Войната между новото и старото датира от как свят светува. Новото и старото поколение, новото и старото изкуство. Но какво се случва в момента, когато това ново и това старо се преплетат? Получава се изкуството на украинския артист Алексей Кондаков. Той взима герои от класически картини и ги позиционира в модерния свят. Ангели в метрото и майка с две деца в автобуса.  

Серията се нарича „Ежедневието на Боговете”. Самият Кондаков казва, че в тези образи вижда много от съвремието. Желанието и нуждата на хората да прекарват време заедно и да комуникират. Не са малко и хората, които мислят, че това е подигравка с класицизма, но лично ние намираме творбите на украинския артист за невероятни!

Във фаталния петъчен ден на тази втора седмица от ноември - две софийски формации ще гостуват на новосформираната Пост-културна сцена, помещаваща се на долния етаж на Петното.  Ние от Капана.бг решихем да направим кратко интервю с всяка от бандите, които се подвизават в стиловете фънк ,soul , r'n'b. И двете банди с две слънчеви вокалистки и много любов зад инструментите. 

Тук можете да намерите повече информация за събитието https://www.facebook.com/events/958418297550009/

От една страна имаме Накбукту - в превод " Моя съдба". Е, те на 13ти ноември( петък, разбира се) ще станат наша съдба. На тях се натъкнахме преди около година, когато техният бивш (вече) клавирист гостуваше в града ни. Тогава се запознахме с музиката им. Видяхме това- https://www.youtube.com/watch?v=DTaTFqsxzkE и моментално останахме пленени. Толкова нежен звук , така елегантно композирани мелодии.

Е, сега Накбукту са в малко по различен състав, но това като че ли дори може да се каже като бонус. Чаровните дами от "Paraplanner" са се присъединили към тях и вече летят на към слънчевите поля и безмерните небеса!

1. Накбукту, наименование, название или начин на живот? Какво е ?

По-скоро и трите в едно. Накбукту може да бъде преведено като “моя съдба“ и определено това го прави начин на живот! 

2. Каква е историята зад вас?

Всичко започна преди около 2 години. Събрахме се на вечеря с приятели и изневиделица се роди идеята да се съберем да посвирим. И както казват - останалото е история... която пишем и до днес.

3. Какво ви бута напред, какво ви дава сили, стимул, амбиция ?

Колкото и банално да звучи, това е страстта на всеки един от нас към музиката!

Желанието и удоволсвието от това да правим заедно нещото, което най-много обичам.  Да наблюдаваш и да бъдеш част от процеса на творене бидейки себе си – това е една неописуема сила.

4. Имате ли крайна цел, каква би била тя?

По скоро имаме мечта – музиката ни да достига не само до ушите на много хора, но и да говори на техните души. Да ги вдъхновява, зарежда, усмихва, дарява със светлина и любов. Да бъде просто инструмент за предаване на Божествените послания.

5. Какво очаквате от концерта на 13.11.

Избягваме очакванията, но се надяваме да се получи много здрав купон – танци, слънце, енергия, щастие, любов...  Всичко това и още много. 

А от друга страна - еманацията на романтика в реалния свят "Two cities one world". Позволяваме си да се позовем на журналистите от БНР, които са ги описали абсолютно конкретно

"Те са млади, енергични, влюбени и много талантливи. Два града са се срещнали в един свят – светът на музиката. Анна и Джаред – млади музиканти, обединили усилията и любовта си към музикалното изкуство в група „Two Cities One World“.

Историята им е достойна за роман – срещат се в престижния университет Институт на музикантите в Холивуд, като покрай любовта си към Джаред българското момиче Анна пише книга и прави самостоятелна изложба. Той – чаровен американец от Сейнт Луис, Мисури - един от най-прекрасните музикални градове в света, който е допринесъл много за въздействието на типичната американска музика. "

TWO CITIES ONE WORLD 

1."Два града един свят" това, наименование, название или начин на живот? Какво е ? 

Тези четири малки думички означават всичко за мен. Те ми напомнят за това, че с Джаред сме толкова различни - израстнали сме на различни континенти, а сме обединени в едно чрез силата на Любовта и чрез силата на Музиката. “Два Града Един Свят” не е “начин на живот”, то просто Е живот.

2. Каква е историята зад вас.

Запознахме се в Лос Анджелис, като и двамата бяхме студенти в Института на музикантите – Джаред беше със специалност “Китара”, а аз със специалност “Пеене”. Любовта се случи преди Музиката, но пък Музиката спои нашата Любов. Вече от 2 години и половина творим заедно и ни предстои да запишем нов албум идните месеци. Ще бъде издаден в пролетта на 2016.

3. Какво ви бута напред, какво ви дава сили, стимул, амбиция ?

Любовта към музиката, изкуството, красотата... Просто имам нужда да изразявам Музиката в мен. 

4. Имате ли крайна цел, каква би била тя?

Ние имаме за цел да дадем на света всичко от нас, а най-чистата и красива форма на това “нещо”, е нашата Музика. Много съм щастлива, че именно тя ни среща с такива прекрасни хора, каквито са нашите фенове! Защото емоцията от изкуството е по-хубава, когато е споделена. 

5. Какво очаквате от концерта на 13.11?

Очакваме да се забавляваме и да дадем от нашия заряд на красивия Пловдив. Защото обичаме този град.

Петното на Роршах представя Jazz & Jokes - концерт-спектакъл с любимците от Народния театър: Цвети Даскалова, Теодор Елмазов и Пламен Пеев и джаз виртуозите: Васил Пармаков - пиано, Веселин Веселинов-Еко - бас

Повече от час джаз хитове и шеги. Гегове и песни. Музикални етюди и музикални пародии. Цвети, Тео, Пламен, Васко и Еко ни показват как се прави смях от джаз музика. Едно възвишено забавление на 12.11.2015, от 21:00, на сцената в Петното.

Jazz & Jokes е обяснение в любов, родено от желанието на актьорите да разсмиват зрителите по един нетрадиционен начин, използвайки огромния потенциал на музикалния стил джаз. Не случайно, сред Цвети, Тео и Пламен са двама джазмени, известни с виртуозните си импровизации.

Импровизация от латинското improvisus - неочакван, е практика на театрална игра, пеене, разговор или реакция, на извършване на действие като израз на моментните усещания. Импровизацията възниква в древния тип музициране, при който процесът на съчиняване на музиката произхожда непосредствено във времето на нейното изпълнение. Точно импровизацията стои в основата на това наше намерение и се явява свързващото звено между джаз хитовете и смешките. Надиграването е движещата сила, която тласка напред словесните каламбури, сатиричните образи и ги превръща в жалки карикатури от днешния ден.

12/11, четвъртък
Начало: 21:00
Вход: 10 лева
☎: +359 [889] 814 255

Аня Петрова

Не се имам за най-големия артист на света, но не е едно и това, с което се занимавам. 

„Извинявай, може ли да ми напишеш CV-то”

„Можеш ли да редактираш есето ми?”

„Може ли да прегледаш темата ми?”

За жалост това се случва с всеки човек, който се занимава с изкуство. Заобиколила съм се с хора, които творят. Художници, фотографи и писатели. Най-добрата ми приятелка се занимава с рисуване и десетки пъти са я молили да прави карикатури за нечий рожден ден. Това е прекрасно, тя вече си изгражда името на артист, но проблемът е, че никой не ѝ предлага заслужените пари за това.

„Е, то нали ти е хоби, не би трябвало да ти е проблем”.

Когато сте на преглед при лекаря, молите ли го да ви бие ваксината за без пари, защото така или иначе му е хоби и му е интересно да го работи това? А случайно да са ви чистили зъбния камък по същите причини? Дори чистачката няма да изчисти в стая, за която не ѝ е било платено, но ние като артисти трябва да подаряваме своите творби, защото това ни е хоби. 

Съжалявам, че понеделниците ми не са ужасни като вашите, но проблемът не е в началото на седмицата, а в това, че си мразиш работата. Аз моята я обичам, както и всичките ми приятели с удоволствие ставаме сутрин и творим. 

„Е, то са няколко снимки, как може да ми искаш такава сума?”

Няколко снимки, но вие наясно ли сте какво финансиране изисква тази апаратура? Един познат се шегуваше, че ще запали децата си по фотография, за да нямат пари за наркотици. Заради това ви искат такива суми фотографите, не от прищявка или алчност. 

„И като станеш фотограф какво? Сватби и кръщенета ли ще снимаш само?”

Така още първата си година като студентка по фотография, снимки на една моя приятелка бяха публикувани в сайта на Vogue. И тя снимаше благотворително до едно време, но замислете се – тя УЧИ в чужбина. Това са вложени средства в образование, това са хиляди километри и редки прибирания до дома, просто защото е скъпо. Ако вие заминете така, бихте ли вършили работа за без пари? Нито стотинка даже. Какво като намирате професията си за по-сериозна, нали сам сте си я избрал и би трябвало да ви харесва да я вършите? 

„След като искате да се занимавате с изкуство, трябва да си намерите друга работа, с която да изкарвате пари” 

„Музикант къща не храни”

1. Човек не бива да работи това, което не му е на сърце. 

2. Независимо с какво се занимава, трябва да му бъде заплатено

Колко от вас осъзнават, че нашата работа ви заобикаля всеки ден и вие без нас не бихте имали такова красиво ежедневие. Слушате ли музика в колата си? Декорирате ли си стаите вкъщи? Четете ли този текст сега? А книги? Закачате ли рисунки по стените си? Да, разбира се, защото белите и тихи стени никой не ги обича . Следващия път, когато помолите някой ваш приятел, занимаващ се с изкуство да ви извърши услуга, то поне му предложете да поемете разходите по  материалите. Професия „изкуство” няма, но пък има хора с талант, който трябва да бъде ценен и уважаван подобаващо. 

Сюжет от приказки, балади, че даже и поеми – това може да намерите в акварелните рисунки на руската художничка Мария Курбатова. Гледайки творбите й, няма как да не попаднеш в света на въображението. Да си спомниш вечерите, когато мама те приспиваше с приказка, а ти отлиташе в страната на сънищата и играеше с цветовете. 

С лекота и муза, Курбатова ни пренася на по-хубаво място, макар и за малко. Разгледайте творбите ѝ и се пренесете заедно с нас в тези светове на красивото, изящното и естетическо. 

 Източник: http://www.adme.ru/

"Двете най-щастливи неща, които могат да се случат на един съвременен художник са: първо, да бъде испанец, и второ, да се нарича Дали. Случиха ми се и двете.". От дума на дума, се оказа, че в редакцията няма човек, който да не е фен на великия художник Салвадор Дали. Неговите картини са станали символ на сюрреализма и топлят сърцата на всеки, който има честта да се докосне до тях. Освен маестро на четката, Дали е и мислител, чиито думи ще се цитират, вероятно, до края на света. Споделяме с вас любимите ни цитати на Салвадор Дали, а за украса ще сложим и любимите ни негови картини.  

1. На шест исках да бъда готвач. На 7 исках да бъда Наполеон… И от тогава се амбицирам все повече.

2. Грешките са почти винаги нещо хубаво, свещено. Никога не се опитвай да ги поправиш. Точно обратното - осмисли ги, разбери ги добре. Чак след това ще можеш да ги оцениш.

3. Не се страхувайте от съвършенството. Не можете да го постигнете. Още повече, че в съвършенството няма нищо хубаво.

4. Има само една разлика между мен и лудия човек. Лудият мисли, че е добре, а аз знам, че съм луд.

5. Интелигентност без амбиция е като птица без крила.

6. Художник не е онзи, който се вдъхновява, а онзи, който вдъхновява.

7. Всички мои усилия, всеки ден и от край време целят едно единствено нещо: да успея да бъда Салвадор Дали.

8. Грандиозната трагедия, която наричаме модерно изкуство.

9. Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотикът.

10. Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. освен ако не са и двете едновременно.

11. Политиката е вицът на историята.

12. Целият свят ми е роб. Винаги идва един момент в живота на хората, когато разбират, че ме обожават.

Хората, обичащи татусите съществуват във всякакви форми и размери. Именно това позиционира в  в новите си фото серии, базираният за сега в Лондон фотограф Алън Поудрил. Хората, които той е заснел, повечето покрити от врата до глезена в татуси, са едни вървящи и дишащи произведения на изкуството. Макар и все още темата за нашарените тела да е табу, то някои виждат в нея изящество и естетика. Макар и повечето все още да мислят, че това е една прищявка на младите, фотографът доказва, че това съвсем не е така. 

За да може да бъде обяснена по-добре снимката, Алън  слага и малка бележка, написана от моделите му, за историята на техните татуси. Някои са осъзнали страстта си много късно – през 40-те или 50-те си години, докато други са започнали да шарят телата си много преди да имат легалното право да го направят. 

Поудрил има великолепна колекция от снимки на интересни хора в портфолиото си, така че ако тези снимки ви грабнат вниманието, ние ви препоръчваме да разгледате и останалите серии. 

Граам, 58
„Започнах да се татуирам, когато бях на 51 и баща ми вече беше починал, а майка ми не каза нищо, защото беше в ранен стадии на деменция”

Лилианна, 23

„Не мисля, че мнението ми за татусите ми ще се смени, както и ме съмнява да съжалявам за тях, независимо на каква възраст бъда”

Дейв, 66

„Започнах да се татуирам през  1963, когато бях на 14 и не мисля, че някога ще спра”

Виктория, 37

„Татусите ми са част от това, което съм и и винаги ще ги обичам, независимо дали е сега или когато стана на 80.”

Алекс, 49

„Майка ми не беше доволна, когато си ги направих, за това ѝ каза „Виж какво, майко, радвай се, че не съм на улицата и не друсам хероин” „

Изи, 48

„Обичам да бъда различна и всеки ден ме питат за тях. Добрите татуси не са евтини, евтините татуси не са добри”

Джеймс, 33

„Бях на 16, когато си направим малко гущерче на бедрото, а родителите ми ме попитаха как бих могъл да си намеря работа с това. „

Кими, 29

„Татусите ми на Kiss са ми любимите. Болката беше удивителна, но после се чувствах толкова добре да показвам отдадеността си на бандата”  

Питър, 38

„Те ми дадоха самочувствие в живота, след като се разболях от Кронска болест. В бъдеще ще ги обичам пак така, както и сега” 

Мишел, 53

„Не мога да кажа на каква възраст ще спра. Докато има място за запълване, ще се татуирам. Не мисля, че мнението ми някога ще се промени”

Бил, 59

„Обичам факта, че съм на средна възраст с професионална работа и заобиколен от хетеросексуално, а на гърдите ми е татуирано „No Fucking Way”.

Патрик, 34

„Първият си татус си направих, когато бях на 13 и беше тайна цели 10 години. Това е част от мен и аз никога няма да остарея”

Крис, 25

„Ако някога забравя кой съм, просто ще си сваля дрехите, ще се погледна в огледалото и ще си припомня”

Кени, 27

„Обичам татусите си, те са начин на живот и част от мен. Ще си правя нови докато все още мога. „

Нес, 40

„Харесва ми как и те се променят, докато тялото ми остарява. Когато няма свободно място под врата ми, тогава ще спра”

Саймън, 47

„Ще се татуирам, докато мога да ходя сам до тоалетната, защото не ме интересува как ще изглеждам, когато остарея. Никога не съм мислел да имам толкова много татуси, но характерът ми е пристрастяващ се”