На всеки се случва. Поставяме си амбициозни цели и в началото сме много мотивирани да ги постигнем, но след време мотивацията и ентусиазмът спадат и се изправяме пред реалността. Чувстваме се обезкуражени и накрая се отказваме. Това е нормално и се случва на всеки. Но не е приятно. Ето четири лесни съвета, които ще ви помогнат да спрете да се отказвате.

Споделете целите с близките

Ако споделите целите си с хората, които ги е грижа за вас, ще знаете, че те ще са до вас и ще ви подкрепят, когато нещата са трудни и ви иде да се откажете. Когато приятелите и семейството ви знаят какво искате да постигнете, определено ще ви насърчават да преследвате мечтата си, когато най-много се нуждаете. Споделянето на целите също създава отговорност. Мисълта, че ще разочаровате приятелите и семейството си, ще ви попречи да се откажете. Когато не сте сигурни, че можете да постигнете нещо, сте по-малко склонни да говорите за него. Това е така, защото знаете, че щом сте го заявили, нямате друг избор, освен да го направите. Така че спрете да се съмнявате в себе си. Ако искате да постигнете нещо, говорете за него с близките си.

Поглезете се

Всички обичаме от време на време да се глезим и това е особено вярно, когато сме изправени пред предизвикателства и трудности. Мисълта, че ще получите нещо, след като постигнете целта си, ще ви помогне да продължите, когато ви е трудно. Не е нужно наградата ви да е нещо сложно. Зависи от това какво ви прави щастливи. Може да е хубава торта, масаж или покупка от любимия магазин. Важното е да се поглезите, след като сте постигнали целта си, а не преди това. Тази стратегия ще ви помогне да преминете през изпитанията и да достигнете крайната цел.

Не забравяйте: по-силни сте, отколкото си мислите

Когато нещата станат трудни, опитайте се да си спомните, че сте достатъчно силни, за да преминете през препятствията по пътя. Това ще ви помогне, когато искате да се откажете. Опитайте се да си представите, че сте постигнал целта и винаги вярвайте в себе си. Независимо колко високи цели сте си поставили, вярвайте, че сте достатъчно силни да ги постигнете. Ако това, което сте направили, не е проработило, не се страхувайте да опитвате нови неща. Знаете какво казват – когато една врата се затвори, обикновено много други се отварят. Така че вярвайте в потенциала си и не се отказвайте.

Не се сравнявайте с другите

Понякога ни се струва, че другите са в по-добро положение, но нямаме представа колко трудно е било да стигнат до там. Всеки изживява своите трудности, дори и когато ни се струва, че всичко в живота му е наред. Когато срещнете успешен човек, не се сравнявайте с него. Вместо това, опитайте се да разберете какви стъпки е предприел и какви препятствия е преодолял, за да стигне до там. Нека това ви служи като вдъхновение. Ако някой друг е успял да го постигне, значи най-вероятно и вие можете. Не се сравнявайте, а се вдъхновявайте.

Деси Шишманова, личен Фейсбук профил

Снимки: Александър Богдан Томпсън

Днес на сцената на Първия театър има премиера „Одисей.“ Нашата Итака-Пловдив, безсмъртен и добър свидетел на толкова Пътувания, заслужава този голям, комплексен, истински европейски проект. Европейски, защото в този „Одисей“ се оглежда европеецът: с всичкия си скепсис, съмнения, копнежи, търсене на себе си, изстрадани, сбъднати и несбъднати светове и любови, и най-сетне- готов да изпълни съдбата си. Как Боговете да бъдат хора, а хората, дори и безсмъртни- могат ли да са Богове? Колко е трудно да си син и баща ? Когато дълго чакаш, как да познаеш този, когото чакаш? Ако искате да почувствате какво е европеецът, без значение – Бог или смъртен , можете да го направите и през това Събитие. Голям и комплексен – няма изкуство или изразно средство, което да не е намерило органичното си място в мащабната и въздействаща визия на спектакъла. Впрочем – иначе не би могло да е: Диана Добрева! Хипнотична, естетска игра, а може би – свещенодействие? То отива далече отвъд митологията, отвъд Времето (което така и така не съществува, но, тихо, да не чуе екипажът) и ни вкарва в състояние на транс, сякаш собствените ни мисли и възприятия раждат архетипите. На бащите и синовете, любимата жена, пътуващия човек, завръщането, морето, островът. Изумителна смелост, Александър Секулов! Построил си текст-мост, по който минават хилядолетия. Да разрушиш, за да опазиш величието на Епоса и да го превърнеш в огледало, а в огледалото….навярно вече си разбрал Итаките що значат?! Възхитително постижение – и на литературната основа по Омир, и на режисьорската логика – да създаде тяло от светлина и звук на всички кодове и смислови ядра около Вечното завръщане. В сегашно време. Резултатът от работата на Диана Добрева и Александър Секулов като съмишленици вече е на път да се превърне в запазена марка-театрална поема. Но в кастинга на този спектакъл има нещо, което го превръща в трансцедентно преживяване. АРТИСТИТЕ! От първия до последния, великолепните актьори на сцената на Пловдив, играят олимпийски. Няма да ви разказвам спектакъла, но да си знаете, че Пенелопите са поне десет, красиви, млади, подредени като в антична фреска, предат вълните на морето и хоризонта…Няма да ви се иска да слезете от носа кораба, хипнотизирани от нощното море и светлината, ще се смеете в сцените с Fashion Vision Боговете. Впрочем – няколко от най-известните диктатори от по-близки времена също се виждат през далекогледа. Далекогледа! Зевс е загубил рояка си пчели и това много го разстройва. През далекогледа си се опитва да открие пчелите. Пчелите не трябва да изчезнат. Не може да се опише с думи сцената между майката на Одисей и сина й, Ивана Папазова, присъствие от друг, вечен свят! Но ако има нещо, което отлепя цялото представление от сцената, вдига го във въздуха и като рояк жужащи пчели го движи от първата до последната минута, това безусловно е Константин Еленков. Константин е Одисей. Мислите, че става дума за царя на Итака, който измисля трика с троянския кон и благодарение на когото пада Троя, воюва десет години, а после десет години търси пътя към дома? Този Одисей няма много общо с това, тук известното от митологията е само повод за цялото театрално приключение. Константин Еленков обаче е истински. Одисей. Някой, който не носи лестригоните в сърцето си. Нямам отговор на въпроса как един толкова млад човек може да стигне така далече отвъд видимото. И да направи зримо за публиката всичко, до което се докосва в тази видимост. Удивително интонационно верен, с изключително чувство за светлината и мрака на думите, за тишината и паузите. Уязвим и раним, безхитростен,любящ, силен и смел,готов да забрави, че е смъртен и да изпълни съдбата си. Човек. Това ми казва на мен този артист.

Имах щастието да надничам в залата, докато всичко това се случваше. Не е съвсем редно да го споделям предварително, премиерата е след няколко часа. Но ако има нещо, в което съм сигурна, то е следното: преди 20 години, когато Пловдив спечели съпътстващата програма на Европейска столица на културата, с възторг аплодирахме големия международен театрален проект „Хамлет 2000“. Срещнахме знаковите спектакли на Некрошус, Кама Гинкас…Големите събития в онзи афиш тогава дойдоха отвън. Сега големи, знакови сценични събития се създават тук, от артистите, които отдавна са отместили табелата „Пловдив“ далече от границите на града ни.Това се случва и на трите основни сцени: Драматичен театър–Пловдив, Държавен куклен театър-Пловдив, Опера Пловдив. Това се случва и заради всички други, които добавят смисъл и особена стойност на нашата Итака. Чувате ли жуженето ? Пчелите идват. Или, както каза преди година режисьорът на изумително красивия филм „Ага“, Милко Лазаров : неуките си отиват.
На добър час, Одисей. Пътят ти ще е далечен.

Аплодисменти : Константин Еленков (Одисей), Стилиян Желязков, Добрин Досев, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Симеон Алексиев, Ивана Папазова, Елена Кабасакалова, Маргита Гошева, Тодор Дърлянов, Радина Думанян, Троян Гогов, Деян Георгиев, Петър Дочев, Василена Винченцо, Калоян Трифонов, Димитър Банчев, Венелин Методиев, Георги Богданов, Румен Драганов, Мария Сотирова, Боряна Братоева, Патриция Пъндева, Славена Зайкова, Биляна Георгиева, Аделина Желязкова, Надежда Колева, Йоана Кирчева, Таня Стоунс, Пламена Божилова, Красимир Василев, Стилиян Стоянов, Георги Сиркатов, Атанас Апостолов, Валери Георгиев, Павел Сапунджиев.

Плакат: Георги Вачев

Един от най-емблематичните американски писатели на 20 век, Джон Стайнбек, е роден на днешната дата през 1902 г.

С потресаваща сила Стайнбек съумява да разкрие същността на Америка. Пише за обикновените хора по време на Голямата депресия. През 1940 г. печели Пулицър, а през 1962 г. Нобелова награда за литература.

Сред най-известните му творби са „За мишките и хората“, „На изток от рая“ и „Гроздовете на гнева“.

Капана.БГ подбра няколко негови мисли и съвети за писането и литературата.

Аз почти винаги пиша – също както почти винаги дишам.

В пълната си самота писателите се опитват да обяснят необяснимото.

Добрият писател вечно се стреми да извърши невъзможното.

Настоявам, че един писател, който не вярва страстно в съвършенството на човека, няма нито отдаденост, нито място в литературата.

Писателят трябва да вярва, че това, което прави, е най-важното нещо на света. И трябва да се придържа към тази илюзия, дори когато знае, че не е истина.

Такъв е престижът на Нобеловата награда и на това място, където стоя, че ме подтикват не да скърцам като благодарна или извиняваща се мишка, а да рева като лъв, горд от своята професия и от големите и талантливи хора, които са я практикували през вековете.

Книгите никога не са достатъчно.

Писането наказва глупостта и нечесността.

Най-трудното нещо в писането е да кажеш истината. Добрите книги се пишат за всички.

Пишете свободно и толкова бързо, колкото можете – просто излейте всичко на листа. Никога не редактирайте или пренаписвайте преди да сте поставили точка. Обичайно, пренаписването не е нищо повече от това да се движите напред. То е пречка и за свободния поток от мисли и ритъм, които ви помагат при работата.

Избавете се от мисълта кога ще свършите своята работа. Не мислете за това, че трябва да напишете 400 страници – просто пишете по една на ден – това помага. Накрая с почуда ще откриете, че сте свършили своята работа.

Забравете за публиката. Първо, безличната маса ви плаши до смърт, и второ – тя съществува само в театъра, в литературата я няма. В литературата вашата аудитория – това е един единствен читател. Стигнах до извода, че понякога е много по-добре да избереш някого от познатите си и да пишеш за него.

Целта е освен великолепен музей, тя да се превърне в живо и пулсиращо културно средище в сърцето на града 

Строителството на музейния комплекс „Епископска базилика“ в Пловдив тече с пълна сила. Планирано е тя да отвори врати за посетители в края на септември 2019 г. Докато архитекти, дизайнери, строители и археолози работят по сградата и съдържанието на музея, още един мащабен проект е в ход, не по-малко вълнуващ и интензивен. През януари бе официално регистрирана фондация „Приятели на базиликата – Пловдив“, която обединява активни граждани и бизнеса на Пловдив.

Мисията на „Приятелите“ е да превърне Епископската базилика в оживен културно-образователен център, привлекателно място за деца и възрастни, пловдивчани и гости от България и света. Как може да стане това? Фондацията набира средства от бизнес общността и гражданите чрез кампанията „Подари си птица“. В Епископската базилика бяха открити два слоя мозайки с обща площ от около 2000 кв.м. Горният слой съдържа изображения на над 100 различни птици, сред които бизнесът и гражданите избират, осиновяват и се грижат за тях, като даряват 5000 лева годишно. С набраните средства от кампанията, „Приятели на базиликата“ ще подпомага културни събития, представления, детски образователни програми, изложби, конференции.

Участието на пловдивската общност е изключително важно по ред причини. Решението на ЮНЕСКО да включи обект в своя списък от обекти на световното културно наследство е дълъг и сложен процес. Едно от многобройните изисквания на ЮНЕСКО, в чиито индикативен списък Епископската базилика влезе веднага след подаването на кандидатурата, е общността да се обединява около опазването и популяризирането на своето културно-историческо наследство. Включването на бизнеса, културните организации, туроператорите и активните граждани в работата на „Приятелите на базиликата“ гарантира интереса на пловдивчани да съхраняват и развиват този невероятен музей, съобщават от фондацията.

До този момент в кампанията „Подари си птица“ с дарения са се включили 11 компании и граждани – „EVN България“, „Спийдфлоу“, „Милара Интернешънъл“, „Атаро Клима“, „Камо билд“, „Интеркомплекс“, Съветът на директорите на Фондация „Америка за България“, фондация „Пигмалион“, семейство Шилър, семейство Вандер Уил и Шарлийн и Гари МакДугъл. Кампанията тече постоянно. За повече информация можете да посетите сайта www.plovdivmosaics.org.

За Фондацията

 Фондация „Приятели на базиликата – Пловдив“ е с учредители инж. Пламен Панчев, председател на Съвета на директорите на „Сиенит Холдинг“ АД и основател на „Тракия икономическа зона“, Илия Динков, съсобственик и търговски директор на „Интеркомплекс“ ООД и Надя Захариева, Директор Корпоративни връзки, Фондация „Америка за България“. Изпълнителен директор на „Приятели на базиликата“ е Катя Стайкова, журналист и собственик на компания за връзки с обществеността. Фондацията ще се управлява от 5-членен борд, в койтo представители ще имат компании от Пловдив, големи дарители, Фондация „Америка за България“ и Община Пловдив.

Фондация „Америка за България“ е независима, непартийна и неполитическа американска благотворителна организация.  Основана през 2008 година, Фондацията е наследник на Българо-американския инвестиционен фонд, създаден по Закона за подпомагане на източноевропейската демокрация от 1989 година чрез Американската агенция за международно развитие. Фондацията работи в партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и демократичните институции в страната. За повече информация: www.us4bg.org.