Най-красивата асма в квартала увенчава ул. „Абаджийска“

На Широкото има цели пет   

Буйни, слаби, криви, стройни, сенчести, оплетени, безплодни, оставени на милостта на времето и на моменти почти абстрактни. Така изглеждат асмите в квартала на творческите индустрии. Увлечени в емоцията на делника повечето преминаващи през Капана дори не подозират за съществуването им. Но те са там, посадени от някога грижовни ръце.

Едни са пропълзели по фасадите и вече са оплели клони с близките дървета, като тези на ъгъла на ул. „Йоаким Груев“ и ул. „Христо Дюкмеджиев“. Цели три тънки и високи, чак до тавана на втория етаж на сградата.

Широкото се явява мястото с най-много лози в Капана. Има още две асми, които излизат от дупка в паважа пред входа на магазина за електроуреди на едноименния площад Марукян. Собствениците на обекта са оплели разклоненията около специална дървена конструкция и лятото лозовите листа правят красив сенник над входа.  

На Трифон Зарезан единствената асма в квартала, която е виждала скоро лозарска ножица, е най-младата такава. Намира се на улица „Магура“ № 1А и е съседка на стрък жълта роза. Двете са единствените растения на улицата.   

Най-ниската лозница на Капана се е кривнала на ъгълче на ул. „Константин Стоилов“, като че ли се опитва да надникне какво се случва на съседната пресечка. Малко по-надолу по посока Джумаята една друга пълзи опъната като струна по фасадата на сградата, провира се зад бръмчащото външно тяло на климатик и превзема небето над балкон миньон.

Успоредната улица „Абаджийска“ е приютила красавици, расли самобитно през времето. Няколко от тях увенчават входа на най-старата останала книжарница в Капана. На тях вече не им стига да растат нагоре и завиват към средата на уличката, може би за да ги забелязват по-често минувачите.

Най-красивата асма в квартала увенчава ул. „Абаджийска“. Визията и символизира всичко в събирателния образ на виното като усещане и философия. Тя е всичко онова, което оформя съвършенството на Еликсира на боговете: климат, почва, местоположение, културата, сред която расте, начинът на отглеждане и инстинктът на хората към тяхната земя…