Капана.БГ

Капана.БГ

Челюсти: Акули плуват под паважа

Къщата на ужасите затисна майстор

Арт инсталации провокират в квартала на творческите индустрии

Таня Грозданова

„Днес в Капана е ОПАСНО!! ВСИЧКИ СЪРФИСТИ ДА ВНИМАВАТ ПОЯВИХА СЕ АКУЛИ!!“ – това написа в социалната мрежа Пламен Иванов. Верно, е има акули. Перките на цели три се подават над паважа на улица „Златарска“ и зловещо кръжат около издигната над канализационната шахта човешка ръка.  Той явно се опитва да си намери помощ, и вече хората се опитват да му погнат, разказва Пламен на мястото, а и ние го виждаме.

Виждаме също така, че и много хора подминават, все едно че млад мъж рита възрасна жена на спирка…

Някак странно е днес в Капана. До нас има труп, разказва сервитьорка на колежката си от съседната улица, докато пушат по цигара.

Заради „трупа“ ремонтните дейности в квартала  днес ще са в застой, шеговито подхвърля Пламен.

Кой е той ли? Млад, усмихнат, креативен, това е Пламен Иванов от Театъра на огъня и сенките. Участник и двигател в проекта ЛИЦА/FACES/CARAS, който се реализира в рамките на проект „Капана – квартал на творческите индустрии“ от програмата на Пловдив Европейска столица на културата 2019 и се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Пловдив 2019”.

Тук (на ъгъла на ул.“Алцеко“ и „Хр. Дюкмеджиев“) има един човек, който се е захванал да ремонтира нещо по сградата, но тя взела, че му паднала на главата и той чака някой да му помогне, разказва Пламен, докато минувачите щракат „трупа“.

Ама репортерът пак не вижда някои да се притичва на помощ… После си го обяснява с легендата, че в Пловдив и в частност в Капана, всеки разбира от изкуство.

„Всъщност се опитваме постоянно да накараме хората да се замислят. Ето например, минават по улицата, имат си еднодневните си задачки и изведнъж … някой има нужда от помощ. Много се радвам и се забавлявам. Какво правя – създавам дадената инсталация и прекарвам около нея половин-един час, виждам хората как реагират и след това променям нещо. Идеята е да намериш точния подход към публиката защото тя навсякъде е различна.

Искаме да разчупим още повече Капана и хората в него да се усмихват още повече и да се радваме всички, добавя Пламен преди да се отправи към следващото място за арт провокация. Питам го къде е и какво да очакваме, а той отвръща просто – тайна. Все пак целта е да задържим изкуството в Капана и да го търсим там, разбира се. 

Междувременно разбитата оранжерия и портретите на Че изчезнаха мистериозно.

Очаквайте продължение на "ужасите" в Капана.

На снимката: Опразненият склад днес

 

Избягаха наемателите на един от двата добри примера в зоната- складът с бившия вече мебелен магазин Галеро

Владимир Ботушаров: Напуснаха ни заради липсата на достъп до сградата и заради изключителната неприветливост на района към днешна дата

Вместо да се оживи тази зона, тя гасне. Няма никой вече. Мачът е свирен, Тютюневият град е мъртъв, казва собственикът на Тотал Спорт Валентин Драгнев

Иво Дернев

Умират надеждите за оживяването на Тютюневия град. Мечтите за ново бъдеще на атрактивната иначе градска зона угаснаха заедно със светлините в склада, в който до скоро се помещаваше мебелен магазин „Галеро”. Един от двата добри примера за изпълнени с бизнес функции, запазени и реставрирани бивши промишлени сгради напълно притъмня, след като всички наематели напуснаха. Причината е състоянието, в което в момента се намира историческият район в сърцето на града. Ако до скоро Тютюневият град бе неприветливо място, днес е свърталище на духове. А складът, от който след активна 10-годишна търговска дейност собствениците на „Галеро” си тръгнаха, при това още преди да е изтекъл договорът им, от най-живата постройка се превърна в своеобразна резиденция на призраци.

Мебелен салон "Галеро" преди година

Тютюневият град е тотално провалена част от проекта Пловдив Европейска столица на културата 2019. Не мога да посоча конкретен виновник за това, защото вината е колективна. Но по-важното е липсата на желание и реални мерки в срок за справяне със ситуацията. Измина повече от половин година от пожарите и една от събарянето на Одрин 8,  а 2019-та чука на вратата. Фактът е факт, всички замесени се правят, че всичко е наред. Като говорим за международен облик, нека малко се напънем да се направим европейци, а не да сме такива само на хартия. Защото нищо европейско няма в това, което се случва в Тютюневия град, коментира Владимир Ботушаров към днешна дата, само година след като бе герой на публикация в Под тепето за добрия пример със заглавие „ Тютюневите складове не са мъртви”. Е, към текущия момент, мъртвецът е още един.

„На никого не му дреме какво се случва тук. Всички някак са изхабени и изтощени от тази история. Не виждам никаква енергия, освен гражданска, която да е по-скоро за контрол, отколкото създаване на нещо градивно. А и времето и нея приспа. Все още няма реални възстановителни работи по горелите и разрушени складове. Загражденията седят и ни режат от света. Всичко е в тупик. Всички се махнаха, тръгнаха си. Не знаем кога и ние ще хвърлим кърпата. Вместо да се оживи тази зона, тя гасне. Няма никой вече. Само ние и едни жени фермерки, които се осмеляват да правят нещо при нас. Мачът е свирен, Тютюневия град е мъртъв. От пат вече отиваме в мат. Казва го човек, който седи там и от 14 години се опитва да прави бизнес, а все още не е ясно как успява”. Така пък коментира случващото се в Тютюневия град собственикът на Тотал Спорт Валентин Драгнев- другият добър пример там.

Затрудненият достъп до сградите на "Екзарх Йосиф" и неприветливостта на района изгони наемателите

Не знам колегите от Тотал Спорт как се справят. Но и те, като нас, страдат от орязания достъп до сградите ни, пешеходен и автомобилен. Страдаме заради начина, по който направиха загражденията и решиха казуса с движението в зоната. А това решение не е съобразено с предписанието на архитекта на район Централен. Който е направил загражденията по този начин е искал да се презастрахова. По предписанията на архитекта, половината „Иван Вазов” трябваше да се отвори за автомобили. Част от „Екзарх Йосиф”, нашата улица, също трябваше да бъде отворена. А дълго време след пожара до нас нямаше абсолютно никакъв достъп, дори пешеходен. Аз, като собственик на сградата, трябваше да се обяснявам къде отивам. Това се случваше до след Нова година. После откриха само тротоара, но вече беше късно. Това се отрази на бизнесите ни- и на нашите наематали, и на Тотал спорт. Освен всичко се отнеха много паркоместа, обяснява търсещият нови наематели за сградата си Владимир Ботушаров.  И допълва, че дори преди пожара от миналия август, когато складът му и този на Тотал спорт бяха изпълнени с живот, администрацията не се е отнасяла благосклонно към усилията на инвеститорите по „Екзарх Йосиф”. Улицата между двете функциониращи сгради е била единствената без улично осветление, а тротоарът пред „Галеро” бил направен с личните физически и финансови усилия на собствениците на склада.

Ботушаров подчертава, че никой не е се е свързвал с него, за да коментира бъдещето на зоната. Не виждам общи усилия това да се промени до 2019г. Аз например влагам усилия наново да търся предназначение на тези помещения, при положение, че бяха пълни. А за общата визия, нямам надежда. Тук, в Тютюневия град, сега могат да бъдат правени единствено туристически турове за опропастено българско културно наследство. А проектът „Тютюневия град” е част от одобрената кандидатура на Пловдив за Европейска столица на културата, което може да бъде разглеждано като договор между Пловдив и Европейската комисия. Съответно всички знаем какво следва при неизпълнени задължения по договор, оставя отворен края на историята Владимир Ботушаров.

Тротоарът, направен от Ботушарови, бе отворен за пешеходци едва след Нова година

Последните бури в града, свързани с назначаването на транспортен специалист за зам.-кмет по културата, и отстраняването на Манол Пейков от Управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019”, още повече подхранват съмненията за бъдещето на Тютюневия град. Година и половина преди сакралната 2019-та няма реален знак за усилия в посока оживяването на този район. Дали мечтите напълно ще угаснат, предстои да разберем.

Брайън Уорнър – не само певец, но и мрачен художник

Паулина Гегова

Певецът Мерилин Менсън или художникът? Рок иконата или импресиониста върху платно? Да, колкото и невероятно да се струва на някои, освен покорител на музикалните сцени, Брайън Уорнър, както е истинското му име, е и забележителен художник.

Неговите творби отговарят напълно на характера и пословичното му ексцентрично състояние. Сценичният си псевдоним Брайън избира по много интересен и сполучлив начин – взимайки първото име на кино звездата Мерилин Монро и фамилията на Чарлс Менсън – един от най-жестоките и страховити серийни убийци на Америка през 60-те години.

Както споменах, художествените творби на Менсън не бягат от стилистиката му. Той е Царят на кошмарите, независимо от коя страна разглеждаме изкуството му. Мрачни, изпълнени с насилие и кръв, със собствените страхове и сенките, които поглъщат душата ни. Мерилин рисува главно портрети – гротескови или може би по-истински, отколкото сме готови да приемем и признаем. Един от най-впечатляващите му портрети е този на Едгар Алан По, който е обвит с пламъците на собственото му съзнание.

Това е По погълнат от своя собствен Ад, сподели преди време музикантът за картината, а тя е само една от многото, показател за психическото разстройство на изпълнителя. Не се заемам да ги тълкувам. Не и свободно, защото не съм сигурна какво ще открия и дали ще съм готова за него. Но ясно мога да видя боята като стичаща се ниша на човешкия живот, пукнатина в религията и някакъв безгласен триумф към смъртта. Там, където акордите мълчат, четката говори и то достатъчно ясно, че да спука тъпанчето ни.

Ето и част от неговите картини.

 

От Общината съставят комисия за поддръжка на парк Бунарджика

Паулина Гегова

Темата за зелените площи на Пловдив или по-точно липсата им, продължава да държи граждани и специалисти на нокти. Казусът се разисква и разисква, но за сега не сме видели нищо на лице, въпреки разискванията, желанията на обществото и постоянните конференции.

Поради тази причина, снощи се състоя пореден форум за зелените площи. Той събра на едно място представители на съюза на ландшафтните архитекти като Станимир Шаламанов, арх. Антоанета Топалова, инж. Тодорова, инж. Нанко Кушеков и други, журналисти и членове на Общината. На форумът се показаха добрите и лошите примери у нас и по света, обсъдиха се идеи и се дадоха предложения. Но първо нека започнем с няколко интересни факта от миналото.

-През 1878 г. в град Пловдив е създадена първата обществена градина в Южна България. Това е „Градината при кметството“, днешната „Дондукова“.

-През 1880 г. са направени първите улични насаждения, регламентирани с „Публично-административен правилник за преустройство на градовете и селата в Източна Румелия“.

-През 1887 г. е създаден първият разсадник за производство на посадъчен материал „Пепиниерата“ на площ от 125 дка на мястото на днешната Сточна гара. През 1891 г. той е преименуван на „Шаваласов разсадник“.

-Третата обществена градина в България, също е създадена в Пловдив. Това е „Цар-Симеоновата“ градина, на мястото на проведеното „Първо българско земледелческо – промишлено изложение“ през 1892 г. от Люсиен Шевалас и Иван Несторов.

-През 1896 г. първият регулационен план на Йосиф Шнитер поставя основата на линеарно-лъчеобразния характер на Зелената система на град Пловдив, резервирайки хълмовете за озеленяване и зелените улици „Станционна“ („Иван Вазов“) и „Цар Освободител“ („Руски“).

-През 1896 г. е първото планирано залесяване.

-В миналото пловдивският разсадник е захранвал цяла Южна България, голяма част от Северна България и Гърция. В днешни дни той е продаден.

И до тук спираме с фактите. Недоволството на ландшафтните архитекти в Пловдив е основателно и съвкупност от много елементи, които вчера изложиха пред общинските членове. Присъстваше и кметът на район „Централен“ Георги Стаменов, който търпеливо изслуша всички.

Специалистите възнегодуват от това, че много от замислените зелени терени в общо устройствения план от минали години са били преотредени в жилищни сгради и комплекси. През 2013 г. 540 дка се превърнаха в зона за спортни атракции, а те могат да се застрояват само до 80% от територията си.

В момента, на всеки пловдивчани се падат реално 6,3 кв.м./ж от общата територия на града. Архитектите са единодушни, че в ОП „Паркове и градини“ няма специалисти, а само изпълнители, които не си разбират от работата. Те са изумени и не могат да разберат кой точно проектира парковете и поставя дървета на неподходящи за физиологията им места. Много от проектите за озеленяване не се изпълняват и контролират. Те вярват, че е задължително Пловдив да има главен озеленител – специалист, който да знае какво върши.

Отделно, в границите на урбанизираните територии на града имаме три защитени хълма. В това отношение Георги Стаменов сподели новината, че Общината съставя комисия, която ще се грижи за поддръжката на парк Бунарджик и ще го върне към първоначалната му форма.

Кметът на „Централен“ също така обясни, че най-големият причинител на липсваща растителност са изпаренията и вредните газове от колите. Много хора паркират и в градини и паркове, без да се съобразяват със законите.

Проблемите с озеленяването са много. Концепциите на градоустройствения план от преди 35 години са тотално грешни. В този отрязък от време животът се е променил и ще продължава да се променя. В момента са останали наистина малко територии за залесяване, каза той.

Стаменов допълни и че нещата няма да се оправят само с обвинения, а с работа. Той самият е търсил ландшафтен архитект, който да работи в администрацията, повече от половин година, но никой не е пожелал.

Общо взето в това се състоя форума, на който пак нищо не се реши. Много се изприказва, но какви ще са резултатите и дали изобщо ще има такива - не е ясно.

 

Художникът отбеляза своя 70-годишен юбилей в ГХГ

Боил Банов изпрати поздравителен адрес до емблематичното име в българската живопис

Стефка Георгиева

Истински празник, на който присъстваха десетки приятели и почитатели, бе откриването на юбилейната изложба на Вълчан Петров снощи. Маестрото отбеляза своя 70-годишен юбилей в Градската художествена галерия на Пловдив. Почитатели на неговото творчество, семейството и негови близки от студентските години и казармата изпълниха първия етаж на галерията. На събитието присъстваха и гости на представители власт, сред които кметът на града Иван Тотев, председателят на Общинския съвет Савина Петкова и заместник-областният управител Ева Апостолова. Един от видните български изкуствоведи, проф. Иван Маразов, също присъства на откриване на юбилейната изложба и не скри уважението и високата оценка, които дава за работата на Петров. 

Поздравителните речи следваха една след друга, като пръв думата взе проф. Маразов. „Мястото на Вълчан е точно Пловдив и Пловдив е мястото на Вълчан“, заяви още в самото начало изкуствоведът. Той засегна темата за космоса в работата на художника, за корените на историята, които можем да открием в картините му и за големия му принос в българското изкуство. Поздравителна реч за празника изнесе и кметът Иван Тотев, който заяви, че се познава с художника едва от 2 години, от момента, в който му е връчил първата Награда на кмета. „Мисля, че познавам човека Вълчан и то благодарение на новите технологии. Във фейбук си пишем. Но не познавам така твореца Вълчан. Имал съм възможност да присъствам на изложби, включително имах честта да дам Наградата на кмета, която абсолютно случайно попадна при най-заслужилия. Когато говорим, че висотата на един град е правопропорционална на висотата на неговите граждани, мисля че в лицето на Вълчан имаме един от пиластрите на Пловдив. Със сигурност, той ще бъде пример и вдъхновение за много поколения след него.“, заяви градоначалникът. Тотев се извини, че не е имал време да се подготви за повода и му подари бутилка алкохол, която да сподели със своите приятели.

Председателят на Общинския съвет в Пловдив, Савина Петкова, със сигурност бе по-добре подготвена за повода, като не скри факта, че има прекрасната възможност да се любува на творчеството на Петров както в офиса, така и в дома си. Тя връчи почетен плакет на художника и му пожела здраве и дълголетие. Същото направи и зам.-областният  управител, Ева Апостолова.

Новият министър на културата, Боил Банов, също изпрати поздравителен адрес по повод 70-годишния юбилей на твореца. „Днес вие отново се представяте пред публиката като вечно търсещ творец и не случайно сте сред най-емблематичните имена на съвременната българска живопис“, заявява в писмото си министър Банов, прочетено от директора на галерията, Красимир Линков.

На финала, думата взе и самият автор. Той благодари на всички присъстващи, на проф. Маразов за добрите отзиви и използва момента да напомни едно обещание, което Тотев даде преди повече от година. Кметът обеща на художника, че ще положи всички усилия, за да възстанови тютюневия склад на „Одрин“ 8, в който има стенописи на Вълчан Петров.  Припомняме, че светилото в българската живопис бе на място след разрушаване на склада и не скри сълзите в очите си при апокалиптичната гледка не само на сградата, но и на неговото творчество. Той отново изрази надежда, че делото му няма да тъне в разруха, а един ден ще бъде възродено.

 

 

Текат трескави подготовки по ДВЕ-ТРИ БИРИ ФЕСТ

Организаторите на най-мащабното събитие у нас, което е посветено на ценителите  на крафт бирата по родните ширини, вече са на финалната права. Приготовленията по празника на пенливото пиво, който ще се проведе този уикенд, 20 и 21 май, са към своя край, а след по-малко от 24 часа, пивовари и гости ще заемат местата си по щандове и шатри на ул. „Константин Стоилов“ 34 в най-пъстрия квартал на Пловдив – Капана.

Събитието е повече от обещаващо. Професионалисти в занаята от цялата страна се събират в едно общо пространство в градска среда, за да си подадат ръка в името на приятна за сетивата кауза - популяризирането и обогатяването на крафт бирената култура в България. Гости от няколко града пристигат под тепетата, за да ви предложат разнообразни предложения от вкусове и аромати.

Популярните пивоварни, чиито звезди изгряха през последните няколко години, сред които Hills, Бял Щърк, бира Капана, Шипка, Айляк и още много други идват сред своите почитатели, а за най-фините вкусове ще се погрижи миксологът Михаил Узунов, който ще приготви изкусителни коктейли с няколко вида крафт бира.

Очакват ни пенливи и весели дни, в които е предвидена и музикална програма, така че обувайте удобни обувки и заповядайте в Капана на бирата!

 

Текстилният уникат на студентката в НХА Даяна Пропокова ще бъде показан на майските празници в Садово 

Фестивалът на еко, био производителите и арт творците ще събере на едно място грижовни стопани, любители на чистите екологични храни и напитки

Осемметрова тъкан с надпис „България“ на глаголица ще бъде показана по време на майските празници в Садово. Те започват на 24 май и ще продължат до края на месеца. Автор на униката от непредена вълна е Даяна Прокопова, студентка по текстил от Националната художествена академия. Чергата е наречена „В началото бе словото“ и е изработена само от природни материали и цветове. „Това, което ни е завещано в миналото не бива да се забравя – всяка една буква съдържа огромна символика и сила. Когато изпишеш „България“, влагаш абсолютния смисъл на това какво е Родината. Избрах благородна, естествена материя – вълна от наши, български овце, бяла и кафява. Тъмният цвят символизира божествения хаос, това, което е непознаваемо за нас. А като печат на словото избрах белия цвят, светлината. Това е символиката на моята черга - България, пътят на истината и корените“, казва Даяна. Тя е и автор на ръчно тъкана, ушита и избродирана от нея женска риза, в духа на отново възраждащите се традиции на българското тъкачество и бродерия. „Символите в народните шевици не са случайни, техният смисъл е да защитават от зли сили”, казва студентката. Тя е сред участниците в първия Фестивал на еко и био производителите на 26, 27 и 28 май в Садово. „Той ще съвпадне с традиционния Празник на фъстъка, който от години се провежда в нашата община, както и с Първия национален фолклорен фестивал Георги Пендов, посветен на известния кларнетист, родом от Садово”, заяви кметът на общината инж. Димитър Здравков.

”Фестивалът на еко, био производителите и арт творците ще събере на едно място грижовни стопани, любители на чистите екологични храни и напитки, последователи на биодинамичното земеделие и ценители на сувенири и аксесоари от естествени материали. Поканили сме и участници, които се обръщат към българския ни корен и възраждат вековните ни традиции, тъй като фестивалът е посветен на Деня на българската писменост и култура“, каза организаторът Нели Дакова.

Освен Даяна Прокопова, във феста ще вземе участие и Катерина (Katerina Art) от Димитровград. Тя ще изложи своите мишлета и ябълки, също изработени от естествена вълна. Младата жена е майстор на сухото плъстене и изработва всякакви пана, макети и портрети по старата технология за обработка на вълна.

Любителите на екологичното ще открият на фестивала ръчно изработени колани, торби, „дрешки” за чаши и аксесоари от натурални и рециклирани материали. Те ще бъдат изложени от Станислава Копаранова от „Espira”. Миро от „Miro`s Woody” ще зарадва посетителите с лампи уникати, съдове и бижута от дърво. За направата им са използвани парен дъб и бук, но и стари клони от слива, вишна, бреза, случайно открит кедър в изоставена къща в Гърция, дървета, пропътували хиляди километри, чак от далечна Африка. Миро ще покаже на фестивала и своите лъжички от дърво, подходящи за ежедневието и за планински преходи, които могат да заменят пластмасовите еднократни прибори.

Сезонни зеленчуци ще изложи на фестивала семейно стопанство „Фиданото” от с. Брягово. Нарекли са така фермата си, тъй като думата означава добре подготвена леха за отглеждане на разсад и често присъства в речника на градинарите от Тракия. Брашно от лимец, слънчогледов тахан, петмез от захарна тръстика, сиропи от бъз, лавандула, мащерка, акация и бяла череша, сладко от джанки, ще предложат на фестивала стопаните от Domashno.org. Те приготвят продуктите в дома си в чирпанското село Средно Градище, в полите на Средна Гора, и не използват изкуствени добавки и консерванти. Двамата владеят до съвършенство технологията за производство на топло пресовано нерафинирано слънчогледово олио. Ценителят на шарлан – Иван Иванов от Първомай, ще донесе за дегустация ароматно слънчогледово масло, което се добива по стар традиционен начин в маслобойна на повече от век, възстановена след 90- те години. Християн и Радост от „Оренда” ще участват във Феста с домашен сладолед от ядкови млека и плодове, както с и различни сладки изкушения. Двамата ще изложат още живи” крекери, домашно песто, фъстъчено масло, домашни мазила против насекоми. Цветомира Йорданова, която е завършила полиграфия в Технически университет - Пловдив, е отдадена на сладкарството. Тя ще участва във Фестивала с бонбони, сладки и соленки под марката „Пандишпан”. Те са приготвени от природни продукти и съобразени с естествените ритми на човека. С мед, пчелни продукти и прополис ще се включат пчелари от Общинско пчеларско дружество "Акация - 1899"- Пловдив.

По време на майските празници в Община Садово ще бъдат отбелязани и 135 години от съществуването на земеделска наука в България и 134 г. от откриването на първата учебна година в местната Професионална селскостопанска гимназия. Тя е първото професионално земеделско училище у нас. Идеята за него възниква още през 1875 г., подета е и от Христо Ботев в неговия в. „Знаме“. На 18 април 1881 г. генерал-губернаторът на Източна Румелия Алеко Богориди издава публично-административен правилник, чрез който се учредява „едно практическо земеделско училище, което има за цел да разпространи между населението теоретическите, а най-вече практическите познания по земеделието и неговите принадлежности...”. Затова се приема, че още на тази дата е дадено началото на Садовското земеделско училище, а официалното му откриване става през май 1883 г. 

Още една годишнина ще се чества по време на майските празници в Садово - на 29 май научният Институт по растителни генетични ресурсиКонстантин Малков” ще отбележи с научна конференция 40 г. от създаването си. Той ще представи на фестивала био пшеница, отгледана на биосертифицирано опитно поле.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…