Литературната награда на Хеликон е една от най-престижните за съвременно българско творчество. Всяка година тя се раздава на доказали се автори, като се търси стилистика, класа и новаторство. Тази зима за призът ще се борят трима утвърдили се писатели, в жанр проза. Те са Александър Секулов с книгата " Скитникът и синовете", Рада Москова с " Почти живот" и Деян Енев с неговата "Гризли. Нови разкази". 

За Енев това е четвърта номинация, като през 2004-та година си е тръгнал като победител. Пловдивчанинът Секулов е номиниран за втори път, като първият е бил през близката 2012-та.

Победителят ще избере професионално жури с председател Димитър Шумналиев, поддържан в избора от своите колеги - Юри Лазаров, Катя Атанасова, Албена Стамболова и Анри Кулев. 

Наградите ще бъдат връчени днес от 18:00 часа в книжарница "Хеликон България" с адрес бул. "Цар Освободител" 4

Желаем на участниците успех!

Една от най-емблематичната група в българския ъндърграунд става на 20 години.

Last Hope ще отпразнуват юбилея си с нов албум и концерт.

Те издават своя нов албум "Chain Reaction" на 2-ри Март в България и на 4-ти за Европа.

"Chain Reaction" съдържа 13 песни и е записан в Alpha & Omega Studios Италия.

Last Hope се формират през 1995 г. като една от първите хардкор банди в България.  Това е група с легендарен статус не само в България и на Балканите, но и в цяла източна Европа. С пет албума зад гърба си и няколко сплита и сингли, те са правили многобройни концерти и турнета из Европа, от които най-открояващите са заедно с такива големи имена от жанра, като: Madball, 25 Ta Life, Agnostic Front, Murphy’s Law, Settle The Score, No Turning Back и други.

- Не веднъж са са свирили на една сцена с групи като: Agnostic Front, Madball, Biohazard, Sick Of It All, Napalm Death, Ignite, Backfire, Anthrax, Integrity, D.R.I., Caliban, Walls Of Jericho, Knuckledust, Merauder, Sworn Enemy, Blood For Blood, Overkill, Exodus, Terror, Hatebreed, Suicidal Tendencies… и много други. 

- Безспорно една от най-уважаваните и популярни хардкор групи на Балканите и Източна Европа. 

Тази година Last Hope подписаха договор с култовата холандска звукозаписна компания GSR Music за международно издаване и разпространение на новия албум "Chain Reaction"

GSR Music е един от водещите хардкор лейбъли в Европа, дом на още култови групи като Born From Pain, Knuckledust, All Out War, Kickback  и много други.

Last Hope ще бъдат специални гости в голямото турне Rebellion Tour 2016, оглавявано от Madball - то ще се проведе през март в рамките на 2 седмици и ще премине през Германия, Австрия, Чехия, Швейцария и Белгия. В турнето са участват още Crown Of Thornz, Ryker's, TFUL и Knuckledust. 

NEW VIDEO - https://www.youtube.com/watch?v=Kq_vhvR4uu4

FACEBOOK - https://www.facebook.com/lasthopehardcore/photos_stream

https://www.youtube.com/watch?v=1ce3iBuDrcs

https://www.youtube.com/watch?v=TSsvSWh2GWg

"Завръщането" открадна титлите за главна мъжка роля, най-добър режисьор и операторско майсторство 

Паулина Гегова

Сагата на Лео Ди Каприо и Оскарите най-после стигна своя край, след цели 25 години. Сериозно, има ли по-дълъг "сериал" от този? "Приятели" - 10 години, "Малкълм" - пак горе долу толкова, "Женени с деца" - малко повече, "Дързост и красота"... него по-добре да не го даваме за пример.

Леонардо със сигурност е красив и дързък в играта си, но доста ощетен. Или по-улично казано - актьорът бе прецакан не веднъж или два пъти. Сега, на 88-мите награди, най-накрая грабна така бленуваната статуетка за главна мъжка роля. Реакцията му не беше това, което се очакваше и нищо чудно. След толкова отхвърляния, на човек му идва до гуша. Самата аз се учудих, че дори присъстваше на номинациите. Представях си го у дома, по анцуг пред телевизора, с чаша бърбън в ръка, иронизиращ гилдията, както и себе си. Но не! Той беше там, изтупан и елегантен, приемащ наградата със сдържана усмивка и кой знае какви мисли в главата. 

Не е тайна за никого, че Холивудската асоциация не харесва особено много Ди Каприо. Защо никой не казва, но може да предполагаме. В интерес на истината, Лео имаше много по-добри представяния от ролята си в The revenant. "Авиаторът", "Бандите на Ню Йорк" и "Вълкът от Уолстрийт" бяха диамантите в кариерата му, но те не окичиха главата му със златна корона. Тази година конкуренцията бе жестока в лицето на Еди Редмейн с изпълнението му във филма "Момичето от Дания" и предполагах, че на Лео пак ще му се размине. Да, ама не! Въпросът, който ме боцка, обаче, е дали това не бе отбиване на номера? Награден, защото гилдията имаше да "изкупва стари грехове". Често съм се шегувала, че артистът няма да вземе Оскар чак до старини, когато ще му го връчат за цялостен принос към киното. Също смятах, че ако все пак го вземе по-рано, ще го върне както, на времето, постъпи великият Марлон Брандо.

Е, изненадите нямат край! Лео сигурно е повече от щастлив и черпи с меча кръв. След два часа екранно пъшкане, дране на дивеч, ядене на сурови вътрешности и битки с индианци, едно такова пиршество е повече от логично. Ако не друго, разбрахме, че освен талантлив, Леонардо е и имунизиран от гнусливост. 

Не ме разбирайте погрешно. Изобщо не принизявам майсторството му в "Завръщането". Просто смятам, а и не само аз, че не това бе неговият момент. Той отмина, както споменахме, вече няколко пъти. Но ако не друго, любимият на поколения актьор, получи трибуна, от която да засегне много по-важни теми, като отношението ни към планетата. Природозащитникът си държи на своето. Защо да не се възползва от предоставения му шанс? Все пак, не се знае кога отново ще го сполети. Може би след още 25 години. В крайна сметка, една сага винаги се нуждае от продължение...

Когато си колекционер, съхраняваш и се грижиш за това творчество, но е важно то да е достъпно, а не ревностно пазено единствено за лична употреба

Паулина Гегова

По неписан закон, неделният ден е отреден за почивен. Подходящ за разходки, за семейни или приятелски срещи или просто за излежаване. Вчерашната неделя бе особено благоприятна за тази цел. Мъглата и хладът бяха обвили града като сивкава пухена пелерина, която защитаваше жителите и стопяваше все повече размиващата се граница между зимата и прииждащата пролет. 

И точно по наш майненски начин, Пловдив не спеше. Бе плъзнал по улици и уютни кафета, за да се наслади на прохладата. А в едно малко, но очарователно кътче, хората се чувстваха повече от прекрасно. Bee bop cafe за пореден път бе домакин на базара за грамофонни плочи, организиран от Домъ на плочата. Обстановката бе приятна и носталгична. Колекционерите на позабравения носител за музика, бяха разговорливи, симпатични и освободени. Интерес имаше от различни възрастови граници - от тинейджъри, до пионери. Посетителите купуваха, продаваха или разменяха находките си, събирани с години. Цените варираха според качеството, изпълнителите и старостта на плочата. А изборът бе впечатляващ - от Бритни Спиърс, през Prodigy, Jean Michel Jarre, саундтраци на различни филми, до Lez Zeppelin. Заедно с разнообразните стилове, имаше и разнообразни посетители. Меломани от София, Варна и Стара Загора не се свидеха да се разходят до Тепетата. 

Разговарях със Стефан Колев Skill, главен виновник за неделния музикален пир, който бе повече от отзивчив и приятелски настроен. 

Идеята му е ясна - да се популяризират музикалните артисти и да се образува една етика на слушане. Иска тази платформа да се възроди отново. Според него е нужно хората да вложат уважение към труда на изпълнителите. За сега, само в Германия тази традиция се поддържа, а DJ-ите пускат музика главно от грамофонни плочи.

Стефан обясни, че тонът, който се вади от грамофона е най-топъл, най-динамичен и чист. Напълно опроверга твърдението за пращене и смущение на звука. 

Когато си колекционер, съхраняваш и се грижиш за това творчество, но е важно то да е достъпно, а не ревностно пазено единствено за лична употреба. Стремях се точно към това, когато създадох Домъ на плочата в Капана - споделя Skill, чиито цели стигат още по-далеч. За скоро предстоящия Капан фест, той смята да организира интернационален базар, който ще приюти посетители от цяла Европа и Балканите. Чудесна хрумка, която не само ще разшири пазара, но и ще позволи споделяне на различни любителски и професионални мнения. 

Може би, Bee bop бе най-подходящото помещение за базара. Заведението е ту артистично, ту по интериор напомня за отминалите години на соц културата, когато дисковете и компютрите не бяха разпространени. Точно затова, обстановката бе някак си завършена и адекватно представена. 

Първите 4 се класират за Националното

Екатерина Стоянова

За пръв път в Lvl up и за четвърти в Пловдив, се проведе регионален  турнир по Yu-Gi-Oh. Това е второто най-престижно регионално Yu-Gi-Oh първенство в България, като такива се провеждат най-често в София, Варна и града под тепетата. Чрез тези турнири се формира националния отбор за Европейското първенство.  Половината от наградите са осигурени от KONAMI и включват пакети с оригинални тестета, плеймати и участие в националното първенство, разказа организаторът и участник в турнира Виктор Узунов.

30 момчета, от различни възрастови групи, но с обща страст, се състезаваха за наградите под зоркия поглед на съдията Иван Тодоров.  Осем от тях бяха от София, всички останали – от Пловдив. Съдията ни съобщи, че състезанията се провеждат там, където са най-голям брой играчите, а датата е съобразена с всички тях. Настроението бе напрегнато, „треперещо“, както го описаха, но не липсваше и забавната част.

Проведоха се 5 рунда по 40минути, като някои от игрите приключваха много преди времето да изтече. Победителите формираха Топ 8. В Топ 8 се състезават 8 играча за челната четворка, която има право да се състезава в Националното и, респективно, получава награди. Един срещу друг на финала застанаха Иван Арабаджийски, Виктор Узунов, Денис Христов и Симеон Пантелеев. След това дойде време на последната игра, от която се определи и регионалния шампион – Денис. Той все още не е сигурен дали ще участва в Националното първенство, но Иван, който се класира на второ място, ясно и нахъсано заяви, че отива на Европейското.