City Rock Gigs е събитие, което пловдивчани вече знаят, че дори и обичат. Каква е вероятността да събереш хора в сряда вечер на концерт на непозната банда? Ами, явно е лесно като затвърдиш, че канените от теб групи са качествени и забавлението ти е гарантирано.

Гостите миналата вечер бяха софиянците от Motel Tv. Фънк импровизация, която успя да сгрее душите ни и искрено да ни разсмее. Микс от Милена Славова и Тангра, че и на Ахил майка му (песен, написана за приятел на вокалиста) бяха само малка част от изпълненията на бандата. Макар и от столицата, тези момчета бяха напълно наясно що е  то айляк и как да го изразят чрез музиката си и то на възможно най-правилното място!

Веднага след тях на сцената се качиха и група ФОН, които от своя страна свиреха като за пръв и последен път. Може би, защото си беше и така – това беше дебютът им на сцена, както и краят на съществуването им. Когато съчетаеш музиканти от няколко прекрасни банди, няма как да се случи нещо лошо. Вокалист Никола от група TDK, басист Росен от ЛопАтАркА , на барабаните застана Здравко от Omnipresent, а китарист беше Джей от бившите "Пулс".  Дали нарочно или не, светлина на сцената нямаше – нямаше какво да те разсее от музиката им. Изцяло авторски парчета, създадени специално за този концерт, което си се и усещаше през цялото време. Спонтанно и искрено, изливащо се от душата. Всеки от тях беше на сцената в своя си паралелен свят на муза и разтърсващо удоволствие от това, което са създали. Единствен кавър беше на „Дилмано Дилберо“, защото публиката е българска и има нужда от „хоп-троп“, както се изразиха и от бандата. Все така импровизирано приключи и цялото събитие, когато поканиха на сцената Роберта-Димана, вокалистката на Лопатарка, да помогне за епичния край на вечерта, която беше уникална във възможно всички варианти на тази дума.

Този петък (10.04.) гост в предаването „Молескин“ по Радио Пловдив ще бъде младата актриса Луиза Григорова. Тя е добре позната от малкия екран с ролите си в сериалите „Стъклен дом“ и „Дървото на живота“. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков и участва в редица театрални представления, сред които „Евридика в подземния свят“ и „Маркиза дьо Сад“ на Стайко Мурджев, „Вуйчо Ваньо“ на Пламен Марков, „Лодка в гората“ на Мариус Куркински и други.

Екипът на „Молескин“ се срещна с нея минути след представлението „Евридика в подземния свят“ на сцената на Драматичен театър Пловдив. В предаването Луиза Григорова ще представи някои от своите любими песни.

Не пропускайте „Молескин“ всеки петък от 17 часа с повторение в неделя от 19. Стари броеве на предаването пък можете да чуете в профила му в Mixlcloud (http://www.mixcloud.com/Moleskin/).

Идеята за написването на книгата се заражда в пловдивски бар 

Преди години Емил Андреев идва в Пловдив, за да представи книгата на своя приятел Недялко Славов. Към онзи момент, литературата на Андреев е била сложена на пауза. Събират се в приятели в близък бар и го заплашват, че ако продължава по този начин, ще се превърне в  „писател със затихващи функции“. Кой би искал да чуе нещо подобно за себе си?

Пет години след тази случка, Емил Андреев отново посети Пловдив, за да представи новата си книга „Боби Блажения и Другия американец“. Сборник с истории – така я определят прочелите я вече. С невъзможността да задържиш детските си спомени, с цялата любов, която таиш в себе си и която сякаш изглежда фантастична, Андреев създава своите герои. Това са разкази, които могат да обиколят целия свят, да бъдат преведени на десетки езици, но българското в тях ще бъде все така силно. Някои от историите са вдъхновени и от истинския живот и именно една такава ни разказа писателят. Когато е бил в Лисабон е видял улично куче – същото, като наскоро починалото негово. Разхождал се из града,а  кучето го следвало, поне докато не стигнали границата на района, която животинчето не би преминало. Щом се прибрал и разказъл на приятелите си, че е видял куче абсолютното същото като неговото, те го попитали как може да е сигурен, че самото куче не се е припознало в него. Подобни истории, разказани с езика на класик може да намерите в „Боби Блажения и Другия Американец“.

Завиждам на хората, които не са прочели тази книга, каза Младен Влашки, а подобни думи, изречени от устата на критик като него, говорят сами по себе си за съдържанието. Самонадеян и провинциален, нарече Недялко Славов Пловдив, след като в представянето на книгата в София са се събрали над 30 действащи писателя, а на вчерашното представяне цялата публика наброяваше толкова. Но е важно качеството, а не количеството. Щом един възрастен мъж се изправи да сподели своите мисли за единствения разказ, който е прочел от книгата на Андреев, публиката стоеше с притаен дъх в продължение на пет минути. Естетически писател, нарече той Емил и дори му пророкува, че ще се превърне в световен автор.