В Опера Бутик ще зазвучи любимата музика на звездата от "Под прикритие"

Любимата оперна музика на актьора Владимир Пенев ще звучи на 25ти ноември /петък/ в Дом на културата „Борис Христов” от 19 часа. В уютната камерна атмосфера на формата „Опера Бутик”, в който публиката е разположена на самата сцена, бившият служебен министър на културата ще сподели своите впечатления от посещението си в редица големи оперни театри по света. Любопитно за мнозина ще е и разкритието, че семейството на актьора е искало той да стане оперен певец – когато се родил майка му хвърлила пъпа му на покрива на Софийската опера. За срещата си с Гена Димитрова, за любимите си композитори, за своя път в театъра, киното и телевизията ще разкаже Владо Пенев в откровен разговор с водещата Лили Бързева.

Любимите му арии и дуети ще бъдат изпълнени от солистите на Опера Пловдив – Евгения Ралчева, Ивайло Михайлов, Махаил Пулиев, Светлана Иванова, Станислава Иванова, Елена Чавдарова и Евгений Арабаджиев, на рояла ще акомпанира Рита Дечева. В програмата са включени популярни фрагменти от опери на Моцарт, Пучини, Верди, Росини и Офенбах.

С тази среща - разговор „Опера Бутик” поставя начало на новата поредица „Любимата музика на...” с участието на известни личности – актьори, певци, политици и общественици, които ще споделят своите предпочитания към класическата музика, а солистите и инструменталистите на Опера Пловдив ще изпълняват част от нея. Някои от следващи участници в поредицата ще са Орлин Горанов и Орлин Павлов.

Билети за Опера Бутик: Любимата оперна музика на актьора Владо Пенев се продават на билетна каса на Концертна зала, пред Общината и онлайн на eventim.bg

Първата инициатива на доброволческата кампания бе да засади японски клен в Цар-Симеоновата градина

Десетки студенти, ученици, професионалисти от различни сфери и граждани се включиха в събитието, с което бе даден старт на Доброволческата програма на Фондация “Пловдвив“ 2019. На 19.11.2016 г. инициативата започна със засаждането на японски клен в Цар – Симеоновата градинка. Тя продължи с дискусия в Център за сценични изкуства “Stage 51“, където гостуващи лектори от страната и чужбина споделиха опита си в доброволческите инициативи, вдъхновението на доброволците и каузите, ползата от тази дейност за „Пловдив 2019“ и самите доброволци. Всички гости потвърдиха бъдещото си активно участие, подкрепяйки инициативи на Европейска столица на културата. 

Гост лекторът Нийл Питърсън сподели опита на една от най-успешните европейски столици – Ливърпул 2008. Като експерт и ръководител на доброволческата програма на Ливърпул, Питърсън говори за социалното влияние на доброволчеството, в контекста на създаването на големи културни събития и добави, че девет години по-късно доброволците на Ливърпул 2008 продължават да бъдат активни и да вземат участие в различни събития от културния и социален живот на града. В презентациите се включи и един от първите доброволци на Пловдив 2019 – Манол Пейков. Известният пловдивски издател и член на Управителния съвет на фондацията говори за вдъхновението от това да си доброволец. 

Енцио Ветцел – директор на Гьоте-институт, сподели възможностите за съвместно сътрудничество с ЮНЕСКО и културните институции в България. В срещата взеха участие и представители на една от най-популярните платформи за доброволчество в България -Time Heroes, от популярния PLOVEDIV, както и Център за развитие на човешки ресурси – Еразъм +, Национален алианс за работа с доброволци – Пловдив и Дружество за ООН в България.

За енергията, запознанствата и приятелствата, като най-приятната част от работата на доброволеца, разказаха и десетките доброволци, които вече се присъединиха към екипа на “Пловдив 2019“ и участваха активно в организиране на събитието.

ФОРУМ 2019 е платформа от информационни семинари и събития с основен фокус проектът „Пловдив – Европейска столица на културата (ЕСК) 2019“. 

Каним ви да станете част от доброволческата програма на Пловдив 2019. Включете се на: http://plovdiv2019.eu/volunteers

В героите на Хайтов има вътрешен конфликт, има борба между немотията и надеждата, между грубостта и любовта, а Мариус успя да ги пресъздаде с лекота, физически и гласови изменения и дълбочина, която докосва душите на зрителите

Паулина Гегова

През 2011-та година великият български актьор, заслужил правото да бъде наречен гении на родния театър, Мариус Куркински, взе три разказа на Ангел Каралийчев и ги превърна в моноспектакъл, който разтресе българската театрална сцена. Билетите за представлението се изкупуваха като топъл хляб, залите се пълнеха дори и по стълбите. 

Сега, пет години по-късно, сценичният гении използва същата концепция, но в различен вариант. Моноспектакълът „Черното пиле” съживява любимия на милиони писател, Николай Хайтов, който остави след себе си емблематични произведения. 

Снощи в Дом на културата се състоя премиерата на пловдивска почва, а високите очаквания на публиката, бяха оправдани. Трите разказа на Хайтов – „Мерак”, „Пазачът на овесената нива” и „Черното пиле” показват български привички, чийто корени биват изскубани в края на една епоха, в която навлиза западното влияние. Епоха, в която младите отиват в града, а на село остават последните овчари и занаятчии, които все така ревностно желаят да защитят традициите. 

В героите на Хайтов има вътрешен конфликт, има борба между немотията и надеждата, между грубостта и любовта, а Мариус успя да ги пресъздаде с лекота, физически и гласови изменения и дълбочина, която докосва душите на зрителите. Познатата ни техника от „Български разкази” – два смешни, един тъжен разказ, е приложена и в „Черното пиле”. Техника, която работи безотказно. Родопските майтапи, народните тертипи все така забавляват и пораждат една носталгия по отминалото, дори и в нашето така модернизирано поколение. Изрази от сорта на: „От мене да го знаеш: без деца — лошо, ама и с деца не е много за предпочитане” или „ Я кажи ми какво прави сега кочът? — Ближе овцата. — Видя ли! Ако беше ти на негово място, триста пъти да си захъркал, а той, кавалерът, ближе я и благодари!" искрено разсмиват и стоплят сърцата, докато не дойде финалът и някак студеното и жесто "Погребваме веселкото", не ги разцепи на две. 

Мариус наистина е гении, защото по някакъв необясним начин успява да преобръща емоциите на зрителя. От една страна, на помощ му се притичват хубавите, насложени с много философски пластове, текстове, но от друга е самото му лице. Лице, което е като платно, върху което се откроява всяка една гънка, всяка една подробност на разказите. 

Откъм декори и ефекти, Мариус е постен. Те не са необходими, за да се постигне желания ефект. Той идва от самосебе си, без да е подбутван изкуствено. Нищо чудно, че цялата зала стана на крака на финала, а аплодисментите можеха да те оглушат. Толкова силни бяха те…

Следващата дата, на която ще се играе „Черното пиле” е 3-ти декември и ако искате да сгреете сърцето си преди началото на коледните празници, не се колебайте, отидете на театър. Само не забравяйте винаги да носите „веселкото” със себе си, защото ако осъзнаете нещо от този спектакъл, то това ще е, че животът е твърде мрачен и трябва да защитаваме смеха!

В литературен салон Spirt and Spirit ще се представи новата книга на Бойко Ламбовски, знаменит български поет. Новата книга на автора носи звучното име "Аутисо" и съдържа стихотворения и поеми, преобладаващата част от които са писани съвсем наскоро. Някои от тях не са излизали в печата.

Писах част от тези стихотворения като весели, а друга част – като тъкмо обратното. Бездънно-невесели, бих казал. Работата е там, че вече ми е трудно да разпределя кои какви са. Яснотата не нараства с напредването на живота. Може би това обяснява заглавието, споделя поетът.

Бойко Ламбовски е роден през 1960 г. в София. Негови стихове са превеждани на над 20 езика. Лауреат е на различни награди за поезия и публицистика у нас и в чужбина. Председател е на българския ПЕН-център от 2013 г.

Книги от Бойко Ламбовски:

„Вестоносец“ – стихове (1986)

„Ален декаданс“ – стихове (1991)

„Едварда“ – стихове (1992)

„Критика на поезията“ – стихове (1995)

„Господ е началник на караула“ – стихове (1999)

„Тежка картечница преди сън“ – стихове (2004)

„Бране на думи“ – избрани стихове (2004)

„Глупак в подлеза на света“ (2007) – статии, есета, фейлетони

„5 цикъла с пояснения“ – стихове (2010)

„Разкази“ – разкази (2012)

„Нощната лампа Васка“ – детски приказки (2014)

Събитието ще се проведе в клуб "Петното на Роршах", на 22-ри ноември от 19:00 часа.

Как да кажем много неща с малко думи? Това ще ви обясни Надя Захариева

"Чудо" е сборник със 17 разказа, които ще ви разсмеят, ще ви разплачат, ще ви накарат да мечтаете и кипят от такова живо очарование, че със сигурност ще искате да ги споделите с някого. Дебютът на книжния сборник ще се състои на 24-ти ноември, от 19:00 часа в бирария „Котка и Мишка”. Икономист по образование и разказвач по призвание, Надя Захариева е от онези писатели, които умеят да казват много неща с малко думи. "Чудо"не е първата й книга, предхожда я друг сборник, озаглавен "Чат@разкази". Творбите й са публикувани в сайта WhyBulgaria, в списанията "Granta България" и "Vagabond", но ако досега не сте попадали на разказите й, със сигурност ще останете приятно изненадани. Очарованието на "Чудо" се дължи до голяма степен на разнообразието от теми, епохи, герои и случки в историите, събрани в книгата. Истории, пълни с мънички лични чудеса. "Чудо" приковава вниманието още с първите си страници, предлагайки една изненадващо различна и определено оригинална гледна точка към теми, многократно експлоатирани в българската (а и не само) литература. "Бдинци, лъвове, титани" е разказ за сръбско-българската война, описана през погледа на жените, които са принудени да бягат от вражеските войски, изоставяйки домовете си. Освен това е и разказ за силата, от която се нуждаем, за да запазим добротата си въпреки трудностите.

Разказът, дал заглавието си на целия е сборник, до известна степен прехвърля същата тема в съвременността. В него един ексцентричен старец всяка вечер очаква своето чудо, стиснал изкуствена роза в ръка, застанал в центъра на един площад, който със сигурност ще познаете по описанието, макар името му да не се споменава никъде. Отказал да повярва, че чудеса няма, той ще направи своето непоискано добро, помагайки на проблемно дете. Някои от персонажите на Надя Захариева притежават заразителен оптимизъм, други са плашещо студенокръвни, но никога не са черно-бели. Никога не са само добри или само лоши и именно това ги прави истински.

Тяхната пълнокръвност пък е причината разказите в сборника да са толкова въздействащи, а книгата да се чете неусетно, история след история. Всеки финал, без значение дали сте го предусетили, или ви е изненадал, оставя чувство на удовлетвореност и едновременно с това подклажда желанието да прочетете следващия разказ. Независимо дали са смешно-тъжни като "Десен в райе" и "Театър "Покойника", или са просто забавни като "Краводер" и "Неделя следобед", разказите на Надя Захариева са емоционално заредени, но ни провокират и да се замислим. В тях се преплитат носталгия и ирония, кипи многообразие от стилове и жанрове, а героите им са храбреци и наивници, мечтатели и неудачници. Седемнайсетте разказа в "Чудо" завладяват със своята находчивост, жизненост и самобитност, а ние сме убедени, че всеки читател, докоснал се до книгата, ще открие сред историите в нея поне една, която сякаш е писана точно за него.

Не забравяйте, ще ви очакваме точно в 19 часа на 24-ти ноември в „Котка и Мишка”.

Пловдив 2019: Съотношението на затворилите ателиета спрямо това на отворилите и работещите е малко

Можехме да поемем един наем на 15 помещения за период от 5 години и да си направим резерват.  Но така ги поддържаме изкуствено

Целта ни е живият квартал, а не снимка на нещо, с което да се похвалим

Паулина Гегова

Сагата с търговията и културните мероприятия в квартал Капана, продължава. В началото на седмицата започнахме темата защо затварят занаятчийските ателиета. Сега, няколко дни по-късно, се свързахме с Гина Кафеджиян и Светлана Куюмджиева от Фондация „Пловдив Заедно”, която заедно с общината започна развитието на забравения до скоро квартал. Артистичният директор и мениджърът по проекти и събития с охота ни споделиха мнението си за квартала и начина, по който се работи за разцъфването му. Ето какво казаха те:

-Припомнете каква беше концепцията за Капана, когато започна проектът по възраждането му?

Гина: Първата стъпка беше чисто административна от страна на Община Пловдив, която се зае да ремонтира улиците, да ги освети и да превърне по-голямата част от тях в пешеходни зони. Активирането на обществените пространства е напълно целенасочено към жителите на града, а не към тяхната утилитарност. Концепцията беше да се насърчат културни и творчески индустрии в квартала. Той да е пример за това, че различните институции могат да работят заедно. Капана винаги е стоял като важен културен топос и катализатор за Европейска столица на културата. 

Светлана: В 80-те години, например, е имало много проекти, които са стигнали до световно ниво, но не са били финансирани. Сега проектите ни печелят подкрепа и се осъществяват. Частната собственост и обществената грижа са там заедно. Няма как едно действие да се случи инициирано само от една от страните.  Кварталът винаги е бил търговски и нашата цел е да обвържем тази търговска зона с творческите импулси.След ремонта на улиците, Фондацията вкара тъй наречените „меки” мерки за стимулиране на развитието на квартала. Имаше отворена покана за 10 пространства, които ние подпомогнахме с плащане на наема им в рамките на 1 година. Те бяха заети от 10 арт и творчески организации. След първия етап на програмата, или по-точно казано, след тази 1 година, от 10, останаха 5 пространства. Другите се отказаха по различни причини. Някои защото не желаеха да плащат наемите си сами, други защото не успяха да постигнат устойчивост на бизнеса си. От там се обяви втора фаза на проекта, където разгърнахме помощта не с разходите за наем, а с възможност за кандидатстване за осъществяване на културни събития. Идеята бе организациите сами да избират пространствата, които искат да наемат и да се разбират със собствениците за наема.

Гина: При всеки проект има условие за устойчивост. Има желание за живот в Капана и популяризирането му. Това е категорично! Но освен, че подпомагаме различните идеи, те трябва и да издържат на времето. След като приключи тази една година да са достатъчно устойчиви, че да могат да се справят сами. В Капана има над 500 бизнеса, намесата,която може да осъществи Фондацията не е всепокриваща. Третата фаза е новата отворена покана, която все още не е приключила. Срокът й изтича на 30-ти ноември. Тя е насочена към намеса в градска среда, прояви и събития, градска архитектура и градинарство.

-Сега, две години по-късно, смятате ли, че концепцията за Капана е успешна?

Светлана: Всичко това не е просто хрумка, а изследвания и процеси. За никого не е новост това, че един медиен и туристически интерес ще повиши цените на имотите. Още нищо не е приключило, програмата продължава, затова не може да се даде определение дали е успешна. Опитваме се да приложим световния опит и у нас. Този квартал никога не е бил изцяло жилищен. Той комбинира търговска и жилищна част. Още във времето преди да се обърне внимание на Капана, едната част беше затворена, другата занемарена. Но дори сега, след като функционира на добро ниво, не се наблюдава избутване на самите обитатели. Те продължават да живеят там, да имат своите изисквания, препоръки и права. 

-Защо, според вас, се наблюдава затваряне на работилници?

Гина: Съотношението на затворилите спрямо това на отворилите и работещите е малко. Не е приятен знак, че се затварят, но той е въпрос на много компоненти. Икономиката на свободния пазар не може да бъде фиксирана. Не могат да се поставят регулации. Общината продължава да обръща внимание на затварянето на улиците, превръщайки ги в пешеходни, което ще привлече още потенциални потребители в Капана. Частта около Старинен Пловдив е облагородена. Дава се възможност на развитие на творчески и търговски дейности. И ако една локация се окаже неудачна, то тогава е възможно да затвори. Примери за дискомфортни взаимоотношения между наематели и наемодатели има във всички сфери, не само свързани с културните индустрии. 

Светлана: Наша амбиция е да не затваряме процеса на развитие на този проект. Ако искахме, щяхме да поемем един наем на 15 помещения за период от 5 години и да си направим резерват. Но какво гарантира тяхното оставане след това, ако ги поддържаме изкуствено. Тук говорим за индустрия! Даваме помощ и съдействие, но не и да поддържаме някого на командно дишане. Целта ни е живият квартал, а не снимка на нещо, с което да се похвалим. Няма с какво да се срамуваме в Капана. С мерките, с които разполагаме, се опитваме максимално да създадем автентичен ефект. 

-В симбиоза или в конфликт живеят занаятчийските ателиета, галериите, магазините и заведенията?

Гина: В България, пък и в света, те са свързани. Не може да се каже „или,или”, защото много често едното издържа другото. А и малко са заведенията в Капана, които да нямат отношение към арт средата. Когато говорим за творческа индустрия, това не означава да използваме шаблон за представата ни на творческа индустрия. Тя може да е прекрасен, богат набор от дейности – и заведението може да прави изложби, и галерията може да прави дегустации на вино, крафт напитки и други. Изкуството на храната и напитката не е за подценяване. В Сан Себастиан 50% от културното влияние се върти около храната. Творческата индустрия не означава занаят. Понятието често е объркано. Да, занаятите влизат в това отношение, но не го изчерпват. Майсторството на твореца е важно, но творческата индустрия трябва да съчетава всичко. 

-Повишаването на наемите за помещения може ли да се окаже сериозен проблем?

Светлана: При положение, че не притежаваме имота, че има други пазарни фактори, понякога се стига и до този критичен момент на финала. Това не зависи от нас, няма как да го направим. Разговори със собственици се провеждат, но, разбира се, не можем да наложим лимит на наема. Никой не може! Това не е резерват, не е общинска земя, а квартал, който има активен собствен живот. Горчивият опит на някои от творческите индустрии ще се върне обратно и на някои от собствениците, които искат да спекулират с имотите си. 

-Как очаквате да изглежда кварталът през 2019г.

Гина: Не е важно как очакваме да изглежда ние, а как очаквате да изглежда вие – живеещите там, работещите и консуматорите. Разчитаме да продължи да има жизнената си хомогенност на честни взаимоотношения. Постепенно се виждат промените. Естественото развитие на експертно вложени усилия и професионално изградени бизнеси, гарантира, че най-доброто може да се случи. 

Светлана: През 90-те много от къщите бяха тотално преобразени във вкуса на онзи период без никой да пита. Улиците носят наименованието на занаятчийските ателиета, които са били там. Не искаме Капана да стане като Стария град. Защото така е възможно той да се затвори като резерват, а не мислим, че това е добрият избор. И все пак с всички проблеми, през които премина и продължава да преминава Капана, има баланс на дейностите. Остават още 10 дни до края на отворената ни покана и още могат да се включат хора с идеи, които могат да допринесат за тази визия през 2019-та.

Озеленената спирка възвърна духа на Гладстон

Пловдив обича зеленината! Хората на Пловдив обичат зеленината и не само нея, но и всяко забавно, красиво и колоритно нещо, до което могат да се докоснат. Понякога дори и когато не могат да се докоснат до него.

Е, в случая, красивата зеленина е само на една ръка разстояние, напълно достъпна за всеки, който иска да й се порадва, че дори и повече – тя е спирка! Точно така – зелена спирка!

Инициатива имаща за цел да разчупи градското пространство, да вмъкне малко позитивизъм и добър пример в общественото ежедневие, трансформира напълно спирката на Гладстон до Дом на културата „Борис Христов”.  My forest е рекламна инициатива, но такива реклами не се срещат често.

Тя е не само свежа, не само радва окото и душата, но и съзнателно или не, подтиква към следващи подобни озеленителни прояви. Рекламата е доказателство, че всяко нещо може да се превърне в малък кът, посветен на белите дробове на града.

Откакто спирката е променена, под нея се чака с много по-голямо удоволствие. Така или иначе никой не обича да чака, но когато си обграден от благоприятна атмосфера, нещата се променят. Може би ще е интересна идея, ако рекламната инициатива се превърне в масов проект и всяка спирка бъде преобразена така. Тогава със сигурност градът ще цъфти дори по време на зимния сезон.