Любовта на международният филмов режисьор Стивън Люис Симпсън към Пловдив достига нови висоти, когато започва продукцията на
първия от двата филма, които е написал за града. В продължение на 5 години, откакто живее в Пловдив, той търси идеалната история, която да се развие в града, откраднал сърцето му. Резултатът е новият му филм „Ретроспект“, който е любовна история/драма/трилър, която ще накара публиката да е на ръба на стола си в очакване какво ще се случи.

[caption id="attachment_182175" align="aligncenter" width="800"] Симеон Алексиев по време на снимките[/caption]

Историята се развива около бивш оперативен агент, убеден, че чужденец, който е негов съсед, е отговорен за изчезването на пътешественик в страната. Всичко става още по-сложно, когато неговата пра-племенница започва да се среща с него. В съвременната история, има три главни звезди. Симпсън бил развълнуван да открие невероятните таланти на местно ниво. Досега, всички актьори са жители на Пловдив. Включително ветеранът Симеон Алексиев, който има около 47 години опит и около 50 филма на свое име.

„Никога не съм работил с по-необикновен актьор от Симеон. Начинът, по който изпълнява ролите си, е изумителен”. Симпсън пише друга
главна роля, предназначена за Юлия Йорданова, тъй като от момента, в който се срещат за първи път, преди повече от 4 години, той веднага разбира, че тя има талант и работна етика. Виждайки зашеметяващото й представяне като Евита и възхода на музикалната й кариера с нейната група “Керана и космонавтите”, помагат за затвърждаване на това негово впечатление.

[caption id="attachment_182174" align="aligncenter" width="800"] Симпсън и Юлия Йорданова[/caption]

„Това е първият филм на Юлия Йорданова и тя е изключителен талант. Още от първата сцена, която имаше със Симеон, те бяха в чудесен синхрон и имаха мигновена връзка на екрана, която надхвърли всичко, което си представях.“

За Симпсън не е изненада, че третият главен актьор живее в Пловдив, тъй като самият Симпсън играе чужденец, превърнал града в свой дом. „Използвах много от собствения си опит в този град като част от вдъхновението за историята. Толкова съм развълнуван да снимам на такива зашеметяващи места и да мога да споделям този град на екрана по цял свят.“

Една от удивителните особености на филма е голямата къща, намираща се в Стария град в Пловдив, която Стивън е закупил, за да осъществява дейността си, и в която е заснета голяма част от филма. Стивън също така се опитва да помогне за развитието и опита на местните режисьори и таланти. Досега е поканил някои местни млади режисьори да изпитат процеса на заснемане, който е много ценен за тях.

"Ако има други млади режисьори или хора, които се интересуват от филми, могат да се свържат с нас чрез страницата на филма във Facebook- Retrospect - Movie Page или Страница в Instagram- retrospect.movie.bg и да видят дали има още възможности да изпитат процеса на заснемане от първа ръка. Има някои малки роли, които трябва да бъдат попълнени, така че ще се радваме да имаме хора, живущи в Пловдив. Ако някой се интересува, може да изпрати своите данни чрез тези две платформи, а също така всеки може да ни следва
и там, за да получава всяка новина, подробности, снимки и видеоклипове зад кулисите, от първа ръка", анонсира Стивън.

Във фестивала на Младежкия хълм ще участват над 200 артисти. Той ще продължи от 26 август до 28 август и в него ще участват артисти, музиканти, танцьори и творци на ръчно изкуство, които ще се срещнат с публиката в Стейдж парка на Младежкия хълм. 

Акцентът на фестивала тази година е културата на градската улица. Организатори са сдружение „Творчески комплекс Инкубатор“. 

Фестивалът е част от Културния календар на община Пловдив.

Ако лятото принадлежи на морето, зимата на планината, то есента принадлежи на Пловдив и той, както винаги, е готов да изпълни сетивата с изключителни, разнообразни, многожанрови, творчески, обични, провокативни и ангажиращи събития в сферата на културата.

Тази година откриването на Есенния салон на изкуствата Пловдив 2022 г. се реализира под мотото „Калейдоскоп от емоции“ и негов своеобразен домакин е Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в партньорство с Отдел Култура на Община Пловдив, Консорциум „Изкуство и образование“, Държавна Опера Пловдив и Държавен куклeн театър Пловдив. Събитието се финансира от община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2022.

1 септември 2022 г. идва, за пловдивчани и гостите на града, с няколко значими традиционни прояви в културния календар, и за да е в контекста на естествените дадености и широката притегателна сила на Пловдив, официалното откриване на Есенния салон на изкуствата обединява 5 различни локации в активния център, всяка от които ще домакинства няколко различни по жанр и стил изпълнения. И за да е дълга и приветлива вечерта, посветена на изкуствата, събитията ще се повтарят през определен интервал от време. Така публики и изпълнители ще могат да се движат свободно и да избират мигове и творчески послания – своеобразен калейдоскоп от емоции.

Старта даваме в 19 ч. на сцената на Римски стадион, където след приветствията на организаторите, започва не гладиаторска, а впечатляваща музикална „битка“, в която тенори и баритони, възпитаници на АМТИИ – Пловдив, но обединяващи континенти, ще представят мощта на вековете и гласовете. Магията на музиката,  между оперните изпълнения, ще бъде допълнена и от виртуозни пиеси на тромпет.

Забавният образователен и интерактивен спектакъл-шествие на Държавен куклен театър Пловдив и Сдружение „Двама са малко – трима са много“ ще превземе главната с „Пешеходна зона“ и ще поведе малки и големи на пътешествие от Римския стадион към Стълби „Каменица“. Там мелодията на класическите китари и магичният баян ще разказва приказки за различни земи и легенди.

Площад „Стефан Стамболов“ е традиционна сцена за стихията на музиката – публиката ще може да се наслаждава на впечатляващата компилация на флейта, контрабас и фолк джаз.

Прекрасното ново и вече станало любимо пространство на пловдивчани – Форум „Запад“, пък ще бъде „дом“ на Пловдивската опера, която ще плени слушателите с нежността на дуо арфа и обой.

Виенският павилион в Цар Симеоновата градина ще очаква своите посетители, обживян с творчеството на академичните фолклорни състави на АМТИИ.

И така от 19 до 21:30 ч. на 1 септември 2022 г. градът ни е калейдоскоп от емоции, защото започва Есенният салон на изкуствата Пловдив 2022 г. А изкуството и културата вдъхновяват, свързват, надграждат, носят смисъл, посока и развитие.

Следете програмата и социалните канали на АМТИИ и Община Пловдив – отдел Култура за всички часове на проявите по локации и изпълнители. Събитието се финансира от община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2022.

„КАЛЕЙДОСКОП ОТ ЕМОЦИИ“ - 1 септември 2022 г.

ПРОГРАМА ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЕСЕНЕН САЛОН НА ИЗКУСТВАТА Пловдив 2022

19:00 – Официално откриване на сцената на Римски стадион

Локация РИМСКИ СТАДИОН

19:05 – 19:45     „Музикални битки“ – тенори срещу баритони, музикален съпровод на роял Елвира Матева, водещ: Алия Хансе

19:45 – 20:10     Музикални импровизации – тромпет – изпълнява Здравка Василева

20:15 – 20:55     „Музикални битки“ – тенори срещу баритони, музикален съпровод на роял Елвира Матева, водещ: Алия Хансе

21:00 – 21:20     Музикални импровизации – тромпет – изпълнява Здравка Василева

Локация Стълби „Каменица“

19:15 – 19:45     Симона Маринова – глас и класическа китара

19:45 – 20:00     Музикални импресии на баян – изпълнява Ангел Маринов

20:00 – 20:30     Симона Маринова – глас и класическа китара

20:30 – 20:45     Музикални импресии на баян – изпълнява Ангел Маринов

20:45 – 21:15     Симона Маринова – глас и класическа китара

Локация площад „Стефан Стамболов“

19:30 – 20:00     Борислав Ясенов - флейта и Академичен фолклорен ансамбъл с диригент Владимир Владимиров

20:00 – 20:30     Концертно изпълнение контрабас и  вокал и академичен фолклорен ансамбъл с диригент Владимир Владимиров

20:30 – 21:00     Борислав Ясенов - флейта и Академичен фолклорен ансамбъл с диригент Владимир Владимиров

Локация Форум „Запад“

19:30 – 20:00     Концертно изпълнение – Държавна Опера Пловдив: Дуо „Капана“ арфа и обой –

20:15 – 20:45                    Габриела Гарсия и Джовани Пистис

Локация „Виенски павилион“ – Цар Симеонова градина

19:45 – 20:15     Изпълнения на щатен академичен състав АМТИИ

20:30 – 20:50    

21:00 – 21:30    

19:40 – 20:40 „Пешеходна зона“ - Спектакъл-шествие –  Държавен куклен театър Пловдив и Сдружение МКТФ „Двама са малко, трима са много“ – тръгва в 19:40 от Римски стадион и води публиката през сцените и участниците на откриването на Есенния салон на изкуствата Пловдив 2022 г. до Цар Симеоновата градина.

Един от най-забележителните съвременни класически музиканти, цигуларят Пинкас Цукерман, ще гостува за първи път в Пловдив през тази есен в рамките на „Европейски музикален фестивал“. Прочутият изпълнител ще бъде солист и диригент в стилна моцартова програма с Оркестъра на Класик ФМ радио. Събитието е част от юбилейния 20-ти сезон на оркестъра и се реализира от „Кантус Фирмус“ с финансовата подкрепа на Община Пловдив и Национален фонд „Култура“ по програма „Едногодишен грант’21“.

Концертът е на 29 октомври от 19:00 ч. в Дома на културата „Борис Христов“, а в програмата са включени любими шедьоври на Волфганг Амадеус Моцарт - Увертюра към операта „Сватбата на Фигаро“, Концерт за цигулка №5 и Симфония №40 в сол минор.

Билетите са вече в продажба онлайн на Ticketsbg.com и в мрежата на Eventim,  както и на билетните каси в града: пл. „Стефан Стамболов“ №1, ул. „Цар Ивайло“ №2 и ул. „Райко Даскалов“ №1.

Ден преди гостуването в Пловдив музикантите ще се представят и в столичната зала „България“, където проявата от „Европейски музикален фестивал“ се реализира с финансовата подкрепа на Столична община – Календар на културните събития на СО и Министерството на културата.

Това е четвъртото гостуване на Пинкас Цукерман в България по покана на „Кантус Фирмус“ (2006, 2008, 2014, 2022), но сега за първи път и пловдивските меломани ще могат да чуят на живо великия музикант. Неговата изумителната кариера обхваща над пет десетилетия. Виртуозен цигулар, виолист, диригент, камерен изпълнител и педагог, той предизвиква възхищението на публиката и критиката с безупречното си музикално майсторство, изразителен лиризъм и уникална красота на тона. Обширната му дискография от над 100 албума е оценена с многобройни награди, сред които две отличия „Грами“ и 21 номинации.

Пинкас Цукерман е роден в Тел Авив през 1948 година и първоначално учи в Музикалната академия „Самуел Рубин“. През 1962 година, по време на посещение в Израел, талантът му е забелязан от именитите музиканти Исак Щерн и Пабло Казалс. Впоследствие Цукерман се мести в САЩ, където постъпва във Висшето музикално училище „Джулиард“ и става ученик на Исак Щерн и Иван Галамян. Дебютира в Ню Йорк през 1963 година. Четири години по-късно спечелва  наградата „Левентрит“, съвместно с корейския цигулар Кюнг-Уа Чунг. Дебютните му записи са осъществени през 1969 г. с Концерт за цигулка на Чайковски под диригентството на Антал Дорати с Лондонския симфоничен оркестър и цигулковия концерт от Менделсон с Ленард Бърнстейн и Нюйоркската филхармония. Те поставят началото на успешната му звукозаписна кариера.

През 1970 година Цукерман се насочва към дирижирането, изнасяйки концерти с  Английския камерен оркестър. През 80-те години той става музикален директор на Камерния оркестър „Сейнт Пол“, а от 1999 до 2015 г. ръководи оркестъра на Националния център за изкуства на Канада (NACO) в Отава.

Освен концертните изяви, Пинкас Цукерман отдава много енергия и на преподавателската работа. Той е председател на специална изпълнителска програма в Музикалното училище на Манхатън повече от 25 години и преподава в известни образователни институции във Великобритания, Израел, Китай, Канада и др. Негови бивши ученици са Юлиан Рахлин, Гай Браунщайн, Вивиан Хагнер, Джесика Линебах и др.  

През есента на 2021 година Пинкас Цукерман се присъединява към Симфоничния оркестър на Далас като артистичен ръководител и главен образователен съветник за следващите два сезона.

Цукерман е носител на престижната награда „Медал за изкуства“, връчена му от президента Роналд Рейгън, както и на наградата за артистични постижения „Исак Щерн“.

Свири на цигулка Гуарнери дел Джезу „Душкин“ от 1742 г.

Наближава тазгодишното издание на един от най-престижните форуми за съвременно българско изящно изкуство в България- Националните есенни изложби. „Споделено пространство“ е темата, избрана от куратора проф. д-р Галина Лардева, която обединява творческите търсения на авторите, участници в форума през настоящата година. От 1 до 30 септември 2022 г. в Балабанова къща, Къща Хиндлиян и Къща Мексиканско изкуство в Старинен Пловдив  ще видим творбите на деветима талантливи творци:

Атанас Ташев – живопис (Балабанова къща, дълбока зала)

Ангеларий Димитров – живопис (Балабанова къща, първи етаж)

Анжела Терзиева – живопис (Балабанова къща, двор)

Дарина Цурева – графика (Балабанова къща, сводеста зала)

Петър Чиновски – графика, колаж (Къща Хиндлиян, веранда

Карина Попова – фотография (Къща Хиндлиян, веранда)

Валентин Митев – скулптура (Къща Хиндлиян, двор)

Николина Джановска – графика (Къща Мексиканско изкуство, зала)

Русен Дойков – скулптура (Къща Мексиканско изкуство, двор)

Откриването е на 1 септември в 18.00 ч. в двора на Балабанова къща.

„Споделено пространство“ е опит чрез взаимодействието и диалога между местата и художествените подходи към тях да се настоява на техните индивидуални и споделени идентичности. Това е опит, който си заслужава да бъде предприет въпреки все по-ясните тенденции за изтриване на специфичното и неповторимото, въпреки усещането на съвременния човек, че обитава не пространства, а зони: летища – автомагистрали – лунапаркове – игрални площадки – молове – дестинации. Защото пътят към споделеното пространство преминава през осъзнаването на собствената сетивност и чувствителност. Нещо повече – споделеното пространство е територията, на която индивидуалната чувствителност поставя света: между себе си и другия, между познатото и непознатото.

Споделянето предполага въвличане в диалогичната съвместимост на множество гласове. А гласовете – независимо от своята физическа дифузност, нестабилност, разпиляност, пренасят непокътнати идентичностни следи. Днес визуалните изкуства проявяват последователен интерес към следите на това разнопосочно заговаряне: създават образи на ничиите пространства или набелязват възможните погледи към тях, представят местата на срещите в споделянето или съзерцават медийните решетки, чрез които местата достигат до нас, вплитат комуникативните връзки между местата в инфраструктури, заемат елегични или иронични позиции спрямо тяхната видима (или привидна) неустойчивост.

Под надслова „Споделено пространство“ настоящите Национални есенни изложби събират девет самостоятелни изложби на значими и разпознаваеми художествени присъствия в българското съвременно изкуство.

Картините на Анжела Терзиева показват по какъв начин сегментирането на  общественото пространство на подмножества рефлектира върху визията на човека и го разполага под въздействието на своеобразни буферни филтри.

В произведенията на Ангеларий Димитров на трансформация е подложен самият човешки поглед. На фокус в тях се поставя индивидуалната чувствителност и особено нейното вграждане в архитектурата на личностната структура.

Живописта на Атанас Ташев изследва урбанистични знакови струпвания: призрачни фигури на хора, глутница кучета, купчини автомобили, разположени в клаустрофобичните пространства на тънещия в перманентен сумрак град.

От съществено значение в скулптурите на Валентин Митев са възловите места на връзките – с внушението на особена органична мекота на материала, с липсата на вътрешно напрежение в сглобките и вододелите между материите, с „естествената“ лекота на всяка форма и обем.

В произведенията си Дарина Цурева използва иконографски разпознаваеми конфигурации, напомнящи  на конкретни анатомични обекти, но стилово разработени до степен на  абстрактен схематичен образ. В този случай повърхността на тялото, гравирана върху крехкостта и прозрачността на стъклото, се превръща в обща (споделена) територия и проекция на външния и вътрешния свят.

Между множествените знакови проекции и оттеглянето на видимия свят във фотографиите на Карина Попова се създава специфично междинно пространство: пулсиращо в своята асоциативност и с характерното наслагване на редуванията между разпознаваемите силуети и тяхното заличаване, в акварелната дълбочина на играта между нюанси, полутонове, с вглъбяването във вътрешния свят на конкретния обект.

Образите и пространствените внушения в графичната серия „Моите кутии за спомени“ на Николина Джановска идват не толкова от заглавното настояване на „кутии“, колкото от тактилните възможности на хартията в печатната медия, мащаба на графичния лист, цветовите контрасти и, разбира се, от идеята за преносимост на материалния носител, която се споделя между тъканта на хартията и кутията на спомена.

Пространствените цялости в произведенията на Петър Чиновски се явяват пред погледа на зрителя заедно със собствената си сюжетика, с внушението за наличие на инфраструктурни връзки спрямо други активни образни полета.

Скулптурата на Русен Дойков в своята любопитна минималистична изящност, в своето детайлно внимание към всяко отделно пречупване или извиване на равнина и плоскост, е насочена към оформянето на различни пространства: като артистичен жест на приютяване на погледа, на инсценирането на наблюдаващия с неговия както всекидневен, така и битиен опит в дадено споделено пространство.

Националните есенни изложби са един от най-престижните форуми за съвременно българско изящно изкуство и са ключово събитие в Културния календар на Пловдив, организиран от Община Пловдив. Артистичен директор и куратор на събитието е проф. д-р Галина Лардева. Провежда се и с подкрепата на Холдинг КЦМ 2000 АД.