Капана.БГ
Жива ли е политическата сатира?
Колко актуални са творбите на „непослушните“ художници отпреди 10 години, какво е да карикатуриш през соца и демокрацията, има ли бодра смяна в гилдията?
Таня Кънева
„Това е една тъжна изложба, която показва нашата действителност. Такива политици имаме, такива си рисуваме. За жалост, ние ги правим герои в подобни изложби, като ги избираме. А после единствено ни остава да им се смеем чрез карикатурите, иначе ни идва да плачем. Тук са все персонажи, които не харесваме и които искаме да изчезнат.“ Това са думи на карикатуристът Ириен Трендафилов от Пловдив, казани пред гостите на откриването на изложбата „Артпредседателство“ на непослушните карикатуристи в Етнографския музей в Стария град.
Жива ли е политическата сатира чрез карикатурата като изкуство, колко актуални са творбите на „непослушните“ художници отпреди 10 години, какво да карикатуриш през соца и демокрацията, и има ли бодра смяна в гилдията. По тези въпроси Капана.бг разговаря с един от четиримата пловдивски карикатуристи. Ириен Трендафилов е роден през 1955 г. в Пловдив. Първата си карикатура публикува през 1968 г. във вестник „Отечествен глас“. Печатал е в почти във всички български вестници и в руския периодичен печат. Член на СБХ – секция „Карикатура“ от 1988-ма и има собствена рубрика във в. „Труд“ от 2002 до 2005 г. Ириен е и участник в национални и международни изложби и конкурси в Русия, Италия, селектиран в много изложби в Македония, Италия, Белгия, Русия, Турция, Мексико, Украйна и други.
Мислите ли, че политическата сатира почти липсва в живота ни като изкуство, а не като ежедневие?
Напротив, всеки вестник, който все още излиза в България и има едно свободно ъгълче, за карикатура, има политическа сатира. И ако ти не рисуваш Бойко Борисов, Цацаров, Пеевски ти си аут от това занимание. Остават само големите автори, като тези тук. Те всички работят или работеха за вестници. (бел. авт.: има предвид Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов, чиято изложба под наслов "Артпредседателство" бе открита в Етнографския музей този петък.) Комарницки беше в Сега, Чавдар Николов пък в Шоуто на Слави и Терминал 3, Ала и Чавдар бяха в Новинар, докато не се закри… И там се иска да има Бойко Борисов, това е!
За мен и този клошар, който проси на тротоара, пак е политическа сатира. Просенето е продукт на тая политика, която водят нашите политици.
Не се ли опитаха и тях ги цензурират в началото, когато започна издаването на „Прас-прес“ или това беше рекламен трик, както твърдят някои?
Опитаха се много сериозно да ги цензурират! Но и това свърши работата на рекламен трик. Когато шумиш покрай някого, то се разчува. Сега те успяват да намират книжарници (щях да кажа още месарници и плод – зеленчук и т.н) там да го продават.
Защо? Защото 90% от пресата се разпространява от фирма на Делян Пеевски (сега не помня как се казваше фирмата) Няма кой да допусне изданието на негова будка.
Уж има Комисия за защита на конкуренцията, която гледа да няма монопол, ама не навсякъде. Казват: Ти не може да купиш и ЧЕЗ, и ЕВН, и ЕнергоПро! Може едно или две, ама всички - не. А в горния случай няма проблем една фирма да има монопол и на тези образи, които са налепени тук им е по-спокойно (бел.авт.: има предвид героите в карикатурната изложба).
Вие имал ли сте проблеми заради творчеството си?
Навремето “Комсомолска искра“ в Пловдив като беше съм имал разправии и то още ученик. Де да знам, че има цензура, че вестникът се носи на някакъв главен цензор в Партийния дом и той го разглежда. Някой път нещо се е пропускало…
Правихме преди много години с други автори една изложба с каталог. Две карикатури бях нарисувал. Едната беше два образа, единият с медал на гърдите, а другият на устата. И друг един , който беше целия в кръпки и медалът, и той в кръпки. Темата беше за медали. Като викнаха , като креснаха… и трябваше на 1000 каталога да пиша на ръка с черен химикал „От серията там на запад“. Читателят да не се обърка, че тук дават медали за мълчание.
Това сега го няма, но вместо да излизат и да има печат просто това изкуство тихо и кротко отива към забрава.
Прави чест на тези момчета, че намериха сили да издават „Прас-Прес“. Там е вътре само политическа карикатура, а не смешния хумор, от който да се зарадваш от живота без да се ангажираш.
Имате ли млади последователи?
Много се чудим като трябва в началото на април да се открива Националната карикатурна изложба, че няма млади хора, които да творят. На карикатурата мястото и е във вестника, в списанието може би, в радиото едва ли, може да ги разказваме. (бел.авт.: смее се)
Някак си младото поколение липсва в карикатурата. Той освен да се посвети на изкуството иска да си вземе една тишъртка, да иде да пие едно кафе някъде, независимо от големите му мечти. Но това не е само в България.
Сега младото международно поколение карикатуристи са в Китай, Сирия, Иран. Това са обществата, където до тогава е било потискано това изкуство.
Както и при нас преди. Повече езоповската карикатура беше тогава, сам читателят да усети нещо. Можеш да нарисуваш един цар, обаче трябва да се усети ,че този цар е без корона, но е цар Тошо. Посланието е по-завоалирано, трябва просто да рисуваш и токова. Може би това е както ги наричат „Цветни пролети“ или нашето - демокрацията, ужким трябва по-свободно да е, да има повече изяви за това нещо, ама то ги няма.
Например, аз като си купувам „Стършел“ хората ме питат „Ама той още излиза ли?“. Абе излиза, ама… Значи на народа не му е нужно вече това езоповското и разговора „ей, ти видели каква карикатура са пуснали“.
Няма регионално насочени карикатури с местна тематика, май само на национален и световен мащаб са темите. Вие имате ли такива наблюдения?
Регионалните карикатури какви бяха? Например, 18-ката закъснява постоянно. Значи правиш карикатура за автобус № 18. Нашият завод пуска брак – окарикатурваме го, улица с дупки – пак регионален проблем. Нашите, местните, проблеми те са национални. Ако да кажем отидете в Разград и там не всички улици са перфектни. Като цяло, за мене, хуморът ни е регионален. Рядко имаме автори, които да надскачат и те няма да са с местни политически, ами с обобщаваща политическа карикатура. Даже тук има едни венцеславения. Например, Радой Ралин, Борис Димовски. Не, че не ги харесвам, са утвърдени автори, но те са нашите тук автори, на нашето село, където драскат по дуварите. Те не драскаха по дуварите на Париж или Англия защото няма да ни разберат.
Както тук директорът на Етнографския музей каза, че идвали европейци и били разбрали изложбата. На мен ми е странно. Може би в случая са разпознали, че е нарисувана Ангела Меркел или Барозо . Ние сме малка страна и регионалното ни е с големи мащаби.
Май хората вече не четат, не четат вестници, та да ни печатат. Не че това изкуство ще промени нещо – дупките да ги запълнят, или автобусът да идва на време. Това е просто една червена лампичка. Хората да усетят, че не е наред или на кмета да му направи впечатление.
Навремето имах една рубрика във вече несъществуващия в. „Пловдивски Труд“. 3 години всеки ден една карикатура. Наскоро се наложи да ги гледам и могат пак да се отпечатат, всичко ще е актуално! Няма нещо, което да не е актуално. Ние не вървим напред. Как да пуснеш карикатура за дупки в пътя във Франция, в Англия , в Швейцария. По стечение на обстоятелствата често ходя до Англия и вече съм се вманиачил да видя някъде дупка и да кажа „А-а-а, имат дупки“.
Опитали ли сте, след като вестниците почти умряха, да се свържете с електронните медии?
Ние не сме се свързали, те ни търсиха преди време. Може би тези, които са по-широко скроени към карикатурата. Огромна част от тези сайтове изчезнаха, трудно им е да дават хонорари защото всичко опира до приходи от реклама.
Колко сте карикатуристите в Пловдив?
Ами е това, колкото ни видяхте на откриването – 4. Бяхме едно дружество около 15 човека. Кой се отказа през годините по ред причини, други емигрираха, кой се пренесе в по-добър свят и сега е това. Нямат надеждата да виждат, че това изкуство се търси, да се радват на труда си.
Имате ли някъде клуб?
Имахме. В едно заведение - „Детелината“, там се събирахме всеки четвъртък 15 човека. Правехме темата за другата среща. Например „Любовта“. Пристигаме в четвъртък и всеки си е направил „Любовта“ и ние си ги класираме , всеки си дава точките. Просто си правехме интересен живота. Канехме големи карикатуристи от София на гости на клуба, поемахме им спането. Да разкажат, да се видим, но това е…
Борис Димовски е казал че карикатурата е за свръх интелигенти хора. Едно е умението да рисуваш, друго да следиш проблемите, темите на обществото и деня. Това е вестникарско изкуство – днес излиза и е умряло вече. Сираци!
Уикенд в Пловдив започна
С изложба „Гостоприемният Пловдив“, фолклорни изпълнения и погача с мед и сол бе дадено началото на тридневното събитие „Уикенд в Пловдив“
Откриването на най-новия проект на Съвета по туризъм в Пловдив под името Дефиле „Уикенд в Пловдив“ се състоя днес в централното фоайе на Градския дом на културата „Борис Христов“. „Уикенд в Пловдив“ дава възможност на жители и гости на града да се докоснат до магията на най-стария жив град в Европа на 9, 10 и 11 март 2018г. от 12ч. в петък до 12ч. в неделя. През тези 48 часа желаещите ще могат да разгледат „пъстрата палитра“ на хотелската база с тайните на нейната „кухня“, да посетят над 10 спектакъла, музеи и галерии, да вкусят от специалитетите в пловдивските заведения, да релаксират и пренощуват в някой хотел, както и да се възползват от допълнителните услуги на всеки един участник в събитието – Спа и Релакс центрове, басейни, фитнес зали и др. Само през този уикенд гостите могат да получат и промоционални карти или ваучери за бъдещо посещение на обектите.
Церемонията започна в 12 часа с изпълнения на фолклорния състав към УХТ – Пловдив. След тях Стефан Шивачев, директор на Регионалния исторически музей, представи мултимедийната фотоизложба „Гостоприемният Пловдив“, включваща архивни и съвременни кадри на емблематични места и сгради в града под тепетата.
Сред официалните гости на откриването, организирано и ръководено от Председателя на УС на Съвета по туризъм инж. Любозар Фратев бяха Генералния консул на Република Турция в Пловдив г-н Хюсеин Ергани, г-жа Савина Петкова – Председател на Общински съвет - Пловдив, инж. Александър Държиков – заместник-кмет „Култура и туризъм“ на Община Пловдив, проф. Кольо Динков – ректор УХТ Пловдив, проф. Йорданка Алексиева – зам.-ректор на УХТ Пловдив, които са и партньори по проекта.
Председателят на Съвета по туризъм инж. Любозар Фратев разказа за идеята на проекта и участниците в него - 7 хотела, 9 заведения и 11 културни институции. Всички обекти, които участват в „Уикенд в Пловдив“ могат да бъдат разгледани на web: tourismplovdiv.org, където са посочени конкретните промоции, отстъпки, местоположение и телефони за контакт. В помощ на гостите са отпечатани специални брошури, съдържащи цялата необходима информация за доброто планиране и прекарване на уикенда в града, когато музеи и галерии ще споделят своите богатства, а хотелите ще организират турове за желаещите да надникнат зад кулисите на хотелското обслужване. Специално отпечатаните брошури с карти могат да бъдат получени във всички обекти, информацията е достъпна и в интерактивната карта на събитието. За да откриете локациите чрез смартфон е необходимо да бъде сканиран QR кода или да бъде последван линка: https://goo.gl/8ftdHc. За да се възползват гостите от промоциите и отстъпките при резервация, е необходимо да използват паролата: "ДЕФИЛЕ УИКЕНД".
Приветствия към присъстващите на откриването и към участниците отправиха заместник-кметът инж. Александър Държиков и проф. Йорданка Алексиева от УХТ Пловдив. Официалният старт бе даден от Председателя на Общински съвет - Пловдив Савина Петкова , като бе спазена и старата българската традиция да се посрещат гостите с погача, мед и сол.
Дефиле „Уикенд в Пловдив“ се организира от Съвет по туризъм – Пловдив в активно сътрудничество с Община Пловдив, Университет по хранителни технологии – Пловдив, ОИ „Старинен Пловдив“, РИМ, РАМ, ГХГ, Сол Комюникейшънс ЕООД, професионални гимназии и висшите учебни заведения.
Делян Пеевски е Витрувианския човек в Етнографския музей
Корнелия Нинова като Голата маха в изложбата Артпредседателство на Невъзпитаните карикатуристи
Ириен Трендафилов: Смеем се през сълзи. Това е една тъжна изложба с персонажи, които не харесваме и искаме да изчезнат
Как Леонардо да Винчи би изобразил Витрувианския човек, ако беше българин и живееше днес? На този въпрос със солидна доза сатира отговарят Невъзпитаните карикатуристи Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов в изложбата си Артпредседателство, открита днес в Етнографския музей. Детето чудо на родната политика и предприемачество, заедно с главния прокурор Сотир Цацаров, първата социалистка Корнелия Нинова и премиера Бойко Борисов са най-честите герои в шаржовете на творците, които пловдивчани и гости на града имат възможността да видят през следващите две седмици. Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов не успяха да присъстват на откриването на изложбата си днес. Но пък в Етнографския музей се събра по-голямата част от пловдивската карикатуристка гилдия. Смях през сълзи. Това ще предизвикат у всеки карикатурите, окачени по стените на възрожденския паметник на културата, обясниха колегите на авторите.
Това е една тъжна изложба, която показва нашата действителност. Такива политици имаме, такива си рисуваме. За жалост, ние ги правим герои в подобни изложби, като ги избираме. А после единствено ни остава да им се смеем чрез карикатурите, иначе ни идва да плачем. Тук са все персонажи, които не харесваме и които искаме да изчезнат, каза пред гостите на събитието карикатуристът Ириен Трендафилов.
Карикатуристите от „Прас Прес“ представят грозотата на съвременната политика чрез красотата на шедьоври на Леонардо да Винчи, Пикасо, Мунк, Матис, Ван Гог, Гоя, Дега. Корнелия Нинова е Голата маха на Гоя. Христо Иванов и Атанас Атанасов пият абсент, за да забравят самотата в карикатурната реплика на шедьовъра на Дега „Абсент”, а Лиляна Павлова играе кючек на Юнкер като „Момиче върху топка” на Пикасо. Триото „патриоти” Симеонов, Сидеров и Каракачанов са Тримата Богатири на Виктор Воснецов. А Пеевски е не само Витрувианския човек. Той е човекът, който изтръгва викът от позеленелия Юнкер в сатирична преработка на емблеатичното платно на Мунк. Пеевски е акулата в аквариума на шаржовия вариант на творбата на Деймиън Хърст „Физическата невъзможност на смъртта в съзнанието на живия”. Пеевски наднича от всеки тъмен ъгъл в българската политическа действителност. За да уплаши даже европейските политици, дали си среща в България в рамките на европредседателството. Които, разбира се, също попадат на мерника на Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов в проекта Артпредседателство. И Меркел, и Туск, и Юнкер, и Макрон, и Мей, и Курц и всички други актуални герой на днешния Европейски политически театър са окарикатурени, голи и някак естествени в своята си политическа роля.
На нас зрителите на това голямо театро, не ни остава нищо друго, освен да се посмеем малко с персонажите по стените в Етнографския. Или пък да поплачем. Но да не забравяме, че всъщност ние сме кукловодите, макар и само по време на избори.
Очаквайте интервю с Ириен Трендафилов
„Заедно в час“ организира безплатна прожекция на "Кеймбридж" и дискусия за образованието в Пловдив
Фондация "Заедно в час" и Bee Bop Cafe ви канят на безплатна прожекция на документалния филм на Елдора Трайкова "Кеймбридж", която ще бъде последвана от дискусия на тема достъп до качествено образование за всички деца в България.
Дата и час: 13 март 2018 г., 18:30 ч.
Място: Клуб Bee Bop Cafe - Пловдив
"Кеймбридж" проследява в продължение на една година ежедневието в Долни Цибър - голямо село с преобладаващо ромско население в най-бедния регион в Европейския съюз - Северозападна България. Заради стремежа на местните хора към образование медиите иронично са нарекли селото "ромския Кеймбридж". Във филма ще можете да видите историите на ученици, които мечтаят да учат в елитни университети в чужбина въпреки трудните условия в средата, в която живеят.
След прожекцията заповядайте на дискусия с учители по програма "Заедно в час", които преподават на ученици в трудни социално-икономически условия. Ще говорим за това как всички деца в България могат да имат достъп до качествено образование, така че да реализират потенциала си и да сбъднат мечтите си.
Присъствието на събитието е безплатно, но с предварителна регистрация на
http://bit.ly/2HYu5v8.
Остават две седмици и до последния срок за кандидатстване за програма "Заедно в час". Желаещите трябва да попълнят онлайн формуляр на уебсайта на организацията www.apply.zaednovchas.bg до 25 март, което е първият етап от процеса на подбор. Одобрените кандидати ще започнат работа в училище през септември 2018 г., а преди това ще преминат интензивна лятна подготовка.
Оскарови претенденти от целия свят на София филм фест в Пловдив
Куп наградени и номинирани за наградите на американската филмова академия „Оскар” филми пристигат за 13-ото издание на София филм фест в Пловдив. В рамките на събитието ще можем да видим „Невидима нишка” – един от филмите с най-много номинации за статуетки, както и 3 от претендентите за чуждестранен филм. Това са „Нелюбов” от Русия на любимия на българската публика режисьор Андрей Звягинцев, „За тялото и душата” от Унгария и „Квадратът”, който е предложението от Швеция. Билетите за фестивала са в продажба от днес.
Един от филмите, получили най-много номинации за „Оскар” – „Невидима нишка” влиза в програмата на София филм фест в Пловдив. Той спечели престижната награда на Академията за „Най-добри костюми”. Филмът получи номинации в още 5 категории, сред които и за най-добър филм. Режисьорът Пол Томас Андресън разказва историята на шивач в следвоенен Лондон през 50-те години на миналия век, който живее спокоен живот, обличайки всички филмови звезди, бохеми, богаташи и кралски особи. Спокойствието му обаче се преобръща, когато среща младата и своенравна Алма, в която се влюбва. Актьорът Даниел Дейл-Луис получи престижните награди „Златен глобус” и БАФТА за 2018 година за ролята си в „Невидима нишка”, а филмът обра и редица други награди за костюми и музика.
Най-новата творба на знаменития руски режисьор Андрей Звягинцев „Нелюбов” намери място сред петте номинации за чуждоезичен „Оскар” тази година и е един от филмите, които ще зарадват пловдивската публика. Запомненият с „Левиатан” режисьор разказва историята на Женя и Борис, които се развеждат, опитвайки се да не навредят на своя 12-годишен син, който обаче в един момент избягва от тях. Филмът получава специалната награда на журито в Кан през 2017 година.
Шведско-немската продукция, стигнала до номинация за чуждоезичен „Оскар” „Квадратът” разказва за уважавания куратор в музей за съвременно изкуство Кристиан. Режисьорът Рубен Йостлунд поставя персонажа си – един добър човек и отговорен баща, винаги подкрепящ позитивните каузи, в редица тежки ситуации, след като телефонът му е откраднат. Филмът получава и наградата „Златна палма” в Кан през миналата година.
„За тялото и душата” е красива любовна история, която се случва в кланица в Будапеща. Разказът се фокусира върху двама души, които отначало самостоятелно, а след това и заедно откриват света на емоциите и физическото желание. Историята е разказана нежно от Илдико Енеди, но не ѝ липсва и доза хумор. Освен номинация за „Оскар”, филмът получава „Златна мечка” в Берлин през 2017 година.
Билети за 13-ото издание на София филм фест в Пловдив са в продажба от днес, 9 март. Те могат да се закупят от касата на LUCKY Дом на киното, която работи всеки делничен ден след 16 часа и в почивните дни – след 10:00. Цената на билетите е 7 лв, а за пенсионери, студенти и ученици – 6 лв. При закупуване на комплект билети за 5 прожекции, цената е 30 лв. Билети могат да се резервират и купуват и онлайн на сайта boxoffice.bg. Фестивалът започва на 15 март с българският 8’19’’ по разкази на Георги Господинов и ще продължи до 25 март.
Timoshenko
Константин Тимошенко, базираният в София диско агент от Казахстан, каца отново във Фарго с впечатляващата си колекция от грамофонни плочи, пълна с любими класики и редки бижута. Очертава се една подобаващо раздвижена петък вечер! ♥
Константин Тимошенко е колекционер на плочи, диджей, професионален барабанист и музикален продуцент. През годините е бил организатор и куратор на музикални фестивали и член на множество музикални проекти, които включват Les Enfants de Paris, Pop's Machine, Sample Brothers, Akkord I On и Help Me Jones. Под псевдонима KMTR той създава сериозно количество едити и авторски парчета за лейбъли като AudioTONG, KindNap Records, Disco Halal и др. В сетовете си, изцяло на грамофонни плочи, пуска предимно Disco, Boogie, Italo, Hi Nrg, Еlectro, Synth-Pop, но често провокира публиката с редки издания от цял свят.
Нощта на 'The Police' в Bee Bop Café
Три лица на видима възраст между 30 и 40, познати на органите на реда, с тежко музикално минало, са забелязани да репетират музиката на една от най-великите банди в историята на бандите, а именно The Police.
Източници твърдят, че на 09.03 замислят експлозия на хитове в популярно пловдивско заведение.
Alexander Logozarov - китара
Mihail Ivanov-Misho - бас/вокал
Stefan Goranov - барабани
Начало: 21.30
Bee Bop Café