Първа самостоятелна изложба в пловдивската галерия SARIEV ще открие артистът Красимир Терзиев през тази седмица. Художникът, който се занимава с фотография, инсталации и най-вече видео, е с дълга и успешна кариера, вече е участвал на няколко пъти в Пловдив, но за пръв път галерийното пространство на „Отец Паисий“ ще бъде предназначено само за него. Фокус на изложбата, наречена „Втренчени образи“ е Космосът и ще се открие на 5 април от 18:30 часа в присъствието на самия Красимир Терзиев. Изложбата ще остане в галерията до 28 май. Той ще представи работи от последните няколко години.

Текст за изложбата предлага изкуствоведът Светлана Куюмджиева:

“Над мен, за мен, затваряйки ме в себе си, обгръщайки ме все по-близо, беше Вечността, това, което беше преди началото и което триумфира в края; тази огромна празнота, в която всяка светлина и живот и същество е само тънкото и изчезващо великолепие на падащата звезда, студа, спокойствието, тишината – безкрайната и последна Космическа нощ.” – Хърбърт Джордж Уелс, “Първите хора на луната”, 1901 г.

Космосът е най-успешната метафора за всичкото, всеобхващащото и всмукващо в своя вакуум, недостъпно и съвършено всичко. Идеалната стерилна среда за съзерцание, упокояваща и приютяваща, в която човек може да пребивава само чрез напредъка на технологиите или на научната фантастика. Затова винаги образът му се появява някъде помежду им, където се намират и работите на Красимир Терзиев.

От няколко години той с огромно търпение и постоянство опитомява Космоса, най-вече като своя лична ескейпистка фантазия, в която малко по малко и много внимателно пренася цивилизационен багаж. И колкото по-населен е неговият Космос, толкова по-пусти и необитаеми са парчетата земна реалност, които изследва и пресъздава най-често през хладното око на камерата. Така, както етаж по етаж, прозорец след прозорец, погледът на дрона пълзи нагоре по олющената мазилка, докато не засече единствения обитател на този дом, за да се втренчат един в друг.

“Between Flashback and Déjà-vu II” (2016) e видео, боравещо с инструментариума на киното, което създава напрегната драматургия от прости технически трикове. Тази стратегия артистът използва и за други свои видео работи, където средата обикновено е изчистена от човешко присъствие. За заснемането му Красимир Терзиев дори не напуска територията на работното си пространство, на ателието. Осъществява експеримента изцяло в лабораторни условия, хиперболизирайки с естествената пустота на жилищния блок, в който се намира то.

Играта на роли между наблюдавания и наблюдаващия може да бъде доста сложна, особено когато Космосът е дори в мобилния ти телефон и във всеки един момент можеш да видиш и сам себе си отгоре. Но Краси Терзиев я постига с философска лекота, ползвайки дистанцията на вечното извънорбитално спокойствие дори и на най-близки разстояния.

Въпреки иронията на вселенския бъг с животни, хора и техника в лунен пейзаж или силует на палма, очертан върху “Синия мрамор” (познатият образ на планетата Земя, заснета от Космоса), неговото проникване отвъд е някак носталгично и архивно, повтарящо отново и отново първите крачки на човека като “флашбак”, твърде далеч от съвременната корпоративна концепция с летящата кола, понесла фамозния цитат от “Пътеводителя”.

На нея Красимир Терзиев може да отговори с “Yet to be titled” (2018) в онази ретро стилистика на фототапет, в която Космосът е битовизиран на нивото на многотиражен екзотичен пейзаж, подобно на по-ранните му работи – “Лунен рай” (2013) и “Семейство” (2015).

“Apollo Albino Programme” (2017) е част от проекта “The Image is no longer available” – надпис, с който обикновено се обозначава грешка или внезапна липса в системата. Този сбъркан “Ноев ковчег” намира продължение с “Apollo Melanist Programme” (2018), отново представен в кода на специална космическа програма. Много преди хората, в Космоса политат животни – маймуни и кучета и манипулирани изображения като тези.

Всъщност, в изкуството на Красимир Терзиев ако Космосът е пътуване, то е насочено не навън, а навътре към себеопознаване във всеки смисъл, с откривателската енергия на първите хора. Пътуване, което не завършва с угасването на монитора и още вперения в него образ на артистичното, социалното, виртуалното, приемливото аз.

“Monument to the Time Elapsed II” (2016) е поредното мъртво устройство, в което за последно художникът е видял само себе си. Но тук то е също възможност за него да се разкрие като участник в космически необхватните отношения между образ и зрител.

Красимир Терзиев е интердисциплинарен художник и изследовател, чиято работа обхваща разнообразни медии, включително видео/филм, фотография, живопис/рисуване и текст, поставяйки под въпрос границите между реалността и фикцията, като същевременно изследва разнообразните преходи и напрежения между глобализирания свят, доминиран от огромното многообразие от символични изображения, и неговите материални основи в технологичния, физически и човешки "хардуер".

Той притежава докторска степен по Културна антропология от Софийския университет (2012) и магистърска степен по Живопис от Националната художествена академия, София (1997).

През 2015 г. има самостоятелна изложба "Между миналото, което предстои да се случи и бъдещето, което вече е било" в Националната галерия, София с куратор Яра Бубнова. Наскоро участва в изложби в галерия "Структура" (София, 2017 г.), Argos Centre for Art & Media (Брюксел, 2017, 2016, 2015), галерия Gaia (Истанбул, 2017), SARIEV Contemporary (Пловдив, 2017, 2016), фондация Osage Art (Хонг Конг, 2015 г.), Garage Museum of Contemporary Art (Москва, 2015 г.), Moderna Galerija (Любляна, 2015 г.).

Той е автор на академичната монография "Ре-композиция. Автор, медии и произведения в епохата на дигиталното възпроизводство" (Изток-Запад & ИСИ-София: 2012) и в момента е член на програма Advanced Academia на Центъра за академични изследвания - София.

Творбите му са част от публичните колекции на Centre Pompidou/MNAM; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija Любляна; Софийска градска художествена галерия и други.

Кандидатурата отговаря на оперативните изисквания на световната организация и е впечатлила със своята задълбоченост, обявиха от Центъра за световното наследство в писмо до министъра на културата

Кандидатурата на Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол беше включена в Индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти. Това обявиха от Центъра за световното наследство на ЮНЕСКО в писмо до министъра на културата Боил Банов. Кандидатурата отговаря на оперативните изисквания на световната организация и е впечатлила със своята задълбоченост.

„Благодарим за съдействието и подкрепата в изпълнението на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство,“ пише директорът на Центъра за световното наследство, г-жа Мехтилд Рослер.

„Епископската базилика в Пловдив, със запазените в нея мозайки, е уникален паметник, с който България се гордее. Включването ѝ в индикативната листа на ЮНЕСКО е още един щрих към приноса на страната ни и конкретно на Пловдив, един от най-старите градове на континента, в опазването на културното наследство“. Така коментира новината министърът на културата Боил Банов. По думите му базиликата е сред най-впечатляващите паметниците по българските земи от Римската епоха. По тази причина министерството убедено подкрепи инициативата на Община Пловдив и Фондация „Америка за България“ за включването ѝ в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

„За Фондация „Америка за България“ е привилегия да подкрепи връщането към живот на  Епископската базилика и мозаечните шедьоври на Филипопол, защото вярваме, че са важна част, не само от българското, но и от световното културно наследство. Благодарни сме за партньорството на Община Пловдив, българското правителство, постоянното представителство на България в ЮНЕСКО, на археолози, реставратори и на стотиците хора и компании, които дариха своя доброволен труд, за да разкрият тези български съкровища, доскоро тънещи в забрава.“, каза президентът на Фондацията, Нанси Шилър. 

Кметът на Пловдив, Иван Тотев, подчерта, че новината е важна не само за Пловдив, но и за България. „Епископската базилика на Филипопол няма аналог в България и в Югоизточна Европа. Вярваме, че този забележителен обект трябва да има своето достойно място в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО заедно с римските мозайки, изпъстрили нашия град“.

„Включването на Епископската базилика в Индикативния списък на България в ЮНЕСКО е още едно признание за значимостта на културното наследство на страната ни. С всички сили ще продължим да съхраняваме и популяризираме това наследство, защото то разказва за нашата история, отразява нашите ценности и свидетелства за досега ни с други култури. Включването на Базиликата става факт по време на първото председателство на България на Съвета на Европейския съюз и Европейската година на културното наследство и така доказва, че обединяващи за Европа са културата, образованието и общите ни ценности“, каза българският посланик във Франция,  Ангел Чолаков.    

Капана отново ще е снимачна площадка днес. Този път кварталът на творческите индустрии ще се превърне в Париж през 60-те години. Цял ден кинаджии опаковат улични трансформатори и климатици с дървени кутии, за да придадат автентичен за времето от преди 60 години вид на градските пространства . Ползват различни декорни хватки, за да скрият настоящето от фасадите на къщите по павираните улици и средата като цяло.

КАПАНА.БГ научи, че ще снима биографичен филм за легендарния руски вратар Лев Яшин. Актьорът, който влиза в ролята на известния с прозвището си Черния паяк бранител, ще се разходи по „парижките улици” пред камерите на продукцията. Снимките ще се правят след полунощ.

Триумфалната премиера на „Дебелянов и ангелите” привлече цялото внимание на столичните културни среди

Триумф! Урок по театър! Сценична поезия! Чисто изкуство! Такива и подобни суперлативни отзиви последваха премиерата на новия спектакъл на пловдивския театър „Дебелянов и ангелите”. Похвалите към режисьора Диана Добрева, драматурга Александър Секулов, актьорите и целия екип на Драмата валят отвсякъде. На премиера преди десет дни емоциите си не успя да скрие дори директорът на Народния театър Мариус Донкин. Реакциите от случващото се в храма на Мелпомена под тепетата връхлетяха и столичните сцени. Театрална София е толкова провокирана от новото заглавие на нашата Драма, че тази седмица се изнася към Пловдив. „Дебелянов и ангелите” ще се играе за втори път пред публика на 4 април. Пред пълен салон, естествено.

От театъра потвърдиха, че след супер успешната премиера, интересът към новото им заглавие е огромен, като билетите за  тази сряда буквално са били разграбени. Почти разпродадена е и следващата дата през този месец. Има една приятна истерия към „Дебелянов и ангелите”. И това е прекрасно, казват от театъра.  Като не крият, че немалък процент билети за второто представяне на „Дебелянов и ангелите” на сцена са купени от хора, които са присъствали и на премиерата.

Тази седмица градът е пълен с живот и интересни събития, които не са за изпускане. Музика, театър, кино... изборът е ваш

Снимка: veronique.ivanova

2 април

Официално представяне на "Предприемачът" в Пловдив

Пловдив приема официалното представяне на първия практически наръчник за предприемачество в България, който показва бизнеса от страната, за която никой не обича да говори.

„Тази книга съдържа уроците и наблюденията ми в преследване на най-високи резултати в бизнес развитието, тръгвайки от нулата.
...Това е разказ за момче, което идва в София, останало без нищо, с амбицията да вземе всичко. Тук няма да четеш за красиви истории, а напротив, ще ти представя грозната страна на предприемачеството в България. В тази книга ще ти покажа, че всяко действие или бездействие води до последствия, за които рано или късно плащаш. Дано ти бъде полезна!

Пламен П. Попов

Пловдивски културен институт
19.30 часа
Вход свободен след регистрация. Регистрирайте се тук: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLScIaFzDDfoqQcr_LSJ9ktr08_QEemhuXtUE7Cl5RImyXgtA0Q/viewform

Европейската култура през струните на арфата

„Европейската култура през струните на арфата“ е майсторски клас на проф. Сузана Клинчарова

В програмата творби от:
А. де Кабесон, Дж. Самартини, Ж. де Суса Карвало, Дж.Томас, А. Хаселманс, Х. Трнечек, Г. Арнаудов (премиера)

Със специалното участие на проф. Сузана Клинчарова, Почетен професор на НБУ
Участват:
Арфа: д-р Кохар Андонян, Весела Тричкова, Илиана Селимска, Лили Стоева, Александрина Кушинчанова, Анна- Мария Ризова, Вяра Райчева, Виктория Маркова, Ивайла Тодорова, Инела Чергова, Божана Божилова, Мария Гигова, Никол Самарева


Творчески екип:
проф. Сузана Клинчарова, проф. Людмил Христов, доц. Елена Иванова, доц. д-р Георги Арнаудов, проф. д-р Милена Шушулова, д-р Кохар Андонян, Ралица Русева, Петър Петров, Мартин Стоянов

Голям салон на Българска академия на науките
19 часа
Вход свободен

3 април

ИЗВЪН ПЪТЯ

Творческата биография на Николай Волев обхваща документални и игрални филми, привлекли милиони зрители у нас и в чужбина. Сред тях са култови ленти като „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Дом № 8”, „Да обичаш на инат“, „Маргарит и Маргарита“.


В „Извън пътя” Николай Волев разказва историята на успешен в миналото драматург, изгубил творческото си вдъхновение и тръпката от брака. Често броди с джипа си сред красотата на българските планини и по време на един от преходите застаряващият творец среща прелестна муза на прага на женствеността. Близостта между 55-годишния Стефан и 19-годишната Салия, която търси душата си без посока, прераства в силна привързаност. Платоничната им връзка се движи по ръба на бръснача и причинява дълбоко страдание на дългогодишната предана съпруга на драматурга, актрисата Лидия.


България, 2017, 110 мин.
Жанр: драма, романс
Режисьор: Николай Волев
Сценарист: Николай Волев
В ролите: Деян Донков, Аня Пенчева, Сали Ибрахим
Език: български

LUCKY Дом на киното
18.30 часа

Вижте всички събития в Lost in Plovdiv.

Изложба с над 20 платна на Георги Божилов – Слона представят различните лица на художника от легендарната пловдивска група от втората половина на миналия век. Те са подредени в Балабановата къща на изложба, която се откри в края на миналата седмица. Платната са част от колекцията на „Старинен Пловдив“. Животът на Божилов е неразривно свързан със Стария град и развитието по времето на Атанас Кръстев – Начо Културата, а самата изложба е свързана с 49-годишнината от създаването на организацията.

В двете пространства в Балабановата къща са подредени картини в типичния стил на Слона. Обикновено това са кратини без конкретен сюжет, с почти абстрактни изображения – в които има различни обекти, сгради, хора, но силно пречупени през въображението на художника. В изложбата могат да се видят именно различните „лица“ и гледни точки на богатия изобразителен свят на пловдивчанина.

Полезни са посетителите са обясненията и различните бележки, поставени сред изложбата, които описват стила, техниките, биографични данни и други детайли от живота и творчеството на Божилов.

Първата самостоятелна изложба на Слона е през 1967 година именно в Старинен Пловдив, организирана от Атанас Кръстев – Начо Културата в двора на къщата му на Трихълмието. Така се чертае връзката между общинската структура и тазгодишната изложба.

Самата експозиция може да се посети безплатно в Балабановата къща. Тя ще остане открита за посещение до средата на месец май.

Как Грозното патенце става най-великия разказвач на приказки

Или защо 2 април е Международен ден на детската книга

Майка перачка и баща обущар в студена Дания дават живот на едно слабичко момченце с голям нос и дислексия. То се ражда на 2 април 1805 г. в Одензе. Това е рождената дата на Ханс Кристиан Андерсен. Датата, на която целия свят избира да отбелязва Международен ден на детската книга.

Майката Ан-Мари е седем години по-възрастна от съпруга си Ханс Кристиан Андерсен. Тя е практична и земна, а той е налудничав фантазьор. Малката библиотека на бащата включва Библията, произведенията на Франсоа Волтер, комедиите на датския драматург, романист и философ-просветител Лудвиг Холберг и приказките от "Хиляда и една нощ". Именно таткото обущар въвежда хлапето си в света на книгите, като чете на малкия Ханс “Приказки от 1001 нощ”. Поради бедността, авторът получава много оскъдно образование. На 14-годишна възраст младежът отива в Копенхаген с надеждата, че ще успее да стане актьор. Заради отличното си сопрано е приет в Кралския датски театър, но след мутация в гласа, Андерсен се насочва към писането. Директорът на Кралския датски театър изпитва симпатия към младия Андерсен и убеждава крал Фредерик VI. да заплати част от образованието на младежа. Първата му книга с приказки се появява на бял свят през 1835 г., а децата са влюбени в произведенията му. Някои от най-прочутите истории са за Палечка, малката кибритопродавачка и грозното патенце. През 1867 г. авторът получава ключовете на град Одензе, а на 4. август 1875 г. умира. Един от най-известните разказвачи, автор на множество пиеси, романи и пътеписи, но познат най-вече със своите приказки, преведени на 146 езика. Чрез своите безсмъртни произведения Андерсен повлиява значително на детско-юношеската литература. През 1956 г. Международният съвет за детската книга учредява на негово име наградата “Ханс Кристиан Андерсен” за значителен принос в развитието на жанра, а 2-ри април – рожденият ден на автора, е признат за Международен ден на детската книга.

Ето защо днес ви предлагаме 8 малко известни факта за Ханс Кристиан Андерсен и още толкова негови вдъхновяващи цитати  

-         Ханс Кристиан Андерсен никога не се жени, но милиони деца обичат него и приказките му.

 2.   Обича и мъже, и жени. Като младеж Андерсен се влюбва в момиче на име Риборг Войт, но любовта му е несподелена. След смъртта му нейно писмо е открито в специална кесия на гърдите му. Обекти на несподелените чувства на писателя стават и Софи Йорстед, дъщеря на известен лекар, и Луизе Колин, най-малката дъщеря на патрона му Йонас Колин. Приказката "Славеят" е израз на чувствата му към Йени Линд и става повод за прякора й "Славеят на Швеция". Предлага брак на Линд в писмо, което й връчва на гарата след една от срещите им. Но и тази любов е несподелена, а Линд пише в писмо през 1844 г.: "Сбогом и нека Господ благослови и закриля моя брат, така както искрено желае любящата му сестра Йени". Андерсен изпитва и хомосексуални чувства. В писмо до Едвард Колин споделя: "Лелея по теб като по красива калабрийка. Моите чувства към теб са тези на жена. Женствеността на моята природа и нашата връзка трябва да останат в тайна." Колин, който е хетеросексуален, пише в спомените си: "Не можех да отвърна на чувствата му и това му причини много страдания." Подобна е развръзката и на увлеченията на Андерсен към датския танцьор Харалд Шарф и Карл Александър, велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах. Една от най-известните приказки на Ханс Кристиан Андресен - "Малката русалка" е смятана от него за автобиографична, в нея той излива терзанията си в сферата на сексуалността. Андерсен се чувствал некомфортно в кожата си и искал да бъде част от друг свят. Оригиналният вариант на историята завършва със самоубийството на морското същество, но впоследствие Андерсен я преработва. Русалката е принудена 300 години да върши добри дела, за да получи обратно душата си. Според критиците този финал съответства много повече на вътрешната драма на писателя, отколкото мотивът за самоубийството.

-         През пролетта на 1872 г. Андерсен се наранява сериозно при падане от леглото в дома си. Скоро след това започват да се проявяват симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 г. в "Ролигхед", в близост до Копенхаген, дом на близкия му приятел - банкера Мориц Мелхиор. Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за погребението си, като настоява "ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца". Андерсен е погребан в гробището "Асистенс" в квартал "Ньоребро" в Копенхаген.

През 2012 г. е открита първата приказка на великия приказник – “Лоената свещичка”. Намират я случайно на дъното на кутия в Датския архив на остров Фюн в Оденсе. Смята се, че е написана между 1819 и 1823 г., когато той е все още ученик.

-          Приказките на Андерсен първоначално не били популярни и са необходими около десет години, за да започнат да се харесват и купуват от родителите и децата. 

 -        Андерсен не е смятан за красив и се предполага, че в приказката “Грозното патенце” авторът въплъщава личните си преживявания.

-         Въпреки, че Ханс и Кристиан са типични датски имена, комбинацията на две имена не е обичайна за страната. Андерсен обаче е различен още от раждането си, защото страда от дислексия и въпреки, че се научава да чете, никога не се научава да казва думите правилно буква по буква, а ръкописите му са изпъстрени с грешки.

Андерсен обичал да бъде фотографиран и за времето си има над 200 фотографии. Проблемът е, че авторът бил много суетен и държал да изглежда добре на снимките, а като се има предвид височината му и огромният му нос, задачата пред фотографите е била истинско предизвикателство.

 „Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно.“

"Не е беда да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце."

 „Наслаждавай се на живота. Имаш достатъчно време да бъдеш мъртъв.”

"Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка."

“Животът ми е най-добрата илюстрация на всички ми творби!”

"Не мисли, че ще паднеш и няма да паднеш никога."

“Всичко, което погледнеш, може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш – да се превърне в история.”

„Животът е като красива мелодия, но текстът е объркан.”

Андерсен написва над 180 произведения и по-малко известните са също толкова добри, колкото и най-популярните. В негова чест в Копенхаген е издигнат паметник, превърнал се в символ на града - бронзова фигура на малката русалка. В родния му град Одензе има точно два музея, посветени на автора: H.C. Andersen Hus и H.C. Andersens Barndomshjem.