Капана.БГ
Hills of rock може да бъде по-грандиозен единствено в празния Гребен канал
Тази идея е напълно реалистична и ще я обсъждаме за 2019г., заяви кметът
Само така градът може да посрещне Металика, 20 години по-късно
Още по мащабен Hills of rock, с още по-големи звезди и защо не Металика, 20 години по-късно? Възможно е, но само ако бъде опразнен Гребния канал. Такова е обяснението на идеята, която кметът лансира веднага след второто издание на фестивала и която предизвика огромна дискусия онлайн. Днес Иван Тотев заяви, че тя не само не е неосъществима, а е напълно реалистична.
Това е идея, която можем да обсъждаме и ще обсъждаме за събитието догодина. Нямаме други алтернативи, ако искаме да посрещнем още по-големи групи, които съответно ще съберат много повече публика. Чисто логистично вариантът това да се случи на летище Пловдив е много сложен и би било голямо предизвикателство, обясни след репортерски въпрос градоначалникът. И допълни, че в момента Гребния канал се поддържа така, че количеството тиня, което се наслагва на дъното, да е минимално. Ние всяка година празним канала. На три-четири години той се чисти основно. Това се прави. Можем да го направим и за фестивала през 2019г. От там нататък се отварят други казуси за решаване, чисто организационни, но и те са решими. Напълно възможно е Hills of rock 2019 да е на Гребния канал, но дали това ще се случи- не знам, каза на финал по темата кметът.
Снимка: Десислава Цвяткова
Шедьовърът на Куентин Тарантино „Криминале“ и криминалния „Да обичаш Пабло“ тази вечер на Филмови нощи във Филипополис
Тази вечер Лятно кино „Орфей“ ще приеме ценителите на голямото кино за специалната прожекция на един от най-култовите филми, снимани някога – „КРИМИНАЛЕ“ на Куентин Тарантино. Филмът е част от тазгодишната инициатива н Филмови нощи във Филипополис да ви покаже някои от знаковите заглавия от миналото, които зрителите у нас не са успели да видят на голям екран.
Четвъртък вечер ще бъде незабравима за много киномани у нас, когато от 21:10 започнат надписите на шедьовъра „КРИМИНАЛЕ“. Режисиран от Куентин Тарантино, филмът насъбира култов статус и през годините става един от най-гледаните и цитирани произведения в историята на седмото изкуство. В ролите влизат цяла плеяда от звезди – Тим Рот, Джон Траволта, Самюел Джаксън, Брус Уилис, Винг Реймс, Ума Търман, Стив Бушеми, Кристофър Уокън, Харви Кайтел и самият Тарантино. Тази вечер ви предлагаме уникалния шанс да ги видите на голям екран.
По-късно, от 23:30 ще бъде прожекцията на един от най-гледаните филми през изминалите месеци – „ДА ОБИЧАШ ПАБЛО” с участието на звездната двойка Хавиер Бардем и Пенелопе Крус. Филмът разказва драматичната история на известния престъпник през погледа на неговата любовница, която става свидетел на възхода и падението на наркобоса. Бардем и Крус правят изключителни роли, обхващайки комплексната и страстна любов на тази двойка. Когато Вирджиния осъзнава жестокостта на Пабло, кадрите се сменят от бляскава визия към ужас. Притеснителен и провокативен, Да обичаш Пабло изследва политическия климат и корумпираното общество, които позволяват на Ескобар да се издигне.
Билети на касата на кино „Орфей“ от 19.30 до 23.30 ч или онлайн на boxoffice.bg
Контрол & Нещо цветно на живо в Пловдив
Пънк, ска и добро настроение в изобилие очакват посетителите в бар "Конюшните" днес. В 19.30 часа ще чуем "Нещо цветно", а в 21 часа - "Контрол". Билетите са на цена 12 лв. и ще могат да бъдат закупени на място. Вратите отварят в 18 часа.
Представят новата книга на Мартин Ралчевски
Новата книга на Мартин Ралчевски – сборника с разкази „Душа“ ще бъде представена от 17.30 часа днес в Конферентната зала на НБ „Иван Вазов“. Посланията на автора търсят път да вдъхнат вяра на обезверените хора. Консуматорското его е неподготвено за истинното битие. Ако няма избор, присъщият му нарцисизъм го оставя да падне до дъното на отчаянието. Но истинският живот е човешката душа. Единствено чрез нея неизбежните за света болки и страдания придобиват смисъл.
Мартин Ралчевски е богослов по образование и писател по призвание. Той е автор на романите „Безкрайна нощ“, „Горски дух“, „Полубогиня“, „30 паунда“, „Измама“, „Антихрист“, както и на много публикации в редица електронни и печатни издания.
Сетивни лаборатории "Усещане за град"
В „Град и допир“ на 26 юли ще изследваш усета си за допир и как чрез него можеш да достигнеш до градските места. Какво можем и какво не можем да докоснем в града, как допирът ни предизвиква усета за град? Тези и други въпроси ще си задаваме в експеримента, в които всеки ще позволи на тялото си да си припомни града и градските места.
Време: 18:30 - 20:00 ч. в група до 12 човека.
Участие: 12 лв., в които са включени всички необходими материали за събитието.
Записването предварително е задължително на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на тел: 0886161960
Водещ на сетивните лаборатории е Мария Славчева – докторант по социална антропология и творчески директор в АКЕА „Медиатор”. Повече от 10 год. тя се занимава с визуална антропология, а в последните 6 год. със сензорна етнография. Нейните проучвания са свързани с хора със зрителни затруднения, които трябва да се научават постоянно да използват всичките си сетива, без едно – зрението. Мария също така се интересува от взаимодействието между града, средата, пространството, местата и хората в тях.
Пловдив 2019 пътува по света върху винен етикет
Вила Юстина стана партньор на Европейска столица на културата
Вино със специален етикет с логото на „Пловдив 2019“ предлага на пазара най-новият партньор на проекта Европейска столица на културата - винарска изба Вила Юстина. Компанията вече пусна на пазара новата реколта 2017 бяло, розе и червено вина от серията Вила Юстина със знака на Европейска столица на културата, с които рекламира Пловдив пред българските и чуждестранните си клиенти. Първите вина с кобрандиран етикет, които винарската изба разпространява по ресторанти и специализирани винени магазини, наброяват почти 40 000 бутилки. От всяка продадена бутилка ще бъдат отделяни и 0,20 лв, които ще подпомагат реализирането на събитията и проектите част от програмата. От избата имат намерение да подкрепят инициативата и след 2019-та като част от наследството за града и след приключване на проекта.
Купажните вина от едноименната серия на избата са от собствените им лозя и ще популяризират Пловдив, присъствайки на пазара и участвайки в изложения в страни като Австрия, Белгия, Полша, Швейцария, Германия, Китай, Тайван, Канада и САЩ. По този начин почитателите на виното от тези страни, както и всички български градове, ще могат да са съпричастни и подпомогнат „Пловдив 2019“. Освен подкрепа за Европейската столица на културата, вината от тази серия носят и допълнителен престиж за България като винена дестинация, печелейки редица златни и сребърни медали от най-престижните конкурси в света: MundusVini - Германия; SMV - Канада Decanter - Великобритания и др.
Това партньорство е изключително важно за фондация „Пловдив 2019“, тъй като историята на Пловдив и региона е неразривно свързана с виното, а то от своя страна е неделима част от културата на човечеството. Активното включване на бизнеса от региона в най-големия културен проект на България е една от основните цели на фондация „Пловдив 2019“. Насърчаването на публично-частното партньорство с участието на компании от различни сфери и отрасли е значителна част от успешното реализиране на проекта за всеки град получил престижната титла. Партньорствата включват не само общи продукти и лимитирани серии на стоки с логото на проекта, но и съвместни маркетингови кампании и събития. Винарска изба Вила Юстина е традиционен партньор и домакин на събития от културния календар на града. Компанията организира ежегодно и собствени прояви с културен характер в региона на избата, която се намира на 25 км. от град Пловдив.
„Изядената“ от градоустройството улица „Гурко“ и нейните архитектурни бижута
Културно-кулинарна разходка по красивата уличка, която започва от №10
Куп култови ресторанти и сладкарници, безценна археология и знакови сгради живеят в пълна хармония
Теодор Караколев, Веселина Михайловска
Улица „Гурко“ в центъра приютява много градска история. Някога започвала от градинката зад общината и завършвала до Католическата църква, днес тя е доста по-къса поради оформянето на площад „Стефан Стамболов“ , пробиването на Тунела и изграждането на булевард „Цар Борис III Обединител“.
Макар и не толкова известна с името и впечатляваща с дължината си, улица „ Гурко” може да се „похвали” с една от най – ценните исторически забележителности в града под тепетата – древния Римски форум и Одеона, както и с още няколко красиви бижута от кутията ценности на пловдивската архитектурна история.
Днес улицата започва от Главната – „Александър Батенберг“ и свършва в тротоара на „Цар Борис III Обединител“. Едно време обаче началото ѝ е било от улица „Емил де Лавеле“. Общината и съседната до нея сграда с галерия „Аспект“ в партерния етаж са били на улица „Гурко“. Там, където днес е градинката на площад „Стефан Стамболов“, също е имало къщи. Те са разрушени в края на 50-те и началото на 60-те, при изграждането на площада. Така по-късно тези сгради получават новите си адреси на площад „Стамболов“ – а останалите къщи си запазват номерата. И улица „Гурко“ започва от номер 10.
Останалата част обаче също пази много история. През 20-те години на миналия век на номер 13 е бил ресторант „Бохеми“, любимо място за пловдивските културтрегери, които не са можели да си позволят по-скъпите кафета и лимонади в хотел „Молле“. Днес на негово място се помещава известна кафетерия. На улицата е била и ушната клиника на знаменития д-р Асен Каишев. Неговият дом, издигнат по проект на архитект Боян Чинков, все още стои, граничещ с Одеона. Докторът е брат на тютюнотърговеца Никола Каишев, който живее в един от пловдивските архитектурни шедьоври – къщата по проект на арх. Грозев на ул. „Антим I”. Домът на Асен Каишев и до днес пази – поне отчасти – прекрасната декоративна мазилка на квадрати. Изтеглената в различни форми мазилка е любим похват на част от архитектите през 30-те, когато фасадата остава без орнаменти, но все още някои прибягват до различни типове по-абстрактна декорация. За съжаление на много места – както в случая с първия етаж на къщата на д-р Каишев – те не се дооценяват и се губят.
Също през 30-те е издигната и къщата от другата страна на Одеона, в която днес се помещава ресторант Хемингуей, която носи белезите на модерната архитектура – прозорецът на стълбището в отвесна лента или терасите, които завършват с полукръг.
Къщите от другата страна на „Гурко“ са малко по-ранни. Тази на ъгъла с Главната носи белезите на късния сецесион и архитектурата от първите години на 1920-те. Следващите сгради са по-класически по вид, като също са строени в годините преди и около Първата световна война – разпознават се по по-богатата орнаментация по фасадите и около прозорците. През годините всички са претърпявали по-малки или по-големи преустройства, като днешната къща, в която се помещава ресторант „Опера“, е една от най-запазените.
Разхождайки се покрай пъстрите фасади, човек се чувства сякаш се намира на някое италианско виале, където може да си пие кафето или да похапва вкусно ястие в непосредствена близост до антични руини. От двете страни кратката отсечка е изпълнена с маси, чува се смях и звън на чаши. Макар и ограничен в периметъра на няколко метра, тук може да отседнеш в бутикова обстановка в "Art Guest House 8 1/2" и Villa Antica, да опиташ гурме специалитети в едни от най – добрите ресторанти в града под тепетата и да се насладиш на кафе специалитети и апетитни сладкиши в Dolce Fellini.
Своите знаци от миналото носят и сградите към кръстовището с улица „Отец Паисий“. Най-впечатляваща е изоставената сграда – трафопост на тролейбусите в града. За разлика от днешните трафопости, този е естетически издържан с красивите си редици прозорци. За съжаление в момента е пуст, въпреки желанията на пловдивчани той да се превърне в център за култура, или просто да бъде възроден по някакъв съвременен начин.
Диагонално от него е сецесионовата сграда, в която днес е ресторант Унико, а през соца там се е помещавал Вегетарианския ресторант. Мястото е било легендарно за пловдивчани и любима спирка на художника Златю Бояджиев.
Красиви и естетически издържани са и последните две сгради по улицата, с белези от архитектурата от 20-те години на миналия век. Едната от тях – последната от страна на Тунела – носи и година „1928“ на фасадата си. С изявените си вертикални орнаменти и стъпаловидното завършване на фасадата има и уклон към ар деко архитектурата, макар да съчетава и други характеристики.
Тази част на улицата – тупикът към „Цар Борис III Обединител“ дълги години бе позабравена, но след последните ремонти и превръщането ѝ в предимно пешеходна, може да очаква и възраждане, подобно на това, което видяхме в Капана. Връзката ѝ с подлеза към Понеделник пазара или в другата посока – връзката с Голямата базилика може да събуди интереса към тази част и изобщо към улица „Гурко“. Която и днес се радва на страхотно оживление, предимно заради чудесните заведения там.