Капана.БГ

Капана.БГ

Славена Шекерлетова

На 18 и 19 август Хвойна те кани на фестивал, за да научиш повече за старото училище и да подкрепиш кауза, която си струва

Не трябва да се допуска разрухата на тези сгради, защото са наистина с много висока архитектурна стойност

Уникални примери на модернизма в България могат да бъдат унищожени или напълно осакатени от недомислени ремонти

Кристияна Брънзалова учи Архитектурен дизайн в Политехническия университет в Милано. За дипломната си работа решава да избере Хвойна - мястото на нейните деди. Там силно я привлича сградата на училището, което всъщност се състои от три постройки, една от които е част от групов паметник на културата. Кристияна нарича връщането си в България кауза, защото то е свързано със спасяването на важни за мястото сгради и за оживяването на мястото. За нея е недопустимо отношението у нас към паметниците на културата и към архитектурните образци. За да разпространи идеята си, тя създава страница във фейсбук и организира фестивал в Хвойна на 18 и 19 август, който събира различни участници. Кристияна е наясно с това, че със средства, събрани от събитието няма да може да се възстановят сградите, но се надява да бъде обърнато нужното внимание към каузата ѝ и към проблемите с архитектурното наследство у нас.

Кристияна, защо избра твоята дипломна работа за Политехническия университет в Милано да бъде свързана с училището в Хвойна "Св. Св. Кирил и Методий"?

То е малко дълга история... Дипломната ми работа е към курса ми по "Интериорен дизайн и Презервация". Всички студенти трябваше да работим по две изоставени колонии в Италия, построени от Мусолини за Хитлеристката младеж, които се намират високо в планината близо до градчетата Монтемаджио и Ренесо. Бяхме разделени по групи и задачата ни беше да предложим нова функция на една от двете колонии. Първият семестър работех редом с колегите си, дори отидох, както беше по програма на оглед и замерване в двете сгради, но през цялото време идеята, че има една сграда в България, която има по- голям потенциал от тези две грамадни постройки на архитект Камило Нарди Греко не ме напускаше. Сградата, която не ми излизаше от ума, беше точно училището в село Хвойна.

За разлика от колониите в Италия, то не е изолирано и се намира в населено място, като в същото време е в прекрасната Родопа планина. Хем достъпът до него е лесен, хем си в планината. От туристическа гледна точка пък, мястото му е заобиколено от много забележителности като Асенова крепост, Белинташ, Чудните мостове и т.н., и в същото време през селото минава и частта на "Трансбалканският културен път" от Родопския ареал. Всичко това значи, че каквато и нова функция да се избере на сградата в бъдеще, шансът тя да бъде успешна е много висок.

Но може би не съм много коректна, говорейки за училището в единствено число, защото от дедите ни до нас са стигнали 3 училищни постройки- килийното училище, второто училище, което след това е използвано и за детска градина и новото училище. Няма да разкарвам много за историята на сградите, само ще кажа, че килийното училище заедно с църквата „Свети пророк Илия“ са групов паметник на културата от национално значение, а второто училище е на над 100 години. Пестя си историята, защото ако това пробуди у някой интерес, може да дойде на 19-ти август, събота от 10 часа в двора на училището, където ще разкажа по-подробно за историята на всяка една сграда.

От архитектурна точка сградите наистина са наситени със стойност и са на една прекрасна локация - високо в селото, озарена е от слънчевите лъчи през целия ден. Строени са с камък, което прави пребиваването вътре много приятно. Локация и сгради като слънце! Прекрасни празни платна, върху които някой да упражни фантазията си и да им вдъхне нов живот чрез нова функция!

Как те посрещнаха хората в селото и как приеха идеята ти?

Ами как - по родопски! Всеки човек от селото, начело с кмета - Атанас Губеров, помага с каквото може! С едни чистим сутрин от 9 часа училището, други ми показват снимки и ми разказват истории, а кметът се старае да откликне на всяка молба. Но най- силно усещам, че хората ме приемат, защото от една седмица съм плътно в Хвойна и съм сама, а няма ден, в който да не съм у някого на вечеря! Например, онзи ден бях на гости у семейство Семерджиеви и те ми показаха две снимки на прадядо ми Иван Брънзалов в и пред сградата на старото училище, заобиколен от учениците си. А днес, докато чистихме училището с доброволците, намерих и негова трудова книжка. Направо настръхнах! На земята, под купища книги и тетрадки разхвърляни от хулиганите, които системно рушат и съсипват интериора. Сърцето ми плаче, всеки път като вляза. Даже и имената на стената с дата са си оставили. Безумие!

Наричаш "Проектът Хвойна" кауза, в какво точно се състои твоята кауза?

Нещата са свързани- исках да намеря материали, с които да припомня на всички историята на селото, после да покажа какво съм открила и то да е толкова интересно, че да дойдат и външни хора, за да се съживи селцето поне за мъничко. Всичко започна с няколко архивни снимки на селото, които намерих в интернет. Реших да направя страница във фейсбук, където да споделя находките и да помоля хората да се разтърсят из собствените си колекции от снимки и заедно малко по малко да обрисуваме една картина на Хвойна през вековете. И изведнъж хората наистина започнаха да се свързват с мен. Пишеха, за да ме питат каква ми е идеята и да ми разказват историите си от времето, когато са учили в училището и да ми казват кой с какво може да ми бъде полезен, за да се навърже историята. Всеки, който пишеше, вече беше прегърнал идеята за инициативата и така малко по малко мълвата, че има едно момиче, което иска да напълни селото, макар и за ден-два, тръгна.

В какво състояние е училището и много средства ли са нужни, за да се ремонтира?

Въпреки опитите на рушителите да съсипят интериора, след като са счупили много от стъклата и са палили физкултурния салон, новото училище си стои, сякаш напук. Дори и няколкото теча на покрива и влагата няма да бъдат фатални за конструкцията още няколко години.

Старото училище има по-сериозен проблем. Има много голям теч, който е навлажнил и дървената подова конструкция и тя е поддала. Още една зима без да се вземат мерки и целият покрив ще се озове в сградата. Сградата и на старото и на по-новото училище, от конструктивна гледна точка са много здрави! Стените са направени предимно от камък, което значи, че няма падане! С малко внимание и любов, може да радва и нашите пра- пра- внуци!

Според мен не трябва да се допуска разрухата на тези сгради, защото са наистина с много висока архитектурна стойност и вътре има предмети, които са свидетели на училищния процес от преди 100 години и те трябва да бъдат съхранени. Също така не малък фактор е и емоционалната връзка на хората от Хвойна! На снимката, на която е и дядо ми се вижда, че е имало деца, които са боси! Нямали са пари, но са имали огромно желание за знание! Разказвали са ми как децата и родителите им с раниците за училище и чували са носили пясък от реката за да се построи новото училище! Жаждата за знание е надделявала над всичко!


Подготвяш благотворителен фестивал "Камък върху камък ще остане" на 18 и 19 август, какво ще представлява събитието и кои са участниците?

Да, този фестивал ще е кулминацията на целия този труд!. На 18-ти и 19-ти ще има концерти в двора на училището, които ще започнат от 19 часа, а в събота от 10 часа отварят вратите на училището за да бъдат открити и експозициите вътре.

Участниците в концертите са самодейни хорове и групи по танци от района, както и групата към която танцувам и аз- "Нашенци" от Милано. Ще имаме и гайдари, с които се запознах на надсвирването в Гела, защото няма как да се веселим по родопски без да писне гайда. Имаме и звезда сред редовете на участниците- Здравко Мандаджиев. Той, както и всички други участници, абсолютно безвъзмездно ще ни повеселят.

Експозициите пък ще бъдат също много разнообразни. Един от участниците там съм и аз с дипломната ми работа за училището. Ще има още и художнички, експозиция на кадри от възстановка на родопска сватба, носии, предмети, архивните снимки които съм намерила и т.н. Ще започнем съботния ден с обиколка на трите училища, като разказваме историята на всяко едно от тях и ще  обърнем внимание на откритията ми, свързни с архитектурата им. След това ще има занимания за децата- старинни игри и арт работилница. Ще има и томбола с много подаръци, дарени от добри хора от Италия, както и надпревара за най- вкусна родопска гозба и автентично родопско хоро. А след концертите- народно веселие, за да се хванем ръка в ръка всички. Изобщо няма да скучаем!

Предполагам следиш проблемите с архитектурното наследство у нас, какво ти прави особено впечатление?

Най-силно впечатление ми прави бездействието на институците и държавата. Хората вече се разбуждат. Оглеждат се наоколо и вдигат поглед към рушащото се наследство. Има много граждански инициативи за опазване на застрашените сгради, някои безплодни, други не, но хората не спират да опитват. И аз самата затова се захванах. Трябва да се насочи общественото внимание към  този проблем, защото ние сме богати на архитектурни съкровища, но не правим нищо за съхранението им. Ако в Италия, когато една сграда стане на 100 години тя автоматично става архитектурен  паметник, то в България от доста години насам изобщо не се включват паметници към регистъра. Така например уникални примери на модернизма в България могат да бъдат унищожени или напълно осакатени от недомислени ремонти. Време е да станем европейска държава, не само по локация, ами и по законодателство и спазване на законите.

Можеш ли да дадеш пример от Италия за това как там се грижат и какво правят с подобни сгради?

Ако се върнем отново към колониите на Мусолини за нацистката младеж, мога да дам пример със сградата на колонията в Ровенио. Тя е мястото където около 200 партизани са намерили смъртта си по време на съпротивата срещу режима. Въпреки че мястото е осеяно с кости и наситено с негативни емоции, италианските институции не спират да търсят начини да вдъхнат нов живот на сградата, защото тя е пример за италианска фашистка архитектура от 30-те.

Страница на Проектът Хвойна във Фейсбук

Страница на събитието „Камък върху камък ще остане“

Състезанието „Персенк Ултра“ се провежда за 5-та година и този път е под надслов „Битката на титаните”. Участват най-добрите планински бегачи на дълги разстояния от България и света, които ще премерят сили в един от най- атрактивните планински маршрути в Европа.

Тази година регистрираните състезатели са 400 от 19 държави на 5 континента. Асеновград ще посрещнe атлети от Аржентина, Армения, Австралия, Бразилия, Великобритания, Гърция, Ирландия, Испания, Македония, Малайзия, Холандия, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Турция, Украйна и Чили.

Състезанието включва три трасета. Най-голямата дистанция е по трасето „Персенк Ултра“ – 160 км. В сравнение с миналата година дистанцията е с увеличена дължина и трудност.

Състезателите ще поемат по предизвикателното трасе към местността „Високата пещ“ към х. Гонда Вода – х. Безово – вр. Червената скала, след това по стария Римски мост до с. Югово към х. Пашалийца – с. Павелско – с. Малево и с. Орехово. От там поемат през Каньона при Цирикова църква към уникалния природен феномен Чудните мостове. През Стария римски път минават в близост до вр. Голям Персенк, през местност Мезаргидик и Старият римски път стигат до х. Персенк. Следват Митницата – с.Орехово – Бяла черква – вр. Баба, на 150 км от трасето пресичат Лясковската река и ги очаква финал в Асеновград. Втората дистанция „Диво прасе ултра“ е с дължина 110 км., а най-малката – „Орехово ултра“ е с дължина от 50 км. Стартът на 110 км. и на 160 км. ще бъде даден на 18 август точно в 18:00 часа, а на 50 км. на 19 август от 10:00 часа.

Ултрамаратонът „Персенк ултра“ е със 6 точки на трудност на трасето и е квалификационен за Световното първенство във Франция през 2018 година.

Стотици доброволци ще се грижат за участниците в състезанието, като ще бъдат разположени на покрепителните пунктове по маршрута.

Творците поискаха гаранции, че няма да бъдат излъгани и изхвърлени от дома си

Преобладаващото мнение в Дружеството на пловдивските художници е, че сградата не трябва да се бута

Румен Нечев: Излезем ли от тук, няма връщане

Иво Дернев

Гаранции, че няма да бъдат излъгани и изхвърлени от дома си след реконструкцията или евентуалното изграждане на нова галерия на Гладстон поискаха пловдивските художници на извънредно събрание на ДПХ вчера. Единодушно творците гласуваха „За”сключване на договор с общината за съвместна дейност, който да гарантира на Дружеството на пловдивските художници, че ще може да ползва безвъзмездно пространството за култура и след бъдещите строително-монтажни дейности там. Някои от участниците в срещата са „За” събарянето на сградата и изграждане на нова. Други са против бутането на галерията и „За” реконструкцията й. Те се притесняват, че при евентуалното ново строителство ще излезе археология, която ще забави процеса с години и през 2019-та ДПХ няма да има свое галерийно пространство. 

Председателят на Дружеството Снежана Фурнаджиева подчерта няколко пъти, че се е опитала да говори за сключване на договор с общинската администрация, но от там й отговорили, че нямало как юридически това да се осъществи преди самата реконструкция или евентуалното изцяло ново строителство. Това твърдял и адвокатът, с който тя работила. Значи не е никакъв адвокат. Може, разбира се. Има различни форми за подписване на такъв договор. Бъдете сигурни, че излезем ли от тук, няма връщане, заяви Румен Нечев. Мнението му съвпадна напълно с това на Жорж Трак, който също бе категоричен, че преди каквито и да е било строителни дейности на Гладстон, ДПХ трябва да има сключен договор с кметството, че бъдещата галерия ще продължи да се ползва от Дружеството.

В началото на събранието Снежана Фурнаджиева разказа в детайл как се е стигнало до тук. 45 години Дружеството е в тази зала. Тя е построена специално за него, като ангажимента на общината е да я обгрижва.  В момента състоянието на галерията е такова, че само ремонт на покрива няма да свърши работа. Всичко е амортизирано. Всичко е в дупки, зее и тече отвсякъде. След няколко посещения на място с кмета първо тръгнахме от идеята за ремонт, после минахме на цялостна реконструкция, разясни председателят на ДПХ.

До конкретната сума от 3,5 милиона лева за реконструкция на съществуващата сграда се е стигнало след подробен разчет от страна на администрацията. Това била и посоката, в която двете страни се фокусирали. Но настъпил обрат в казуса. Авторските права се оказали изненадващо в ръцете на арх. Тодор Абаджиев.

Появиха се хора, които искат да спънат това нещо.  Започна се офанзива от тяхна страна. Започна се извиване на ръце. Дори се заговори за съд. Авторът на сградата арх. Мерджанов ми се закле преди това, че няма да си даде авторските права, но ги е продал. Появи се и Ленко Григоров, който пусна писмо до Министерството на културата, че галерията била паметник на културата. Това бяха навързани действия- от едната страна промяната в собствеността на правата, а от друга искането сградата да бъде вписана като паметник на културата. Затова и ние минахме на ново задание. От реконструкция заговорихме за събаряне на сградата, дооформи картината Снежана Фурнаджиева.

Тя подчерта, че няма пълно доверие на управляващите, че след изграждането на нова сграда Дружеството ще се върне в нея, и затова се е стигнало до меморандум, подписан от всички групи в Общинския съвет, който дава сигурност на ДПХ, че новата сграда ще е в същите обеми и че ще бъде предоставена на художниците безвъзмездно.

Г-н Тотев ни каза ние да решим дали да се реконструира галерията с риск за съдебни битки с новите собственици на авторските права, или да се строи нова сграда. За г-н Тотев най-чистият вариант е събарянето, обясни пред колегите си Фурнаджиева. И допълни, че всеки момент ще се разбере дали галерията Е или НЕ Е паметник на културата, като очакванията са статутът й да не бъде променян от Министерството на културата. И на мен ми се иска да е реконструкция, но се притеснявам, че евентуално влизане в съд ще забави процеса и сградата няма да е готова до 2019г. Готови ли сме за битка в съд с арх. Абаджиев?, попита Снежана Фурнаджиева.

От думите й стана ясно, че ако се мине на вариант събаряне и строителство на нова сграда, време да архитектурен конкурс няма да има. Но ще има мини конкурс за идеен проект за сградата, който щял да върви паралелно със строителните дейности. Тя нееднократно подчерта, че има диалог с управляващите и конкретно с кмета и че има разбиране от тяхна страна относно това какви са нуждите и желанията на Дружеството.

Тук ще стигнем до археология. А това е много опасно. Ще влязат археолозите и ще останат на терена 2 години. Парите за залата ще отидат в археологическия музей, коментира евентуалния старт на ново строителство Жорж Трак.

В събранието като гост участва арх. Антоанета Топалова. Художниците се обърнаха към нея с въпрос относно легитимността на авторските права на арх. Мерджанов за сградата, тъй като той е работил към държавната МАШ Проект към момента на проектирането. Тя отговори, че правата са на проектанта. И допълни, че галерията е със статут на временна постройка, тъй като мястото е било предвидено за голямо кръгово кръстовище. И че временния й статут не означава, че тя няма архитектурни и конструктивни качества.

Румен Нечев и Жорж Трак поставиха въпроса с меморандума и гаранциите, които дава той. Този меморандум не е нищо. Той не ни гарантира юридически нищо. Нужен е договор, категорични бяха двамата творци. Не забравяйте, че ние не сме никакви тук. Ние сме просто едни наематели. За какви съдебни битки говорим въобще. За да останем тук е нужен договор върху въпросния меморандум. Ако трябва всички ще идем в общината, за да го заявим там, каза Румен Нечев. Нямам никакво доверие на хората, които работят в общината. Трябва да си гарантираме оставане в галерията, включи се и Вихра Григорова.

Така художниците взеха решение за подписването на договор, който да гарантира сигурност за Дружеството. Аз каквото можах- направих, каза Светлана Фурнаджиева и поиска друг да води разговори с администрацията в тази посока. Жорж Трак и Румен Нечев обаче подчертаха, че тя като председател на Дружеството е легитимният му представител. Ако трябва ще дойдем и ние, казаха двамата.

Така, с вчерашното събрание на ДПХ се разбра, че вътре в дружеството има напрежение, няма единно мнение по въпроса „За” или „Против” събарянето на сградата. Но има недоверие към администрацията. Каква ще е следващата стъпка от страна на кметството, тепърва ще разберем. Остава висящ и въпросът с присъствието на галерията на Гладстон в инфраструктурната карта на Пловдив в сакралната 2019г., тъй като времето изтича както дъжда през покрива на сградата. 

Международният Музикален Фестивал ТРИМОНТИАДА'2017 кани пловдивчани и гостите на града на едно неповторимо преживяване: "ВИЕНА ТАНЦУВА ВАЛС С ПЛОВДИВ НА СЦЕНАТА НА АНТИЧЕН ТЕАТЪР" на 08 и 09 септември 2017 година от 20.00 часа. С участието на Виенския Камерен Оркестър и пловдивския Младежки Камерен Оркестър "Франк Мартен Плейърс".

Младият пловдивски Международен Музикален Фестивал "Тримонтиада" пристъпва на сцената на Античен Театър с два многообещаващи концерта, които са чиста наслада за всички сетива. През първата вечер, на 08 септември 2017 г. от 20.00 часа, ще можете да се насладите на три изключителни дебюта:

Първият и най-вълнуващ дебют е концертът на пловдивския Младежки Камерен Оркестър "Франк Мартен Плейърс". След множество изяви в по-малки концертни зали, също така и в радиоконцерти на Национално Радио Пловдив, вече е време да концертира на най-величествена сцена в България: Античен Театър. Младите музиканти са вече в концертна треска. Те се надяват да получат подкрепата на пловдивчани.

Вторият дебют ще ни поднесат първокласните музиканти от Виенския Камерен Оркестър. Те безотказно завоюват световни сцени и нямат търпение да музицират на престижната показна арена в Пловдив.

Третата атракция е недостижимата австрийска императрица Елизабет "Сиси", интерпретирана от Роми Шнайдер в легендарния филм "Сиси", превръщащ театъра в концертно кино.

Диригенти на вечерта са: Виолета Стоянова, Пламен Проданов и Рани Калдерон.

През втората фестивална вечер, 09 септември 2017 г. от 20:00 часа, ще станем свидетели на още едно неподражаемо събитие.

За пръв път в историята си, Виенският Камерен Оркестър покани млади таланти от Пловдив, и ще ги приеме в редовете си като част от оркестъра. Това са шест младежи и деца (победители в специалено проведен за целта конкурс) членове на МКО "Франк Мартен Плейърс", а именно: Йордан Вичев, чело; Радослав Ненчев, чело; Стела Мандева, цигулка; Радостина Стоянова, цигулка; Амелия Станчева, цигулка, Ева Фей Мак Гонагъл, цигулка. Най-малките сред тях са едва дванадесет годишни. Да се свири в редовете на световно известния оркестър изисква голяма увереност в себе си. Затова на тях ще е необходима вашата цялостна подкрепа! Насърчете ги!

Компетентно подбраната програма съдържа и участието на пловдивската звезда, пианистката Галина Врачева, известна по целия свят с нейните концертни импровизации. Също така виртуозното сопраното Марена Райхел от Виена и австрийският композитор Паул Хертел.

 Акценти от програмата на двудневния фестивал:

Виенски валсове на Щраус; Полка на Цикан; Малко известно произведение от Ланер, посветено на Моцарт; Оркестровата сюита към филма "Императрица Елизабет-Сиси" на Паул Хертел; "Семпла симфония" на Бритън; Клавирни концерти на Моцарт и Хертел; Български произведения и още изненади...

Билети за фестивала може да закупите в мрежата на EVENTIM: https://goo.gl/P4svNV

Също така в билетен център пред Община Пловдив и музикалния магазин на ул. Отец Паисий.

| Цените на билетите варират от 20 до 70 лв. Има налични билети за двете вечери по отделно.

Организаторите на събитието препоръчват закупуването на комбиниран билет за двете вечери.

Линк към събитието във фейсбук: https://goo.gl/ZbXEC4

Линк към промо клип: https://youtu.be/vXzo3u4kBpc

 

 

Ето няколко трика, които ще ви помогнат да посетите любимите дестинации с минимални средства

В разгара на летния сезон кой не иска да отиде на почивка?! Разбира се, въпросът е реторичен. Без значение дали вече сте си взели полагаемите се дни лятна почивка или не, повечето от нас искат да си откраднат поне още ден-два на някое интересно и забавно място, а защо не и съвсем непознато. Винаги сте искали да посетите някоя страна, но все не се получава? Днес ще ви разкрием няколко трика, с които не само ще спестите средства, но и ще успеете да отидете на ново място с минимални средства.

Едно от основните неща при всяко пътуване е транспорта. Ако планирате да пътувате извън страната, проверете офертите, които предлагат нискотарифните авиокомпании. Така можете да обиколите половин Европа за 10-20 евро при това за двупосочен полет! Проверете всички възможни предложения, а ако искате да посетите ново място, но не сте сигурни къде точно искате да отидете – това е добър начин да изберете дестинация.

Бележка от автора: Ако някой ви каже, че с автобус ще ви излезе по-евтино, не приемайте тези думи за чиста монета. Така, например, двупосочен автобусен билет до Прага е около 200 лева, но само преди около месец авиокомпания пусна двупосочни самолетни билети до същата дестинация за 30Е с включен ръчен багаж.

Вторият съвет, който можем да отправим към вас е – бъдете гъвкави към датите. Ако категорично сте решили, че ще пътувате на 10-ти, най-вероятно ще ви коства значително по-голяма сума както пътуването, така и самият престой. Определете си период от време, в който да откриете най-доброто предложение за вас.

Резервирайте по-рано! Не само нощувките, но и транспорта ще бъдат в пъти по-достъпни ако планирате почивката си по-рано. Така можете да се окажете в Пиза за 12-15 евро на вечер или във Валенсия за 11 евро на човек за една нощувка. И това дори не са цените на хостели, в които ще спите в стая с още 5 души, а на самостоятелни спални. 

Настаняването е важно, но в крайна сметка не е всичко. Все пак отиваме на ново място, за да го разгледаме и да се забавляваме, а да стоим цял ден затворени. Именно поради тази причина ако пътувате с идеята, за да разгледате дадена дестинация, може би ще е добре да направите няколко компромиса с мястото, на което ще нощувате, т.е. изберете място за настаняване, което не е в същинския център на града, в който ще отседнете. Така не само ще се разходите из дадената дестинация, но и ще минимизирате разходите за нощувки. 

Пътувайте с ръчен багаж! Повечето нискотарифни авиокомпании предлагат услугата безплатно, така че не е необходимо да носите големи куфари и да плащате за тях допълнително. Не забравяйте само пликовете с цип, в които да поставите течности (ако пренасяте такива). И тук има важно уточнение, че всяка една от опаковките не трябва да бъде над 50 мл. Да, парфюмът ви може да е на половина, но ако опаковката му е 100 мл. няма да можете да го вземете.

Проучете дестинацията предварително. Какво имаме предвид?! Започвайки от местни семейства, при които можете да отседнете почти за без пари, до това кога са безплатните дни за посещение на някои от туристическите забележителности. В Италия, например, можете да посетите безплатно по-голямата част от музеите и галериите ако пътувате през третия уикенд на месеца.

Говорете си с местните хора. Те не само ще ви упътят към най-подходящото място, на което да похапнете, но и ще ви помогнат да усетите града, като хора, които живеят в него, а това определено е незаменимо преживяване. Можете да потърсите и пътеводител, създаден от жителите на дадената дестинация, така че да се ориентирате какво би ви било най-интересно да видите или правите в града или около него.

Разгледайте местността с колело. Автомобил под наем не е най-удачното решение за нискобюджетно пътуване, но ако все пак не сте почитатели на дългите разходки, повечето места вече предлагат велосипеди под наем срещу символичната сума от 2 евро на ден.

Надяваме се да сме ви били полезни! Ако вече имате опит в подобен тип пътувания, ще се радваме да споделите личния си опит в коментари под статията!

 

 

Пълен обрат в казуса и разкол сред ДПХ. Обвиняват председателя, че е предал дома на художниците

Дружество на пловдивските художници свика извънредно събрание в понеделник вечерта. В поканата е записано, че събранието е „свързано с предстоящия ремонт /събаряне/ на изложбената зала“. Художниците очакват да обсъдят последно вариантите, подходящи за тях, предвид старта на конкурса. Те апелираха по между си за масово присъствие, за да „се запознаят със специфичните особености на този казус, който е трудно да популяризираме електронно.“

Междувременно казусът със събарянето на Дома на пловдивските художниците внесе разкол в Дружеството. Част от членовете обвиняват сегашния председател Снежана Фурнаджиева, че ги е предала, съгласявайки се със събарянето на сградата. Коментари в този дух се появиха в социалната мрежа.

Противниците на идеята за бутането на сградата организират допълнително допитване до експерти, както и до всички организации, които през последните години са организирали културни събития в сгради на ул.“ Гладстон“, да излязат с максимално кратко становище - могат ли архитектурните й дадености да се разглеждат като композиции ?? архитектурен ансамбъл.

Освен това част от по-младите художници в града декларират готовност да излязат на протест против събарянето на галерията.

В тазвечерното събрание на Дружеството се взе решение с пълно мнозинство, което води до пълен обрат в казуса!

Очаквайте подробности!

Вторник, 08 Август 2017 10:30

Да отместим границите

 

 

ОТМЕСТВАНЕ НА ГРАНИЦИТЕ

15.07 – 31.08 2017

Откриване 14.07 – 18.30 ч

Куратор: Валтер Зайдл

Художествени интервенции в публичното пространство на Пловдив от

артистите Сабине Битър / Хелмут Вебер и Никол Сикс / Паул Петрич

Ето какво пише за проекта кураторът Валтер Зайдл:

„Публичното пространство винаги е било възприемано като място на кръстопът между архитектурни, социални, икономически и екологични начини на възприятие, произвеждащо субективни артикулации на реалността. Стремежът да бъдат разрушени моментните възприятия на регулиращите структури на публичното е една от метафорите, които изкуството използва, за да обърка и постави под въпрос основните параметри на пространството. 

Проектът „Отместване на границите” черпи енергията си от въпроса дали интервенцията е наистина едно от ключовите понятия на диалектическия материализъм – което според Ален Бадиу не се отнася само до плоските изображения, а и до критическите интервенции, надхвърлящи границите на изкуството и реартикулиращи идеологическите структури на съвременния неолиберален глобален капитализъм. Поканените художнически двойки подхождат критично към пространства и места с голям културен, социален и политически заряд и към въпроса как тези пространства и места могат да бъдат контекстуализирани в собствените им творби. Произведенията третират пространствата като места за производство със свои собствени социо-културни вътрешни светове (във фройдисткия смисъл на Innenwelt), намиращи визуална изява в екстериора.

 

FLUCA – австрийски културен павилион, намиращ се в близост до галерия SARIEV Contemporary и artnewscafe, ще бъде изходната точка на интервенцията на Сабине Битър / Хелмут Вебер. В променен вид работата им ще съживи интервенцията им във FLUC Vienna през 2004 г., третираща контейнера и заобикалящите го институции, изследвайки взаимовръзките между визуалността и архитектурните структури. Битър и Вебер анализират прехода от чиста архитектура към обитавани пространства, в които съжителстват разнообразни социални групи. Проектът им се простира от контейнера до заобикалящите го пространства и локации, които включват не само споменатите художествени институции, но достигат и до различни прослойки на обществото. 

Подобен е подходът и на двойката Никол Сикс / Паул Петрич. Тяхната изходна точка ще бъде тревното пространство пред галерията, което ще функционира като място за нетрадиционен вид теренно замерване. Територията от тревното пространство до съседните сгради и публично достъпни локации ще се превърне в опитно поле за картографиране, изследващо тънката граница между видимост и невидимост, и как тя може да бъде отместена. 

Двете художнически двойки имат различна отправни точки, от които творбите им ще се свържат със заобикалящата ги среда. Следвайки различен процес на визуално картографиране, който е едновременно съобразен с пространството и краткотраен във времето, произведенията им може би ще се срещнат на някой споделен кръстопът. В този контекст контейнерът FLUCA може да бъде използван като платформа за визуално програмиране, осъществено в сътрудничество с поканените художници.“

Валтер Зайдл

Сабине Битер / Хелмут Вебер

Housing Bubbles (2017), Инсталация

Сабине Битер/Хелмут Вебер показват измененa възстановка на тяхната интервенция във FLUC Виена от 2004, която ще обвърже контейнера със заобикалящите го институции и ще постави под въпрос формите на видимост в отношение спрямо архитектурни структури. Артистичното дуо анализира прехода от „просто“ архитектура към места за живеене като съ-съществуващи единици на разнообразни социални групи. Те създават дървена стена, която скрива контейнера от главния булевард и „играе“ с идеите за видимост и невидимост. На стената са окачени няколко изображения на модулни жилища, напр. „Японска метаболитна ера“, с неговите кръгови форми, както и „Сателитна кухня“ на Луиджи Колани. Кръглите структури са вдъхновени от основните параметри на земята, където, според Колани, „всички небесни тела са кръгли: те всички се движат в кръгова или елипсовидна орбита. Същият модел на кръгообразни, сферични мини-светове, орбитиращи един около друг, ни следва и в микро-космоса“. Последното твърдение е изследвано и във видеото „З_орб“, което вече е показвано във Виена и ще се прожектира в контейнера. Видеото също така е обвърано с утопичния потенциал на 60-те и обсесията по кръгли геометрични форми в увеселителните паркове.

Никол Сикс / Паул Петрич

Земя, Луна и Слънце (2017), 1:16 500 000

Отправна точка за този проект на артистите Никол Сикс и Паул Петрич са утопичните 60-те години на миналия век и научно-фантастичните филми от онова време, в които кацането на Луната и човешкото присъствие в Космоса са много често срещани теми. Артистите пресъздават размерите на Земята, Луната и Слънцето в необичайно съзвездие. Спазвайки мащаба от 1:16 500 000, Земята и Луната са превърнати в бетонни топки с диаметър 77 см и 21 см и разположение в пространството на FLUCA – австрийски културен павилион на 24 м. една от друга, разстояние отговарящо в съответния мащаб на това в действителност. И докато Луната е много малка и почти невидима в тревата, Слънцето с диаметър 84м трябва да е на разстояние от приблизително 9 км от Земята. Заради невъзможността да се направи подобна визуализация от бетон, артистите избират да разпръснат със самолет варовиков прах, който да илюстрира огромната разлика в размера на планетите и звездите, отново на подобно разстояние. Акцията ще бъде заснета и следата ще бъде запазена във видео материал, докато варовиковият прах постепенно се разгражда и изчезва.

Проектът е продуциран и подкрепен от Австрийско посолство в България и Федерално канцлерство на Австрия.

 

Следете събитието във фейсбук

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…