Легендарната кубинска балерина и хореографка Соня Калеро- Алонсо пристигна в България по покана на Опера Пловдив, за да постави спектакъла „Кармен“ по музика на Бизе – Шчедрин, създаден от нейния балетен учител и съпруг Алфредо Алонсо специално за Мая Плисецкая в Болшой театър пред 1967. Премиерата в Пловдив ще е на 15 март 2019 година.

Соня Алонсо прие да работи с балетната трупа на Опера Пловдив, вдъхновена от творческия потенциал на младите танцьори от Европа, САЩ, Азия и Латинска Америка, които от една година живеят и работят в Пловдив.

Алонсо единствено притежава авторските права на хореографията на Алфредо Алонсо (1917-2007), който е основател на Кубинския национален балет. От създаването си преди 50 години, балетът „Кармен – сюита“ не слиза от афишите на най-големите балетни сцени в света. Спектакълът на Алфредо Алонсо е различен, нетрадиционен и бяга от сладникавия псевдоиспански стил. Той бива забранен в Москва веднага след премиерата.

Звездата на кубинския балет пристига в България от Флорида (САЩ), където легендарната артистична двойка бяга от режима в Куба през 1994.

Гостуването на Соня Алонсо се осъществява със съдействието на RE Classical .

На Балканите всички сме велики и всички се мразим. И всички мразят българите. Може би защото сме невероятни войници, но като граждани сме нула. Просто един механичен сбор от единици, които не се понасят помежду си, каза синът на големия преводач Георги Куфов – Христо Куфов, при поредната среща в литературния салон Spirt&Spirit в Петното на Роршах снощи. Събитието снощи бе по-особено за традицията на формата. То се организира в памет на родения и израснал в Пловдив творец, който преведе по неповторим начин книгите на Никос Казандзакис и който, според домакина на срещата Александър Секулов, сближи завинаги българската и гръцката култури. Писателят и драматург откри вчерашния епизод от поредицата на литературния салон като отвори пред себе си първо издание на романа „Алекси Зорбас” от 1973г. , за да разкрие пред публиката, че това е книгата, обърнала разбирането му за живота.

С Христо съвсем случайно се срещнахме и се запознахме. Това е знак от съдбата. Ще ми се да въздадем памет на дело, което трябва да осъзнаваме много дълбоко и ценим нарастващо, каза Секулов.

Аз съм извънредния и пълномощен посланик на баща си на този свят, обясни синът на Георги Куфов- Христо, като разясни на публиката, че фамилията на семейството идва от думата „дух”. Бащината му къща се е намирала в Стария град. Известна е на всички днес като емблематичното Балабан кафе. Христо е журналист, но почти не говори за себе си снощи. Уточни, че когато говора за баща си забравя за егото си.

Татко смяташе, че българският език е истинско чудо на този свят.  Но детската му мечта не е била да бъде преводач. Ние сме потомствени търговци и никога не сме бил долюбвани от властите. Дедите ми са били заможни хора, без да са били богати. През 30-те години се местят в София. Баща ми бе от буржоазно-аристократичен произход, а това, както можете да се досетите, не допадаше на тоталитарната власт. До 1947г. и през ум не му е минавало да превежда, но идва национализацията и всичко се променя. Баща ми бе човек, който никога не се предава. ДС го преследваше, за да го вербува, но той винаги казваше „Охи” (Не на гръцки език). Физическо малтретиране не е имало, но е имало много силен натиск, разказа Христо Куфов.

Георги Куфов бил изхвърлен от университета и останал без висше образование. Наложило му се да работи като хамалин и общ работник до 1957г., когато решава да започне с преводите. Първо от френски, тъй като е учил във френския колеж и бил абсолютен франкофон. Превежда 26 книги. После обаче поглежда към Казандзакис, за да му остане верен докрай. Първата книга на гръцкия гений, която превежда, е „Христос отново разпнат”. Това се случва през 1958г. После идва „Капитан Михалис”.

Тази книга промени представата на българите за гърците. Хората тук осъзнаха колко всъщност си приличаме. Имаме обща вяра, общ исторически враг, сходни съдби и близък темперамент. Дори по бабаитлък си приличаме, убеден е Христо Куфов.

През 1963г. баща му се захваща с „Алексис Зорбас”. Властта обаче се уплашва от съдържанието на книгата, от Казандзакис и от Георги Куфов. Не пуска книгата в печат цели десет години. През 1973г. обаче „Алексис Зорбас” вече е в ръцете на българския читател, за да предизвика фурор.

Баща ми беше перфектният преводач. Можеше да прекара 1 месец в библиотеката, за да преведе съвършено само един абзац. Това е труд, който не може да бъде възнаграден. Но така се приближаваше до съвършенството. Беше перфекционист. А аз бях първия му критик, читател и коректор. Той ми имаше пълно доверие, защото четях от 5-годишен. Последната му книга бе „Последното изкушение”, разкри Христо Куфов.

Не крие, че баща му е получил цялото уважение приживе и от двете държави- България и Гърция. Носител е на орден „Кирил и Методий”, почетен гражданин на София е. За първи път стъпва на гръцка земя през 1989г. В последствие получава голяма награда за заслуги към Елинизма.

С началото на промените двамата, баща и син, влизат и в политиката. Стават общински съветници от СДС в столичния местен парламент. Разбрахме обаче за какво иде реч, взехме си поуките и се оттеглихме, допълни Христо. И заяви, че свободата е най-важното нещо. А там, където се говори за нея, има несвобода.

На финал музикантът Янис Пантазис, който е част от мега проекта на пловдивския театър „Одисей“, свири пред публиката на антична арфа.

В месеца на любовта пловдивчани създават емоционалната карта на града, като отбелязват местата, на които са разменили целувка. Проектът "Mind the kiss", част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, е посветен на любовта и градските пространства. Той се координира от италианската организация Cescot Veneto в партньорство с Confesercenti Bulgaria и Frase Contemporary Art и се реализира от италианската фотографка Сабрина Белензиер.

През романтичния февруари екипът на „Mind the kiss” насърчава жителите на Пловдив да споделят любовта. Един от незабравимите начини, по които могат да я запечатат, е да се включат в най-мащабното ѝ картографиране. За да стане част от проекта, всеки може да публикува в профила си във Facebook снимка или кратък видеоклип на любимото си място като постави #mindthekiss и не забрави да отбележи къде се намира, чрез посочване на географско положение.

Местата и разменените на тях целувки се събират до март месец като чрез тях екипът създава алтернативен маршрут на града. В резултат емоционалната карта ще бъде представена по време на финална изложба по проекта на 6 април в читалище „Алеко Константинов“.

Пътуването през символичните места на любов и привързаност е фокусирано най-вече в кварталите „Кършияка", „Тракия", „Кючук Париж“ и „Смирненски“, но дава възможност всяко специално пространство извън тях също да бъде отбелязано на картата. Изложбата ще представи детайли от тези градски места, които Сабрина Белензиер ще селектира в серия от фотографии. Заедно с професионалните кадри, експозицията ще разказва и историите, които пазят местата живи чрез подбран архив от личните снимки на участниците. За да допълни атмосферата на индивидуалните и колективни любовни паметници, в изложбата ще бъде включена и звукова инсталация с гласовете на пловдивчани и неповторимите им преживявания. Посетителите ще могат да усетят миналото и настоящето в романтиката на града и да вземат със себе си „Емоционална карта на Пловдив“, в която да търсят нови маршрути на любовта.

Романтичните истории и любими места могат да се изпращат и на електронната поща на проекта Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., както и да се оставят архивни снимки и разкази от минали и настоящи спомени в СКЛАД - новото място за култура и изкуство в Тютюневия град на ул. Екзарх Йосиф 16.

Facebook: Mind The Kiss Plovdiv

Instagram: Mind The Kiss Plovdiv

Галерията на „Гладстон“, известна като галерията на Дружеството на пловдивските художници, отново се строи след известно забавяне. Преди няколко дни стана ясно, че проектът е модифициран и променен, а това е станало и без знанието на самото Дружество. Хаосът с това пространство не е „от вчера“ – още в предходния етап на строеж имаше куп недоразумения, като изобщо изборът на проектант арх. Петкана Бакалова, която в последствие прескочи възложителя и представи иначе тайния проект пред обществеността, с идея за прозрачност, а малко по-късно и се отказа от ролята си на проектант на сградата.

Така днес, след начало, спиране и ново начало на строителството си задаваме няколко въпроса, които вълнуват пловдивчани, независимо дали са любители на изкуството, експерти в сферата, художници или обикновени данъкоплатци:

1. Защо Община Пловдив пази в тайна проекта за бъдеща галерия? Какво толкова странно и необичайно има в това обществеността да е наясно с вида на тази бъдеща галерия?
2. Ако той се покаже, на кого трябва да се представи този проект? Макар и сградата да се води на думи на „Дружеството на пловдивските художници“, този проект трябва да го види само Снежана Фурнаджиева, председател на Дружеството на пловдивските художници? Не трябва ли да го видят също архитектурната гилдия, а и изобщо – цялата пловдивска общественост, предвид това, че инвестицията все пак е с публични средства, т.е. на всеки един пловдивски данъкоплатец?
3. Кой е автор на последния проект? След последната промяна в екипа, отново публично не се знае кой строи знаковата пловдивска сграда. Как се избират архитектите и останалата част от екипа, отговорна за концепцията на бъдещата галерия? Защо всичко това е анонимно?
4. Има ли специалисти, запознати със съвременните концепции за галерийни пространства по света? Как са избрани? Кои са те? Съвременните концепции са различни, разнообразни, някои по-авангардни, други по-консервативни, но въпреки това бетон се лее без изобщо да е имало дебат какво правим, без да знаем има ли изобщо концепция това изложбено пространство?
5. Кой и по какъв начин ще менажира бъдещата галерия? Освен концепция при проектирането, трябва да има концепция и при управлението. Ще има ли съревнование на концепции или просто ще се даде на някого за менажиране?
6. Ако това са Дружеството на пловдивските художници – каква е тяхната концепция? В качеството си на председател на ДПХ, какво предвижда Снежана Фурнаджиева в нейната концепция? Ако тя поеме управлението на сградата, ще имат ли достъп до галерийното пространство творци извън ДПХ (все пак някои от най-знаковите художници в Пловдив не членуват в дружеството) и за други изкуства въобще? Кой ще взима решенията за право на ползване на бъдещата галерия?
7. Ако има приходи и печалба от дейността, кой ще ги акумулира и как ще бъдат реинвестирани средствата? Ще самоиздържа ли бъдещата галерия? Пред кого ще се отчита за публичните ползи от това публично пространство?

От търговския център разкриват за Lost in Plovdiv цели 7 неща, които да ви накарат да се полетите на крилете на любовта през февруари

В най-любовния месец от годината романтичното настроение няма как да подмине и Mall Plovdiv. Макар и често да бива заклеймяван като католически празник, превърнат в комерсиален начин да разкрием чувствата си към обичаните от нас хора, Свети Валентин е повод да си напомним, че няма нищо по-хубаво от това да обичаме. А за да ви настроят на нежна тематика и да разпръснат стрелите на Купидон около вас, от търговския център разкриват за Lost in Plovdiv цели 7 неща, които да ви накарат да се полетите на крилете на любовта през февруари.

Започваме с любовно четиво, защото една добре написана книга може да разкрие пред нас необятна вселена от мили моменти и нежни жестове. Такава е  и „Мигове любов”, която под формата на забавен комикс „разказва” за тези мигове, които събират двама души завинаги заедно. Тя не е само комикс за Свети Валентин. Тя е едно голямо обяснение в любов за всеки ден, което няма да е чуждо на нито една двойка. На страниците на книгата ще откриете всички онези малки моменти, които често остават необясними или твърде лигави за околните. От хапането като израз на привързаност, през изяждането на храната на другия до дребните жестове, които правят връзката именно нея - връзката. Невероятно забавни и искрени, тези "Мигове любов" си заслужават да им хвърлите едно око.

За почитателите на визуалното изкуство от Cinema City са подготвили една интересна игра с провокативното наименование „Кино срещи”. Независимо дали сте необвързани или във връзка, чрез едноименното приложение, попълнете въпросника на кино тематика в съответната версия и проверете дали имате съответствие в предпочитаните заглавия с половинката си или с тотално непознат човек.  Наградите са  най-различни степени на „отстъпка от цената на ДУЕТ МЕНЮ пуканки или начос“ или „купи 2  билета за 2D прожекция на цената на един“, а повече за условията и механизма на участие прочетете на сайта на организатора: „Кино срещи”. Ще се осмелите ли?

Оставяме предизвикателствата за момент, за да внесем доза щастие и романтика и вкъщи. Серията на „Крео” Happy-go-lucky е с онези сладки мотиви, които ни карат да се умиляваме и внасят лирично настроение и у дома. Препоръчваме ароматната свещ с ванилия, която е перфектна за създаването на нежна и интимна атмосфера, особено ако сте решили да прекарате празника на любовта в уютно сгушени с половинката в собствената си къща.

И след ароматните свещи, не е ли време и за романтичните бижута . Те са безспорно предпочитани за подарък от мъжката половина, а днес ще предложим няколко варианта, за които гарантираме, че ще разтопят всяко женско сърце.

Новата колекция на PANDORA е вдъхновена от любовта. Много любов, малки Купидончета, розови искрящи цирконии и нестандартни модели ще съхранят незабравимите моменти и ще направят празника за дамата на сърцето ви още по-специален. Може да ги намерите на партерния етаж в търговския център.

Да отворите сърцето си за любовта ви напомнят и от търговския център с промоцията „Отвори сърце за любовта” , валидна от 8 до 14 февруари. Всеки, пазарувал в Mall Plovdiv за поне 100 лв, натрупана от максимум 2 касови бележки, получава ръчно изработени шоколадови бонбони като комплимент за празника, защото от нас самите зависи да направим живота си сладък и да се заобиколяме с любов всеки ден.

Останалите ни идеи за идния празник може да откриете в LOST IN PLOVDIV

Още с откриващото си събитие ресторант Central постави своя акцент върху българската традиционна кухня и предизвика вкусовите ни рецептори с гурме интерпретации

Разположен на едно от най-възловите места в Града под тепетата, точно над Главната улица и в подножието на Сахат тепе, ресторант Central впечатлява не само с перфектното си местоположение, но и с идеята да възроди българския вкус с иновативни подходи и рецепти.

Всички предложения от менюто са подбрани внимателно и с уважение към българските традиции. Пътят на създаването на всяко едно ястие или десерт е дълъг, вдъхновен от местната гастрономическа история и щедро напоен с многообразието от автентични вкусове, с които е израснал нашия народ. Според собствениците отличната храна се базира на превъзходното и безкомпромисно качество на използваните продукти. Те се селектират и доставят ексклузивно от малки ферми и стопанства. Вината също са изцяло български и подбрани от бутикови изби. Интересен акцент при напитките са крафт ракиите на „Исперих” с различни вкусове. Те се дестилират в медни колонни казани, което осигурява извличането на висококачествени ароматни дестилати, изчистени от метанол и цианиди. Затова ракиите са толкова меки, ароматни и пивки.

Ценителите на качественото месо са впечатлени от dry aged говеждия стек „Блек Ангъс”, който зрее на място в ресторанта, поставен в контролирана, хладилна среда. От ресторанта споделят тайната, че температурата трябва да бъде между 2,5 градуса по Целзий и точката на замръзване.  Ако е твърде топло,  месото ще се развали, а при твърде студено – ще замръзне и процесът на зреене ще спре. Влажността също трябва да се поддържа около 85%, за да се намали загубата на вода. Нужен е и постоянен въздушен поток около месото, което означава, че то трябва да бъде окачено в добре вентилирано пространство. Резултатът от процеса на зреене  винаги е по – ароматно и крехко месо. Зреенето позволява на естествените ензими да разграждат твърдата съединителна тъкан и водата да се изпари, което концентрира аромата. Специално за ресторанта се доставя прясно месо от български телета, отглеждани в чист и спокоен планински район, далече от шума и замърсения въздух във фермата на ”Омая ранч”.

Наред с изисканите рецепти, в Central ще откриете и храните, които очаквате, че само баба може да сготви. Особено тези от вас, които имат родственици в родопския район около Пловдив, ще се припознаят във вкуса на качамакa с пръжки. Ястие от миналото, приготвяно преди десетилетия от недоимък с царевично брашно, днес вече бива презентирано в по-модерен вариант и свидетелства за пореден път, че новото често е „доброто забравено старо”. От десертите няма как да не отличим сладкия салам и  баницата с локум и орехи, които мнозина от нас най-вероятно си спомнят като вкусотията, която похапвахме в уютно ухаещата селска кухня на баба и дядо.

Една от най-новите тенденции в кулинарния бранш са и фино приготвените дреболии, извисени до степен „гурме” –  сърца, дробчета и други, приготвени по- най-разнообразни начини. Задължително изпробвайте бумбарът, който е легендарен пловдивски специалитет. Глезена храна, нуждаеща се от дълго старание, а и голям майсторлък. Посветените в тайната пазят секретно рецептата на Бумбарника, който дълго време се е помещавал в бившия хотел „Тримонциум”, а Central ще ви изкушат със собствена интерпретация.

Феновете на скарата също няма да останат разочаровани, защото ексклузивно за ресторанта каймата се приготвя по специална рецепта като съставки и пропорции, а всеки познавач ще оцени подобаващо добре овкусеното кебапче или кюфте. От предястията ще отличим конския суджук, чието месо, макар и нетрадиционно за нашите географски ширини, по някои елементи превъзхожда дори свинското и говеждото в полезна хранителна стойност.

Ресторантът разполага и с втора зала, което е много подходяща за провеждане на събития в по-тесен кръг, дегустационни беседи и частни мероприятия.

С нетърпение очакваме и по-топлите дни, когато двете открити тераси разкриват прекрасна гледка към най-дългата пешеходна улица в Европа и тълпите туристи, дошли да разгледат шестия най-стар град в света и да потънат в неповторимата атмосфера, съчетаваща вкусна кухня, древни забележителности и многобройни места за развлечение и релакс.