Опознайте някои от най-ярките образци на българския архитектурен модернизъм под тепетата

В последния работен ден преди коледните празници екипът ни си подари 2,5 часа незабравимо изживяване – Архитектурна разходка из древния и вечен град.

 

Сърдечно благодарим на фондация Български архитектурен модернизъм и председателите ѝ Теодор Караколев и Васил Макаринов, за новите, вдъхновяващи неща, които научихме от тях за града, хората му и архитектурата между двете войни. Тео и Васко успяха да накарат 50 човека да се почувстват като туристи в Града под тепетата.

Това не е първият тур, който те водят, но определено не трябва и да е последният. Оказа се, че доста голяма част от жителите на Пловдив се вълнуват от сградите и тяхната история, а сме сигурни, че това ще е интересно и на туристите.

Няма да издаваме всичко, само част от акцентите в тура.

Централни градски хали

ул. Райко Даскалов

архитекти: Елена Варакаджиева, Генчо Скордев, Петко Цветков

Сградата се нарежда сред най-изявените обекти на индустриалната архитектура в Пловдив. Историята около построяването им започва от първата половина на 1930-те, когато се появяват няколко проекта за зданието, което ще заеме мястото на вече обявения за разрушаване Куршум хан. През 1935 г. е изготвен проектът на софийските архитекти Варакджиева, Скордев и Цветков, а реализацията му започва през 1936-1937 г. Идеите на модерната архитектура са реализирани както чрез третирането на фасадата, така и с дизайна на вътрешността на търговската зала. Те са действащи като търговски център и до днес и спокойно може да разгледате конструкцията.

Стайновата къща

Таксим тепе

архитект: Светослав Грозев

Други ярки образци от епохата може да видите, заставайки в самия център на площад Римски стадион. Всъщност там е като една пресечна точка, в която да се насладите на елементи от ар деко и модернистичната архитектура. Поглеждайки на изток и нагоре няма как да пропуснете великолепната бяла сграда, популярна сред пловдивчани, като „Баухаус“-а на тепето. Тя дълги години бе изоставена но преди малко повече от година претърпя ремонт.  Сградата е един от най-ценните обекти на архитектурния модернизъм у нас, а този стил е особено чувствителен към пропорциите в обемите на дадена сграда, тъй като обикновено това е основното, с което тази архитектура работи – поради липса на детайли и орнаменти. Шедьовърът на архитект Светослав Грозев е сред малкото пловдивски сгради с плосък покрив от периода, като впечатляваше и с други детайли – някои от тях запазени, други обаче вече унищожени.

Къща на д-р Блага Семова-Иванчева

ул.Антим I

архитект: Асен Семов

Сградата напълно отговаря на времето на настъпването на архитектурата на модернизма през последните години на 1920-те. Характерни за периода са гладките стени, хоризонталните первази на прозорците и с разработка около и по самата входна врата в духа на ар деко. Интересни са и запазените до момента щори, отличителни също за стила.

Къща на Никола Каишев

ул. Антим I

архитект: Светослав Грозев

Теренът, върху който е изградена, е с много голяма денивелация и неправилна форма. Затова сградата е проектирана чрез използване на някои похвати от възрожденската архитектура – триъгълни еркери например. Характерно е още оформлението около входната врата, а и прозорците – двукрили и групирани в ленти посредством общи перваз и корниз.

Собствена къща на арх. Стойко Стойков

ул. Ангел Букорещлиев

През средата на 1920-те години в архитектурата на Пловдив в голяма степен се наблюдава изява на ар деко стила. Собствената къща на арх. Стойко Стойков е един от най-ясните образци – асиметрична композиция, издължаване във височина и стъпаловиден завършек на куловидния обем.

Кино Балкан

ул. Княз Александър

арх. Константин Панайотов

 

 

Съдържатели на киното от откриването му до национализацията след 1944 г. са двамата кинодейци – Кирил Петров и Лука Тодоров. Останалата част на сградата е засмиелна като доходно здание – магазини и офиси. Оригиналният ѝ вид е с плосък покрив – тераса, но днес поради много намеси трудно можем да я отнесем към образците на модернизма. Офисната част може да бъде свободно разгледана, а в Под тепето също имаме специална статия, посветена на култовото място за срещи на пловдивчани.