Хорът на пловдивските момчета "Стефка Благоева" и хор "Детска Китка" отбелязаха днешния празник с изпълнение на Стълбите на Каменица на Химна на Европа и Химна на Пловдив. Подредени около надписа на "Пловдив - Европейска столица на културата" с логото together, те зарадваха пловдивчани под диригентството на Милка Толедова (Хора на момчетата) и Яна Делирадева (Детска китка). Клавирният съпровод към изпълненията добави Юлия Петрова, а с танцови изпълнения се включи детската школа към фолклорния ансамбъл "Тракия".

Съвместните изпълнения на Химна на Европа, Химна на Пловдив и песента "Де е България" бяха под диригентството на проф. Златина Делирадева.

Концертните изпълнения са част от поредица събития по повод 9 май. Честващите "Деня на победата" на съседния хълм - Бунарджика, например, звучаха съветски военни маршове.

В лентата Пловдив има главна роля 

Башар Рахал: Малко са филмите, в които градът въздейства наравно с актьорите. Това не може да се получи с всеки град!

Неуморният екранен тандем Ники Илиев и Башар Рахал отново се захваща с общ проект и този път в него една от главните роли ще е на Града под тепетата. За идеята за пръв път повдигна завесата Башар, който бе засечен от наш репортер на „разходка“ в Квартала на творческите индустирии. 

Истината е, че в момента сме тук с Ники да разглеждаме локации за следващия наш общ проект. Това е един романтичен вдъхновяващ филм, който да накара всеки човек не само да му се прииска да дойде в този град, а особено ако е емигрирал някъде, да се върне завинаги в него, започва разказа си Рахал.  

По думите му, Пловдив е един от най-красивите градове в  България. „Ако не и най-красивият,“ отсича той. Именно за това идеята им е да заснемат следващия си филм в Града под тепетата.

Вече са се свързали с Евгени Генчев, който ще бъде художник на филма. Ники и Башар разчитат на него да е познавачът на Пловдив в екипа. „Между нас тримата той най-добре познава града, като цяло.  Двамата с Ники ще сме продуценти , а Ники ще е и режисьор на филма.

Идеята е да докараме много добър екип, който  да представи Пловдив на едно такова ниво, че не само филмът да бъде изключително интересен и  вдъхновяващ, а да може да бъде гледан на различни фестивали по света.

Най-хубавият начин за това кога един град е представен добре, е когато той е почти главно действащо лице, наравно с главните герои. Това не може да се получи с всеки град, разбира се. Малко са и филмите където градът въздейства наравно с актьорите и случките, които се случват там. Единият е „Под тосканското небе“, другият е „Една добра година“ с Марион Котияр, който се случваше в Южна Франция. Това са все филми, които те вдъхновяват и си казваш, „аз искам да отида да го гледам, аз искам да отида там!“

Вече набрал инерция, въпреки че първоначално се зарече да не издава много, Башар споделя, че целят ефекта от филма да е като при лентата „Яж, моли се и обичай“ по книгата на Елизабет Гилбърт. След него Бали става най-посещаваната дестинация в света.

„Смятам, че липсват такива филми на пазара. Аз лично вече се изморих да гледам филми , които  са свързани с насилие, секс, комерсиалност... Смятам, че не е нужно да правим само исторически филми, които да будят нашето родолюбие  и чувството за ценностната система на семейството. Можем да направим съвременен филм, който има абсолютно същите стойности и да се види това, което напоследък у нашия народ липсва. А това са Вяра и Семейна ценностна система. С двете неща, според мен, ние подскачаме на едно място. Лутаме се между влиянието на Запада, Изтока и нашата история, от която хем сме горди, хем с високо вдигната глава плюем по историята и по нашите красиви места. Чудим се как по всякакъв начин да си намерим място някъде навън, а всъщност понякога раят е тук при нас.“

Екипът се надява да успее да организира снимките през есента или най-късно в началото на пролетта на 2019. Категорични са, че ще търсят помощ  и сътрудничество от Пловдив и пловдивчани по някакъв начин.

Филмът се казва „Завръщане“.

Шарените знаменца се завръщат на Капана. С окончателното пристигане на топлото време, любимите на много плодвивчани и туристи - и критикувани от други - флагчета вече са поставени на улиците "Магура" и "Братя Пулиеви". Поставянето им е свързано с предстоящия фестивал "Капана фест", който ще се проведе на 1, 2 и 3 юни - петък, събота и неделя. Знаменцата са в цветовете на българския флаг, на фестивала, "Пловдив 2019" и Общината, както и един от основните партньори - What A Monstar.

Украсата над улиците в арт квартала на Пловдив беше любима на много хора и често попадаше в обективите на рекламни и други популяризиращи Пловдив клипове. Според други обаче те променяха автентичния вид на квартала, който попада в зона културно-историческо наследство. Премахването от общината предизвика масово недоволство от местните хора в Капана, които вече ги припознаваха, като запазена марка на квартала. Общината тогава се аргументира, че разрешителното за тяхното поставяне е било само във връзка с фестивалния период. Към момента флагчетата са само на тези две улици.

Всяка нова книга на писателя Петя Кокудева и художничката Ромина Беневенти се превръща в празник за децата, а и за родителите им. Ако не ти се вярва, просто не пропускай следващия път, когато ще бъдат в града и ще представят новото си творение. 

Славена Шекерлетова

Представянето на “Лупо и Тумба“  събра много любопитни малчугани, които истински се забавляваха. А в няколко поредни дни деца на различни възрасти имаха възможност да рисуват любимите си герои под напътствията на Ромина, която е италианка, но беше в града, специално за да се срещне отблизо с десетките малки почитатели на хубавите детски книжки. Рисуваха и родителите им, защото творчеството е заразно, когато си в подходяща компания.

За писането на детски книжки и рисуването, разговаряме с Петя и с Ромина, които от години работят перфектно заедно, въпреки разстоянията. А за Петя Кокудева знаем още, че преди около две години направи деветмесечно пътешествие, като посети и се потопи в атмосферата на страни от Централна Европа, през Япония и Сингапур до Нова Зеландия. За това също ще стане дума, но започваме с главните ни герои. 

Кои са Лупо и Тумба и какво правят в новото им приключение?
Петя Кокудева: Лупо е дългоносо куче, а Тумба е енот. Лупо - с големия нос е по-съзерцателен, по-склонен към размишления, а Тумба е дивак, той прави пакостите, неговият сборен прототип са децата. Те по детски откриват света, правят абсурдни открития и си отговарят на въпросите по свой начин. Намират често смешни, нереални отговори. Идеята на книгата е по някакъв начин да стимулира това, което е естествено заложено в децата, а не тази обичайна логика, в която ние сме възпитани, те умеят по заобиколен начин да си намират истините. Не е нужно винаги всичко да се дели на правилно и грешно.

Как се намерихте с Ромина и как успявате да работите от такова разстояние?
Не е трудно. Седем години работим заедно, и без думи се разбираме. Ако има трудност, тя е свързана с това, че всичко минава през английския език. 

Как тръгна към тази нова книга?
Със сигурност е била вдъхновена от това, че аз като дете много обичах разговори -  и разговорите на възрастните, и тези с моите връстници. Аз така си избирам и приятелите си. Ако не мога да си говоря дълго време с някого, не можем да станем приятели. Беше естествено в един момент да имам книга, която е с разговори между двама персонажи. Децата също са ми вдъхновение, ситуираме се с тях в някакъв наш си свят, много смешен.

Кой от двамата герои ти е по-любим?
Идентифицирам се повече с кучето Лупо, защото е по-склонен към размишления, по-вглъбен е, но пък някаква част от мен… Със сигурност тези двама герои съм аз, дуалистичното в човека сигурно. Обичам и приключенията, и по-вглъбените ситуации. И с двамата се идентифицирам, но с кучето повече.

Кои са знаците, които ти дават да разбереш, че си на прав път в детската литература?
Това е хубав въпрос, защото е трудно да се отговори еднозначно. Като цяло винаги съм била изпълнена с колебания, както преди, така и сега. Дори да имам знаци, че се справям добре, не им се доверявам напълно. Такъв ми е характерът. Но пък мисля, че понякога и по-неуверените хора могат да си намерят място. А подобни срещи с много деца, които не познавам, и това, че за всички е интересно - е някакъв знак за мен, че явно имаме общ смисъл.

Колко дълго можеш да говориш с едно дете?
Обикновено по час и половина си говорим на срещи, за повече се изморяват, най-вече те.

Какво предстои след тази книга?
Обмислям да напиша една книга, която проследява пътешествията ми по света. Надявам се да е интересна и за децата, и за възрастните. Не съм я започнала, но вече си я представям. Бяхме в над 20 държави за 9 месеца. Беше голяма дъга от Скандинавия през Азия до Нова Зеландия, доста държави.

Със сигурност си си създала впечатления и вкус от това пътешествие, кое ти беше най-ценно и полезно?
Може би са две неща. Едното е, че историите, които ти се случват на такъв тип пътуване, което е много необичайно, те карат да зарежеш твоята понятийна система за нормално и естествено. Ако ние ползваме черното като символ на траур, за други места това е бялото. Интересно беше за мен как хора отдават почит към Буда, към своите богове, плетейки им цветни шапки. Те обясняваха, че да се погрижиш за Бог - това е да се свържеш с него. Докато в моята култура и в Европа въобще Бог се грижи за теб. Изненадите са от всякакъв тип и много, и това те прави по-отворен като човек. Не си заклещен в своята култура с константни възприятия. Много по-широка е блендата на нормалното. Всяка изненада я приемам с отворено сърце и много различни от мен хора са ми интересни, а не странни или неприятни по някакъв начин.

Би ли се впуснала в такова пътешествие отново?
Със сигурност. Но изисква доста обмисляне. В плановете ни е отново дълго пътуване, да.

Ромина Беневенти - художник изчакахме половин час поне, докато надпише всички книги на децата, дошли на представянето.

Как се чувствате в България сред всички тези деца, които срещате, не само в Пловдив?

Ромина Беневенти: Българските деца са много заинтересовани от книгите, те винаги имат доста въпроси, което е добре и ме радва. Това ми говори, че те са в общество, което ги провокира да четат или имат такива близки хора, може би родителите им. Това е интересно за мен и го приветствам. Мисля, че е изразено в по-голяма степен, отколкото в Италия.

С кого повече се оприличавате - с Лупо или с Тумба?
С двамата... Мисля, че всеки човек ще се намери в този палав Тумба стил или в Лупо стил. Понякога се чувствам повече като Тумба и има моменти, в които съм повече като Лупо.

От колко време работите заедно с Петя и с какво те спечели тя?
Работим заедно от книгата „Лулу“, от седем години, което е доста време. Петя ме спечели от първия момент. То беше нещо като съдба. Тя ми писа на електронната поща, че има книга със стихотворения, че е харесала всички мои илюстрации в блога ми и мисли, че има такива, които перфектно пасват на книгата ѝ. Това беше съдбовен момент, нямаше как да не ми вземе сърцето.

Любимецът от големия и малкия екран, актьорът Башар Рахал бе уловен от фотообектива на Капана.бг в Квартала на творческите индустрии днес.

В на пръв поглед айляшка разходка с чаровната си съпруга, Башар оглеждаше с естетско любопитство детайли от Капана. След  освежаваща спирка в бар Котка и мишка, където наш репортер успя да го разпита за целта на посещението, двамата потеглиха в компанията на Евгени Генчев.

Очаквайте подробности.