Един тон варовик на прах ще бъде разпръснат със самолет над специално определено място в околностите на Пловдив, в рамките на артистичната намеса "Отместване на границите” на австрийския куратор Валтер Зайдл. Подобна акция досега не е реализирана в България нито като мащаб, нито като концепция.  Проектът е част от програмата на австрийския културен павилион FLUCA на ул. Отец Паисий в Пловдив, който е съвместен проект на Австрийското посолство и Фондация Отворени изкуства. Избраното за акцията място е терен до село Първенец. Самолетът ще прелети няколко пъти над пространството разсипвайки варовика, който ще произведе специфичен ефект - облак във въздуха, а после и над самата земя. В близост няма хора, и има сертификат за безопасност на праха, успокояват организаторите. На пърформънса ще присъстват артистите, куратора и представители на Австрийско посолство, сред които зам. посланника по културните въпроси Томас Щьолц.

Разхвърлянето на праха е свързано с космическия и слънчевия прах, който всяка година попада на Земята и се смесва с натрупаната по сградите и улиците мръсотия. Всяка година изхвърляме тонове космически прах - явление, се изучава все повече от учените. Отправна точка за този проект на артистите Никол Сикс и Паул Петрич са утопичните 60-те год на миналия век и научно-фантастичните филми от онова време, в които кацането на Луната и човешкото присъствие в Космоса са много често срещани теми. Те пресъздават размерите на Земята, Луната и Слънцето в необичайно съзвездие. Спазвайки мащаба от 1:16 500 000, Земята и Луната са превърнати в бетонни топки с диаметър 77 и 21 см и поставени пред контейнера (Земята) и в тревното пространство до него (Луната, на разстояние от 24 м., отговарящо в съответния мащаб на това в действителност). И докато Луната е много малка и почти невидима в тревата, разстоянието до Слънцето трябва да е на около 9 км от Земята, а самото то с диаметър 84 м. Заради невъзможността да се направи подобна визуализация от бетон, артистите избират да разпръснат със самолет каменен прах, който да илюстрира огромната разлика в размера на планетите и звездите, отново на подобно разстояние. Пърформънсът ще бъде заснет и следата му ще бъде запазена във видео материал, докато каменният прах постепенно се разгражда и изчезва.

Квартетът изпя текста – протест, импровизиран на момента

ЗАЩО не може да свирим ЗАЕДНО?

Таня Кънева

Те са във ваканция, но ръцете ги сърбят, а сърцата им не могат без музика. И вместо да стоят над компютъра в нищонеправене искат да свирят, да свирят ЗАЕДНО.

Репортерът ни ги откри случайно в жежкия следобед на Малката главна. Изпълняваха известно класическо произведение в пълен синхрон пред смаяните погледи и камери на туристите. Капана.бг разпозна в квартета с клавир, акустична китара и две цигулки възпитаници на Музикалното училище под тепетата. Докато наглася лайф видеото над нотите се извиси репликата „горе вляво синя риза“.

Със следващото музикално (виж видеото) изпълнение паролата бе разкоснспирирана. Ако се вслушате в текста, импровизиран на момента, изкристализира един много основателен въпрос.

„Това е поздрав за Общинска охрана

защото не ни дават да свирим повече от двама, да!

И гледам аз надясно и също наляво -

няма костюмирани охрани, да.

Ма”ни, ми сега ако ни хванат

глобата ни е в кърпа вързана

защото сме повече от двама.“

ЗАЩО не може да свирим ЗАЕДНО? Този основателен въпрос, зададоха младите улични артисти.  

Младежите са наясно, че са в нарушение, но и протестът им, според нас, е кристално ясен.

Те имат и готова стратегия за глобата, която ни споделиха. „Ако ни глобят ще изсвирим и изпеем химна, а със събраните пари през това време ще си платим глобата.“

Екипът на Капана подкрепя протеста на младите музиканти и ще потърси отговор на въпроса им ЗАЩО!

Отива на най-големия метъл фест в света с мотора си

Билетите са подарък от Тотев (СНИМКИ)

Живко Жеков е късметлията, който спечели лотарията на кмета на Пловдив Иван Тотев.

Живко грабнал сърцето на градоначалника с коментара си  „Защото ще си разходя мотора до фестивала…“, призна Тотев.

Припомняме, че преди 8 дни кметът на Пловдив обяви своеобразна лотария в личния си фейсбук профил. Той каза, че подарява два билета за „Wacken Open Air” - фестивалът е най-голямото метъл събитие в света и се провежда от 1990 година насам. Заедно с билетите, печелившият получава 2 тениски с логото на Пловдив 2019 и още две на популярния фест.

Щастливецът получи билетите и фланелките преди минути в общината.

Така Живко ще сбъдне мечата на Тотев, който призна, че планирал да отиде на феста с мотора си, но се отказал в последния момент, защото преценил, че няма достатъчно стаж като рокер.

За сметка на това Живко Жеков е член на пловдивския мото клуб Бензин и заминава с мотора си Априлия на 27 юли в мечтаната дестинация.

В трите дни на фестивала в началото на август Живко и негов приятел ще се насладят на бандите: With Volbeat, Accept, Alice Cooper, Megadeth, Amon Amarth, Marilyn Manson, Avantasia, Kreator, Status Quo, Emperor, Morbid Angel, Heaven Shall Burn,  Mayhem, Paradise Lost, Rage, Trivium, Napalm Death, Annihilator, както и още 100 други групи и изпълнители, разположени на няколко сцени.  

Късметлията каза, че е приятел на кмета Иван Тотев само във Фесбук защото имат обща страст – рок и мотори. Той обеща, че ще изпълни условието да ходи с фланелка Пловдив 2019 в дните на фестивала и ще праща снимки, а след завръщането си ще се срещне пак с кмета, за да му разкаже за преживяното.  

Момчетата и момичетата заснеха първия си видеоклип из няколко от най-популярните локации в града

Студентите на Пловдивския университет от специалност „Музика“ сформираха първата университетска група. Формацията носи името „Жарава“ и обединява съвременната музика с българския фолклор по лек и елегантен начин, така че да подтикне младото поколение да се върне обратно към корените си.  В песента, която е кавър на популярната „Чичовите конье“, момчетата и момичетата съчетават фънк лятно звучене с български фолклорни инструменти и гласове. Гъдулка, тъпан, клавир, гайда и барабани обогатяват модерната музика, а гласовете на трите певици ще ви накарат да настръхнете.

„Жарава“ се появява по идея на Владимир Величков, преподавател в ПУ. Той разказа за Капана.Бг, че има много талантливи млади музиканти, на които преподава, но това някак не било достатъчно. Така, не след дълго, се сформирала и групата, която преди по-малко от 24 часа засне и първото си видео към песента „Чичовите конье“.

„Във видеото обхванахме емблематични за Пловдив места. Снимахме на надписа PLOVDIV 2019 на стълбите на Каменица, на Рахат тепе по залез слънце, пред бирария „Котка и Мишка“ в Капан, а на финала бяхме на Пеещите фонтани в Цар-Симеоновата градина“, заяви Величков. Освен музикантите, в продукцията се включиха и народни танцьори, които заиграха по павираните улици в квартала на творческите индустрии. В момента тече обработка на самото видео, което ще бъде факт съвсем скоро. 

Макар идеята да е чудесна, реализацията на подобен проект изобщо не е лесна задача. Организаторите споделиха, че са много благодарни на Пловдивския университет, който е поел разходите по заснемането на видеото, което ще ви покажем веднага след като стане реалност.

На снимката: Тържество пред пловдивския дом на Иван Вазов през 1929 г. Личен архив на Недко Каблешков

Вторият роден град на поета обаче не опази неговия паметник

Трима кмета издигат паметника – започва го Божидар Здравков, гради го Петър Малчев, открива го Димитър Костов

Владимир Балчев

През октомври 1880 г. Иван Вазов пристига в Пловдив и наема квартира навръх Джамбаз тепе.  Близо половин век по-късно, в съседство с този първи пловдивски дом на народния поет е построена  известната къща с куличките.   През 1881 г. Иван Вазов изгражда свой дом на днешната улица „Бетховен” №3, в който живее до есента на 1886 г. Тук създава част от произведенията, които по-късно ще го дарят с всенародно признание и почит.

След  завръщането от принудително изгнание, Вазов се установява в столицата, но Пловдив остава завинаги в сърцето му. И пловдивчани не забравят поета - през 1895 г., когато той празнува 25-годишнината от началото на своята творческа дейност, депутация от града под тепетата поднася на твореца скъпи дарове като благодарност за приноса му в духовното издигане на града. Следващото признание е от началото на ХХ век, когато в подножието на Джамбаз тепе е създадено ново читалище. Тъй като то се намира точно под скалите,  върху които е къщата, приютила Вазов през 1880 г., читалището е наречено „Иван Вазов”. 

На снимката: Портрет на Иван Вазов от времето на престоя му в Пловдив

През 1920 г. юбилейното честване за 50-годишнината от рождението на народния поет се превръща във всенароден празник. Пловдивчани отправят покана към твореца да посети града на своята младост. Възторгът по време на посрещането просълзява поета. Перонът на железопътната гара е изпълнен докрай от множеството. Още преди да слезе от влака, Иван Вазов е взет на ръце и отнесен до колесница, в която са впрегнати снежнобели коне. Колесницата тържествено поема по улица „Станционна” сред  шпалир от многобройни посрещачи. Когато шествието спира при Военния клуб, съобщават на поета, че от този момент улица „Станционна” вече носи неговото име. 

Следващото тържество в Пловдив е през януари 1929 г., когато върху къщата му на ул. „Бетховен” №3 е поставена възпоменателна плоча. Едновременно с това общинският съвет гласува решение някогашният дом на поета да се откупи и превърне в Къща-музей „Иван Вазов”. Ново гласуване от 1930 г. потвърждава предишното решение. И толкова. През 1932 г. поредният собственик разрушава къщата. Спасена е единствено възпоменателната плоча.

На снимката: Поздравителен адрес от пловдивското читалище „Иван Вазов” до народния поет по повод юбилейното честване през 1920 г. Къща-музей „Иван Вазов” – София

През 1937 г., когато кмет на Пловдив е Божидар Здравков, към общината е създаден културен комитет, който включва представители на културно-просветни институции и общественици. Едно от първите предложения е да се издигне паметник на Иван Вазов в Пловдив, определен от твореца като негов втори роден град. Паметникът да бъде послание към бъдещите поколения  и напомняне, че именно тук, под тепетата, народният поет е създал едни от най-вдъхновените си произведения. Идеята е обявена публично в началото на 1938 г. Старият общественик Недко Каблешков възторжено посреща предложението: „Пловдив, както в миналото, тъй и днес, може и трябва да бъде духовен център на нацията”. 

Предвижда се средствата за издигане на паметника да се наберат от дарения и благотворителни прояви. Министерството на просвещението изпраща първата помощ от 4 000 лева. На 16 юли 1938 г. абитуриентите от всички български и чужди средни училища в града внасят във фонда за изграждане на паметника целия приход от абитуриентския бал. Артистите от Пловдивския театър изнасят представление с изявление, че с посещението си пловдивчани ще подкрепят идеята за паметника. 

Възпоменателната плоча, поставена върху къщата на Вазов през 1929 г.

До пролетта на 1942 г. във фонда са събрани 70 000 лева. Още 20 000 са добавени от Министерството на просвещението. Става ясно, че събраните средства са твърде малко за изграждането на внушителен монумент. Затова културният комитет, ръководен от кмета Петър Малчев, решава да се направи бюст-паметник, като се обръща с молба към просветното министерство да отпусне допълнителни средства в бюджета за 1943 г. Едва тогава е обявен национален конкурс за проекта на паметника. Явяват се двама кандидати – големият български скулптор Андрей Николов и Мина Иванов. Офертата на проф. Андрей Николов е за 280 000 – 330 000 лв., а на Мина Иванов за 130 000 лв. Тъй като първата оферта не е по силите на културния комитет, тя отпада. 

Иначе Мина Иванов става известен още с първата си изява след завършването на Художествената академия през 1926 г., когато неговия проект за паметника на връх Шипка е отличен с трета награда. Висока оценка получава и скулптурната композиция „Св. Георги побеждава змея” на чешмата пред храма „Св. София”. Специалистите определят Мина Иванов като един от най-талантливите скулптори. 

Проектът на проф. Андрей Николов от 1942 г. Държавен архив - Пловдив

Същинската работа започва през пролетта на 1943 г., а паметникът е монтиран в Градската градина в близост до къщата на Иван Вазов през декември същата година. 

Паметник с история. По-точно беше паметник с история. Защото вече го няма – изчезна през безвремието след промените. Дали отиде за скраб, или потъна в нечия колекция, вече е без значение. Просто го няма. Сега на постамента от тъмен владайски гранит има друго изображение, което нито като материал, нито като размери пасва на постамента. Всъщност и новото изображение има история, но тя е друга. 

Преди няколко години столичани възстановиха скулптурната композиция „Св. Георги побеждава змея” на чешмата пред храма „Св. София”. Един пример, който ни дава повод да се замислим.

Първоначалният проект на Мина Иванов от 1942 г. Държавен архив – Пловдив

Паметникът на Васил Петлешков в Брацигово, издигнат по проект на Мина Иванов, 1940 г.

Бюст-паметникът на Иван Вазов в Градската (Дондуковата) градина, 1980 г. Държавен архив - Пловдив