Александър Шпатов откри шестия сезон на Spirt and Spirit в новия интериор на Петното

Гостите на салона разказаха свои филибелийски истории, провокирани от книгата  #НаЖивоОтСофия

С нов интериор Петното на Роршах посрещна шестия пореден сезон на литературния салон Spirt and Spirit. Домакинът и двигател на проекта Александър Секулов сподели, че никога няма да спре да се удивлява, че това волно и полуалкохолно начинание със Светлозар Желев е просъществувало, предвид факта, че българските идеи  са със срок на разпадане между две и три години. Литературният клуб успява да създаде една изключително радушна среда, която предлага комуникация между читатели, писатели и литерати. Това е първото подобно събитие, случващо се на територията на България и като ветеран в стъпките напред, Секулов пожела късмет и на новооткрития литературен салон в София. Този литературен клуб, салон, общежитие, блок, нива, път, мегдан, площад, седянка всъщност е ваш и ако вие не идвахте във вторник, нямаше как и писателите, водещите и моя скромна милост да се окуражават, че в това има смисъл, сподели Секулов от сцената като допълни, че през цялото време той самият е бил най-големият скептик относно бъдещето на Spirt and Spirit.

Честта да открие сезона в Петното беше дадена на Александър Шпатов. От излизането на книгата му #НаЖивоОтСофия до този момент той набира все по-голяма популярност сред младите читатели. Напук на повечето разкази, в които София е един студен и мразовит фон, Шпатов представя своя роден град, мястото, което не е напускал за повече от месец през целия си живот, в един красив, топъл и утопичен град. София, каквато можеше да бъде в реалността.
В предишните си книги от редакцията винаги са го хокали, че пише само градски разкази,които съвсем естествено идват като опозиция на така типичните за българската проза селски разкази. Накрая се хваща в ръце и написва един сборник с наистина само и единствено градски разкази. Набелязва няколко бележити за София места, а негови приятели допълват картинката докато не се стигне до над 60 локации, които са типични за живота на един млад човек в столицата. Първоначално идеите му идват една след друга, но именно този списък помага за създаването на някои от разказите. Някои от тях са си напълно реални и той сам е отбелязал кои по-точно са. Но какво е да изживееш самия град. Шпатов раздаде списъка си на хора от публиката и помоли те да напишат същото, но за Пловдив. В началото бе тишината, но с малко помощ от сцената места, действия и типични майна-работи започнаха да звучат от целия бар.  Къде да ида ако искам да ям здравословно, попита Шпатов, а от задните редове някой се провикна КоШиЯм!. Да изкачиш Альоша след абитуриентската, а за фразата Да ма'аш гащи по Главната Секулов не само разсмя цялата публика, но и се похвали, че дори познава човека, измислил тази фраза. Изрази и съжалението си, че са махнали паметника на Филип Македонски, заради идилията, която се е създавала – тръгваш от един император, минаваш покрай един луд, надал ухо и стигаш до паметника на безсмислено жертвания Гюро Михайлов. Точно в този момент, сякаш дочул за разговора, влезе и Стефчо Автографа, който си получи заслужените аплаузи. Ще има и паметник на Стефчо някой ден, закани се Сашо Секулов и допълни, че всички в публиката, които имат амбициите за паметник няма да го получат. Там някъде, в центъра на Пловдив обаче ще стърчи единствено Стефчо с неговата тайфа, а паметника ще се казва Стефчо води народа!. Започна разговор за това как преди Амфитеатърът е бил място, на което отиваш да посвириш на китара, но после са го заградили. Коментира се и Лайкучката на фонтана на Деметра, където се събират отчаяни коментатори и анализатори на всичко. И още: Хек на Копчетата, скейтборд пред паметника на Съединението, цаца на Рахат тепе и концерт в Конюшните. Щом захванаха темата за Бомбарника в Тримонциум, обаче, всички в Петното ахнаха.  Една хубава терапия – така определиха тази игра. Да видиш как всеки отделен човек помни града и какво му е останало в съзнанието най-ярко. Така и с почти двучасов разговор се даде бесният старт на Spirt and Spirit, обещаващ един повече от невероятен сезон, изпълнен със заглавия и автори, които биха останали в историята.

Пловдивските джаз вечери трябва да имат паралелна младежка програма, съветва музикантът

Нека търсим и развиваме активно културната идентификация на малкото парче земя, което обитаваме, именувано от нас град Пловдив и това трябва да става бавно и мъдро

Южният ритъм, който има града, трябва да бъде запазен

Петър Салчев e продуцент на проекта, който открива Международния фестивал Пловдивски джаз вечери. Известният музикант вече наложи в културния афиш своя бутиков фест Камерна сцена- Пловдив, който бързо се превърна в един от най-важните музикални форуми под тепетата. В последните години работи в тясна колаборация с емблемата Милчо Левиев, който и ще открие Джаз вечерите с проекта Song of the clown.
Петър за феста, джаза, публиката и града пред КАПАНА.БГ.

Какво е различното в тазгодишния джаз празник на Пловдив?

Различното е първо в това, че има четири вечери с по един концерт. За мен това е добър формат, публиката е много по-фокусирана. Става въпрос за сериозни, големи проекти, няма ги логистичните проблеми на сцената по време на концертите. Ако форумът се планува с няколко концерта на вечер може би те трябва да бъдат ситуирани на различни сцени. Смятам, че за десетия юбилеен фестивал формата- концерт на вечер е прекрасна. По традиция след голямата сцена следват джемсешъните на сцената в Bee Bop Cafе. Идеята е музикантите да се срещнат с публиката отблизо и да свирят с всеки, който иска да се качи на сцената.

Какъв знак дава Милчо Левиев на Пловдив с това, че открива Джаз вечерите- фестивал, чийто артистичен директор бе той в началото?

Маестро Левиев вече даде този знак на Пловдив, като се завърна в града, след дългогодишно отсъствие. За една година той направи много концерти тук. Самият той е достоен знак за Пловдив. За мен е чест, мисия и привилегия да мога да работя с артист от ранга на Милчо. Следващият му проект, с който се открива фестивалът е продължение на нещо, което се е случило по гениален начин в историята. Това е музика на Панчо Владигеров, която ни препраща към 20-те години на миналия век. Музика, писана от Панчо за постановките  на емблематичния Макс Райнхард. Интерпретацията на маестро Левиев на тази музика я прави изключително интересна за съвремието. На сцената ще видим театър, джазова музика, симфонична музика, поезия. Еклектика, която бележи модерната сцена на нашето време и дава сериозно послание на бъдещите поколения.  В проекта личи емоционалната връзка между Милчо и Панчо- едни от най-големите български музиканти. Концертът и проектът като цяло е един почетен знак и респект към това, което е оставил Панчо Владигеров. На сцената ще присъстват и внуците на Владигеров- Александър и Константин Владигерови. Пристигат от Виена, за да се включат в проекта с тромпет и кларнет. Интересното още е, че участват и други топ музиканти- Стоян Янкулов-Стунджи, Веселин Веселинов-Еко, Валери Костов. Вокалите са поверени на Вики Алмазиду и мен, а свързващият глас между пиесите е на Ицко Финци. Да не забравяме, че албумът Song of the clown е издаден преди четири години с продуцент Нов български университет.  Той е представян само в София, в камерна зала България, и във Варна. Това е премиерата на този проект в Пловдив. Това ме мотивира най-много, тъй като можеше никога да не видим този проект на пловдивска сцена.

Какво друго предвижда афишът?

Втората вечер ще отпразнуваме нещо специално- 30 години Акустична версия на сцена. Това също ще е емблематично, тъй като говорим за група на световно ниво. Те са едни от първите от новата генерация на джаз сцената в България, основоположници на новото джаз поколение. А музиката им е популярна в цяла Европа. 30 години Акустична версия, очаквайте във втората вечер един стилен и класен концерт- Антони Дончев, Георги Дончев и Христо Йоцов.

Третата вечер е запазена за Франк Гамбали. Тук каквото и да се каже, ще е малко. Това, което ми се иска да се знае, че този човек идва на най-точното място в най-точното време- идва в града на китаристите. Появата на Гамбали на сцената в Пловдив и България,  ще даде огромен емоционален заряд на младото поколение музиканти. Биографията му е потресаваща, това е и своеобразният връх на фестивала.

Четвъртата вечер  Теодосий Спасов представя един от последните си проекти заедно с Мирослав Турийски, Николай Карагеоргиев, Начо Господинов, Сашо Леков. Той ще закрие фестивала. Прекрасно е, че навръх десетгодишнината на Джаз вечерите, музиката и сцената на фестивала събират двамата артистични директори на форума - Милчо и Теодосий. На фона на тези имена и онова, което ни предстои, смея да кажа, че селекцията, направена от община Пловдив, е много, много силна. Десетото издание е удар в десетката.

Как виждаш бъдещето в съвместната работа с общината и как оценяваш публиката в Пловдив в последните две години?

Бъдещето за мен е в подобен тип колаборации, силен общински  екип, който да работи върху външни продукции. Това е модел на работа в цяла Европа. Колкото до публиката- това, което виждам в последно време е, че публика я има, липсваше провокацията. 

Как може да се развият Пловдивските джаз вечери?

Моето мнение е, че фестивалът трябва да се обърне и повече към младата аудитория, да изпрати повече послания към младите артисти и не само, да ги провокира и направи активни участници с концерти, открити уроци, дискусии.   Не трябва да забравяме, че този фестивал е продължение на Младежкия джаз фестивал в Пловдив, който десетки години беше промотиран от Бели, Зелени, Червени заедно с културния отдел на общината. Той прекъсна за малко, за да се възроди като Международни пловдивски джаз вечери. 
За мен това е посоката за развитието на подобни форуми, като разбира се подобни идеи ще направят културната сцена интерактивна и много по-социална.

Какво очакваш да се случи в следващите пет години, как виждаш ситуацията?

Мисля, че трябва да не спираме да търсим и развиваме активно културната идентификация на малкото парче земя, което обитаваме, именувано от нас град Пловдив и това трябва да става бавно и мъдро. Ако лайтмотивът за следващите години е колкото повече, толкова повече, не знам, не съм убеден.
С цялото историческо наследство, с което са белязани балканите с провокациите на настоящето и разбира се с поглед към бъдещето, може би всеки един от нас трябва да определи приоритетите си, да каже: Тук ми е добре, защото…Ако питате мен защо, бих отговорил: Заради духа и характера на града. Духът и характерът на Пловдив са белязани с топлината и ритъма на ЮГА, нека ги запазим.

Българският писател Милен Русков завоюва едно от най-престижните отличия в света на литературата. Авторът на може би най-добрият български роман в последния четвърт век- Възвишение е сред 13-те лауреати на Наградата за литература на Европейския съюз за 2014 г, които бяха обявени днес на Панаира на книгата във Франкфурт. Именно словесната револУция на Русков във Възвишение му донесе и тази награда, с която се отличават най-добрите новоизгряващи автори на Стария континент. Другите наградени са Бен Блуши (Албания), Ян Немец (Чехия), Макис Цитас (Гърция), Одни Ейр (Исландия), Янис Йоневс (Латвия), Армин Йори (Лихтенщайн), Пиер Мейлак (Малта), Огнен Спахич (Черна гора), Маренте де Моор (Нидерландия), Углеша Шайтинак (Сърбия), Биргюл Огуз (Турция) и Иви Уайлд (Обединеното кралство).

Всички отличени автори получават по 5000 евро. Освен това наградата им осигурява допълнителна реклама и международна известност. Техните издатели получават стимул да кандидатстват за финансиране от ЕС за превода на отличените книги на други европейски езици с цел разпространение на нови пазари.
Наградата за литература на Европейския съюз е предназначена за представители на държави, участващи в програмата за култура и творчество на ЕС – „Творческа Европа“. Всяка година национални журита в една трета от държавите — 13 този път — посочват отличените автори. В информационната бележка по-долу ще намерите автобиографиите на авторите и резюмета на отличените книги.

„Моите най-искрени поздравления към лауреатите на наградата за литература на Европейския съюз“, заяви Андрула Василиу, европейски комисар по образованието, културата, многоезичието и младежта. „Тази награда е предназначена за най-добрите новоизгряващи автори в Европа, независимо от тяхната държава на произход и езика, на който творят. Целта е да се представи най-добрата европейска съвременна литература, да се насърчат международните продажби и да се популяризира преводът, публикацията и четенето на литературни произведения от други държави. В рамките на новата програма на ЕС „Творческа Европа“ се предоставят безвъзмездни средства за превод, благодарение на които авторите имат възможност да привлекат читатели отвъд националните и езиковите граници.“

От първото издание на наградата през 2009 г. насам, ЕС е предоставил средства за превода на книгите на 56 от отличените автори (общо 59) на 20 различни европейски езика, което представлява общо 203 превода — средно 3-4 превода на книга. Отличените автори се възползват също така от допълнителна видимост в рамките на най-големите европейски панаири на книгата, сред които Франкфурт, Лондон, Гьотеборг и Passaporta Festival в Брюксел.
Тазгодишните победители ще получат своите награди на 18 ноември по време на гала церемония в залата Concert Noble в Брюксел, в присъствието на европейския комисар по въпросите на образованието и културата, членове на Европейския парламент и представители на италианското председателство на ЕС.

Присъждането на наградата на ЕС за литература се организира от Европейската комисия в сътрудничество с Европейската федерация на търговците на книги, Съвета на европейските писатели и Федерацията на европейските издатели.

Контекст
Наградата се финансира по новата програма „Творческа Европа“, която е насочена към укрепване на конкурентоспособността на секторите на културата и творчеството и насърчаване на културното многообразие. Новата програма ще разполага с общ бюджет от 1,46 милиарда евро за периода 2014—2020 г., което е с 9 % повече спрямо предишните нива на финансиране. В нейните рамки ще бъдат отпуснати средства за превода на 4500 книги. Благодарение на програмата ще се осигури международна видимост на над 250 000 творци и културни дейци, както и на техните произведения и ще бъдат подкрепени стотици европейски проекти, платформи и мрежи за сътрудничество в областта на културата.
По предходната програма „Култура“ за периода 2009 — 2013 г. Европейската комисия предостави средно 2,5 млн. евро годишно за литературен превод и над 2,4 млн. евро за проекти за сътрудничество с участници от книжния сектор. През 2014 г. – първата година на новата програма „Творческа Европа“, са предвидени 3,6 млн. евро за превод на литературни произведения.
Приносът на книжния и издателския сектор към БВП на ЕС възлиза на 23 млрд. евро, а броят на заетите в него на пълно работно време е 135 000. Книгоиздаването е важна част от секторите на културата и творчеството, които представляват близо 4,5 % от БВП на ЕС и където работят повече от 8 милиона души. Въпреки че тези сектори се показаха сравнително устойчиви по време на кризата, те също са изправени пред значителни предизвикателства, произтичащи от преминаването към цифрови технологии, глобализацията и разпокъсаността на пазара, произтичаща от културни и езикови различия.
Държавите, които понастоящем участват в програмата „Творческа Европа“ са: 28-те страни от ЕС, Норвегия, Исландия, Албания, Босна и Херцеговина, бившата югославска република Македония, Черна гора и Сърбия. Очаква се и други държави да се присъединят през 2015 г.

Златен Гардероб за резервно крилце в бюрото на писателя, сътворено от художника Атанас Хранов

Година и два месеца отнеха на Наско да изработи за Сашо мебел, която бе сравнена с пространство

Двамата написаха и нарисуваха красива история за едно истинско най-голямо приятелство

Красива история за едно истинско най-голямо приятелство. Това написаха и нарисуваха писателят Александър Секулов и художникът Атанас Хранов миналата седмица, когато човекът на колорита изненада човека на словото с възможно най-великолепния дар- авторско изработено творческо бюро. Писателската маса на Сашо Секулов се озова пред него след сериозна организация от страна на най-близките му хора. Те вкараха във филм твореца, за да го сюрпризират до безмълвие с изящната мебел, която скулпторът Димитър Келбечев обяви за пространство. Специализираната акция за изненадването на Сашо обаче бе само черешката на тортата в целия процес. Защо ли?

Писателската маса на Секулов бе творена от майсторските ръце на Атанас Хранов точно година и два месеца. Много любов, идеи, много материали, много наслагване, много емоции. Това инвестира в гигантския си жест към най-близкия си приятел художникът. Тръгна се от избор на дърво- череша естествено, мина се през извайване на плота и фините като дантела релефни чугунени крака. После дойде и най-трудната част- съживяването на бюрото. Днес то е като красиво небе с облаци от творчески идеи и мечтания, от музи и любови. Върху дървената плоскост има един върху друг шест пласта- разбирайте шест картини на Хранов една върху друга. Било е нужно за постигането на желания светъл, лек и ефирен финал. И това обаче не е най- пипкавата част от изработката на бюрото. Най-дълго време в творческия процес изядоха  изключителните ювелирни украшения, които Хранов е имплантирал в плътта на дървото. Една от най-важните вещи, вградени в специално легълце  от варак, е релефният печат Александър Секулов, с който той да минава всяка написана страница върху писателската си маса, да маркира важни лични документи и истории. Златното изделие е изключително фино, с много скрити в него тайни послания на Хранов към Секулов в графична форма, и в същото време изключително здраво. Но най-голямата му тайна е сложната механиха, която кара колелцето на печата да се завърти така, че да оставя релефа си четливо и без мастило върху хартията. Печатът ми отне много повече време отколкото предполагах. Тази прекрасна фина механика е дело на Митко Иванов и цялото бижутерско ателие, което застана зад тази работа, разкри Хранов пред КАПАНА.БГ и пред приятеля си Секулов в един колоритен разговор над писателската маса.  

Първата великолепна вещ, вградена в черешовото дърво, която се набива на око, е сякаш нематериална златна ръка, пробита от сърце. Няма смисъл да обяснявам какво означава това. Всеки може да го разбере. Това обаче се налагам да го обясня, отваря първия тайник от позлата върху бюрото Хранов. Това е Капан за падащи звезди. Той е с фрагменти от стихове на Секулов. Не трябва да забравяме желанията и мечтите си, трябва да ги съхраняваме, за да ги преследваме, обясни художникът. За да отвори следващата изненада- Хранилница за молив.  Защото не всеки може да разчита на електроника, а и не трябва. Малко повече разчитаме на нея. Тук винаги можеш да сложиш един молив, който да ти потрябва в блестящ момент.  Какво по-красиво има в работата на един пишещ човек от използвания молив като символ. Нима клавиатурата може да го замести, отвори въпроса Наско.

После се спря на Хранилището за малки елегантни метафори. Всъщност, най-голямо внимание съм отделил на метафорите в това бюро. Нуждата на един висок и плодовит артист като Секулов има много измерения. Метафорите не може при него да са три четири вида, те са безброй много видове. И от време, на време, като дойдат в повече, той трябва лекичко да ги складира като едни малки акумулатори, да си слага на отредените за това места, да ги напластява едно след друго, а те да го зареждат, когато има нужда. Човек трябва да предвиди такива тайници и хранилища, когато прави маса за такъв човек. Ето и друго- Шкафче за форми, но и за метафори, сладки метафори. Може да побере само една форма. Слагаш я вътре, тя попива в себе си твоите въжделения и мечти, и по някое време като я изядеш, те се връщат от нея в теб, току виж си ги забравил. Предвидил съм две Шкафчета за форми и сладки метафори- в ляво и в дясно. Това са изключително важни направления, които не трябва да бъдат бъркани. Човек не може да твори в хаос. Трябва да е ясно накъде върви корабът. Ако объркаш ляво и дясно, ако объркаш формите, какво правим- корабът потъва, обясни над плота Хранов.

После отвори Склада за височайши метафори- висша класа, изваяни, с тънки глезени. Тогава дойде ред и на Основния храм. Той е за много тежки метафори, които трябва да бъдат захлупени с много тежък капак, за да не изфирясат. Напористи са, искат да излязат, но няма бягане, уточни художникът. За да покаже и другия тайник. Златният гардероб, в който Секулов държи резервното си крилце на артистичната маса.  Като се умори от цялата работа, като закъса, бърка там и невидимото резервно крилце винаги е вътре и го чака. Слага го и полита, обясни Наско. В ляво и дясно на плота, над Шкафовете за форми и сладки метафори, в специални леговища са поставени две златни череши. Те, естествено, не са просто за разкош там.  Пишеш, пишеш, пишеш, но от време на време трябва да погледнеш нещо красиво, сочно, апетитно, да го докоснеш. Това им е приложението. Муза, вдъхновение, утеха, каза Хранов и показа как Секулов да борави с черешките. Като дойде тежкия момент,  знам къде какво да пипам. Това бюро дава кураж,  определи Сашо творбата на приятеля си.

Това, което аз познавам в Секулов, а го познавам много добре, е върху масата. Исках на него да му е хубаво и красиво, докато работи. Не ме интересуваше красотата по принцип, интересуваше ме това да знам, че като седне той, това ще си е неговото място, и ще си остане такова. Това е и тайната на правенето. Не да правиш нещо по принцип, а да правиш нещо, което е най-доброто за твоя най-добър приятел. Така че като седне тук да е най-добре, да намери себе си и това да не му пречи. Вероятно писателската маса не може и да му помогне кой знае колко, но винаги ще го подкрепи, винаги ще го окуражи и той ще получи неговия си малък свят. Тази маса е неговият свят, каза Хранов и прегърна Секулов.  

На снимките: От избора на дърво, през изработката, до връчването на писателската маса

Пловдив има полза от ONE ARCHITECTURE WEEK, защото фестивалът служи за катализатор на градска промяна

Състоянието на квартала показва състоянието на града

Директорът на фестивала ONE ARCHITECTURE WEEK Любо Георгиев застана пред КАПАНА.БГ, за да разкрие детайли от съдържанието на второто издание на седмицата на архитектурата под тепетата, защо е важна тя за града и с какво ще го промени. Фестивалът стартира след броени часове. Началото е в петък, 10 октомври, а финалът ще е на 19-ти. Какво ни очаква през тези близо десет дни Любо разказва пред Паулина Александрова.

Какви са лично вашите големи надежди за Капана?
Аз си представям, че Капана може да бъде място, пълно с живот. То някак си предразполага - малките улички, малките неща, те са част от един много човешки мащаб. В този смисъл, за малкото време, в което съм в Пловдив осъзнах, че Капана е един вид сърцето на града, исторически е било и би могло отново да бъде пак. Сега е малко странно, че това сърце сякаш е спряло и ще бъде наистина добре ако се съживи и това ще е доста емблематично за целия град. Както Катрин Сариева, така и аз смятам, че Капана е символ на целия град и състоянието на Капана всъщност показва състоянието на града.

В този смисъл в какво състояние е градът в момента?
Погледнато отстрани е пълен с доста добре изглеждащи места, но не трябва да се изпуска и фактът, че хората се изнасят към София или чужбина. Може би причината е, че тук не е достатъчно атрактивно, било то като заплати или наличие на работа. Но всъщност идеята за Капана като квартал на творческите индустрии е това той да бъде вид индустрия, т.е. да бъде начин за привличане на пари, на знания, на хора - можещи и работещи, които да работят тук и които да произвеждат тук. Мисля, че Капана може да стане точно обратното на това, което е в момента - нещо атрактивно, нещо ново, защото Пловдив по принцип се асоциира с красивия древен град и представата за него е ориентирана към миналото - статична, прекрасна, но не е интересна толкова с новото, с авангардното. Идеята за Капана е насочена точно към това да бъде място за съвременно творчество, с хора от съвременния свят, правещи неща, които са адекватни съм съвременното състояние на света. Това за мен е много важно.

Заглавието на феста тази година е "Възможното невъзможно". Кой е възможният и кой е невъзможният Капан?
Има една изложба, която е озаглавена "Възможният Капан". Тя е изследователски проект, иницииран от архитекта Бойка Огнянова. Той е между различни университети - Пловдивския университет, Софийския и УАСГ. Студенти от различни специалности гледаха Капана, мислейки си за това, как може да бъде превърнат в квартал на творческите индустрии, т.е. възможностите, които се крият в него. За мен възможният Капан е този, който е пълен с хора, а невъзможният - да е пълен с коли, да е паркинг, да остане такъв, какъвто е в момента. Промените са започнали, но колите все още са тук, на такова малко пространство те са много осезаеми, те те задушават, убиват те.

Кои са петте най-важни намеси в Капана?
Петте? Ние имаме дванадесет. Сега ме карате да дискриминирам, така ли (смее се)? За мен всяка една е значима. Може би най-важните са тези, които ще останат, т.е. ще оставят трайна следа в града. Това са „Ядрото“, „Повърхност“ и „Фасада“. „Ядрото“ е между ул. Загреб и ул. Куртевич, което е единствения празен терен в Капана. „Повърхност“ представлява препавирането на улица. Така или иначе Общината препавира и ние свързваме това с един от нашите участници като предлагаме тя да направи намеса, правейки специфичен проект за този препаваж. „Фасада“ представлява реконструкцията на една фасада на ул. Христо Дюкмеджиев.С този проект целим да повдигнем дебат за културното наследство в Капана , тъй като тук има много сгради, които са културни паметници, но всеки си прави каквото си иска с тях. Искаме да покажем един добър пример за това как човек може да ремонтира фасадата си и да го направи със стил и уважение към миналото, но и с нова графична идентичност. Друга много интересна намеса е „Тунелът“ на Алдо Джаноти от Австрия, което всъщност ще е симулация на построяването на тунел. Алдо ще направи копки, т.е. ще започне да копае тунел от Капана. Въпросът е до къде ще се простира? Така той ще започне да пита хората за тяхното мнение и тук идва интересната част. Алдо Джаноти е организирал цяла строителна площадка за този проект, където ще направи изображение на идеите на хората за това къде да свърши този тунел. Много нестандартна намеса е "У дома той е турист" на Експириънс Економис от САЩ, защото е пълна с изненада. Това ще е един вид театър, който ще се играе в странни пространства, ще се говори за града и преживяванията на хората в него. Този проект си има цяла режисура и ще е интересно за всякакви хора, защото не е нужно да си архитект, за да имаш впечатления от града.

Кои според вас са най-важните имена сред участниците в ONE ARCHITECTURE WEEK?
Имаме три неща, в които събираме най-важните имена - „Намеси“, „Сблъсъкът на титаните“ и „Форум“. В инициативата „Сблъсъкът на титаните“се събират три имена на трима много известни архитекти - Асер Ортега, Васил Кайков и Инге Хаудсмит.Те работят в три различни бюра по света. Чрез тази инициатива целим да покажем на хората нещата от кухнята на работата, а не просто готовите проекти. С тази цел правим работилница със студенти и лекции. Другите важни имена са на седемте лектора във „Форума“. Всички те са изгряващи звезди, т.е. хора, които тепърва ще привличат голямо внимание към себе си. Независимо, че те вече са познати и работя много добре, има голям потенциал в това, което те правят, който още не е разгърнат напълно.

Има събития, свързани с Тютюневия град. Какво мислите за него като част от пловдивската култура и архитектура и как виждате развитието му в бъдеще?
Той не заема централна част във фестивала, защото това място е отредено на Капана. В Тютюневия град имаме три обиколки и един филм на Пенка Калинкова. Тютюневия град е много важен за Пловдив. За сега на него не му е отредено толкова голямо внимание в ONE ARCHITECTURE WEEK , но може би той ще е водеща тема, която ще засегнем в следващите години - индустрията в града. Лично за мен това е много ценно място. Не съм виждал другаде в България такова струпване. Жалко е, че там се виждат няколко практически паднали и други, които са на ръба на падането сгради. Много е важно за града те да бъдат запазени, но знам и колко е сложна ситуацията с възстановяването им. Силно се надявам Общината да намери начин да взаимодейства със собствениците им и да бъдат запазени тези изключително ценни пространства.

Има интересен проект за ул. Христо Дюкмеджиев. Можете ли да ни разкриете подробности по него?
Това е проектът "Повърхност" от Нур ал Сайех от Бахрейн. Все още нищо не мога да разкрия по него, защото още е в процес на подготовка. Нейната мотивация е свързана с разглеждането на уличното пространство като място, където хората се срещат. Там, където има и конфликти, има и неочаквани запознанства, има и непредвидимост. Това е пространство, което е достъпно за всички, независимо от статута им, финансовото им положение, религия или етнос. Точно това тя иска да засегне на място като Пловдив, което е мултикултурно, с разнообразие на националностите и етносите. Нур ал Сайех иска да наблегне на улицата като място на взаимодействието между всички тях.

Защо този фестивал е важен за Пловдив и каква добавена стойност за града ни ще има второто му издание тук?
ONE ARCHITECTURE WEEK е най-голямото архитектурно събитие в България и това, че се провежда в Пловдив от една страна привлича внимание, било то медийно, или на инвеститори , от друга - хора и от трета - форматът цели с присъствието и дейността си да промени към по-добро мястото, където се състои. За това се правят и тези Намеси. Пловдив има полза от фестивала, защото вкарва нови идеи и прецеденти, и служи за катализатор на градска промяна.

Вече няколко месеца живеете в Капана. Как усещате това пространство?
Това е супер странно място. Това, което ми прави впечатление е, че доста малко хора живеят тук. Вечер само 2-3 лампи светят по домовете на хората. Това пространство го усещам някак интимно, защото нямам двор, нямам стълбище, входната ми врата е направо на улицата. В този смисъл - харесва ми! Човек може много лесно да се приобщи и да стане част от това място, защото то е много човешко.

Къде сте живял преди Пловдив и какво сравнение може да се направи между Капана и други места по света?
В хронологически ред на обратно съм живял в Пекин, в Ротердам, в Холандия, във Венеция и в Единбург. Капана ми напомня най-много на Холандия точно заради това влизане в къщи директно от улицата. Това е много типично за холандските къщи и създава една директна връзка с улицата. Точно тази връзка е в основата на Капана. Аз не го възприемам като улици и отделни затворени пространства, а като едно цяло, защото пространствата тук са толкова малки, че когато правиш нещо, улицата ти се явява дневна. Като се има в предвид, че Капана е бил чаршията на Пловдив, го свързвам донякъде и със Скопската чаршия. Тя обаче си е все още с дюкяните, но като структура на уличките и усещането е подобна на тази тук. Капана обаче е едно уникално място. Не съм виждал такова другаде.