Великобритания отказа да замени животинските мазнини в новите банкноти

Някои хинду храмове и вегетариански кафенета са отказали да приемат новата банкнота от 5 паунда

Чували сте за какви ли не протести в демократичните страни, но се оказва, че жителите на съвременната монархия могат също да протестират за каквото им дойде наум. Последният драстичен пример идва от Великобритания където вегани и вегетарианци протестират срещу наличието на животински мазнини в банкнотите.

Припомняме, че Централната банка на Великобритания представи миналата есен първите си полимерни банкноти. Нововъведението бе обяснено с факта, че са по-издръжливи на изхабяване и по-трудни за фалшифициране. Още тогава се намериха недоволни. Над 130 хил. души подписаха онлайн петиция, с която призоваха банката  да спре да използва животински продукти в банкнотите, след като се разбра, че те съдържат следи от лой - от крави и овце. Така кралската банка била принудена да започне консултации по въпроса.

Междувременно някои хинду храмове и вегетариански кафенета са отказали да приемат новата банкнота от 5 паунда, на която е представен образът на Уинстън Чърчил. Историята припомни отново агенция Ройтерс днес, цитирана от Дневинк. Сайтът разказва развитието и решението на проблема с мазнините в парите.

Новите британски пластмасови банкноти ще продължат да съдържат следи от животинска мазнина въпреки хилядите оплаквания от страна на вегетарианци и религиозни групи, съобщава "Ройтерс".

Преди дни Банк ъф Ингланд обяви, че има рискове за околната среда, ако използва алтернативата - палмово масло, а освен това правителството е преценило, че такава промяна ще излезе твърде скъпа на данъкоплатците. Посочва се, че са обсъдили внимателно всички изразени от хората притеснения и решението им не е било лесно.

Единствената "мазна" алтернатива за тези банкноти е употребата на по-скъпи химикали, извлечени от палмовото масло, а производителите им не могат да се ангажират с производството им по достатъчно екологичен начин, посочват от банката.

Великобритания планира да представи новите банкноти от 10 и 20 паунда през септември и те ще са от материали като влязлата вече в употреба от 5 паунда, в която има следи от животинска мазнина.

От изявление на банката се разбира и че освен притесненията, свързани със замърсяване на околната среда, цената на алтернативата също е била фактор при взимането на решение. Промяната би добавила към разходите за отпечатване на банкнотите 16.5 млн. паунда през следващите 10 години.

В съобщението се посочва още, че кралицата не вижда финансова полза за данъкоплатците в използването на палмово масло вместо животински мазнини.

Полимерните банкноти съдържат по-малко от 0.05% животински продукти, отбелязват от банката.

Експертът смята, че малобройните проекти от Европа се дължат на българските законови изисквания към кандидатите  

Има ЕСК, които имат преимуществото артистичният им директор свободно да избира какво да включат в програмата си

Обявяването на резултатите за едни е разочарование, а за други – много работа, така коментира момента на обявяване на класираните проекти по II и III отворени покани на Общинска фондация „Пловдив 2019“ Надя Гризо. Тя е член на журито и по двете заседателни сесии за артистичната програма на Европейска столица на културата Пловдив 2019. Надя Гризо е част от консултантския екип на Фондацията.   

„Това е едни изключително важен етап от развитието на ЕСК. И мога да ви уверя, че за всеки град това е труден етап. Това е моментът в който за много хора идва разочарование, а за други идва момента за изключително много работа.“

Гризо е  работила с много европейски градове. Между 13-16, които са кандидатствали за титлата, като между тях има и неуспешни.  „Разбира се, всяка ЕСК трябва да намери своя собствен път, свързвайки всички интереси, амбиции и цели, които титлата провокира и естествено съществуват.“

Отворените покани са въпрос на избор за повечето от градовете, стана ясно от изказването на експерта. Някои ЕСК обявяват такива отворени покани , други – не. По думите ?, за българските и конкретно за пловдивските нужди, въпросът на избор дали да има или не отворени покани не е стоял.  

„Има ЕСК, които имат преимуществото артистичният им  директор свободно да избира какво да включи в програмата. Какво да попадне там и кое да бъде пренебрегнато и  съответно самостоятелно  да избере с кои партньори да си свърже, било то европейски или на местно ниво,“ разказа Надя Гризо.

В нашия случай имахме отворена покана, която успя да привлече много и интересни предложения, смята тя. Журито и екипът на фондацията са се надявали да има повече европейски партньори, които да са кандидатствали. Обясняват си тенденцията така : „логично е да има такива резултати, като се имат предвид  изискванията, на които те трябва да отговарят в нашия конкретен законодателен случай в България.“

Независимо от нелеките процедури, от Пловдив 2019 са единодушни, че има добро количество и много добри идеи.

„Има много богат и активен културен живот в града и региона! За мен беше щастие да затвърдя това и да го преоткрия,“ възкликна Надя.

Като член на журито тя разказа, че са търсени специфични проекти с много ясна група изисквания и критерии. „Разглеждайки ги винаги търсехме релевантността с тези критерии, които са специално създадени за Пловдив 2019. Проекти, които да развият, например участието, публиките. Търсехме и се надявам, че открихме европейско измерение в проектите, както и такива, в които да видим как културата може да излезе от центъра и да намери същността си в периферията. Четейки проектите има много добри, но не отговарят на тези критерии,“ заключи Гризо.

Подробни резултати от втора и трета заседателна сесия на комисия по отворени покани на ОФ „Пловдив 2019“ за артистичната програма на Европейска столица на културата Пловдив 2019 може да видите в сайта на фондацията. Всичко, което може и/или можеше да се случи за 2019 вижте ТУК.