Стотици се събраха на откриването на филмовия фестивал

Филмовите фестивали в Пловдив стават все повече, а DroneUp направо вдигна гостите на събитието във въздуха. Организаторите са се постарали изключително добре и двата екрана, на които се прожектират филмите, бяха готови за действие часове преди началото на събитието.

Още преди самото начало на фестивала за филми, снимани с дрон, имаше музикална програма, която накара пловдивчани и гостите на града да затанцуват в самото сърце на града. Един от най-популярните DJ, които все още съхраняват духа на плочите, Skill зарадва посетителите на хоризонталния екран, под който се събраха десетки хора два часа преди началото на събитието. Точно в 20:00 часа, музиката от пулта на Skill спря и се появиха музикантите на Марица Брас Бенд, които зарадваха стотиците посетители с чудесна музикална програма за откриването на DroneUp.

Малки и големи изпълниха не само пределите на Римския стадион, но и пространството около него. Дошлите по-рано успяха да заемат местата си на зелената трева, върху която бяха поставени пуф кресла. Малки посетители си играеха и се забавляваха, докато родителите им наблюдаваха картината на екрана, която два дрона предаваха на живо от самото събитие.

Минути след официалната част започна и същинското излъчване на най-добрите филми, заснети с дрон. Продукциите се редяха една след друга, но ако сте изпуснали вчерашното откриване, то може да посетите фестивала и днес. Началото e точно 20:00 часа, а преживяването определено си заслужава!

Реставрират 130-годишната индустриална сграда, превръщат я в хотел

Стартира реставрацията на една от пустеещите от десетилетия знакови пловдивски сгради- 130-годишната тютюнева фабрика на Димитър Ставридис и Димитър Мардас. Масивната индустриална постройка, кацнала на източния склон на Сахат тепе, ще бъде върната към живот скоро, след одобрен от НИНКН проект за ремонт и реконструкция.

От едната част на „висящата” над Главната фабрика вече са поставени строителни заграждения, а дейностите по същество са стартирали по фасадата на сградата от страната на улица „Ангел Букурещлиев”. По информация на Под тепето, бившето тютюнево предприятие „Орел” на Ставридис и Мардас ще се превърне в хотел. Научихме още, че проектът като цяло е направен с голямо уважение и отношение към автентичността на сградата, както и към цялата среда. Архитекти подчертават, че е много важно какво ще се случи с фабриката и как ще изглежда след ремонта тя, тъй като е като визитка на Централната градска част- вижда се от почти всяка по-висока точка в града, както и от Главната улица на Пловдив.

Фабрика „Орел” за тютюн и папироси на Димитър Ставридис и Димитър Мардас е построена в началото на 90-те години на 19 век. През 1892 г. там двамата правят първите български пури, рекламирани на Първото българско изложение. След смъртта на Ставридис през 1901 г. неговата половина и самата фирма "Орел" се купуват от Карло Вакаро, припомня в „Истории от Тютюневия град” Пенка Калинкова.  Историкът Владимир Балчев пък добавя, че през Първата световна война Карло Вакаро продава фабриката на предприемача Петър Дяков. Това са детайлите от миналото на постройката, а какво ще е бъдещето? Ще разберем скоро.

Сред най-забележителните открития са изображения на над 70 вида птици, два мозаечни пода, създадени в различни периоди, множество колони и капители от вътрешността на сграда и от красивия й двор

Инвестицията за разкриването на обекта е в размер на 8.2 милиона лева

Епископската базилика на Филипополис е възхитителна. Въпреки че дори така е трудно да се опише в едно изречение впечатлението от всички изумителни истории, които този храм е събрал в себе си за 12 века. Базиликата ни разкрива и ни разказва всяка една от тях малко по малко. Хайде и вие с нас!

След като християнството става официална религия в Римската империя през 313 г., общността във Филипополис се сблъскала с два проблема. Първият били еретиците. Филипопол бил крепост на арианите, които вярвали, че Синът Божи е подчинен, а не равен на Светия Отец и на Светия Дух. Арианите били толкова много, че когато през 343 г. в Сердика (днешна София) църковните водачи от цялата империя се събрали и заклеймили учението им като ерес, във Филипопол бил свикан алтернативен събор. На него присъствали 76 духовни водачи ариани, председателствал самият епископ на Филипопол. Жителите на града запазили слабостта си към ересите и дори през средновековието Филипопол станал център на павликянството.

Вторият проблем през IV в. бил недостигът на места за молитва. Затова някои богати хора предоставяли разкошните си жилища за религиозни цели. За да се отговори на все по-нарастващите нужди на населението, започнали да се строят храмове. Така в края на IV и началото на V в. във Филипопол се появили няколко забележителни базилики.

Епископската базилика на Филипопол била най-голeмия християнски храм в града и днес една от най-големите базилики в България от този период. Построена на мястото на по-стара с подобен план, сградата се разгръщала на два етажа с изящните си мраморни колони и под, покрит с многоцветни мозайки. Храмът е открит по време на мащабна реконструкция на централната пътна артерия в Пловдив след проведени спасителни археологически разкопки. С техния край през през 1986 г. мозайките са запазени на място във временна защитна сграда, която обаче е оставена без надзор и охрана. Това води до срутването й и влошаване на състоянието на разкритата археология, която в продължение на десетилетия е подложена на атмосферните условия и обикновен вандализъм.

През 2015 г. Фондация „Америка за България“ инициира проект за разкриването и експонирането на мозайките на Епископската базилика на Филипопол и започва да го финансира. С приключването на археологическата работа на обекта през юни тази година специалистите разкриха над 2000 кв. м. подова мозайка. Сред най-забележителните открития са изображения на над 70 вида птици, два мозаечни пода, създадени в различни периоди, множество колони и капители от вътрешността на сграда и от красивия й двор. Мащабният проект, който не само разкрива това изключително историческо и културно наследство за България, но и ще промени облика на града с инфраструктурата, която съпътства подходящото му експониране се реализира в партньорство с Община Пловдив и с подкрепата на Министерствата на културата и туризма. Инвестицията на Фондация “Америка за България” е в размер на 8.2 милиона лева.

През 2019 г., когато Пловдив ще бъде Европейска столица на културата, Епископската базилика ще отвори врати за всички жители и гости на града. В двуетажна сграда, разположена в пространството пред католическия храм Свети Лудвиг ще бъдат разкрити множеството пластове история, натрупани на това място.

Още за Епископската базилика на Филипополис може да научите ТУК.

„Проектът Хвойна“ се нуждае от общо 10 000 лева за ремонт на покрива

Близо 1800 лева се събраха на фестивала за възстановяване на старото училище в Хвойна, който се проведе на 18 и 19 август. Преди две седмици ви разказахме подробно за каузата на Кристияна Брънзалова, която вече намери съмишленици в прекрасното си дело.  В първия концерт от акцията участваха 4 местни танцови групи от Малево, Хвойна, Кърджали и Асеновград и 2 местни хора от Хвойна и Манастир, както и "Нашенки" и танцова група "Нашенци" към Асоциацията за българска култура в Милано, а имаше и представители от "Лазарка" от Мюнхен.

Също така пя Даниела Николова от Париж, Петя Качакова от Чепеларе, рецитира братчето ? Илия Качаков. Няколко гайдарчета се включиха с изпълнения във втория ден на събитието.

Водеща беше госпожа Паракосова, която е била преподавател в училището до годината на затварянето му - 2007-ма.

Кристияна Брънзалова планира да създаде фондация, която да носи името „Проектът Хвойна“, както и да разкрие банкова сметка, за да се съберат нужните 10 000 лева за ремонт на покрива. „Чрез създаването на фондация се надявам да имам официално възможността да помогна на селото. Като за начало мисля, че е крайно наложително да се изнесат книгите и архивите от рушащото се старо училище, да се закрепи покривът и да се започне процедура по създаването на музей в килийното училище. Имаше страхотен положителен отзвук от хората в Хвойна след фестивала, който направихме. Не мога да стигна от дома си до магазинчето на центъра без да ме заговорят и да ми благодарят“, споделя Кристияна.

Както писахме в началото на този месец Кристияна Брънзалова учи Архитектурен дизайн в Политехническия университет в Милано, но за дипломната си работа решава да избере Хвойна - мястото на нейните деди. Там я привлича сградата на училището, което се състои от три постройки, една от които е част от групов паметник на културата. Кристияна нарича връщането си в България кауза, защото е свързано със спасяването на важни за мястото сгради и за оживяването на селото. За нея е недопустимо отношението у нас към паметниците на културата и към архитектурните образци.

Във видеото Кристияна Брънзалова разказва повече за проекта Хвойна и за това как би могло да се използва занапред старото училище в селото.