Снимка: www.bulgarianhistory.org

България сключва договор с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери

Умира българският военен деец Атанас Узунов

1887 година – умира българският военен деец Атанас Узунов

Атанас Маринов Узунов е български революционер и офицер. Той е роден през 1857 г. в Русе, израснал в патриотично семейство, носи от рано в себе си възрожденски дух. Става най-младият четник в Червеноводската чета през 1875 г. Следва бойния й път до развиването на четниците от турците, а след това сменя четническата униформа, облича доброволческата и се отправя за Сърбия. Участва в боевете при с. Раковица под командването на подполковник Киряев. След завършването на Сръбско-турската война 1876 г. се завръща във Влашко. Участва в зимния поход на дружината през Химитлийския проход в колоната на генерал Скобелев. 

„Аз не съм учил не да предавам, а да превземам крепости!“

На 10-ти ноември 1885 г. сърбите настъпват с дясната колона на Тимошката дивизия. Обръчът около видинската крепост се затяга. Сръбските войски са на 2,5 км. от външната крепостна стена и на 4-4,5 км от крепостта. На 11-ти ноември те започват активни действия срещу крепостта. Четири обсадни батареи обстрелват бастионите, 11 300 пушки стрелят срещу защитниците. Освен това 12 полски оръдия съдействат на пехотата. Противникът настъпва с два пъти по-голяма жива сила и успява да затегне по суша обръча около крепостта. Видинската цитадела е пред страшно изпитание. Узунов заповядва ровът пред бастиона да се напълни с вода и да се засили артилерийският огън. Генерал Лешанин известява Узунов, че има заповед от крал Милан да прекрати огъня и започват преговори за мир. Според предварителните преговори с българските власти Видински окръг се дава на Сърбия. Но капитан Узунов е твърд, че крепостта ще се защитава до край. Отбраната продължава с по-голяма сила и настойчивост. Лешанин е принуден да се оттегли. Прибързано преди войната ген. Лешанин се изказва, че българската войска се командва от капитани и майори и победата му е сигурна.

1943 година – Холокостът и България:  България сключва договор с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери.

Холокостът в България обхваща дейностите на българските власти, съдействащи на Холокоста – политиката на Германия за ликвидиране на евреите в Европа по време на Втората световна война.

Целият исторически процес, свързан със съдбата на българските евреи по време на Холокоста в годините на Втората световна война е следствие от политическия избор на тогавашното правителство да застане на страната на Хитлер и реакцията на българското общество. Официалната политика по еврейския въпрос в периода 1940-1944 г. се диктува основно от два фактора. Първият е желанието на управниците да “обединят” България след разпокъсването й след краха от Първата световна война, за което германците предлагат единствени формула – присъединяване към “Оста”. Вторият е страха от болшевизирането на страната, ако се тръгне със Съюзниците, или от смазването й от Вермахта по примера на много европейски страни и преди всичко Югославия през1940 г. България заема лавираща прогерманска позиция и не участва във военните действия срещу Съюзниците. Но необходимостта от някакви действия, удовлетворяващи Хитлер, тласка правителството към разглеждане на българското еврейство като заложник. Българското общество не приема подобна жестока, аморална и противоконституционна политика и в резултат на своята уникална реакция побеждава силите на злото в един продължителен и много сложен процес. В резултат на това нито един български евреин не е отпратен към газовите камери.

1980 година – Стартира телевизионното предаване „Минута е много“.

„Минута е много“ не е първото, но е най-дълго просъществувалото телевизионно състезание в ефира на България. Първото му излъчване е на 22 февруари 1980 година по Българската национална телевизия. Водещ на незабравимото предаването е актьорът Петър Вучков, а от 2003 г. негов асистент е колегата му Стефан Спасов. Автор на предаването е проф. д-р Лилия Райчева, а продуцент от 2003 година – Надежда Кехайова.

Представиха подробно методите за работа на 3D принтерите в Hackafe

В БАН работят за създаването на супер бърз принтер

Стефка Георгиева

Мястото за високи технологии в Пловдив Hackafe продължава тематичните си вечери в новото си пространство, намиращо се на ул. „Сборна“ 13. Миналата вечер бе посветена на 3D принтирането, а гост на събитието бе Тони Герджиков от София, който има фирма за търговия със сравнителното новата за нашите ширини технология.

Самата лекция бе своеобразно въвеждащо обучение в света на 3D принтирането. Тони подробно разказа за различните видове принтери и материали, с които работи, като междувременно даваше много примери от собствения си опит. Както вече писахме – с помощта на 3D принтер и скенер можете да принтирате всичко, в зависимост от размерите на машината, с която работите. Материалите могат да ви се сторят малко скъпи първоначално, но всъщност принтирането на един обект възлиза само на няколко стотинки, така че ако поверявате онлайн магазините и сте съвсем начинаещи, не се стряскайте.

Принтерите за масовия потребител са малки, с размери 20х20х30, за създаването на малки обекти. Съществуват и индустриални принтери, които могат да сканират и принтират цял човек или автомобил и в момента се работи по тяхното осъвършенстване.

Тони разказа изключително любопитна информация още в самото начало. За пример даде метална част, която се ползва в самолетите Бойнг. Самите самолети вече имат около 1-2% принтирани части. Разказа още, че в Англия има принтер, който принтира с шоколад - техниката е значително по-скъпа, но пък можете да си направите малка шоколадова къщичка съвсем спокойно.

Широко разпространени са 3D принтерите в сладкарството (разбира се, извън България). От захар се произвеждат различни и причудливи форми за декорация, украса, дори захарни бонбони, които в последствие можете да оцветите с предпочитана от вас сладкарска боя. В Канада и Китай се принтират дори цели къщи, но условието е жилищната сграда да бъде едноетажна.

Едно от най-интересните неща, които Геджиков разказа се отнася за принтирането на органи. Вече са принтирани уши и носове, но тъй като първата презентация за принтирането на нос силно е фрапирала аудиторията, тъй като е изглеждала като отрязана от тялото част, то представянето пред публиката е ограничено. В този случай, 3D принтерите работят директно със стволови клетки, като това позволява директното присаждане на органа върху тялото.

Hackafe също се сдобиха с новата технология преди няколко месеца и показаха нагледно как работи този тип техника. Само за няколко минути те принтираха обект от популярна онлайн игра, който може да бъде носен като медальон, а освен това беше фосфоресциращ и светеше в тъмното.

Оказва се, че Българската академия на науките също работи в тази насока. Тъй като принтирането на някои обекти отнема от няколко минути до 10-12, че и повече часа, нашите учени работят по създаването на супер бърз принтер.

Тематичните вечери в Hackafe продължават, а ако вие сте фенове на високите технологии или имате желание да направите първите си стъпки в тях – минете през новото им място на „Опълченска“ 13. Ще ви бъде интересно.

Съществуват около 7000 езика, повечето от които се говоря от малка група хора

Днес е Международният ден на майчиния език, който отбелязваме от 2000 година. 

Празникът е посветен на опазването на езиковото и културно многообразие по света. Международният ден на майчиния език се отбелязва за пръв път през 2000 г.  като всяка поредна година честването има различен акцент. 

Понастоящем в света съществуват около 7000 езика, като почти 96% от тях се използват от малка група хора (около 4% от населението на планетата). Запазването и съхраняването на повече от 6000-те езика, които съществуват в света, е сред основните цели на ЮНЕСКО. Организацията счита езиковото многообразие за един от най-мощните инструменти за съхраняване на материалното и нематериално наследство на човечеството. 

ЮНЕСКО активно подкрепя страните, които пълноценно използват всички методи на диалог и предаване на знания, насърчават езиковото многообразие, запазват образованието на майчин език, където това е възможно и по този начин утвърждават културното многообразие като обществена ценност.

По този повод ви припомняме стихотворението на Иван Вазов „Българският език“:

Език свещен на моите деди 

език на мъки, стонове вековни, 

език на тая, дето ни роди 

за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга 

и кой те пощади от хули гадки? 

Вслушал ли се е някой досега 

в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ 

се крий в речта ти гъвкава, звънлива - 

от руйни тонове какъв разкош, 

какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор, 

охулен, опетнен със думи кални: 

и чуждите, и нашите, във хор, 

отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб 

създаньята на творческата мисъл! 

И не за песен геният ти слеп - 

за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сe, откак съм на света! 

Сe туй ругателство ужасно, модно, 

сe тоя отзив, низка клевета, 

що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам 

и той ще стане мойто вдъхновенье, 

и в светли звукове ще те предам 

на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта 

и в твоя чистий бляск ще те покажа, 

и с удара на твойта красота 

аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

Нискотарифните полети на авикомпаниите допринасят силно за утвърждаването на туризма у нас

Приключи 34-то издание на най-голямото международно туристическо изложение в България – „Ваканция и СПА Експо“ 2017, което се проведе от 15 до 17 февруари в Интер Експо център – София.  То ще бъде запомнено с рекордния брой участници, представящи нови туристически продукти и атрактивни дестинации - повече от 380 участници от 20 държави в целия свят. Над  20 000 посетители имаха възможност да се възползват от привлекателните отстъпки, които през тази година достигнаха до 30% в дните на събитието, по данни на организаторите.

Петдесет български общини се конкурираха за вниманието на туристическите компании и пътуващите хора. Традиционно със свой щанд в изложението участва и Община Пловдив, чрез своето ОП „Туризъм“. Представянето на община Пловдив с всяка изминала година става все по-атрактивно и значително разширява достъпа до крайни клиенти на местните доставчици на туристически услуги.  

Мащабното туристическо събитие беше открито от служебния министър-председател на Република България проф. Огнян Герджиков и служебният министър на туризма Стела Балтова, които в приветствията си подчертаха важността на туристическия сектор за българската икономика и изразиха очакванията си и тази година индустрията на гостоприемството да запази възходящия си тренд. На церемонията по откриването присъства и заместник-кметът по култура и туризъм на община Пловдив, Амелия Гешева.  Специално внимание, пpeмиepът обърна на щанда на Пловдив, като не пропусна да изкаже подкрепата си за града като Европейска столица на културата през 2019. 

Щандът на Пловдив се радваше на голяма посещаемост през всички дни на изложението, а представителите на Общинско предприятие "Туризъм"- Пловдив осъществиха многобройни контакти с туроператори и представители на бранша от България и чужбина, които проявиха интерес към предстоящата Международна среща по туризъм (4-7 октомври 2017). Засилен интерес към дестинация Пловдив имаше и от страна на представители на национални и регионални електронни сайтове, регионални телевизии и печатни издания. 

Според специалистите в бранша, за утвърждаването на България, като предпочитана дестинация за кратковременни пътувания допринася увеличаващия се брой на компаниите, които откриват нискотарифни полети до нашата страна. Културните и спортните събития, са сред най-ефективните стимули за посещение на България и възможност за популяризиране на страната ни като перспективна бизнес дестинация. Само преди броени дни авиокомпанията „Райънеър” обяви своята втора линия от Пловдив до Брюксел Шарлероа, която ще стартира в началото на месец октомври, 2 пъти седмично, като част от планираната зимна програма за 2017г. В момента авиокомпанията има полети до Лондон.  „Райънеър” изпълнява редовни линии от летище „Пловдив“ от пет години и вече е превозила над 400 000 пътници. Именно с цел да подпомага развитието на аерогарата, през 2010 г. бе създаден и първият по рода си в страната „Фонд за развитие на летище Пловдив - Южната врата на България", в който  членуват общините Пловдив, Родопи, Асеновград, Куклен, Калояново, Първомай. 

Никой не строи православни църкви в циганските махали

Всичко това е политика

Интервю, което поражда повече въпроси, отколкото отговори 

Таня Грозданова 

Стига да имам акъл да отговоря. Така казва Нидал Алгафари преди да започнем с въпросите. Нидал е съвременно арабско име и означава „борба“. Разказал е преди това на четящите пловдивчани, дошли в Конферентната зала на НБ „Иван Вазов“ на представянето на книгите  му „Боже, защо Господ лъже?“ и „Аллах, ти милост имаш ли?“

Нидал Ахмад Алгафари е роден в София в семейството на сириец и българка. Завършва „Кинорежисура“, автор и режисьор на студентското предаване „Ку-ку“, включително и това за  АЕЦ-Козлодуй, за което бива съден. Според Комисията по досиетата е бил агент на бившата ДС. Бил е изп. директор на БНТ, оглавявал е най-дълго от всички, като делегиран продуцент „Шоу и развлекателни програми“.Продуцент, съсценарист, режисьор на игралния филм „Ла донна е мобиле“,режисьор на документалния филм „Сирия – история и легенди“, продуцент и режисьор на телевизионните предавания „Наблюдател“ и „Анонси“, дълги години се е занимавал и с политически PR. Женен е за Мадлен Алгафари, имат дъщеря и син.

Как оценявате Българската православна църква в момента? 

Българската православна църква мога да я разглеждам от много страни. Ако я разглеждам като история, то по десетобалната система и слагам 11. Ако я разглеждам като изкуство – слагам 12.

По-скоро как стои тя в обществото, влиятелна ли е според вас?

Ако я разглеждам като хора, човеци,  изпълнени с всичко човешко, което не им е чуждо, трудно мога да дам повече от 2. И то защо? Защото църквата (поне аз така мисля) – попът, едно време е бил нещо като моята Мадлен. Тоест той е бил психотерапевтът на селото, на махалата. Той е бил този, който е разрашевал проблемите, който е потушавал страх, който е утешавал, е участвал в работата. За съжаление, сега тези хора се отдалечиха много.

Защо се случва?

Дали защото сега изведнъж им се подаде възможност за някакви безумни такива страсти свързани с Мамона (не съм сигурен дали е само Мамона), но е факт, че загубиха много от позициите си. Скоро се сърдиха и се обиждаха за това, че имало въпрос за йога и за йогизма. Само че йогите ги има навсякъде и клубовете за йога са пълни, докато храмовете у нас се изпълват с хора само по празници и то 99% от хората даже не знаят защо са там. Знаят, че има едни клонки, които трябва нещо да ги праваят. Знаят, че там някаква свещ трябва да запалят, ама защо, за какво го правят това нещо там?! Духът на това нещо, което го правят, трябва някой да им го разясни. А обяснението не става от високомерието на това, че ти си митрополит или си владика. Трябва да се снижиш и да отидеш в къщата на човека, да му го говориш и обясняваш.

Даже едно слово имаше на патриарха, мисля че за миналата Коледа, в което той излезе и призова хората да  помогнат на бедните. За съжаление, трябва да се погледне сам себе си в огледалото. Той самият, като човек е изключително благ и красив, и приятен, и с гласа му – изключителен певец..., но трябваше да се види в позлата по него, трябваше да види в тия синджири огромни, които ги носи от злато... Само жезълът му би могъл да храни едно бедно село в продължение на няколко години. И тъй като той трябва да е примерът, който е за нас най-близко до Христа, Христа никога е нямал злато по себе си, Христа никога не се е возил, ходил е пеша, никъде не не е бил пазен от някакви телохранители, никога не е лелеел за някакви постове, за това да бъде възвеличаван, като някакав богаташ.

Тези хора просто си объркаха темите, за мое най-голямо съжаление. Тези хора, дали защото времената са били такива и повечето от тях са израснали в онзи строй, в който ДС се е намесвала, дали БКП-то, всичко може да го изтълкуваме. Факт е обаче, че тези големци в църкованата йерархия по никакъв начин не спомогват на тези, които са красиви и добри християни, които са много долу. Най –крещящият пример: на онзи бай Добри кой му помогна от тях? Какво направиха за него? Някакъв обяд ли му дадоха? Да го викна патриархът при него, да му каже благодаря, да му целуне ръка... като патриархът е длъжен да му целуне ръка. Да не казвам, че според традицията и обичая патриархът на бай Добри трябва да му измие краката. Е това е обичай, който изисква да се смириш.

Аз например не бих могъл да приема, че патриархът ми ще измие краката на един от неговите служител в Синода защото това е лицемерие. Те засвидетелстват внимание на тези, които им помагат, но не на онези от тях, които са най-долу в обществото. Това да си някак си горе при големците, по коктейли, това направи така, че да отблъснат хората.

Аз вярвам че хората ходят на църква. Да, но защо? Защото има някаква такава красота в църквата, но защо точно, каква е целта на това нещо?!

Защо споед Вас няма разнообразие на книги за деца и тинейджъри, издавани от БПЦ по подобие на други църковни общности?

Защо, има и ние ги знаем – на адвентиситите на йеховистите, има ги и то много. Ето има ги.

Знаеш ли защо няма? Защото в това пространство вакум няма. Когато ти имаш един благ, добър, словоохотлив, сладкогласен, като нашия партиарх, когато той отиде при дечицата-долу, в една деткса градина и седне и им разкаже за Христа, по начина по който ние го разбираме, да им разкаже за онези хубави случки, със сигурност ще ги заинтригува. Но когато се величаят отгоре и ги оставиш е това!

Защо само искат да наложат вероучение в училищата?

Аз съм убеден в едно нещо – много е хубаво да се изучава вероучение, но когато искаш да изучаваш вероучение, готов ли си с кадрите за това нещо. Подготви си ги. Ще ви дам пример с един човек, който беше изключителен в това. Казва се Мариян Стоядинов, той беше първото момче, което започна да преподава вярата в предаването „Ку-Ку“, като за съм го поканил и му направих тази рубрика. Този младеж беше толкова ентусиазиран, толкова красив, толкова хубаво говореше, че и партиархът не може да говори като него. Този човек е първият, който започна да получава писма, любовни писма от момичета. Не Слави, не Влади Въргала, не, Мариян – първи.  Защото този човек не каза никога лоша дума. Той говори много хубаво, нещо като Димитри Иванов, само че говори за вяра. Такива хора какво става с тях, къде отиват? Той може ше да бъде перфектният говорител на Синода, ако не митрополит. Сега в момента преподава теология  във Велико Търново.

Вижте сега какво се случва. Има ли циганска махала в България, в която да се изгражда християнска правславна църква? Повечето са или ислямски храмове, или са евангелистки. Защо ги няма нашите там? Защото това са цигани, за тях това са друго качество хора. Те ги изоставиха!

И вече всички други простотии, които се случват ги има навсякъде. Сега ние гоним нашите, че били хомосексуални по манастирите. Ми да, хомосексуализмът го има. Дали ни харесва или не ни харесва, макари и да го осъждат, ми да - има го. Но къде, къде по-лоши неща има, да кажем при католиците, в исляма... Но там тези хора успяват, по един или друг начин, да се съберат един до друг и да си помагат. Тук обаче не се помогна на Филарет,. Аз смятам че църквата трябваше да го защити. Първо – защото той е един от нея. Когато ти застанеш зад един такъв човек и го защитиш, аз ще знам, че утре когато аз отида в църквата да поискам помощ ще ме защитиш. Като виждам как се разправяш със собствените си хора, как да отида?! Хомосексуализмът - дали добър или лош – това е друга тема, но ти си длъжен да защитиш този човек, като духовно лице, което е застнало в онзи манастир. Да кажеш: да има и такива неща, но този човек е направил това и това хубаво. Или искате да ми кажете, че всики те са само лоши?!

Всичко това е политика.