Пловдивският театър отпразнува шумно премиерата на „Евридика в подземното царство”. Екипът на Драмата се събра в една от репетиционните, за да полее излизането на новия спектакъл на Стайко Мурджев на сцена и онова, което той стори с публиката в камерна зала снощи. Всеки от екипа, реализирал това приключение, бе посрещнат с аплодисменти и на крака от колегите си. Много от актьорите си тръгнаха със специални дарове, други пък почерпиха за първото си поставено представление на пловдивска сцена. Като съвременната Евридика- Луиза Григорова, която бе в центъра на вниманието.  Тя извади грижливо пазена кутия с белгийски бонбони за специалния повод. Получи много букети и много целувки. Това е бъдещето, младостта е светлината, доволен бе от силното сърце и свежата кръв в организма на пловдивския театър директорът Кръстю Кръстев, обхождайки с поглед актьорите под 30 години.  Беше страхотно. Благодаря на всички, каза Луиза в мига, в който в репетиционната бяха вкарани изненадващо две торти, една от които бе с глазура с нейния лик. Животът е сладък само ако има театър, казаха в един глас актьорите.  

Театърът, разбира се

Иво Дернев

Малцина смеят да пишат митове днес. Тези, които го правят са смели, може би безразсъдни, почти задължително неразбрани, сочени с пръст, клеймени понякога. Едни хора обаче решиха да влязат в огъня, като не просто написаха мит. Те направиха още по-сложното- пренаписаха го. Преформатираха една история за любов и избор по такъв начин, че излязоха от тази битка гордо наперени, променили средата и себе си. Проправиха си път до горния свят с много труд, упорство и, разбира се, талант. При все, че можеше и да се тупнат шумно и парещо долу. 

Днешните писачи на митове са в театъра. Това го доказа снощи режисьорът Стайко Мурджев, отборът, работил върху спектакъла „Евридика в подземния свят” и целият пловдивски театър. Не случайно след премиерата на представлението трупата на Драмата се събра в една от репетиционните, за да се аплодира. Те взаимно се посрещаха на крака и с аплаузи за смелостта и за поредния мит, който написаха. Напук на условията те творят вълшебства. Като това на Стайко Мурджев. Неговата Евридика е една красива съвременна приказка,  мит и магия. Смело и съвременно, качено на камерната сцена представлението изглеждаше така, сякаш се играе в Друри в Лондон. Пиршество за сетивата бе актьорската игра, страхотните режисьорски решения,  изключителната сценография, мултимедията, костюма и гримовете, авторската музика, цирковите номера и акробатиката дори.

Съвременната Евридика е не просто любима на Орфей. Тя прави избора, тя обича, тя разлюбва. Тя виси с главата надолу на три метра височина от светата сцена. Тя рискува коленете си. Тя предизвиква събитията, световете, тя плаче на сцената. И извън нея. Не скри сълзите си с падането на завесите и близо 10-минутните аплодисменти на скочилата на крака публика.  Тя е Луиза Григорова. Те са пловдивския театър- там са и ви чакат, за да ви направят част от мита. Идете като бял лист, както препоръчва самата Евридика- Луиза, за да напишат нещо красиво върху вас. Можете да го вадите винаги от личния си архив, когато пожелаете вълшебство. 

Снимки: Георги Вачев

Пет дни преди премиерата на видеото към Fake Fruits, бандата  тръгна на турне. Концертът им пред пловдивската публика бе миналата вечер в Петното на Роршах

Мартин Михайлов от Строежа и Терминал 1 менажира групата от началото на 2014-та, а новото им парче е записано при Константин Райдовски в БНР

Четири дни след началото на турнето на бандата, Ерсин, Ташо, Росен и Емо от Jeremy? успяха да отговорят на въпросите на Анелия Дракова за KAPANA.BG.

Как върви турнето, момчета? Обиколката ви вече мина през Благоевград, Пловдив, Бургас и Сливен.
Ташо: Много добре минават концертите. Jeremy? са готови да тръгнат за Стара Загора. Утре сме в Габрово. Това са датите до Коледа. След това продължаваме във Варна, Русе и Плевен. И на Нова година, традиционно – Терминал 1, София. Всички да заповядат. Там е купонът!

Росене, как попадна в Jeremy?, помниш ли?
Росен: Помня много добре, да. Обадиха ми се Ташо и Ерсин. Имаха някакъв разговор с техния барабанист. Аз отначало ги посъветвах да си поговорят още малко, защото са от деца заедно, което е много готино за рок банда. Явно, те си бяха решили твърдо. И така, аз така или иначе, винаги съм им се кефил много, откакто ги знам като банда, така че беше много лесно.
Ташо: Общо взето, не продължиха много дълго преговорите. Разбрахме се доста бързо.

Ерсин, как избрахте точно Роската?
Ерсин: Ами Роската е най-добрият и сме френдове.

Това е достаъчно, да.
Ташо: То не е достатъчно, без това не може.

Емо, ти как попадна в Jeremy?
Емо: Съвсем случайно. Приятели сме отдавна и така, някак си... Аз бях в чужбина известно време, казах им, че ще се прибирам и те ми споделиха, че си търсят басист. Не знам дали си търсеха наистина, ама ми казаха: "Ела да свириш!". Помислих си: "Ей, супер, цял живот съм чакал това." Дойдох и засвирихме, и стана много хубаво.

Варна ли е най-специалното за теб място, от всички спирки на турнето, защото е най-близо до Добрич?
Емо: Не, не е Варна. София е най-специалното, защото е последна спирка. Т.е. там всичко свършва и ще можем да се насладим на плодовете.

Как е да си на турне? Много е хубаво, нали?
Ерсин: Ами, ето така, както го виждаш. Сега правим това интервю в буса. Завили сме се със спални чували. Тук има една торба ябълки, отзад има 3 кашона уиски.  И така... Мога още по-описателно, но то трябва да се види, за да се разбере.

Има неща, които е нужно да се преживеят. И при турнетата е така. Ташо, музиката за теб е...? Какво би правил, ако не свириш на китара?
Ташо: Не знам, може би това е начин на живот. Музиката е всичко, което ми е дал този живот, всъщност, и го ценя на 100% и ще продължавам да го правя. Правил съм и други неща в живота, опитвал съм се, обаче се е оказвало, че не са моето призвание.

Росене, ако си типичен Рак, трябва да си мечтател. Най-големите ти мечти, свързани с музиката до къде стигат?
Росен: Да, мечтател съм. Искам да достигна някакъв момент, в който на нормалните концерти в България да има достатъчно хора и да си купуват билети. Важно е в България да има готина концертна сцена и хората да имат възможност да си позволят да ходят на концерти, въобще да имат пари за култура. Това е добра мечта.

Ташо, ако трябва да изредите хората, на които се дължи това турне, кои са те?
Ташо: Истината е, че ако една група е сама, почти е невъзможно да си организира едно мащабно турне. Трябва да има съпорт, нужен е екип. Огромни благодарности на Мартин Михайлов, нашият мениджър. Той се грижи в момента за почти всичко около бандата, за букинг клубовете, за организацията покрай клипа, който снимахме. Официалната премиерата на видеото ще е на 23-ти декември. Признателни сме и на още куп хора, около нас. Нашите приятелки са много важни за нас. Това е супер съпорт, през цаялото време. Грижат се за много неща. Отделно, големи благодарности и респект към целия екип, с който снимахме видеото. Скоро ще разберете кои са те. Не можем да пропуснем и огромната подкрепа на Bushmils.

Как минаха снимките на клипа? И тогава ли ти беше толкова студено?
Ерсин: Да, и тогава ми беше толкова студено, само че, температурите бяха още по-ниски и беше ветровито. Снимахме два дни, на десет различни локации и общо взето ни се събират около 40 часа снимки, за 2 денонощия. Екипът беше много голям, над 30 човека. Като става дума за клипа, редно е да кажем и за самата песен. Парчето е записано в БНР, при Константин Райдовски. Смеси го Янко Генов от Бургас, от група Amoric. Сега очакваме мастера да пристигне от едно ирландско студио. Всички тези хора също са много важни в целия творчески процес и сме им много благодарни, че ни изтраяха и че толкова време се занимават с нас. Те заобичаха парчето и дадоха повече, когато ние сме най-изморени.

Какво ти дава студийната работа и сцената?
Росен: Ще перифразирам Ерика Баду, която казва, че работата в студиото е да търсиш перфектния начин, по който може да прозвучи емоция, с която можеш да запишеш дадено парче, защото това остава завинаги. А при лайф изпълнението, по-скоро, на емоционално ниво, да си комуникираш с публиката е най-важният момент.
Ташо: Като цяло, двете неща са свързани, според мен. Така или иначе, ако си лайф музикант, неизбежно е и да влизаш в студио да записваш, защото нещата са свързани. Обаче пък има определен тип музиканти, които са само студийни. Има си и лайф музиканти. Общо взето, в днешно време, всеки свири в студиа, и на живо, в парка и на тераста и така.

Имате ли си любима публика?
Ташо: Да, женската част от публиката ни е любима.

Емо, често ли посещаваш Пловдив? Успя ли да го разгледаш този път? Как ти действа този град?
Емо: Да, разгледах го. Чувствам се като у дома си в Пловдив, защото преди време, често идвах тук. Имам много добри приятели тук. Сцената в Петното на Роршах е готина, публиката също. Хубав е Пловдив и е близо до София.

Обичаш Пловдив, защото…?
Ерсин: Защото тук е айляк, майна.

Как приехте новината от 5-ти септември, когато Пловдив спечели кандидатурата за Европейска столица на културата?
Ташо: Да ти кажа честно, понеже не съм идвал тук от няколко месеца, когато Пловдив победи в надпреварата за Европейска столица на културата, намерих това за нелогично, защото според мен има далеч по-хубави места в България. Обаче, сега като дойдохме и се разходихме, снощи и днес, виждам, че наистина има защо. Първо, новогодишната ви украса е страхотна. Наистина е хубава. Поне на мен лично ми харесва. Всички инсталации, които се правят, магазинчета в Капана, които носят духа на града, наистина си заслужава да бъде културна столица.

Пожеланието ви към пловдивчани за празниците!
Росен: Значи, здраве, берекет, сватба, брадва, качулка, стринка, на буля ви Дока унуката да дойде, червена ябълка в градина, догодина, до амина, сурва, сурва и... сещаш ли се - някакви пари трябва да дадеш вече.

Ето и предстоящите дати и локации на турнето:
22 декември, понеделник – клуб Il Mondo, Стара Загора
23 декември, вторник – клуб Под Театъра, Габрово
25 декември, четвъртък – клуб Vintage 33, Варна (+ Shakermaker)
26 декември, петък – клуб Max, Русе
27 декември, събота – клуб Galaxy Bowling, Плевен
31 декември, сряда – клуб Терминал 1, София (+ RAJA)

Алтърнатив бандата Jeremy? е в състав: Ерсин Мустафов – вокали и бас, Ташо Колев – китари, Емо Бонев – вокали и бас и Росен Ватев – барабани. Ерсин и Ташо основават групата в Каварна. Измерват височината в талант, благодарността в аплодисменти, любовта в сутиени, времето в цигари, парите в брой големи уискита, разстоянието в децибели, скоростта в темпо, пространство в брой хора, теглото в литри, а истинските фенове – в споделяне и подкрепа на авторска музика.
Обичат музиката на: David Bowie,The Killers, Coldplay, RHCP, Stone Temple Pilots, Radiohead, The Frames, Franz Ferdinand, Oasis, Pearl Jam, Foo Fighters, Kings of Leon, Nirvana, The Beatles...