Срещнах ги, бързайки за работа. Нямаше как да не отделя 2 минути за тях. Така ярко се открояваха, че нямаше как да пропусна. Явно подходих твърде директно към тях, защото толкова се стъписаха, че първоначално ми се стори, че не говорят български.

Момчетата: "От Пловдив сме и се занимаваме с музика. Това и учим, но в Лондон... За нас музиката е призвание."

                 "Учим в Лондон, защото там има по-голям шанс за реализация. Не знаем какво ще правим след като завършим."

Момичето: "Аз не се занимавам с музика, но съм ценител на хубавото звучене."