Сдружение „Тук-Там“ и фондация „Заедно в час“ представят съвместна инициатива, която се състои в поредица от срещи с вдъхновяващи лектори, които ще споделят своите Рецепти за Успех. Събитието се осъществява с любезното съдействие на Hackafe, Пловдив.

В това издание наш гост ще бъде Джонатан Гладуиш - Изпълнителен директор на Sixty K Ltd. 

Джонатан Гладуиш работи в сферата на услугите и бизнеса с центрове за обслужване на клиенти вече над 20 години. Има богат опит в оперативния мениджмънт в бизнес среди, в които се работи директно с потребители, както в публичния, така и в частния сектор. Работил е в повечето от големите европейски държави, в няколко по-малки, както и в Щатите. Управлявал е бюджети с приход от над 20 милиона евро и оборот от 80 милиона евро.

Докато е в чужбина създава, управлява и подобрява процесите на работа в много центрове за обслужване на клиенти в различни области като информационни технологии, развлекателната индустрия, финансови услуги, компании за услуги и телекомуникации. Също така е подпомагал “Blue Chip” компании при тяхното организационно оптимизиране и усъвършенстване на процесите им за управление на програми и проекти.

В момента ръководи една от най-успешните аутсорсинг компании в България и на Балканите – 60K, като една от главните му цели е да популяризира концепцията за аутсорсинг у нас и едновременно с това да превърне България в топ дестинация за този тип бизнес.

Събитието е безплатно, но със задължителна предварителна регистрация на: http://www.eventbrite.com/e/2-sixty-k-ltd-tickets-22681823946.

Ще се проведе на английски език.

P.S. Не разпечатвайте билета! Ако не можете да дойдете, пишете ни на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., за да може друг да ползва вашето място. Благодарим за разбирането!

Дата: 17 март

Място: Hackafe

Начало: 19:00

Изложбата "От Упор" е породена от нещастните събития случили се в Тютюневия град миналата седмица. Представени са 10 колажа и снимки. Всяка една от творбите третира отделна тема свързана както с разрушаването на Тютюневия склад, така и с по глобални въпроси и проблеми които касаят цялото ни общество и система.

"Културата се трупа а изкуството се прави."

Ще се радваме да ви видим днес, събота, 12.03 в 16:00 часа в галерия "Point Blank, Капана, ул. Кожухарска 6.

През месец февруари е бил отличен в националния конкурс за пожарникар на годината, като той е първият член доброволец

Паулина Гегова

Георги Влайков е поредният млад пловдивчанин, стиснал здраво юздите на съдбата, с която препуска като викториански завоевател. Защо? Защото добре познатият на града ни, Влайков, е доказателство за мултифункционалност.  Докато разговарях с него, се изумих от всички случки, преживявания и професионални или любителски занимания, които намират място във всекидневието му. От време на време, се чудех възможно ли е един индивид да се занимава с толкова много неща и да има жажда за още и още. Но както сам казва: "От известно време се чудя, на кого да пиша едно писмо, да увеличи деня, защото 24 часа не ми стигат. Ако човек има желание, нещата стават. Има много хора, които мрънкат, че нямат време, но всъщност, те губят време".

В Пловдив, името на Жоро се котира в няколко развлекателни раздела - караоке и куизове. Неговата фирма "Фантазия без граници" организираше караокето в клуб Библиотеката и Бериозка, а по настоящем в No sensе. Куизовете са със седалище - Бериозка, Flame, Estrea, Fargo, Vintage house, Bee bop cafe, Мармалад. 

Но това е само част от живота на всестранно развитият Жоро. Той пее в рок групата Wild horses и работи пряко свързано с много певци и актьори от Тепетата. Другия четвъртък, групата провежда благотворителен концерт в клуб Библиотеката, а събраната сума ще се дари на УМБАЛ "Св. Георги". По образование е химик, наука, която му е интересна и любопитна, но някак си недостатъчна. Имал е предложение да напусне България, за да се развива професионално по специалността си, но отказва. Решение, за което не съжалява по никакъв начин. Тук е неговата среда, тук познава и усеща хората.

"Имам чувството, че много хора не могат да си намерят мястото. Те не спират да търсят, но все пак не го откриват". 

Георги е влюбен в българските планини. Първият човек, който го е качил на планина, в далечното минало, е бил дядо му. Именно той е запалил този огън в душата му. Огън, който и днес гори с пълна жар. Точно затова, Влайков става планински водач. Лятото води групи по планините и предава курсове по оцеляване в природна среда. Като цяло, той е човек, който е пленен от това да помага на другите, да се грижи за обществеността ни. От 2013-та насам е заместник ръководител на доброволно формирование за реакция по бедствия и аварии. С колегите му са ходили да помагат при наводненията в Аспарухово, Съединение и Мизия, при пожара над Рилския манастир и още много други. През месец февруари е бил отличен в националния конкурс за пожарникар на годината, като той е първият член доброволец. От всичко нагоре, е и рокаджия. Участва в мото клуб Fellowship MCC и ходи по събори. Споделя, че братството на мотористите е много единно. В него има една непокорност към властта, но силно развита йерархия и подкрепа помежду им. Докато там е така, мнението му в общ план се различава. Смята, че ценностите са закърнели.

"В момента има малко хора на моята възраст, които чак сега започваме да ценим всичко и да разбираме идеалите. Лично за мен, има лъч надежда, но той е в много малко групички от хора. Проблемът се корени в това, че в малки социални групи има личности, които държат на идеалите, а ние сме изгубили връзка с тях. Живеем в постоянна конкуренция, която озлобява хората".

Влайков е и главният организатор в Пловдив на LARP. В средата на април ще присъства на четвъртия международен Larp convent в Будапеща. Миналата година "ФБГ" печелят трето място на конкурса за "Най-добър млад предприемач", а идеята им е изграждане на приключенски парк в Пловдив, където ще се провеждат ролеви игри, стрелба с лък, курсове за бърза помощ и оцеляване, и други. С екипът си правят и първата Urban game в града. Ролева игра, в която приемаш определена роля, в реално време, в реална обстановка. 

Още от дете ужасно много обича да чете. В училище са му писали забележки, че не следи часа, а чете някоя книга. Играл е футбол, баскетбол, тренирал е бойни изкуства, в частност винг чун. Стреми се да изпъкне с това, което е и което може. Най-доброто му качество е адаптивността. Умението да балансира между различните слоеве, да намира общ език с тях. Винаги се е възхищавал на хора, на които им сече ума. Които са природно интелигентни и разсъдливи. 

Битието му е изпълнена с безброй бои, палитра, образуващи една светла дъга от възможности и мечти. Мечти, увеличаващи диапазона и амбицията си. Щастлив е от това, което върши и може да предложи. За него, светът е детска площадка, с нови и нови приключения и усещания. Когато е комуникирал с чужденци, те винаги са имали две мнения за родината ни - или че е голям разврат, или че е голяма мизерия. Той с усмивка е казвал, че не може да обясни чувството, което България поражда в сърцето. Трябва да си там, за да го изпиташ. 

Очакваме с нетърпение да видим какво е подготвило бъдещето за Влайков. То, със сигурност, ще е разнообразно и предизвикателно. Каква е рецептата, помагаща му да продължи? Чисто и просто: "В такъв динамичен начин на живот, трябва много здраво да работиш, но и много здраво да разпускаш"

Службогонци,написана в далечната 1900г. От Иван Вазов, днес звучи стряскащо актуално. Чрез средството на театъра, Вазов се подиграва на тогавашните политически нрави, на новоосвободената българска държава, осмива политическите партизанства, партийни назначения на държавни служби и разобличава политически шмекери.  "Всяка партия си има войска паразити, откъснати от живота, непотребни на обществото, които могат да живеят само на народния гръб... И тази сган расте, увеличава се всеки ден и час. Така е било до сега, така ще бъде и занапред. Тези са пророческите думи на Народния поет, които 115 години по-късно, важат със страшна сила!

Постановка: Валентин Балабанов

Режисьор: Светослав Пеев

Музика: Юри Ступел

Пластика: Александър Илиев

Участват: Ивайло Калоянчев, Николай Иванов, Валентин Балабанов, Ивайло Захариев, Светослав Пеев, Мария Миради, Василка Сумева, Петя Хаздай, Виктория Янева-Георгиева, Снежана Малковска, Георги Бояджиев 

Дата: 19-ти март

Място: Дом на културата "Борис Христов"

Час: 19:00

Да експонираме лудостта на времето и да направим въздействащ паметник за бъдещите поколения, предлага Константин Бобоцов

Интересна идея се роди в дебата за бъдещето на полуразрушения тютюнев склад „Ориента”. Има предложение паметникът на културата бъде консервиран в този си вид и да бъде превърнат в Музей на съвремието. То идва от активния винаги гражданин Константин Бобоцов. Той смята, че лудостта на съвремието и грешката на местното самоуправление трябва да се експонира във въздействащ паметник за бъдещите поколения. Дори е измислил име за музея: „Тунел на времето”. Според Бобоцов, общината трябва да придобие имота, после да обяви конкурс за идеен проект и да го реализира до 2019г. Това би бил единствен в света подобен музей, смята авторът на идеята. Ето какво написа той по повода в групата „Да запазим Тютюневия град” в социалната мрежа:

От вчера, докато стоях пред този величествен паметник на нашата действителност, неповторим по рода си (уникален, много як), започна у мен да се прокрадва идеята за това, дали не би било по-яко (този път нарочно ще използвам това сравнение), да се консервира така, само в тази си му част, като въздействащ паметник за бъдещите поколения. Има само един "съвременен" архитект и концептуален художник, който вече не е между живите - Гордън Мата-Кларк (Gordon Matta-Clark, благодаря на Žana Geistarbeiter, че ме светна за него), който е оставил неща, надминаващи тази тук творба на времето. Другите крила на сградата могат да се реставрират, но това тук заедно със запазените стенописи би привлякло културни изследователи от цял свят и би резултирало в много добри финансови постъпления за града, защото любителите са хем от средите на научната сфера - студенти, хипстъри, хем и платежоспособни туристи - почитатели на голф, скуош или колекционери на съвременно изкуство. Не искам в никакъв случай да я разглеждам като зрелищна атракция, каквито дълго време се търсят тук, а по-скоро върху полето на социалното изследване, за което могат да се изнасят лекции по 100 долара на калпак или да бъде снимачна площадка за научно-фантастичен филм. Да, мислите ми ме приплъзват в плоскостта - да не се възстановява точно тази част, а да се консервира под стъклен покрив и да не бъде опасна, а човек да може да се разхожда по допълнителна пътека между срутената конструкция, сякаш и след 20 г. се разхожда в нашето време. Не искам никой да ангажирам с моето мнение...

Рут Колева е българска ар ен би и соул певица, израснала извън България, но, завърнала се тук, печели сърцата на сънародниците ни с мекия си глас. Някъде измежду натоварения й график, тя се съгласи да отговори на няколко неангажиращи въпроса. Вижте какво разказа за КАПАНА.БГ пред Екатерина Стоянова:

Здравей, Рут! Може ли на Ти?

Винаги и само :)

Като дете си живяла в Тайланд и Индия. Какво си спомняш от тези години?

Спомням си, че го възприемах много натурално. Не съм предполагала, че съм толкова далече от дома. Спомням си екзотиката, плодовете, които никога не бях виждала. Спомням си храната и културата, дори миналата година, когато ходих в Банкок, си спомнях пътя от летището до центъра :) Беше адски странно. 

Някъде там ли откри първата си муза?

Мисля, че майка ми ми я предаде, когато живяхме в Бахрейн. Разказваше ми за джаза и за Едит Пиаф, за сцената и за силата на музиката, в моите детски очи това звучеше като магия.

Тук, в България, какво те вдъхновява?

Хората и природата.

А какво не ти харесва?

Пошлостта, умишленото унищожаване на културата. Политици, мутри и всяк‘ви подобни.

Кои, според теб, са най-наболелите проблеми в държавата ни днес?

За мен, лично, е корупцията. Те ни манипулират с разни доста по-незначителни неща, като 2 изречения в някой учебник.

Как приемаш конкуренцията?

Като мотивация и спорт.

Кое те отличава от останалите музикални изпълнители, според теб самата?

Това че съм искрена и давам сърцето си за това, което обичам.

Подготвяш ли нещо ново?

Албум, още един сингъл, след най-новия - Run и голям концерт в София, надявам се и в Пловдив, съвместно с Операта ви.

С кого искаш да пееш в дует?

С Ъпсурт.

Бидейки толкова динамична личност, успяваш ли да намериш свободно време за себе си?

Все по-рядко

Какво правиш тогава?

Спя.

Какви трудности срещаш в работата си?

Какви ли не, от бюрокрация до лицемерие. Много неща са, но вече рядко ми правят впечатление.

Музикант къща храни ли?

Храни, колкото всеки друг.

Конфликтна личност ли си?

Не, избощо, но не мога да си мълча пред неправда.

За какво мечтаеш?

За усмихнати хора.

Какво те прави щастлива?

Вече - сама мен, научих се да бъда щастлива със себе си и това е супер!

Линк към новия клип: