Капана.БГ
Mindown забиват в PCS
MINDOWN са едно от алтернативните блаженства на пловдивската/асеновградската сцена. Няма установен български меломан, който да не е прекарал безкрайни вечери в компанията на енигматично-мечтателската музика на (сега) триото. Тяхното творчество е многопластово и лесно може да надвисне критически над ежедневието, като едва с няколко тона, да го накара да се изпари почти моментално. Ще спрем дотук с хвалебствията, тъй като самите музиканти са повече способни да поднесат създадено от тях, като доказателство, на живо.
Live Set
MINDOWN
Врати: 20:30
Начало: 21:30
Вх. 7 лв
Клавирна магия зазвучава в „Дни на музиката в Балабановата къща”
Веско Стамболов се завръща в България за блестящ концерт
Любителите на клавирното изкуство ще имат удоволствието да се насладят на висшето майсторство на пианиста Веско Стамболов в една от редките му изяви в България, след като от години изтъкнатият музикант живее и работи в Испания.
„Една чудесна развълнуваност, един нов поглед, в който може би оригиналът е по-правдиво предаден, отколкото в други изпълнения. Това е чист Бах – висша наслада от изпълнението и музиката.” /Carsten Durer, „Pianonews” – Германия./
Веско Стамболов завършва СМУ „Добри Христов“ в родния си град Варна и НМА „Проф. П. Владигеров“. Негови учители са Мария Гинева, Димо Димов и Красимир Тасков. Концертирал е в много страни на Европа, Азия и Африка, както и във всички международни фестивали в България.
Осъществил е редица проекти, свързани изцяло с Й. С. Бах: рецитали в „Музикферайн” – Виена; в новата концертна зала MuTh във Виена; в Барселона (шест рецитала); на фестивалите „Изкуството на Барока“, „Аполония“, „Варненско лято”, „Салон на изкуствата“ и много др. Реализира първото в България интегрално изпълнение на 8-те концерта на Бах за соло клавир и оркестър, както и на останалите концерти за 2, 3 и 4 клавира и оркестър. Изпълнява Бахови концерти многократно и в чужбина – Виена, Нюрнберг, Истанбул, на фестивалите в Афленц, Маон и Сюдадела. Германската звукозаписна компания „Metarecords” издава два компактдиска на Стамболов с интеграл на соловите клавирни концерти на Бах със струнен квартет. Единственото в Европа професионално списание за клавирно изкуство – „Pianonews” отличава първия му Бахов диск като „Диск на месеца” за май и юни 2004, измежду 20 CD-та на световноизвестни пианисти. Дисковете звучат редовно в ефира на водещи германски и австрийски радиа като Bayern 4 Klassik, WDR 3, Deutschlandfunk, Radio Bremen, Radio Stephansdom – Виена.
Репертоарът на Веско Стамболов включва над 36 концерта за пиано и оркестър, сред които: двата на Шопен, Шуман, Григ, Чайковски – №1, Равел – Сол мажор, Рахманинов – №3, Прокофиев – №3, Шостакович – №1, Хенрик Гурецки, както и рядко изпълнявани концерти от Йохан Кристоф Фридрих Бах, Карл Филип Емануел Бах, Йохан Кристиан Бах, Леополд Кожелух. Солирал е в над 200 концерта на всички оркестри у нас, под палката на Иван Маринов, Влади Анастасов, Георги Димитров, Йордан Дафов, Милко Коларов, Емил Табаков, Методи Матакиев, Райчо Христов, Пламен Джуров, Иван Кожухаров, Алексей Измирлиев, Славей Тинчев, Станислав Ушев, Димитър Караминков, Иван Стоянов, Красен Иванов, Ганчо Ганчев, Росен Миланов, Славил Димитров, Георги Патриков, Калина Василева и др.
Носител е на награди от наши и международни конкурси – „А.Русел” (Grand prix и Специалната награда на Шопеновия комитет – Париж), „С. Рахманинов” (първа), „Виенска класика” (първа), „Св. Обретенов” (първа), „М. Каналс” – Барселона (пета награда и медал).
Записва двоен диск с творби на Рахманинов за две пиана, заедно с Весела Маринова, за „Nimbus records” – Великобритания; за „Metarecords” – Германия записва двата клавирни концерта на Шопен в камерна версия; има диск с Ре-мажорния концерт от Хайдн със „Софийски солисти” и Пламен Джуров и запис на БНТ на Третия концерт от Рахманинов с НСО и Росен Миланов.
Носител е на „Кристална лира” – 2004.
От 2001 до 2012 преподава пиано в Националната музикална академия в София, а от 2012 живее в Барселона, където е професор по камерна музика и пиано във Висшата Консерватория „Лисеу“.
МФ „Дни на музиката в Балабановата къща” е част от културния календар на град Пловдив и се осъществява с любезната подкрепа на Фондация „Америка за България“, Община „Пловдив“, Общински институт „Старинен Пловдив“, Министерство на културата“ и др.
Билети за концерта – онлайн в мрежата на Ивентим.бг, Билетен център пред Общината, Мюзик център - ул. „Отец Паисий” 3 и на място преди концерта. Той ще се състои на 19 май от 18:30 часа.
Няма ток за електрическия стол на Драмата
от Александър Секулов
спектакъл на Лилия Абаджиева
сценография и костюми – Васил Абаджиев
Участват:
Калин Врачански и Красимир Доков
„Няма ток за електрическия стол” поставя в катастрофична ситуация двама мъже – екзекутор и осъден. Те не знаят какво се случва зад стените на камерата за изпълнение на смъртни присъди. Един срещу друг, един с друг трябва да решат дали да продължат да спазват правилата на света до този момент или да приемат нови. И кой ще определи новите правила: екзекуторът, осъденият? Или някой друг?
"Няма ток за електрическия стол" е драматургичен дебют на писателя Александър Секулов. За режисьора Лилия Абаджиева - първа постановка по съвременен български драматургичен текст.
19:00 часа - КАМЕРНА ЗАЛА НА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ПЛОВДИВ
Македонски художници представиха „Свързване” в Балабановата къща
Изложбата е по случай Международния ден на музеите
Изложба на македонски художници „Свързване” бе открита вчера в Дълбоката зала на Балабановата къща. Експозицията е продължение на няколкогодишния проект „Конекция“ на Културно информационния център на Р. Македония в София, в който участваха творци от художествената и театрална сцена с изложби и интерпретации на стихове и музика, представени в различни български градове.
Деветима автори представят 40 творби в няколко техники за трета поредна година: живопис, графика, скулптура и плакат.Представените имена са от Р. Македония и в настоящия момент учат, работят и живеят в Р. България. Те са: Марияна Иванова от Виница, студент „Плакат и визуална комуникация“ в НХА; Мариян Дзин от Струмица, завършил магистратура - специалност "Плакат"; Иван Стоименов от Скопие, завършил магистратура - специалност "Скулптура"; Слободан Милошески от Скопие, завършил магистратура в Скопие, докторант - специалност “Скулптура” на НХА; Павел Целкоски от Охрид, завършил магистратура - специалност "Графика"; Горан Тричковски от Делчево, завършил магистратура - специалност "Графика"; Зоран Мише от Охрид, завършил магистратура - специалност "Графика"; Перица Георгиев-Пепси от Скопие, завършил Факултета по изящни изкуства в Скопие и Иво Пецов от Виница, завършил магистратура - специалност "Графика" и докторска степен - специалност "Стенопис".
Официалното откриване на изложбата бе направено от Васко Шутаров- директор на Културно-информационния център на Р. Македония в София и Светлозар Чичиков-заместник-директор на ОИ „Старинен Пловдив”.
„Добре дошли за пореден път с Вашия проект „Конекция”, стартирал от 2015 г. в Балабановата къща”, приветства авторите домакинът. ”Свързването с нашите приятели от Македония продължава и през тази година и това, че имаме удоволствието да ги представим за трети пореден път показва, че този проект е стойностен.Пожелаваме им той да има бъдеще напред в годините както с утвърдени досега имена, така и с нови”, добави още Светлозар Чичиков.
„Избрахме датата 18 май не случайно.На нея се отбелязва Международния ден на музеите.Културата и изкуството са най-лесният начин за свързване и комуникация между хората от по-близки и по-далечни места по света, но пък са най-трайни”, каза директорът на Културно-информационния център на Р. Македония в София Васко Шутаров.”Пловдив ни е любим град, гостоприемен, с много топла и непосредствена енергия, тук се чувстваме като у дома си, но и като в един истински център на културата”, коментира той.
Любителите на различните техники могат да разгледат изложбата дo 30 май 2017 г.
Над 80 майстори показват живите занаяти в Пловдив (ГАЛЕРИЯ)
Автентични рогове от кост събраха погледите на пловдивчани
Металопластика, дърворезба, килимарство и домашна лютеница ви очакват на Малката главна
Стефка Георгиева
Едно от любимите и привлекателни за хората събития в града под тепетата, безспорно е Панаирът на занаятите. Негово пролетно издание за 2017-та официално ще започне в 17:00 часа днес, но голяма част от занаятчиите вече са заели местата си, а хората по улиците стават разногледи от красотите, които се появяват пред тях с всяка една изминала крачка.
Цялата ул. „Райко Даскалов“, позната още като Узун чаршия е превзета от шатри, които крият под себе си истински съкровища. Дърворезбари на място демонстрират майсторски умения в занаята, а килимар са опънали вертикални и хоризонтални станове в двата края на улицата. Тъкани дрехи и аксесоари, стоки за бита, автентични шевици, ръчно изработени кожени изделия – наистина ще ви е необходимо мнооого дълго време, за да се насладите на цялата красота, която струи от двата края на улицата.
Безспорно, едно от най-интересните представяния през този сезон на Панаира на занаятите е „Козият рог – Българската вендета“. Роговете са автентични и са направени от един от майсторите ножари, член на Българската камара на занаятчиите. Атрактивната табела изумява преминаващите наблизо и няма посетител, който да не обърне внимание на работата на майстора.
Междувременно, малко по-нагоре по улицата, сдружение „Храната на Пловдив“ ви очакват с домашен пухкав хляб с хрупкава коричка, ароматни подправки и домашна лютеница. Липсва само малко сирене върху филията, за да си спомним детските си години…
Едва ли ще можем да изброим всички интересни неща, които можете да видите на Панаира на занаятите. Важното е, че има за всеки го по нещо, дори за най-малките. Красиви платнени кукли на наредени весело по щандовете и очакват да ги грабнете, макар и отдавна да сте надраснали възрастта за играчките.
Пролетния Панаир на занаятите започва днес и ще продължи през следващите четири дни. Имате време не само да разгледате красивите творби и да видите съхранените занаяти в Пловдив, но и да се запознаете с майсторите, които ви очакват под шатрите и с радост ще ви разкажат всичко, което ви е любопитно и бихте искали да научите.
“Етно кухня на колела” покори сърцата и вкусовите рецептори на пловдивчани
Руските пелмени, арменският ануш абур, еврейският “пастел кон карне“, италианските аранчини и одринският джигер са най-вкусните етно ястия в Пловдив
Руските пелмени изненадаха всички, като спечелиха най-много от гласовете на пловдивчани по време на Първия панаир на кулинарното изкуство “Етно кухня на колела”. Резултатите от вота бяха обявени официално на Гала вечерята в Дома на етносите миналата вечер и съгласно предварително обявения регламент, призът MasterEthnoChef получи майсторът готвач, който е приготвил традиционното ястие на руската общност по време на панаира – Любов Демирева. От останалите кухни най-вкусни, според публиката, която участва в дегустациите, са арменският ануш абур, еврейската баница с месо и патладжан “пастел кон карне“ , италианските аранчини и одринският джигер. През изминалата седмица пловдивчани и гостите на града имаха възможността да вкусят различни традиционни за етносите ястия, като заедно с това гласуваха със специални “кулинарни бюлетини” за най-харесваното от тях блюдо.
На заключителната кулинарна вечер, сред приятели и партньори, етническите общности от Фондация ЗАЕДНО закриха Първия панаир "Етно кухня на колела". Проектът се осъществи с финансовата подкрепа на община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2017г.
Прекрасно е, че всички са толкова заредени от това изключително успешно събитие. Поздравления за идеята, организацията и участниците в панаира. “Етно кухня на колела” трябва да се разгърне още повече . Това заяви главният експерт в Дирекция “Култура и културно наследство” в Община Пловдив и координатор на проекта -Гергана Филева.
Висока оценка за събитието даде и председателят на Съвета по туризъм и член на УС на ОФ Пловдив 2019 - г-н Любозар Фратев. По думите му кулинарният панаир на Фондация “Заедно” има огромен потенциал да се развива за години напред. Той искрено поздрави председателят Лалка Златанова и представителите на етническите общности с успешната реализация на това първо по рода си събитие в нашия град.
Резултатите от вота показаха още, че пловдивчани и гостите на Пловдив сa били най-активни на тематичната вечер, организирана от Арменския културно-информационен център и лично от представителя на арменската общност във Фондация “Заедно” - Д-р Ани Кеворкян. Заслужено арменците събраха 105 точки и получиха грамота за “Най-сплотен отбор и перфектна организация”. В деня на арменската кухня всички гости вкусиха “лаваш” - хлябът, който е част от световното културно наследство, a почетният консул на Армения г-н Ехиязир Узунян бе майсторът на традиционния “хоровадз”. Три от бюлетините, пуснати в урната в Деня на арменската кухня, са с изписани лични послания и пожелания за организаторите. Авторите им ще получат специални подаръци от майстора готвач Ончо Кешишян.
“Призът за най-изискана вечер и най-голям личен принос” бе връчен на г-н Давиде Кристиано, представителят на италианската общност. Oще на 12 май италианският кулинарен отбор вдигна топката високо. Зашеметяващият шеф виртуоз Антонио ди Майо от Равена, прекрасният бас Владимир Ников от Държавна опера Пловдив и “диригентът” на вечерта -бизнесменът Давиде Кристиано – бе триото, което грабна вниманието на всички присъстващи от първата минута на втората тематична вечер на Панаира на кулинарното изкуство. Изисканoстта и финесът във всеки детайл завладяха публиката, която се оказа истински ценител на италианската кухня. Най-голям бе интересът към аранчините и тимбало ди паста, но в кухнята на Антонио ди Майо имаше и традиционна лазаня, паста дженовезе и фузили пастичати.
В продължение на 3 часа шеф Ники Николов предлагаше за дегустации от италианските деликатеси прошуто кото и прошуто крудо. Късметлиите опитаха и от пенливото просеко.
Кметът на район “Централен” Георги Стаменов уважи събитието заедно с цялото си семейство. Всички жители на квартала се насладиха на една истинска италианска вечер – от аранжировката на декора, през известните италиански арии и канцонети, първокачественият кетъринг и изключително непринудена и приятелска атмосфера в градинката на площад “Шахбазян” в подножието на Стария град.
Черен дроб по Одрински от шеф Илиаз Калуранлар. Това бе само един от многото специалитети представени в Деня на турската национална кухня. Турската общност почерпи над 1000 почитатели на ориенталските ястия още в първия ден на панаира. Панаирът на кулинарното изкуство бе открит с очаквано силен старт на пл.”Римски стадион” и с изключително добрата новина за Пловдив – избирането на г-жа Амелия Гешева за заместник- министър на културата. Първият ден на традиционната турска кухня започна с прекрасната българска песен "Лале ли си, зюмбюл ли си" в изпълнение на живо, в което участваше и вицеконсулът г-н Волкан Танилдиз. Посетителите опитаха над 20 вида традиционни ястия и заслужено представителят на турската общност г-н Ахмед Пехливан получи приза за “Най-много привлечени спонсори” на кулинарния панаир, който се осъществява в подкрепа на каузата Пловдив Европейска столица на културата 2019.
За “Най-артистична” бе определена руската вечер, организирана от г-жа Олга Атанасова, а отличието за “Най-дълго съхранени традиции” очаквано бе присъдено на еврейската общност. Кулинарниет екип на “Шалом” в Пловдив и председателят на организацията г-н Светлозар Калев представиха в Деня на еврейската кухня ястия, приготвени по стари библейски рецепти, предавани от поколение на поколение през вековете. На 15 май бе и последната тематична вечер посветена на кулинарията на сефарадските евреи. Интересът на публиката бе най-силен към еврейската кухня именно заради това. Най-голямо любопитство посетителите проявиха към "бурмуликос”, които се правят от традиционния безквасен хляб на евреите “маца”.
Етническите общности с най-стара история в Пловдив доказаха, че заедно мoгат да върнaт атмосферата на романтичния Пловдив, обединени от идеята за мир и толерантност. Aроматите на джигер и хоровадз, вкусoвете на древния пастел, аранчини и пирожки потопиха пловдивчани и гостите на града във времето от “След края на света”.
Мястото, на което времето никога не спира
Ателие за часовници или за спомени притежава бай Братан
Паулина Гегова
Пиша тези редове от първо лице, защото не мога да остана безпристрастна към човека, с когото се запознах наскоро. Бай Братан – часовникар, чието ателие е изпълнено от аромат на инструменти, а единствената звучаща музика е постоянното тик-такане на здрави и не толкова часовници. Но най-вече е изпълнено със спомени, стари и неспиращи като механизмите, които им пригласят. Спомени на 84 години, тежки и наситени с низ преживявания, събиращи един човешки живот, достоен да бъде описан с книга или сценарии. Живот като на филм, записан не на лента, а на прашасало махало.
Когато отворих вратата на малкото магазинче, в близост до Пловдивския университет, попаднах в един неординерен свят, където времето никога не спира, звукът му никога не стихва. Първоначално бай Братан се опита да ме отпрати с извинение, че вече не чува добре и усмивка на носталгия. Наложи се да си комуникираме с писане. Но колкото и да се опитваше да се дърпа настрана, виждах и сама, че копнее да разкаже историята си на някого. И го направи! Без убеждаване, без натиск, просто думите се изляха от устата му, но не за занаята на часовникаря. Никой вече не се интересува от класиката, всеки е подвластен на електрониката, каза спокойно Братан Стоев. Да, той изработва всички видове и форми стъкла, кристал и плексиглас. Да, той е поправял механизми още от Османската империя. Да, носят му толкова поръчки от чужбина – Норвегия, Холандия, Русия, че често не му остава време да се заеме и с българските. Чудна работа – мъжът, който поправя времето, няма такова…
Но майстор Братан не се е занимавал цял живот с часовникарство. Като млад е писал стихове,следвал е право, после е работил 40 години в съда. И като чертожник, и като документалист. Пътувал е в Москва, Ленинград и много други. Но страстта си е страст! Въпреки редовната му работа, всяка събота и неделя е поправял часовниците на колегите си адвокати, чиновници, съдии. Довел е съпруга от Сливен. По неговите думи е била невероятна красавица и много интуитивна жена. Но съдбата я разделя с нея, когато е била на 60 години.
В един момент го понижават, защото го обвиняват, че е издал държавна тайна. Когато се пенсионира му изчисляват 80 лева пенсия и го начитат, че дължи 7 000 лева на държавата. Два пъти го е блъскала кола, но до сега никога не се е оплаквал в полицията. Вече втора година живее с пукнати прешлени, но все така продължава да работи.
При пътуванията си до Ереван, се запознава с музикално семейство, с което стават големи приятели. Едно от момиченцата толкова пасва на бай Братан и съпругата му, че я сгодяват за сина им. Тя е на 10 години, а той на 12. Разбира се, изчакват да праснат, за да ги оженят, но в стечение на обстоятелствата синът им се жени за столичанка и вече младата жена остава в Армения. Това са тежки времена за арменския народ и когато съпругата на Братан почива, Жана, както се казва, бяга в България. Преминала е границата по някакво чудо, защото в същия момент властите ги спират и връщат всички обратно. Само тя е успяла да се измъкне.
За да я спаси от това да я върнат в Армения, Братан се жени за нея, въпреки голямата разлика в годините. Слушайки го останах с впечатлението, че отношенията им са повече като тези между баща и дъщеря, отколкото като съпруг и съпруга. Той няма деца от Жана, а вече е толкова възрастен, че тя може само да му помага в битието.
Докато стоях кротко на стола и го слушах, се зачудих дали историите, които ми разказва този стар човек са истина или са преувеличени от собственото му, вече извехтяло като дълго носен балтон, въображение. После стигнах до заключението, че всъщност няма никакво значение. Защото истина или не, те оставиха и ще оставят пресен отпечатък върху ми дълги години. Чувството, което изпитвах в това ателие е трудно за описване. Накъдето и да се обърнех, виждах само часовници, стиховете на бай Братан, пишеща машина и един оттенък на социализма. Дори бонбоните, с които майсторът услажда вкуса си, са от едно време. От тогава, когато нямаше много.
И за финал, ще цитирам едно от стихотворенията му, които доста точно и без преиграване показват мнението му за държавата, в която пребиваваме.
„Пенсионерска Одисея“
Хей че сладко, хей че в златно
време днеска си живеем.
Без да плащаме стотинка
псуваме си и си пеем.
Няма вече петилетки
и борци срещу фашизма,
но в замяна разни мутри
ни одират и без клизма.
Имаме си всичко братя:
банки, казина и „Била“,
но на клети пенсионери
никой не бере резила.
А иначе край морето –
всеки ден хотели, сарай.
Чуваш „Нямаме държава“,
но пък тройката си трай.
Ех, дошло е време братя
някак да въстане роба,
но за жалост родолюбци
са отдавна вече в гроба…
Затова и таз идилия
дълго ще да продължава.
Пенсионер ще тананика:
„Хей е… ти таз държава“