Макар че лятната класика от цаца и бира е най – подходяща за морските вечери, под тепетата също има няколко култови места, където специалитетът ни се услажда. Вкусотията най – често се допълва с пържени картофки и предполагаме, че няма човек, който да не се изкушавал от това лятно съчетание.

Днес няма да се спираме на по – лъскавите заведения, а ще потърсим онези малки капанчета, покрай които винаги се носи аромата на прясно изпечена рибка и бирата се лее на корем.

Затова и няма да ви учудим, ако започнем с едно място, където ястието ви със сигурност ще е придружено с прекрасна гледка. Бирария „Рахат тепе” на върха на Небет тепе в Старинен Пловдив е едно от онези ресторантчета, които няма как да подминеш. Тук всеки съветва да не пропускате от малката хрупкава рибка, а картофките са по ваш избор – пресни или бланширани. Пловдив е пред вас на длан и единственото, което още ви е нужно, е добрата компания.

И тъй като най – вероятно повечето от вас знаят горното заведение, сега ще ви пренесем към Кичука, където на кръстовището на булевард „Македония” с „Даме Груев” една червена постройка обезателно ще привлече вниманието ви. „Борото” или „Чевеното”, така най – често го наричат живущите в квартала, се разраства с всяка година, а вечер дори с резервация е трудно да намериш маса. Детска глъч се чува от детската площадка, а най – често чуваната дума е „наздраве”. Табелата с името гласи „Спирка 369”, но едва ли някой ще ви упъти, ако го потърсите така.

Прочетете целия материал в LOST IN PLOVDIV

Министърът на транспорта Ивайло Московски и министърът на вътрешните работи Валентин Радев инспектираха напълно обновената след 1 година ремонтно-реставрационни дейности Централна гара. Дамата представители на кабинета се разходиха из една от най-красивите български сгради след реконструкцията, водени от концесионера Миролюб Столарски. На тур из гарата се пуснаха още кметът Иван Тотев, областният управител Здравко Димитров и много от представителите на местната власт. Всички останаха доволни от видяното.

Като изключим някои детайли, като дограмата и видимите във вътрешните помещения климатици, Централна гара възвърна ювелирния си блясък. Всички оригинални елементи от екстериора и интериора на сградата са реставрирани и отново радват погледа на посетителите. Старите метални колони в централното фоайе са изкарани и перфектно експонирани, след като десетилетия наред ляха скрити под грозни мазилки. Подовете са автентични, полилеите също. А Царската чакалня в източното крило на гарата е възстановена напълно. Фризовете по стените, вътрешната дограма, дори мебелите и закачалката са си царските.

Благодарим на концесионера, че си следва програмата. Радвам се, че проектът се развива по този начин, каза транспортният министър след инспекцията. Две години съм ползвал тази гара, докато бях войник. Прекрасен е начинът, по който изглежда сега. Всеки елемент с културно-историческа стойност е пипнат детайлно.Дори полилеите са възстановени, доволен бе вътрешният  министър Валентин Радев. Той не скри, че и мерките за сигурност за на високо ниво. Има център за видеонаблюдение и петима души, които се грижат за сигурността на гарата. Сградата се наблюдава 24 часа в денонощието и ако някой реши да престъпва правилата, не е тук мястото. Да си намери друго, каза с усмивка Радев.

Концесионерът Столарски се оплака, че е бил бавен от НИНКН в проекта по ремонт и реставрация, но в крайна сметка всеки един важен детайл от архитектурната ценност е запазен, с което е запазен и общественият интерес.

Виждате модерното в старото. Имаме нови и модернизирани каси. Екрани по стените и добро озвучаване за пътниците. И в същото време старият часовник Бреге цъка на перона. Това е първият мултифункционален транспортен център, в който жп транспорта и автобусния транспорт си съчетават. Не са в конкуренция, а си подават ръка, обясни Столарски.

Концесията на гарата е за срок от 35 години, като всички инвестиции след приключването й остават в полза на държавата.Прясно реставрираните метални колони вече са докоснати от вандали

Изложба с находките от обекта впечатли куп историци

Съкровищата на Епископската базилика впечатлиха десетки български историци, археолози и архитекти, участници в международната научна конференция, посветена на знаковия археологически обект. Находки от него, открити в проучванията на терен в последните три години, вече са експонирани в Археологическия музей.

Изложбата беше открита миналата вечер и според специалистите е едно от големите събития у нас в годината на опазването на културно-историческото наследство. Пловдивчани и гостите на града имат шанса да видят фрагменти от мозайките на най-големия раннохристиянски храм, да изучат в детайл откритите при разкопките антични монети, изящните накити от средновековието- гръдни кръстове, обеци и стъклени гривни, както и да се докоснат до реставрирания купел с надпис  „… посвети за спасението си по времето на епископ Македоний заедно със семейството си”, разкриващ името на един от епископите на Филипопол. Специално внимание изложбата отделя и на извадените от обекта фрагменти от стенописи, перфектно възстановени от реставраторите.

Изложени са и намереният на обекта оловен печат на Варда, протоспатарий, хипат и стратег, както и изумително красивите нагръдни кръстове- енколпиони от края на десети век.

Общо 74 птичи изображения има по мозаечните подове на раннохристиянския храм

Димитър Градинаров: Впечатляващото е, че птиците са представени в естествени пози. Убеден съм, че някой ги е наблюдавал на живо, докато е подреждал мозайката и ги е пресъздавал

Общо 74 изображения на птици има по мозаечните подове в Епископската базилика на древния Филипопол. Седем вида от тях са разпознати от орнитолога Димитър Градинаров, в съвместни действия на фондация „Америка за България” с Българско дружество за защита на птиците на терен. Имаме и пет предположения за другите изображения, за които обаче не можем да бъдем сигурни, обясни Градинаров във втория ден от международната научна конференция в Пловдив, посветена на изключителния археологически обект. Той разходи всички по пътя на птиците от мозайката на Епископската базилика с доклада си.

Орнитологът е проучил внимателно всяко от така колоритните и красиви изображения по мозайките в базиликата. Открил е, че по диагонал в мозаечните пана вървят едни и същи по вид птици в различни естествени пози.
Имаме два диагонала с токачки, два диагонала с мъжки пауни и три диагонала с тракийски кеклици. Впечатляващото е, че птиците са представени в естествени пози. Убеден съм, че някой ги е наблюдавал на живо, докато е подреждал мозайката и ги е пресъздавал. Вероятно изобразените птици в различни пози са били в частна колекция на някой от местните владетели или първенци, смята Димитър Градинаров.

И уточнява, че не е изненадан от присъствието на екзотични видове в паната. В Римската империя се е търгувало много с екзотични животни, в това число и птици. Част от тези птици, които можем да видим в мозайките, са били изключително търсени както за престиж и чиста естетика, така и за птичи боеве, както и за кулинарни наслади, разказа орнитологът и избори видовете, които е разпознал, пресъздадени от цветни каменни тесери от неизвестен мозаечен майстор. Видял е токачки, индийски пауни, които са били важен символ на престиж в древността, колхидски фазан, зеленоглава патица, тракийски кеклик, традиционна кокошка, папагал Малък Александър.

Има предположения, че другите видове птици в мозайките са султанка, женски паун, женска кокошка, египетска гъска и различни видове патици.

Присъствието на птиците по пода на Епископската базилика не е случайно. Птиците са били считани като преносители на душата от земния в горния свят, коментираха историци в  днешния ден от конференцията. 

Невероятният паун, изваян от шарени тесери на входа на самата Базилика, който е обграден от още половин дузина други птици, се намира неслучайно там, смята доц. Ваня Попова. Паунът гледа към гледа точно към епископа. Погледът му е насочен там, където епископът се е появявал и е приканвал вярващите да влязат в храма. Паунът в Епископската базилика на Филипопол може да се сравни само с един мозаечен паун  в храм във Франция. А на въпроса защо има толкова много животни по пода на Базиликата, отговорът може да е, защото това е земната твърд. Птиците и рибите са създадени в един ден от Господ. Работата на птиците по пода е била да спират движението на вярващите, да направи походът им към абсидата тържествен, обясни доц. д-р Ваня Попова.