Една от най-чаканите книги от български автор за тази година е вече факт. „Май ше ни бъде…“ е третата част от северозападната поредица след „Северозападен романь“ и „Автонмията????“. 

Следващия вторник (15 ноември) книгата, заедно със своя автор, ще гостува в Пловдив. Стоян Николов-Торлака, един от най-интересните и едновременно безскрупулни и забавни съвременни писатели, е насрочил срещата си с пловдивчани за 19 часа в клуб „Петното“.

А каква е новата му книга?

Невероятно интересна, неустоимо смешна и пускаща корени в душата. Такива бяха „Северозападен романь“ и „Автономията????“, такава е и „Май ше ни бъде…“. И ако първият роман беше взривяващо забавен, а във втория наред с хумора имаше и горчивина, то с новата книга всичко идва на мястото си. „Май ше ни бъде…“ е перфектното продължение на трилогия с ударно начало като „Северозападен романь“ и разтърсващ катарзис като „Автономията????“.

В третата книга на Торлака има много смях, непредвидени ситуации, неочаквани конфликти, стари герои в нова светлина, нови персонажи и вълнуващи обрати. И както останалите части от поредицата, тази също се чете на един дъх.

Диалектът е все така колоритен. И макар за пловдивчани северозападният говор да е предизвикателство, те могат да ползват предвидения специално за целта в края на книгата речник на северозападните думи и изрази – най-пълният и подробен от трите книги. Що се отнася до вулгарността, цинизмите и бруталността на изказа, авторът е смекчил тона си.

„Май ше ни бъде…“ е книга с малко черни облаци и много слънце. Книга за надеждата и упоритостта да постигнеш мечтите си.

Заповядайте във вторник, за да почетем, да поговорим и да се позабавляваме!

Представените произведения ще обогатят създадения от галерия Резонанс Малък и голям детски музей

Ателие Резонанс отваря врати през 2011 г. като "бутиково" ателие, поради разпределението на децата в малки групи. Така бъдещите художници получават по-голямо внимание и почти индивидуално обучение. В годината на своето създаване, през лятото, беше организиран детски пленер в „Чинарената гора” близо до Пловдив, на който присъстваха около 25 дечица . През годините ателие Резонанс се оформя като самостоятелно пространство, в което децата творят, ръководени от преподавателя Николай Маринов, защитил дисертация върху детското творчество. 

Малките художници участваха в благотворителна изложба, организирана от галерия Резонанс и фондация Резонанс -  "Да помогнем на Амелия". Участваха и в два международни конкурса: "Има Дядо Коледа", със 168 рисунки, и - "Пролет е"  - 219 рисунки. Децата се изявяват и в проектите, които галерия Резонанс организира. Взели са участие в изложбите: Чинарите four seasons, Усещане за...., Новите 100 и От 100 ателиета. По време на "Нощта на музеите и галериите" се организират и детски събития, в които децата се забавляват, рисувайки. В галерийното пространство те създават своите произведения по творбите на гостуващите художници. Малките ни художници са посетители на галерията и участници в събитията й. Техни произведения във вид на картички заедно с произведения на големи художници, присъстват на ледения континент Антарктида, където Резонанс е първата стъпила галерия. Децата от ателието са участници и в голямата мозайка, посветена на 3 -тия рожден ден на галерията, която беше експонирана и в Австралия. Вземат участие в конкурси и изложби в София, страната и чужбина /например във Венеция по време на карнавала/. Получават слециалната награда за цялостна дейност по повод 120 г. от рождението на Цанко Лавренов от център за изкуства "Арт лаборатория" 

За малките художници се полагат големи грижи: заснемат се видеофилми с тяхно участие, проследява се развитието им в творческата сфера, благодарение на богати архивни материали. Организират се самостоятелни и общи изложби, планинска артакадемия, занимания на открито сред природата, подготовка за професионални училища, включване в образователни лекционни програми, обучение в изложбеното пространство на галерия Резонанс, участие в международния фестивал „Горски Резонанс” заедно с чуждестранни художници. Всичко това е част от обучението, което е интерактивно, занимателно и високопрофесионално. Тази година галерия Резонанс ще кани по още една детска формация, която ще участва в детските изложби. На 11.11. заедно с ателие Резонанс ще покажат свои рисунки и възпитаниците на художничката Елица Гигова. Представените произведения ще обогатят създадения от галерия Резонанс Малък и голям детски музей. През 2019 г., когато Пловдив ще бъде Европейска столица на културата, този детски музей ще се презентира в галерийното пространство на Резонанс заедно с Малък голям музей на големите художници.

Рисуването е умение , което въздейства на децата по много начини. То ги учи да развиват въображението си, интелигентността си, да бъдат индивидуални и различни. Рисуването е и чудесно средство за изразяване на емоциите и развитието на творческо мислене . Накратко, то обогатява живота на децата !

Откриване на изложбата - 11.11 /петък/ 2016 г. от 17.00 ч.НБ „Иван Вазов“ - Пловдив

Публиката изнуди Ричард Бона за втори бис

Паулина Гегова

Наричат го африканският Стинг и не случайно. Ричард Бона е изключителен джаз музикант с афинитет към корените си, които вкарва в музиката си с лекота. Камерунският басист пристигна в България за първи път, но се чувстваше като у дома си. Заедно с групата си, забавляваха пловдивската публика на световно ниво. От акордите, през пеенето, до изтънченият хумор, с който се закачаха. Шегите, вързани с държавата ни преобладаваха, но те бяха изпълнени с любов и благост.

Надиграване присъстваше не само между него и публиката, но и между него и музикантите му, които му отговаряха подобаващо и с усмивка. Ритмите на бибопа им се съчетаваше много плавно с африканските елементи, които преливаха от вуду до ню фюжъна на кубинския жанр.

Бона се вдъхновява от спомена за робите, пристигащи в Куба. Употребява общия език манде, превръщайки го в интернационален. Проговори дори на български, макар че призна трудността му.

Освен музикантите, акомпанимент му бяха и гласовете на зрителите, които не се засрамиха да припяват, заедно с него, поемащи ролята на масови беквокали. На финала бандата бързаше да си отиде, защото трябваше да пътуват рано сутринта, но публиката бе на друго мнение. Близо 5 минути викаха и ръкопляскаха, за да ги извикат обратно на сцената. И тъкмо когато мислехме, че каузата е загубена, те се появиха. Бона обясни, че трябва да потеглят, но ентусиазмът го зарази и с една престорена скептична усмивка хвана китарата, заявявайки, че щом толкова много искат още, ще трябва да стоят прави и да танцуват. Никой не се съпротиви. Така залата в „Борис Христов“ се съживи от танците на присъстващите и постоянните им ръкопляскания.

Може би това явление доказва, че в крайна сметка джазът не е мъртъв и едва ли някога ще умре. Колкото и перспективи да има за тази злочеста участ, доказателствата говорят друго – Пловдив обича джаза и винаги ще го приеме с отворени обятия. 

„Джазът не е мъртъв, само намирисва“ – Франк Запа

Паулина Гегова

„Джазът не е мъртъв, само намирисва“. С крилатата фраза на Франк Запа се откри вчерашната лекция на Димитър Камбуров, част от Пловдив джаз фест. Камбуров е доцент по литературна теория и въпреки че е потънал в същината на бибоп стила се шегува, че е напълно безнадежден що се отнася до джаз музиката. Теоретикът, заедно с гостите на Zoom зона, обсъдиха темата за това мъртъв ли е джазът и дали някога е бил популярен.

Както знаем джазът се развива най-вече когато САЩ попада във Втората световна война. Той е израз на свобода и модернизъм, силно заклеймяван от своята критика. Той е негативен към всички форми на рефлексии към него. Начинът, по който е концептиран не приема критика. Протестът на джаз музикантите към дискографите навлиза в своя апогей през 50-те, когато много изпълнители обясняват, че критиците не правят това, от което разбират. Интересен факт е, че всички професионални критици на стила са от бялата раса. Бялата рефлексия върху тази черна музика създава едно клише за това какво всъщност е бибопа.

Макар и създаден в щатите, в сегашно време джазът е наравно с класическата музика: едва 1,4% от общия обем слушана музика в САЩ. През 2004г. със специален указ, той е оповестен като класическо изкуство и влиза в образователната система.

Всяка творба трябва да се погрижи за собственото си самоубийство, за да не се превърне в архаично изкуство, споделя мнението си Димитър Камбуров, засягайки най-важният проблем – пред умиране ли е джаз музиката?

Джазът не е сам! Той е естетическа форма, която се случва до редом други естетически форми. Всеки отделен гиг има собствено философско явление. Той е бил израз на желанието за новост, в него има радикалност, но никога не е събирал толкова обширен кръг от почитатели. Затова през 70-те става един преход от модернизъм към постмодернизъм, където джазът се променя и влиза във фюжън вълната. Там се проявяват три тенденции:

-Всичко е възможно! Има отвореност на стила и приемането на нови музикални елементи.

-Връщане назад към корените. Опит за тяхното съхранение.

-Следване на предела, постигнат от бибопа.

Вследствие на всичко изброено, джаз музиката в днешно време създава малки, високо интелигентни и верни на стила кръгове, които не се интересуват от chart-ове и класации, а от качеството. Заражда се онзи тип любопитство, което открива стила като произведение, подлежащо на анализ и екстензия. Джазът не е творба, а събитие, което бива споделено с публиката.

Въпреки че не добива толкова голяма популярност, за сметка на други музикални жанрове, джазът има своите почитатели. Концертите са в малки пространства, но кипят от живот. Фестовете работят много добре и в САЩ, и в Европа, превръщайки се в част от културния туризъм. Фестивалът по функция е празник, който поставя ниското горе и висшето долу. Става едно преобръщане на света, което идеално пасва на бибопа. Има дори ден на джаза. Всеки, който иска да го чества може да го направи на 30-ти април.

Дали джазът е пред умиране? За много хора да! За много хора той се е изменил, превърнал се е в архаичност, загубил е своя пожар, с който избухва в началото на миналия век. Но истината е, че той винаги ще има почва и поле за изява. Винаги ще съществуват тези затворени кръгове от слушатели, които истински ще го оценяват. 

Момичетата от СКИС „Немезида” се прибраха у дома с 25 приза

Спечелиха квоти за олимпиада в Москва през април

Велина Панова стана лице на сръбското министерство на отбраната

Паулина Гегова

В Пловдив има много артистични школи, а най-добрите винаги се открояват както на национално, така и на международно ниво. Международни състезания и фестивали се провеждат всяка година в много държави, а момичетата от Сдружение за култура и спорт „Немезида” са участвали и са се връщали като победители не веднъж. Последният танцов фестивал, в който групата от 8 момичета се състезаваше, беше първата по рода си Балканска танцова олимпиада в Белград, Сърбия и се проведе от 28-ми до 30-ти октомври. Танцьорите са участвали в 14 категории, изправяйки се срещу конкуренция от Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония, Украйна, Русия, Беларус и България. Пловдивската група е единствената от 8 човека, всички останали са били от 30 нагоре и все пак те грабват цели 25 приза, много от тях на I-во място.

Момичетата Велина Панова, Джорджия Нямова, Християна Вълкова, Анна Атанасова, Дани Йорданова, Ивайла Хаджиева, Ивана-Мария Милушева и Теодора Тенева са преди всичко тийнейджъри и ученици. Председателят на СКИС „Немезида” и техен хореограф – Мариана Данева държи изключително много на тяхното образование и развитие не само като танцьори, но и като личности.

Тези момичета са от 10 години при мен. За да се стигне до такива високи постижения са вложени максимални усилия. Те са всеки ден в залата, дори и във ваканционния летен период. Репетират, работят по репертоари, всеотдайни са. За да си танцьор сам трябва да си налагаш инквизиция. Това е постоянен тежък физически труд. Ние работим по академичен стил, както се казва по учебник и изисквам от тях съвършенство, обяснява преподавател Данева.

Заради повече от доброто си представяне, момичетата си заслужиха място за участие на танцувална олимпиада в Москва, която ще се състои април месец, 2017-та и в нея ще се състезават трупи от цял свят.

Освен с медали и квоти, момичетата си тръгнаха от Сърбия и с още една гордост. Солистката Велина Панова е избрана за лице на сръбското министерство на отбраната.

Те са уникален колектив – вършат всичко заедно. Има много голяма възможност да израснат в техния професионализъм. Те са и много умни. Всички до една са в елитни пловдивски гимназии и успяват да съчетават училището с танците. Благодарна съм както на тях, така и на семействата им, че ме търпят. Работи се не само с тях, но и с родителите, защото те трябва да разберат цялата идейна концепция и накъде ги бутаме, допълва Мариана Данева.

Така пловдивчанките се завърнаха у дома, защитавайки таланта на българите и доказвайки, че с много амбиция и труд няма невъзможни за покоряване върхове.

Може ли да се рисува с вино? Дали с класическият, наситен и ароматен алкохол може да се твори? Това ще ни покаже новата изложба в културен център "Бялата къща" - "Deep Red" на художничката Даниела Русева, която е използвала една интересна и доста неочаквана техника за рисуване.

Даниела Русева е художник, който живее и твори в Пловдив. Имала е множество изложби в страната и чужбина. Редом с живописните й платна, от 2012-2013г. Даниела излага в публичното пространство своите " винени рисунки". Тези малки творби върху хартиени винени филтри /шихти/, завладяват с откровение, простота и лиричност. Една неподозирана функция на Виното! Едно блаженство, родено от и с Виното! Един порив, на един дъх! Едно послание за Любовта и Виното с Даниела ! 

Откриването на изложбата ще се състои на 16-ти ноември, от 18:00 часа.

Доказалият се като успешен актьор, режисьор и сценарист Влади Въргала, отново залага на любимия си жанр драматична комедия

„Червената или черната” е дългоочакваното завръщане на Влади Въргала като актьор, режисьор и автор, на театралната сцена, този път в партньорство с набиращата все по-голяма популярност актриса Тезджан Ферад – Джани, Георги Иванов и Верислав Димитров - Ферди.

Една динамична и много забавна, криминално-хулиганска комедия с елементи на размисъл. В основата е терористичен акт, който спомага да се изведе основната идея – правото на избор, като най-тежкото бреме. Обикновен човек на който се налага да „спаси света”. Нещо добре познато от световното кино, но пречупено през основни въпроси, вълнуващи съвременния българин. Забавен, но същевременно сложен и многообразен спектакъл, изведен с помощта на технически средства, спец осветление, фонограма, механизиран декор и брилянтна не само актьорска, а и куклено актьорска игра. 

Пиесата буди силни емоции и забавлява, без да постига това с повърхности похвати като цинизъм, пошлост и елементарност. Една сериозна заявка за качествена нова българска драматургия.

Постановката ще се играе на 7.11.2016г. от 19:00 часа в Концертна зала, пл. Централен 1. 

Билети могат да се купят от Билетен център (пред Община Пловдив), Мюзик център на ул. "Отец Паисий" 3 или Grabo.bg