съм известен

Идваме навреме - не закъсняваме аристократично - ние не сме английски аристократи или красиви БГ жени, които всеки чака, щото, ако не чака, друг ще чака - ние сме сдухани, съсипани от бачкане БГ чичаци и е хубаво да сме навреме, да не полудява Кочев...

Не носим цветя, подаръци, ризи, хавлиени кърпи, сувенири, бельо, както и не кичим с пари и не лепим двайсетачки на челото на диджея да пусне Славка Калчева - това не е селска сватба, а литературна премиера и водещ няма да е Драго Чая, а Або Трите водки с лайм, олрайт?

Ако сме чичак - не си слагаме костюма от абитуриентската, нито сакото от сватбата - твърде дебели сме, за да ни става, а и петното от вретеното с кисели краставички от Ленинград така и не излезе, колкото и да го търка майка ти в легена... Ако сме натокана леличка, си слагаме роклята от абитуриентската на своя отговорност, като ударим два аперола обаче, не изтрещяваме, не се качваме на масата и не започваме да се събличаме на "Ю кен лийв йор хет он" - ние не сме Ким Бейсингър, а начални учителки и утре ще ни гледат децата във Фейсбук...

Задаваме интелигентни въпроси на писателя, на неговото ниво - въпрос от сорта - "А ти асоциираш ли се с героя на Херцел?" не е такъв въпрос. Дори човек завършил "Психология" в ПУ би отговорил правилно...

Не правим тъпи изненади на домакина, щото сме много оригинални - не каним гайдар, щото ще го центрирам, не водим детски танцов състав, щото ще ги психирам, не поставяме в центъра на сцената огромен кашон с надпис "Либхер", от който изкача пиарката, облечена по гащеризон, щото съм с жена ми...

Общо взето, забравяме, че сме от село, идваме като нормални хора, пием две бири, възхищаваме се на Кочев, тупаме го рамото, евала, пич, и кой откъде е... ако си от Тракия, може да останеш, нека да кажем, да спиш у нас, не искам да те изядат и разчленят в Лаута, по-добре на Центъра...”

Източник: AngryAngel in Plovdiv.