Капана.БГ

Капана.БГ

Майските празници и събития, свързани със значимите факти в културата и изкуствата в Пловдив, продължават с представянето на биографичен филм на БНТ Пловдив за световния оперен бас - Борис Христов. Сценарист на филма е журналистът Галена Паскова, режисьор – Пепа Кошишка. Филмът е създаден по повод 100-годишнината от рождението на оперния артист, а сега ще бъде в центъра на събитие, организирано от „Фондация за Развитие на Артистични Таланти“ . На 27 май, от 18 часа в галерия “Джуркови“ в Стария град  фондацията организира прожекция на филма, почит към  Борис Христов,  роден в Пловдив през месец май, преди 108 години .

Ролята му за популяризиране на българската култура и поставянето й сред най-високите постижения на европейското и световно културно наследство е всепризната. На негово име беше учредена и наградата, която „Фондация за Развитие на Артистични Таланти“  присъди за първи път през 2021 г на оперния режисьор и директор на опера Пловдив – доц. Нина Найденова.  С удостояването на Нина Найденова с наградата „Борис Христов“ директорът на фондацията - Иван Фратев, заяви и амбицията призът да отличава личности и организации с принос за повишаване качеството и съдържанието на културните процеси в град Пловдив.

Сред критериите за избор на личност и/или организация от особено значение е устойчивостта на постигнатите резултати. Също така – ролята на отличените за възпитаването на вкус и създаването на трайни нагласи за потребност от изкуство.

В духа на цялостния отпечатък, който фигура със значимостта на Борис Христов оставя, присъждането на отличието с неговото име търси и насърчава творци и организации с високи естетически критерии за създаване на стойностно изкуство.

Фондацията осъществява дейността си в Пловдив и изборът на личностите и проявите, които получават годишната награда "Борис Христов"  е насочен приоритетно към културния живот в града.

Идеята за превръщането й в индивидуален награден знак е на  Иван Фратев. Името му е трайно свързано с подкрепата за студенти и ученици от училищата по изкуства, както и стойностни събития, които допринасят за развитието на културния живот в Пловдив. Кой ще бъде вторият носител на наградата „Борис Христов“ ще стане ясно след прожекцията на филма на БНТ Пловдив.

 

За два дни Пловдив става сцена на Театъра на сенките от Балканите. Древното изкуство с над 500-годишна история ще оживее със спектакли на актьори от Гърция и Турция. Гостуването на трупите на Одиссеас Канлис от Солун и Дениз Каралар от Истанбул започва на 26 май с театрално-артистичен празник на открито.

От 16 до 18 часа в Цар Симеоновата градина /Виенски павилион/ малки и големи ще се срещнат с актьорите, ще разиграват и ще изработват заедно с тях уникалните плоски кукли за Театъра на сенките. Музика, танци, изненади и награди очакват всички, които споделят празника, организиран от Сдружение „Артевизия“ с финансовата подкрепа на Община Пловдив.. На официална церемония ще бъдат отличени и победителите в Конкурса за детска рисунка „Любим герой от приказки и пиеси“.

Празничният маратон продължава на 27 май с театрални спектакли – подарък за пловдивчани. От 16.00 часа в Дома на науката и техниката е спектакълът на актьорите от театър „Карагьозис“, Гърция. В 17.30 часа започва постановката на гостите от театър „Карагьоз“, Турция.

Зрителите и на двете представления ще се потопят в магията на сценични образи и герои от цял свят чрез образователния филм „В света на театралните кукли“.

Всички прояви са по проект „Балкански Театър на сенките в Пловдив“. Събитието е част от Културния календар на града за 2022 година.

Вход свободен!

 

За първа година Plovdiv Jazz Fest ще има своето лятно издание.

Програмата на Plovdiv Jazz Summer ще обхване началото и края на август, а събитията ще се състоят на две места. Между 03 и 05 август от 21:00 ч. в Лятно кино „Орфей“ в Пловдив ще видим концертите на три джаз дами: Мирослава Кацарова, Розалия де Соуза и Белослава. Втората част от лятната програма ще бъде от 26 до 28 август в село Марково, където ще бъде и концертът на Теодосий Спасов.

Plovdiv Jazz Summer започва на 03 август с Мирослава Кацарова и „Дългите сенки на август“ – концерт на триото на пловдивската вокалистка, което включва пианиста Мирослав Турийски и барабаниста Младен Димитров. Тази година тримата музиканти празнуват 10 години от началото на съвместната им творческа работа.

Концертната програма включва основно оригинални песни на български език. Заглавието на концерта „Дългите сенки на август” всъщност е и най-новата песен на триото, която ще има своята своеобразна премиера именно през август. Автор на текста е поетесата Ина Иванова, а аранжиментът е на Мирослав Турийски.

На 04 август за лятната програмата на Plovdiv Jazz Summer пристига бразилската певица Розалия де Соуза. Родена в Рио де Жанейро, тя заминава за Италия, където получава своето образование. Днес тя живее и работи в Рим и културата на двете държави е силно определяща за музиката ѝ. Розалия де Соуза добива голяма популярност с работата си с миланския композитор, диджей и продуцент Никола Конте. Естетиката ѝ е белязана от носталгични препратки към бразилската боса нова и музиката от старите европейски черно-бели филми. Ретро и модерна едновременно, Розалия де Соуза е вече добре позната на пловдивската публика, тъй като през 2015 г. с неин концерт бе открит Plovdiv Jazz Fest. Този път тя ще пристигне със своя квартет и ще представи последния си албум Inspirada, появил се през март тази година.

На 05 август ще бъде дългоочакваният юбилеен концерт на Белослава, с който тя празнува 22 години на сцената. Певицата ще ни потопи в красивата и любовна атмосфера на музиката си заедно с артисти като Живко Петров, Димитър Семов и Росен Захариев-Роко.

Втората част на лятното издание на Plovdiv Jazz Summer ще се проведе в село Марково, което се намира на 15 минути с автомобил от Пловдив в Родопите. На 27 август центърът му ще се превърне във впечатляваща джаз сцена, на която ще се качи Теодосий Спасов, заедно с Мирослав Турийски, Александър Леков, Начо Господинов. Концертът ще бъде с вход свободен.

Ден преди това ще бъде концертът на Дани Белчева с новия ѝ албум Silver Button, заедно с Милен Кукошаров, Мишо Иванов и Димитър Семов. На 28 август пък ще се състои концертът „Родополоджи“ на саксофониста и композитор Димитър Льолев. Той ще свири заедно със своя квартет, част от който е и пианиста Антони Дончев.

Двата концерта всъщност ще се проведат в камерна градинска атмосфера на място, което отново се намира в село Маркова, но публиката ще научи ден преди събитието. Билети за тези концерти се продават само предварително, местата ще бъдат много ограничени. Продажбата на билети ще започне в края на юни.

Историята на джаза ще бъде тема на горската перипатетична разходка-лекция, както и на филмова прожекция.

Вече са известни датите и за есенното издание на Plovdiv Jazz Fest, който тази година ще бъде от 04 до 07 ноември, а скоро ни очакват и повече подробности за концертите от програмата му, в която ще участва и тазгодишен носител на „Грами“. Фестивалът отново ще бъде в Дом на културата „Борис Христов“ и след две доста ограничени години, организаторите планират  активна основна и съпътстваща.

Билетите за първите концерти на Plovdiv Jazz Summer вече са в продажба в мрежата на Eventim.

Освен тях в продажба са и ограничен брой фестивални билети, които включват всички концерти от програмата между 03 и 05 август на Plovdiv Summer Fest.

 

 

 

В празничния 24 май на сцената на пл. „Стефан Стамболов“ се състоя концерт на представителни състави от  АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" , факултет „Музикален фолклор и хореография“ с декан проф. Даниела Дженева, част от програмата на община Пловдив, посветени на най-българския празник.

 

В следобедните часове за радост на пловдивчани и многобройните гости на сцената се изявиха Академичен народен хор с диригент проф. Костадин Бураджиев, Академичен фолклорен ансамбъл с главен художествен ръководител проф. Милчо Василев и студенти от катедра „Хореография“ с ръководител проф. Антон Андонов. На финала, танцьорите поведоха хоро около фонтана с пеликаните, в което се включиха с много настроение десетки хора от публиката.

 

Академичният народен хор при АМТИИ е създаден през 1980 г. С изключително високото си художествено равнище, хорът се равнява по технически и художествени възможности с редица професионални хорове, изпълнявайки песни, създадени на фолклорна основа, преодолявайки вокално-технически, фактурни и интерпретационни трудности. Хорът притежава широк диапазон на своя репертоар - от изворната народна песен от различни региони на страната, до многогласни обработки, авторски композиции, изградени с авангардни изразни средства, старинни ортодоксални песнопения и др. За Академичния народен хор са написани и посветени много творби от Иван Спасов, Стефан Мутафчиев, Асен Диамандиев, Кирил Стефанов, Николай Стойков, Николай Кауфман, Анастас Наумов, Красимир Кюркчийски и др., на които осъществява първи изпълнения. С тях хорът става родоначалник на явлението „нова фолклорна вълна”, характеризиращо се с интонации и метроритми, вградени в творчеството на българските композитори, с обогатяването на музикалния фолклор със съвременни изразни средства, както и с високия професионализъм на интерпретация. Изключителни са успехите на хора в многобройните му концерти в страната и чужбина. Диригенти на Академичния народен хор са били проф. Асен Диамандиев, доц. Стефан Мутафчиев и проф. Василка Спасова, която е в основата на големите успехи на хора. От есента на 2004 г. главен диригент на хора е проф. д-р Костадин Бураджиев. Хорът е в нов формат - изграден е само от студенти по народно пеене от всички специалности в АМТИИ. За изключителните си творчески постижения през ноември 2008 г. хорът, ръководен от д-р Костадин Бураджиев е удостоен с най-високата национална награда за музика в България - “Кристална лира”.

 

Академичния фолклорен ансамбъл при АМТИИ - Пловдив е създаден през 2000 г. Съставът му включва 3 формации - народен хор, народен оркестър и танцов състав. Изпълнителите в тях са млади, всички са завършили АМТИИ, високо квалифицирани и притежават изключителни качества като изпълнители. Главен художествен ръководител е проф.-акад. Милчо Василев, хореограф е гл. ас. д-р Стефан Йорданов. Народният хор се състои от 12 певици, които могат да пеят многогласно съобразно музикалната творба, както и автентични едногласни и двугласни песни от всички региони на България. В състава има певици с ярки изпълнителски качества, притежаващи отлична орнаментика, тембър, диапазон и индивидуален стил на пеене, характерен за областта от където е самата тя. Народният оркестър се състои от 7 музиканти - изпълнители на традиционните български народни инструменти - кавал, гайда, гъдулка, тамбура, контрабас и тъпан. Всеки един от тях е виртуоз на своя инструмент. Изпълняват авторски музикални произведения и автентични мелодии от цяла България. Танцовият състав се състои от 16 танцьори – 8 жени и 8 мъже, завършили специалност ”Българска народна хореография” в АМТИИ. Всички са отлични изпълнители на народните танци от всички региони на България. Академичния фолклорен ансамбъл притежава красиви национални костюми и богат репертоар - от авторски музикално-танцови постановки до автентични песни, инструментални пиеси и танци на България. Освен българска програма, Академичния фолклорен ансамбъл изпълнява и песни и танци на народите и най-вече от Балканските страни. Има издадени няколко CD и DVD диска със своя продукция и е носител на много награди от престижни международни фолклорни фестивали и конкурси.

 

 

Само на няколко крачки от култовия бирен бар в Капана отвори врати едно място с фокус към регионалните продукти и още по-задушевна концепция

Няма как да сте в Капана и да не спрете поглед върху една от най-приказно изрисуваните сгради в квартала. „Къщата с крокодила“, както ние я наричаме, се намира на улица „Христо Дюкмеджиев“ 15.  

Тя привлича всички обективи още от миналото лято с атрактивната си фотогеничност, но от днес вече има още един повод, за да ѝ се насладим. Любимият крафт бирен бар Котка и Мишка откри там своето естествено продължение LOCAL с малко по-различна концепция – фокус към местното производство на напитки.

Преди 7 години, когато цялата идея за специално местенце за пиво в Пловдив стартира, на пазара нямаше толкова голямо разнообразие от български продукти. В „Котката“ постепенно се обособи доста голям асортимент с над 200 вида бира от цял свят, а в същото време на родна земя пазарът на локални занаятчийски хмелови напитки бързо набираше скорост и се обогатяваше с нови и интересни предложения. Така съвсем в реда на нещата се зароди и мисълта за заведение, изключително насочено към регионалните производители и клиентите, търсещи местното и типичното.

Разбира се, всичко това не се случи за една нощ, а дойде съвсем постепенно и с развитието на още няколко проекта. Първо се започна със създаването на двуезичен дигитален пътеводител под тепетата – Lost in Plovdiv, след това бохемските нощи в Капана намериха своето продължение в къщата за гости с две локации в топ центъра на Пловдив-Mouse House, а 2019-а бе повод и за създаване на сборен пункт за всички  креативни и предприемачески настроени личности, търсещи място, където да превърнат идеите си в реалност с Cat and Mouse Coworking.

Оказа се, че пролетта на 2022-а пък е точното време за откриване на Котка и Мишка LOCAL, чийто основен фокус е върху селекцията на качествени бири и напитки, които се произвеждат в региона и не са мейнстрийм. Добре познатото пиво от собствения бранд вече се допълва с още два наливни вкуса и всички те, заедно с бутилираните версии, се варят при различни локални пивовари. Само на това място ще може да изпробвате и специално подбрани и приготвени за марката вина и ракия. За целта отново се залага на сортове грозде и винарни, които са характерни за Пловдивска област. За да задоволят всички вкусове собствениците не са се ограничили само до местното, тъй като някои напитки като уиски просто нямат подходяща качествена родна алтернатива.


Едно от най-големите предимства на Котка и Мишка LOCAL безспорно е закътаното дворче, Сгушено между две стени, външното пространство е перфектното съчетание от уют и интимност с празничната и приповдигната атмосфера на Капана.

Гарантираме ви, че това не е заведение, което ще поискате да пропуснете и сме убедени, че още с първата стъпка навътре ще откриете неподправеното очарование и непринуденост на мястото.

автор: Славена Шекерлетова

"От тези стихотворения на човек наистина му се доживява – казва си, че щом някой може да пише така, значи може би има смисъл.“ Стефани Калчева

Става дума за третата стихосбирка на Албена Тодорова „Единайсетте сестри на юли“. Художник на корицата е Христо Гочев, редактор е Надежда Радулова.

Книгата е един свеж полъх в новата поезия. Четейки, се опитах да задържа по-дълго усещането, което оставят тези стихове – искрени, плътни, чисти и някак пролетни, дъхави.

С Албена Тодорова разговаряме за най-новата ѝ книга, която се появи през миналата година и безпрепятствено убеждава читателите в красотата на езика.

 „Любовта бива всякаква…

…Всичко зависи от нашите примеси

И от това стени ли строим

Или мостове“

Каква е любовта в теб сега, тази, която е нужно да имаме в себе си, за да продължаваме напред?

Любовта, която ме движи в момента напред, е любовта към близките ми хора – човека до мен, децата, приятелите. Любовта към София.

Вярата ме движи в момента напред повече от любовта – вярата, че ще дойде лятото. Че ще свърши войната с победа за Украйна и ще спрат да умират невинни хора. Ей такива неща.

„Ако искаш да научиш нещо за човека

попитай го какво вижда, когато гледа

препълнения предпразничен град…“

Кой град обичаш да гледаш и вдъхновяват ли те различните места, градове, села – за писане на поезия?

София е моят град. Витоша е моята муза. И едновременно с това доста текстове са написани на път. Напоследък прекарвам доста време в Пловдив, където почти не успявам да пиша – има много стари думи там, чужди думи, бързи думи, които търсят внимание.

Ежедневието ти как си кореспондира с поезията ти?

Храни я, а тя го пои.

Някои от стихотворенията в книгата са недовършени, защо те привлича този похват?

Тук опираме до въпроса как се пише стихотворение, не до това, което ме привлича като поет. Моят опит показва, че стихотворенията (като децата) идват сами на този свят, когато и както те решат.

Моята роля е да им дам думи, каквито мога и колкото мога.

Може би те са дошли с една-две думи по-малко, отколкото някои други. Може би аз не съм успяла да чуя как свършват. Случват се такива неща. За сметка на това всеки може сам да ги завърши и това ми се струва възхитително и снемащо много отговорност от моите собствени плещи.

Докторантура по съвременна японска литература, преводач, включително на Харуки Мураками. Финансист понастоящем. Изглеждат доста разнообразни тези полета и посоки. Как ги избираш, как ги живееш тези различни неща?

Мисля, че те избират мен и те ме живеят. Аз просто имам късмета да бъда на някакво място в някакъв момент, образно казано ме удря по главата някакъв метеорит и иху-аху-тралала.

Не исках да ставам финансист, исках да бъда преподавател по литература, ала тази професия ме намери, пощипа ме по бузките и каза – ела, кака, да видиш какъв може да бъде светът.

И аз отидох.

Кои писатели и въобще кои са хората, които са те вдъхновявали?

Ужасно са много тези хора – неблагодарно нещо е съставянето на списъци. Все ще изпуснеш някого или нещо съществено.

Вдъхновяват ме хората, които ми казват, че не четат и не харесват поезия – вдъхновяват ме да намеря начини да се свържа с тях, да се поинтересувам от това от какво са предизвикани чувствата им (учители и учителки по литература, дотук водите в класацията). Въпреки че има толкова голяма разлика в нашите светогледи – за мен моят свят е немислим без поезия – ми действа винаги като оздравителен леден душ яснотата, че за един куп хора това, което правя, няма никаква стойност. И това е добре.

В литературен план какво би искала да ти се случи и да очакваме ли нова книга скоро?

Бих искала да чета повече и да намеря начини да общувам с повече мислещи хора, особено по повод поезия – това са ми желанията в литературен план. Бях организирала една пробна разходка из София с поезия миналата година, страхотно беше, ама нещо все се назлъндисвам да повторя. Много време и сили отиват. Инак има една чернова със стихове, писани след 2019 година, когато приключихме работата по „Сестрите на юли“, които отлежават в момента.

На 25 май от 18 часа в залата на Дружество на писателите – Пловдив (ул. Княз Александър I Батенберг 27, ет.2) ще се състои литературно четене, посветено на 24 май – Ден на българската азбука и култура. Вход свободен.

 

Четенето е шесто по ред по проекта „Писателите и Пловдив“, който е част от Културния календар на община Пловдив и се изпълнява за шеста поредна година.

 

В четенето участват Антон Баев, Ахавни Кеворкян, Димитър Начев, Дина Минева, Елена Диварова, Иван Андреев, Мариела Конова, Мария Николова, Светла Караянева и Христо Нанев.

 

 

 

Страница 298 от 2339

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…