И с трите банди се водят преговори за участието им във фестивала догодина

Металика, KISS и Slayer вероятно ще бъдат част от звездите на  Hills of rock 2019, научи Под тепето. И трите култови банди са в активна фаза на преговори с организаторите на фестивала София Мюзик Ентърпрайсис и шансът да ги видим и чуем на живо в Пловдив е значителен, довериха ни наши източници от промоутърските среди. Очаква се догодина Hills of rock да е най-мащабен досега, като за Металика се заговори още с края на тазгодишното издание. При това напълно резонно. Джеймс Хетфийлд и компания обявиха мащабното си турне през 2019-та, като не е тайна, че България е една от любимите им концертни дестинации в последното десетилетие. Въпросът е обаче къде точно може да бъде организирано шоуто на Металика, тъй като се предполага, че бандата може да събере над 50-60 хиляди фена при един евентуален концерт тук.

Преговори се водят още с KISS и Slayer. И двете банди също са на турне в годината, когато Пловдив е Европейска столица на културата. Съвсем наскоро култовите американски музиканти от KISS обявиха, че планират най-големия си световен тур досега. С което заявяват, че ще приключат с живите си изяви и ще кажат сбогом на почитателите си. Неслучайно турнето им носи името” The End of the Road”. KISS няма да се замислят за концерт в България ако получат добро предложение, тъй като на първото им шоу у нас преди години музикантите бяха посрещнати като богове.

В полезрението на организаторите на Hills of rock за знаковото издание догодина са още няколко банди, които обявиха турнета през 2019г.- Деф  Лепард и Смашинг Пъмпкинс. Меломаните пък мечтаят да видят на живот в Пловдив Foo Fighters и Arctic Monkeys.

Снимка от Деси Цвяткова

Меко казано наситена е културната програма в Пловдив тази вечер. Публиката под тепетата ще се види в чудо, тъй като в града ще се случат три световни събития- два концерта и началото на седмицата на съвременния танц.

Хронологично маратонът стартира точно в 19.30ч., когато в Дома на културата ще бъде открит фестивалът ONE DANCE WEEK 2018. Основателят на съвременната танцова сцена в Ливан и един от водещите арабски хореографи в света на съвременните изпълнителски изкуства Омар Раджех ще представи спектакъла си #minaret, който е апел срещу безразличието към разрухата и представя една различна гледна точка към разрушаването на древния град Алепо в сирийския конфликт. Световноизвестният хореограф и неговата трупа обединяват танц, музика и дронове на живо за така нужното днес послание за мир и съпричастност. Само преди седмици #minaret на компанията Omar Rajeh / MAQAMAT бе показан за първи път при закрити врати пред професионална публика на международния форум Tanzmesse в Дюселфорд.

Точно в 20 часа ще светнат прожекторите на сцената на Античния театър, на която ще излезе актуалната мегазвезда на ирландската музика Имелда Мей. Тя идва и у нас, при това на върха на славата си. Вече е в Пловдив с бомбастичните музиканти от своята банда. Протежето на великия Джеф Бек, кралицата на рокабили и на джазирания блус, ще омагьоса взискателната българска публика с шоу, което ще се помни с години, обещават организаторите на събитието от радио "Тангра Мега Рок". Концертът е в рамките на световния музикален форум Sounds of The Ages 2018.

В 21.30ч., под звездите, на върха на Небет тепе, ще прозвучат първите акорди от новия проект на световната музикална сензация Kan Wakan. Зад артистичния псевдоним седи българинът Георги Линев, който е сочен за един от най-талантливите млади артисти, торящи в Лос Анджелис. Kan Wakan ще представи новата си продукция Phantasmagoria Vol.1 с фантастично шоу на Трихълмието.

Остават още 10 дни, в които може да видите Националните есенни изложби

Богдан Александров: За мен Националните есенни изложби са форум, който много вярно и адекватно представя младото изкуство в България

Мартин Трифонов: Трудовият лагер „Слънчев бряг“ край Ловеч е в основата на моите работи, които мога да нарека „Отвъд безгрижието“ 

Шевкет Сюнмез: Искам картините ми да не обясняват и да не изразяват директно нещо, а да бъркат в главата на зрителя

Славена Шекерлетова

Лятото вече иска да бъде изпратено, за да си почине добре до следващия път. В Стария град в Пловдив се прокрадва есенното слънце. Скоро листата ще бъдат окъпани с палитрата на най-великия художник. Времето става все по-подходящо за вглъбяване, наблюдение, нещотърсачество и откривателство. Точно там, в Стария град, тупти изложбата на 10-ма автори, които събра Галя Лардева. Може би най-подходящото място наблизо за разкриване на нови смисли и вникване в себе си. В поредицата в Капана за 51-те Национални есенни изложби самите художници разказаха накратко за творбите, които представят. Остана да „чуете“ последните трима от тях. Но не бързайте. Или пък, напротив, побързайте, защото имате още само 10 дни, в които да се впуснете в Есенните изложби и вече не под жаркото слънце и летния задух на Вечния град, а спокойно и в прохладата на прага на есента.

Богдан Александров- живопис, Балабанова къща, дълбока зала:
За мен е чест и удоволствие да покажа свои работи в такъв престижен форум. С времето съм следял развитието на Есенните изложби и харесвам концепцията на проф. Лардева. За мен това е форум, който много вярно и адекватно представя младото изкуство в България. Аз като художник от средното поколение съм изключително щастлив да бъда сред млади хора.

Тази година концепцията кореспондира с моите търсения. Представям цикъл от работи, които съм нарекъл „Вертиго. Портрети #бездиагноза“. Те представляват неща, в които интегрирам част време, с което предизвиквам движение, което може да отключи различни състояния. Някои от тях могат да бъдат дълбинни, под повърхността или да отнасят в стаени кътчета от нашето съзнание.

Отвъд повърхността са стаени истините, там са страховете ни и там са нещата, които могат да ни отправят в дълги пътувания.

Мартин Трифонов- скулптура, Мексиканска къща, двор:

Преди три години завърших НХА, специалност Скулптура. Първоначално беше изненада за мен, когато ми се обади проф. Лардева. Заех се с голям хъс да работя за тези изложби. Те са събитие за мен като млад автор. А защо избрах да се занимавам със скулптура… То си е някаква щуротия, дето отвътре му идва на човек. Някой ме гледаше как изпълнявам нещата за тук и каза „Леле, ако някой те види, никога няма да кандидатства „Скулптура“.

Това, което представям са едни на пръв поглед безгрижни фигури, препичащи се на слънце, затова и съм много доволен, е съм в този много огрян от слънцето двор в Стария град.

До последния ден, докато редих моята изложба имах изненади. Една от фигурите, например мислех да я поставя в изправено положение, оказа се, че стои много по-добре легнала. Много обичам ,когато процесът е свързан с подхранващо любопитство и има изненади, макар че при скулптурата те са рядкост.

В тези фигури има едно привидно безгрижие… Като дете бях чувал за съществуването на трудови лагери в НР България преди 89-та година. Отидох да разгледам такъв лагер до Ловеч, който се е наричал „Слънчев бряг“. Останах изненадан, че нямаше табела, никак не беше отбелязано какво е имало там, очаквах да видя нещо като музей, а вместо това изоставен кариера, без да е ясно какво се е случвало. По-късно се зачетох по темата и стигнах до едно интервю, в което оцелял от този лагер разказваше как са ги карали да танцуват хоро, когато покрай тях минава влака Троян –Ловеч. Целта е била пътниците да си мислят, че в лагера е весело. Прецених, че мога да стигна до някакъв пълен абсурд, да свържа курорта Слънчев бряг, който е строен по същото време, когато е създаван и едноименният лагер до Ловеч. Мисля, че се получи „Отвъд безгрижието“.

Шевкет Сюнмез- живопис, Балабанова къща, първи етаж:

Използвам символи от историята и от личната символика на индивида, като понякога те съвпадат, но може да са отдалечени един от друг. Индивидът си има собствена история, която понякога противоречи с всички официални истории в света, в които се ражда и моята тематика е свързана с това. Това разминаване може да бъде травма и човек трябва да бъде креативен, за да намери инструменти да се справи. Примерно, детският реализъм е такъв инструмент. Когато сме свидетели на някакви исторически явления, които променят живота ни, си създаваме собствена символика. Малко е объркано, но на мен това ми харесва. Искам моите картини да не обясняват и да не изразяват директно нещо, а да бъркат в главата на зрителя.

Но хората си смениха начина на живот, понятията, също. Обществените позиции се смениха. При нас това се случи много драстично, за кратък период от 60-70 години преминахме от феодална в социалистическа и в капиталистическа система. Това си е травма за нашето поколение, някак си го преживяхме и е време вече да използваме цялото това наследство по креативен и позитивен начин, ако е възможно.

Авторите, включени в изданието тази година са: Калоян Илиев - Кокимото- рисунка, обект, Мексиканска къща, зала; Мартин Трифонов- скулптура, Мексиканска къща, двор; Атанас Тотляков- графика, къща Хиндлиян, веранда; Мартиан Табаков- скулптура, къща Хиндлиян, двор; Юлиан Табаков- рисунка, обект, къща Хиндлиян, мааза; Шевкет Сюнмез- живопис, Балабанова къща, първи етаж; Богдан Александров- живопис, Балабанова къща, дълбока зала; Даниел Леков- фотография, Балабанова къща, първи етаж; Моника Роменска- графика, Балабанова къща, сводеста зала; Явор Костадинов- живопис, Балабанова къща, двор.

Още за изложбите: Галя Лардева

Художници