Почти всички билети за шоуто на Античния са продадени, идват фенове от цяла Европа, Щатите, Канада и Австралия

8 седмици преди концерта на DEVIN TOWNSEND PROJECT  на Античния театър, всички билети за Златната и Сребърната зона вече са изкупени. Първото представяне на живо на музикантите у нас ще е на древната сцена на 22 септември. Специално за това шоу се очаква безпрецедентен в нашата история рок  туризъм, като по-голямата част от билетите са изкупени от фенове от цяла Европа, Съединените щати, Канада и дори Австралия. Ограничено количество билети все още могат да бъдат намерени в системата на Eventim.bg - ето тук.
Под 100 билета са останали от 50 лв (страничен сектор) и малко повече от 60 лв (обикновени).

Шоуто е част от седмото издание на организирания от радио Тангра Мега Рок световен музикален форум Sounds Of The Ages. На следвашия ден - 23 септември, ще имаме невероятния шанс да гледаме в Античния театър и легендарния MANFRED MANN'S EARTH BAND, а след това и MARILLION.

Девин Таузънд избухна още през 1993, когато една 21-годишен бе поканен да пее всички водещи вокали в соловия албум на Стиив Вай– ‘Sex & Religion’. Там лудият канадец се сработи впечатляващо с гениалния китарист и барабаниста Тери Бозио и басиста Ти Ем Стивънс. След това, за да избяга от сянката на Вай, той продължи с проекта STRAPPING YOUNG LAD, а след това и с актуалния DEVIN TOWNSEND PROJECT.

Известно време работи и с басиста Джейсън Нюстед (METALLICA) и винаги привлича около себе си супер музиканти. Често наричат Девин Таузънд- Франк Дзапа на 21 век', но самият той скромно отлонява сравнението и стеснително приема множеството награди - няколко 'Джуно' в Канада, както и различни престижни отличия в Европа - на Metal Hammer, Prog mag и други.

DEVIN TOWNSEND PROJECT се очаква с нетърнпение и от години от феновете у нас. Тази мечта ще се сбъдне на 22 септември  в Античния театър.

Историята на световноизвестната „Червена фабрика“ в Цюрих повтаря пловдивски случаи

Положителният краен резултат е налице, зависи само дали ще го последваме

„Червената фабрика“ е културен център в Цюрих. Успешен и впечатляващ комплекс, в който се случват разнообразни културни инициативи. Управляван от независима организация, която макар и да получава помощ от местната община, както и безброй спонсори, има пълна свобода за артистично действие. „Червената фабрика“ или Rote Fabrik, освен всичко това, е един страхотен пример какво можем да правим с изоставените си сгради, които могат да се върнат в живота на града по нов и позитивен начин. Или един урок за Пловдив, който определено страда по тази линия.

„Червената фабрика“ е построена през 1892 година като копринена фабрика от частен предприемач. След бурна съдба през годините се стига до 1972 година, когато община Цюрих купува сградата с планове тя да бъде съборена, за да се разшири пространството около едноименното езеро.

В този момент граждански активисти, подкрепени от швейцарската Социалдемократичната партия, популяризират идеята сградата да се превърне в независим културен център. В следващите години инициативата събира подкрепа, но местната община не отговаря на желанията на гражданските активисти. Така през 1980 година се създава „инициативен комитет“, който да работи за постигане на целта – „Червената фабрика“ да се превърне в независим културен център.

След поредица акции, местната община решава да вземе „соломоново“ решение – подкрепя превръщането на сградата в културен център, но той ще бъде управляван за нуждите и от местната опера. Младите активисти, които са работили за спасяването на сградата, естествено са недоволни, което води до нови протести.

Така, след нови акции и още няколко години дебати и спорове се стига до 1987 година. Тогава жителите на Цюрих на местен референдум решават „Червената фабрика“ да се управлява като независим културен център. С частична помощ от местната община и от множество частни дарителите, културният център функционира и до днес и е дом на някои от най-интересните културни проекти в Швейцария.

Вълнуващата история с щастлив за интересуващите се от култура хора край може да бъде показателна и за Пловдив и неговата културна политика. На първо място сравненията са адекватни, но само донякъде. Цюрих е град с размерите на Пловдив. Швейцария обаче е несравнимо по-децентрализирана от България, градът има пълна свобода да оперира със собствените си бюджетни средства на локално ниво, за разлика от Пловдив, който твърде често зависи от благоразположението на държавата и софийските планировчици.
Проблемът с изоставените сгради съществува и на двете места. Идеите за превръщането на тези пространства в културни центрове също съвпада и на двете места. А всъщност и по целия свят. Разликата, разбира се, е, че тук това е нещо авангардно и шокиращо, докато на запад и изток е практика от десетилетия.

Решаването на сложни обществени въпроси чрез референдум също е нещо, което конкретно за Швейцария е дългогодишна култура и практика, но тук е изцяло непознато. За локални въпроси, като например бъдещето на Гарнизонна фурна, бяха споделени идеи за провеждане на местен референдум, но те заглъхнаха – а сградата продължава да пустее, вместо да бъде освободена и дадена за живот, култура и изкуство. Любопитно е, че в Швейцария не е изключение да гласуват на местни референдуми различни нестандартни теми, като например дали да се увеличи бюджетът на местната опера. Такъв тип култура се изгражда с годините, но тук ни е страх да правим подобни местни допитвания.

Процесът на развиване на успешния швейцарски проект почти повтаря съдбата на Кино Космос и донякъде на Баня Старинна – с изоставянето на една сграда, създаването на организация за нейното спасяване и обживяване и с невъзможността за комуникация с местната власт. Представяме си западните общества като едни прогресивни и диалогични структури на властовите позиции, но това невинаги е така. Борбата за нестандартни идеи и там трябва да бъде постоянна.

Разликите обаче са, че все пак диалогът в Швейцария е надделял. Местната община е чула гражданското общество и е дала сградата за използване от местните ентусиазирани хора, които и до днес развиват успешния проект „Червената фабрика“.

Надеждите за Пловдив са, че и тук инерцията на ентусиазираните пловдивчани ще побутне местната община да делигира част от правата си на различните формални и неформални колективи, които искат да обживят изоставените пространства и вместо поредица пустеещи сгради, да имаме живи и активни културни пространства. Дали тези надежди ще станат реалност, следващите няколко години ще покажат. Положителният пример е налице. Трябва само да го последваме.