Филмът „Кучкар” е първата прожекция в дневната програма на София Филм Фест в Пловдив днес. Италианското предложение за “Оскар” грабна и статуетка в Кан за най-добър актьор на Марчело Фонте, както и “Кучешка палма” за всички кучета, участвали във филма. Ще можете да го гледате в Лъки Дом на киното в 18.30ч. Действието в Кучкар се развива в италианско предградие някъде между града и дивата природа. Марчело, дребен и внимателен фризьор на кучета, се оказва в ситуация, в която е подчинен на Симоне – бивш боксьор, който тероризира целия квартал. В опит да възстанови достойнството си, Марчело ще предприеме неочаквани действия за отмъщение.

В 20.30 часа пък почитателите на Фатих Акин (“Срещу стената”, “Музиката на Истанбул”, “Сбогом, Берлин”, “Храна за душата”, “Без милост”) могат да гледат новия му, силно провокативен филм “Златната ръкавица”. Той е създаден по роман бестселър и проследява истинската история на Фриц Хонка – физически и психически увреден сериен убиец, който убива жени в квартал в Хамбург между 1970 и 1975 г. Хонка избира жертвите си в бар на име Zum Goldenen Handschuh („Златната ръкавица“), където често е посетител. Пред Variety Акин споделя, че въпросният сериен убиец е живял само на няколко преки от улицата, на която самият режисьор е израснал.

София Филм Фест в Пловдив се провежда с подкрепата на Община Пловдив.

Онлайн билети можете да откриете на www.boxoffice.bg или на касата в Lucky Дом на киното.

Три златни съкровища ще пристигнат в града

„Преоткритият свят на стара Европа“ ще може да се види от май до октомври под тепетата

Правителството отпуска 50 000 лева държавна гаранция за организирането на изложбата в Регионалния археологически музей в рамките на ЕСК  

Правителството одобри осигуряването на държавна гаранция за временна експозиция, организирана от Регионалния археологически музей – Пловдив през 2019 година. През периода 15 май – 30 октомври в Регионалния археологически музей – Пловдив ще бъде представена национална изложба със заглавие „Преоткритият свят на стара Европа“, която ще включва движими културни ценности от фондовете на Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей – БАН и Регионалния исторически музей – Велико Търново.

В съответствие със застрахователната стойност на експонатите е необходимо да бъде осигурена държавна гаранция за временни експозиции в страната в размер на 50 000 лв., като сумата ще бъде блокирана за периода на транспортиране на изложбата. Представянето на изложбата ще допринесе за мисията на програмата „Европейска столица на културата“, а именно да подчертае разнообразието на европейската култура и да привлече вниманието към различните общности с фокус към културните различия и прилики.

Осигуряването на държавна гаранция на експонатите е общоприета европейска практика, която позволява реално да се намалят разходите за организиране на изложби, стимулира двустранното сътрудничество между музеите и мобилността на колекциите.

Културно-историческото наследство на Пловдив е богато, но често оставя в сянка друго, много интересни места в близкия регион. Все пак историческото развитие на Пловдив е свързано с областта и градът е просто център на една част от Европа, пребогата на културни напластявания. Знаем, че Пловдив е бил важен и интересен град през Средните векове, но днес нямаме никакво материално наследство от този период – поне не и в града. Не е случайно обаче, че именно в близост до богатия Филипополис се появява Бачковският манастир, Асеновата крепост, църквата „Свети Йоан“ в Асеновград или други подобни обекти, които и днес съществуват и можем да посетим на половин-един час от града.

Един такъв любопитен обект в относителна близост до Пловдив е античният град емпорион Пистирос. Историята на града, чиито останки са близо до днешния град Септември, обаче може би е малко по-различна.

Свързваме историята на Пловдив с хилядолетното минало, но за действителна градска урбанизация и изграждане на крепостни стени преди IV век пр. Хр. и времето на Филип Македонски все още се спори. Със сигурност обаче столетие по-рано – през V век пр. Хр. е съществувал голям търговски център – именно въпросният Емпорион Пистирос. Възможно е неговите урбанистични структури и крепостни стени всъщност да са по-стари от тези на Пловдив.

Това е времето на класическата гръцка цивилизация – смята се, че Пистирос е създаден през втората половина на V век, когато се изгражда, например и атинският Партенон на Акропола. Гръцката цивилизация отдавна е започнала своята колонизация, но почти всички гръцки градове са по крайбрежието. Според археолозите Пистирос е град на гръцки колонизатори и това е рядко изключение изобщо за европейската история – или поне за разкритите до момента археологически находки.

Уникалното селище обаче има неприятна съдба. То е изградено на крайбрежието на река Марица, но с годините явно е пострадало от наводнения. Към края на III в. пр. Хр. той вече е пострадал и от нападения на келти. Наводненията вредят и на изследванията – известна част от селището е напълно загубена от реката.

Самото селище е обект на ежегодни археологически проучвания и не е съвсем достъпно за туристически посещения. С неговите първи проучвания се свързва името на полския археолог Мечислав Домарадски, който дълги години работи на Пистирос и публикува откритията си, но загива млад през 1998 година. Именно Домарадски открива Пистирос 10 години по-рано – през 1988 година, след което работи там до смъртта си. Археологическите проучвания продължават и до днес.

Самият археологически музей „Мечислав Домарадски“ е открит в град Септември през 1995 година и съдържа малка, но излкючително богата и интересна колекция от уникалния гръцки колонизаторски град.

В музея на входа посреща надпис, от който знаем и името на населеното място - Пистирос, както и детайли за неговото минало. „Емпорион“ се свързва с факта, че градът е бил по-скоро пазарен център. Откъде идва името Пистирос, както и други детайли обаче все още са обект на спор. Самият надпис върху камъка е разчетен, но като много други подобни случаи, е обект на различни дебати. Надписът, който най-вероятно е от IV век коментира взаимоотношенията с други градове, сред които такива на наследници на тракийския цар Котис I. Жителите на Пистирос вероятно са преселници от Тасос. Съществува и мнение, че камъкът е донесен от тях и се отнася до друго селище, а не това до град Септември. Самият надпис е открит преизползван за крепостна стена на по-късна римска сграда.

Във всеки случай останалите археологически находки говорят за сериозно гръцко влияние. Крепостните стени са в строителната техника, модерна за периода в класическа Гърция. Сред находките обаче има надписи и на тракийски жители.

Най-любопитното откритие и гордост на музея е на голямо съкровище от монети – сребърни и златни, от македонски владетели. В самия обект са открити много монети на тракийски и гръцки владетели.

Монетното съкровище се намира във второто помещение на музея, където са основните находки и експозиция. Там могат да се видят много находки от селището и снимки от работата на археолозите на самия обект. Освен много глинени предмети от бита са подредени и други интересни експонати – модел на керемиден покрив, какъвто явно са имали някои от сградите в Пистирос, или модел на тъкачен стан.

Независимо от малкия си размер, музеят в Септември предлага изключително интересни находки. Самото запознаване с историята на Пистирос – гръцки колонизаторски град, който не е по морското крайбрежие – е любопитен факт от тракийското минало. А пътят от Пловдив до град Септември е съвсем кратък за еднодневно посещение.