"Хеброс" и "Паваж" с по две отличия от конкурса на списание Бакхус

„Хеброс“ триумфира за втори път като Ресторант на годината, победи и в категорията за обслужване

„Паваж“ също с два приза – Вкусно място и Ресторант на публиката

Пловдив се отличи освен като културна и като кулинарна столица. Снощи се раздадоха поредните награди на списание „Бакхус“ за най-добрите родни представители на ресторантьорския бизнес.

Градът ни гордо представи бранша с две заведения, еталон на професионализъм, прекрасна кухня и добро обслужване – ресторант „Хеброс“, намиращ се в Старинен Пловдив и ресторант „Паваж“, в сърцето на квартал „Капана“. И двата ресторанта спечелиха по две награди на гастро церемонията снощи в столицата.

Наградите „Ресторант на годината Бакхус, Acqua Panna & San Pellegrino“ се раздават повече от 15 години, като се определят от независимо жури, в което влизат представители на кулинарната критика, професионалисти и любители. Критериите за оценяване са много: избора на продукти, меню, качество на приготвяне на ястията, дали отговарят на концепцията на ресторанта, цените на ястията, дали описанията в менюто отговарят на това, което се сервира, обслужването, хигиената, иновации и други.

За втори път, най- престижната родна кулинарна награда „Ресторант на годината“ бе присъдена на "Хеброс“. Ресторантът грабна и приза за „Най-добро обслужване“.

Колкото до по-малкото, но също толкова очарователно заведение „Паваж“ – то си спечели любовта на публиката, която го определи като „Ресторант на читателите“, както и с другата престижна награда за толкова млад ресторант – „Вкусно място“.

Благодарение на старанието на собствениците на двата ресторанта, в Пловдив дойдоха почти половината от наградите в различните категории на конкурса на Бакхус. 

В разделя „Дебют 2016“ изкласи столичният ресторант Nikolas0/360, а шеф Кирил Стоев бе признат за „Най-добър млад готвач“. 

Тази година от Бакхус създадоха и нова категория за „Нова вълна“, където победителят е ресторант MEAT. 

Сред другите победители се нареждат и Grape Central за „Най-добра винена листа“, Before 10 за „Устойчива концепция Метро“ и други.

Пловдив е много горд със своите печеливши, които няма да оставят добрата работа, а ще продължат да се грижат за клиентите си с класа и още по-силна мотивация. 

Поздравления за екипите на "Хеброс" и "Паваж".

Снимки: списание "Бакхус"

Sony World Photography Awards е най-големият в света фотографски конкурс

Само преди няколко дни станаха ясни победителите в едно от най-престижните фотографски състезания - 2017 Sony World Photography Awards. Конкурсът за най-добра снима се проведе в 65 страни, сред които и България, като всяка страна има индивидуален спечелил. Националните награди са глобална програма, отворена за фотографи с различни способности. Тя има за цел да открие най-добрата снимка, направена от местен фотограф.

Победителят в най-големия фотографски конкурс в света е Иван Миладинов, който спечели признанието за снимката си „Стара река“, която виждате най-горе на страницата. Самият кадър е заснет в края на 2016-та година, изобразяващ красивите и меки есенни цветове.

Миладинов разказва, че снимата е направена в самия резерват „Стара река“, който съхранява все още дивата природа. Мястото е непокътнато и там могат да се срещнат редки животински видове като кафява мечка и благороден елен. "Много съм щастлив да спечеля този конкурс. Но истинското щастие идва от факта, че съм награден за снимка на пейзаж от България. Аз съм наистина горд да покажа на хората в чужбина колко прекрасна и дива е нашата природа. Това е най-голямата ми награда.”, споделя фотографът. 

Всички наградени снимки от конкурса можете да видите тук: https://www.worldphoto.org/sony-world-photography-awards/winners-galleries/2017/national-awards

Alex Andriesi, Winner, Romania

Arek Rataj, Winner, Poland

Kyaw Win Hlaing, Winner, Myanmar

Miriam Strong, Winner, New Zealand

Tim Cornbill, Winner, UK

Mohamed Roushdy El dor, Winner, Egypt

Simona Nalepkova, Winner, Czech Republic

На снимката: Обрейко Обрейков (в ляво) и Стефан Обрейков (в дясно)

Стефан Обрейков създава първото химическо предприятие в града под тепетата

Той инициира и финансира създаването на Търговската гимназия

Червеният пипер на сина му, Обрейко Обрейков, се ползва за произвеждането на екочервила в Америка

Синът утвърждава Международния панаир в Пловдив като такъв

Стефка Георгиева

Историята на рода Обрейкови, чието име носи една от пловдивските улици, започва извън града под тепетата. Фамилията идва от Клисура, като един от потомците е поборник в Априлското въстание през 1876 година. След Освобождението на България, част от рода се мести в Пловдив. С него идва и Стефан Обрейков, който подема редица инициативи в античния град и се стреми да внедри в Пловдив всички нововъведения, до които се е докоснал.

Стефан Обрейков завършва Търговската академия в Одеса, в която се смята, че го е изпратил негов работодател, за да може да организира ритмичното подаване на газ от Одеса до Бургас. Всичко, което Стефан е успял да спечели и спести от търговията в Одеса, инвестира в злато и руски държавни облигации. Връщайки се в България, той продава всичко и започва бизнес с недвижими имоти. От цялата инвестиция, обаче, остават 25 златни лъжици и 2 часовника, които в последствие са били конфискувани по време на национализацията. Стефан Обрейков пръв въвежда и модерното счетоводство у нас.

Той създава първото химическо предприятие – фабриката за първото синьо мастило в страната „Май“. За да бъде по-качествено производството, Стефан Обрейков изпратил, своята кумица да специализира в Чехия и да повиши нивото и качеството на работата във фабриката. С времето предприятието се разширило и увеличило производството си. Започнало производството на други цветове мастило, а в последствие черен туш, червен восък и лепило, като восъкът би предназначен предимно за износ за Франция, Италия и Португалия. И така се достига до момента, в който мастилото му е получило златен медал на Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив. Това е и самото начало на пловдивския Панаир, състояло се през август 1892 г. В него се включват  търговци и фирми от 24 страни.

През 1902 г. Стефан Обрейков е избран за подпредседател на пловдивската Търговско-индустриална камара, а между 1910 и 1912 г., и след това от 1919 до 1924 г. е неин председател.  Успоредно с това е член на всички търговски и индустриални организации на своето време. Още с встъпването си в длъжност на председателското място на Търговско-индустриалната камара се захваща с основаването на професионално училище.

Стефан Обрейков установява и изключително смущаващ факт – по негово мнение, голяма част от фирмените фалити се състояли заради неясното състояние им финансово състояние. По онова време, в България не е имало счетоводни предприятия, а подготвени кадри са липсвали и е било време да се създадат. Това е и една от причините той да дари значителна сума  и да инициира построяването на Търговската гимназия в Пловдив, където в последствие преподава френски език и счетоводство.

Пловдивчани и до днес се гордеят с красивата сграда на Националната търговска гимназия, но името на създателя на училището, обявен преди три години посмъртно за почетен гражданин на Пловдив, фигурира само на паметна плоча. Училищното настоятелство така и не взима решение гимназията да носи името на основателя си, който години наред я подпомага финансово, раздава стипендии на отличниците.

Това съвсем не е било достатъчно за новатора Обрейков. През 1905 година, по време на посещение в Париж, Стефан остава силно впечатлен от водното отопление с радиатори и бърза да донесе новата технология и у нас. Той успява да убеди един от собствениците на френска фабрика да приеме български ученик, който да пренесе занаята и новата технология в България, като изцяло поема разходите по обучението на младият мъж. След завръщането на майстора, той демонстрира уменията си първо в семейната къща на Обрейкови, която е първата сграда, която се отоплява с вода в страната.

Синът му, Обрейко Обрейков върви по стъпките на баща си. През 1912 г. завършва  с отличие право в Монпелие, а седем години по-късно се дипломира в Париж по специалността „Финанси и търговия". Защитава три докторантури и говори отлично френски, немски и английски.

В началото на Първата световна война завършва школата за запасни офицери в Княжево и заминава на фронта в редиците на 13-и артилерийски полк, с който се сражава край Дойран, където е ранен в главата с парче шрапнел, което не изважда до края на живота си.

През 1926 г. се жени за възпитаничката на Виенската консерватория Величка Обрейкова и на следващата година им се ражда син.

След края на войната, той започва търговия със захар, като през 1940 г. открива мелница за червен пипер, оборудвана с най-модерните за времето си технологии. Заниманието му се оказва изключително печелившо и започнал да изпраща всяка седмица по един вагон с червен пипер към Запада, включително и САЩ. Пиперът на Обрейков бързо станал популярен в Америка заради по-наситения си цвят в сравнение с другите пипери. Тогава той получава предложението с неговия продукт да се произвежда екочервила. Имало само едно условие – пиперът да бъде без семе. Нашенецът заявил, че това ще увеличи цената тъй като почистването на семето се прави ръчно, но американците щедро платили исканата сума.

Стечение на обстоятелствата или голям късмет, не се знае, но най-хубавото тепърва предстояло за Обрейко Обрейков. Египетска фирма поръчала от неговата мелница леко запечено семе на кафяв пипер, за което предложили много висока цена, тъй като за тях е афродизиак. Така, само са две години, малкото начинание на сина Обрейков се превърнало в голям бизнес и бързо започнало да трупа печалба за своя собственик.

Взимайки пример от баща си, Обрейков поема инициативата и с негови средства се построява сградата на Промишленото училище (сега Техникум по дървообработване), на Търговско-индустриалната камара, в която днес се помещава Съдебната палата. Малко по-късно във времето, баща и син Обрейкови заедно създават приюта за сираци „Елисавета Обрейкова" (днес частна Гимназия по икономика и управление).

Както вече споменахме, през 1930 г., Стефан Обрейков става председател на пловдивската Търговско-индустриална камара и работи в нея 13 години, чак до закриването й. Към този момент е назряла идеята Първото българско изложение в Пловдив да се превърне в съвременен панаир.

Най-голямото дело на Обрейко Обрейков обаче е Международният мострен панаир в Пловдив, основан под негово ръководство като председател на Пловдивската търговско-индустриална камара. Изложбата е открита на 4 март 1933 г. с реч на министъра на търговията Димитър Гичев и в присъствието на хиляди граждани и гости на града. В нея взимат участие 423 изложители от частния, обществения и държавния сектор от цялата страна, а това дава възможност на младата българска промишленост да излезе на международния пазар. След 9 септември панаирът остава единствената му призната от държавата заслуга, за която тя му отрежда лична пенсия. Самият ефектът от промишленото изложение е грандиозен и неочакван дори за самите организатори. 

Д-р Обрейко Обрейков поема инициативата да разгласи идеята навсякъде. Той се заема да убеждава отговорни фактори, от които зависи бъдещето на изложението, и пътува из цялата страна, за да разяснява ползите за България от един истински панаир. Урежда и множество срещи по министерствата, като разговаря с министър-председателя и министъра на търговията и финансите за превръщане на панаира в международен. Усилията му дават плод и от 1933 г. изложбата се превръща в национален панаир, който е високо оценен от българските фирми по онова време.

На 16 май 1934 г. Министерският съвет издава постановление Пловдивският панаир да бъде признат за постоянен и единствен в страната. През есента на следващата година излиза законът за тържищата и изложбите у нас, според който в България  има само един панаир и неговото седалище е в Града под тепетата. Тези нормативни документи веднъж завинаги слагат край на споровете между Пловдив и другите градове за домакинството на форума.

Заедно с тогавашния кмет на Пловдив, Божидар Здравков, д-р Обрейков успява да се пребори панаирът да получи и международно признание. Двамата участват през декември 1936 г. в заседанията на конгреса на Съюза на международните панаири (UFI) в Париж. Пловдивчаните пристигат там с мисията да предложат на конгреса кандидатурата на Пловдивския панаир за член на организацията. Представители на икономическите кръгове на Варна и София се опитват да осуетят тяхното начинание, но д-р Обрейков и Божидар Здравков надделяват и задачата им е успешно изпълнена.

Макар държавата доста мудно да отпуска средства и това да създава много трудности, в периода 1934-1943 г. успешно се провеждат десет издания на изложението, ръководени лично от д-р Обрейко Обрейков. В своя дописка във вестник „Последни новини” през 1943 г. той отбелязва: „Международният мострен панаир в Пловдив е едно голямо дело – дело на творческите сили на целокупното наше стопанство. Панаирът принадлежи на народа ни, на България и затова той трябва да бъде подкрепен и насърчен от всички и на първо място от държавата”. Самият д-р Обрейков помага с всичко, което има – с пари, със собствената си кола, с връзки и авторитет. Той движи цялата подготовка и при провеждането на международните панаири през 40-те и 50-те години не спира да следи работата на изложбения център дори на преклонна възраст.

„С постановката на  „Евгений Онегин” искам да накарам публиката да се потопи в една хубава утопия, която няма нищо общо с днешното прагматично време“, споделя режисьорът Вера Петрова

Опера Пловдив и Софийската опера и балет обединяват усилия, за да представят една внушителна по мащаб и художествени качества продукция на „Евгений Онегин”. Премиерата на  операта в Пловдив е на 8 април от 19 часа на сцената в Дом на културата „Борис Христов”.  Диригент на спектакъла е Лучано Ди Мартино, а режисьор е Вера Петрова от Софийската опера и балет. 

Музиката на Чайковски в „Евгений Онегин“ отговаря напълно на силата и въздействието на Пушкиновата поезия. Тя е пълна със сърдечна лирика, задушевност, топлота и искреност. Някои от сцените в операта бележат върхове в творчеството на Чайковски, като например цялата втора картина — писмото на Татяна. Експертите твърдят, че образът на Татяна е един от най-хубавите, най-завършените, най-цялостните и дълбоко психологични образи в цялата оперна литература . 

 Спектакълът на режисьора Вера Петрова трогва с красотата си и провокира размишления относно човешките отношения със задълбочения си емоционален характер. Тя споделя: „С постановката на  „Евгений Онегин” искам да накарам публиката да се потопи в една хубава утопия, която няма нищо общо с днешното прагматично време. Време, в което душата подтичва задъхана след хората и не може да ги  настигне. На сцената Евгений Онегин изживява един ретроспективен , аналитичен сън, в който прави анализ на целия си живот. Двамата централни герои се движат в два успоредни свята, които не успяват да се пресекат.  Ключов момент  в концепцията ми е конфликта между героите и социалното статукво.”

В Опера Пловдив вече пристигнаха три камиона, превозващи огромни механизирани декори, десетки мебели, над 300 костюма от периода и близо 100 перуки за една от най-внушителните продукции на пловдивска сцена.  Солисти, хор, балет и оркестър на Опера Пловдив репетират непрестанно с режисьора Вера Петрова повече от два месеца за премиерата на музикалния шедьовър от Чайковски. Ролите в Пловдив са поверени на  Евгения Ралчева, Вера Гиргинова, Виолета Радомирска, Ивайло Михайлов, Марк Фаулър, Михаил Пулиев, Елена Чавдарова - Иса, Емил Павлов, Божидар Василев, Валерия Мирчева, Евгений Арабаджиев, Владимир Ников, Живко Пейчев.

Билети за „Евгений Онегин” се продават на касата на операта в Дом на културата, в Билетен център пред Общината и онлайн в eventim.bg

Сградата е поредният паметник на културата в окаяно състояние в сърцето на града

Фамилия Обрейкови е сред знатните пловдивски родове,подели редица инициативи за развитието на вековния град и останали завинаги в историята му с инициативност, визионерство и естетика. Те са оставили пребогато наследство не на техните потомци, а на хората, живеещи под тепетата. На тях дължим Международния панаир, въвеждането на водните радиатори от Франция и няколко елитни гимназии. Какво се случва с наследството на Обрейко Обрейков, обаче? Къщата, в която е живял видният пловдивчанин се разпада.

Репортер на Капана.Бг провери на място състоянието на сградата, намираща се на ул. „Софроний Врачански“ 12. Оказва се, че къщата е в меко казано окаяно състояние. Долната част на фасадата се лющи. Макар това да не е фрапиращо, ситуацията става много по-страшна ако погледнем нагоре. От втория етаж на сградата падат цели парчета мазилка, оставяйки постройката само по тухла . Най-голям проблем се оказва красивата тераса с дърво и ковано желязо, която е надвиснала над главите на минувачите. Тя буквално се разпада и застрашава всеки минувач, който се осмели да мине по тротоара. От нея падат мазилка и парчета дърво по земята.

Към момента, къщата е оградена с обезопасяващи ленти, сигнализиращи на пешеходците да не минават около опасната сграда, която е регистрирана като паметник на културата през 1985 година. Тя е поредният защитен обект, който е в плачевно състояние, поради неправилно стопанисване или липсата на такова изобщо.

Все още не е ясно кой е собственикът на сградата към днешна дата.

Капана.Бг ще продължи да ви информира по темата.

Пеещи фонтани в Цар-Симеоновата градина, фонтанът пред Община Пловдив, както и самата сграда, ще светят в синьо в знак на подкрепа на инициативата

За втора поредна година, на 2 април (неделя), Фондация И АЗ МОГА / I CAN TOO и създаденият от нея Център за деца с аутизъм И АЗ МОГА в Пловдив се включват в световната инициатива за информираност за аутизма “Освети в синьо” / Light It Up Blue”. 

Всяка година на тази дата “Освети в синьо” привлича общественото внимание към състоянието аутизъм, като ключови сгради по света се осветяват в син цвят. 

През 2017 в, Пловдив, по инициатива на I CAN TOO, ще бъдат осветени емблематичните за града - Пеещи фонтани в Цар-Симеоновата градина, фонтанът пред Община Пловдив, както и отново сградата на Общината.

В подкрепа на каузата се включват доброволци на I CAN TOO и “Пловдив 2019”, които обединяват усилия, за да информират обществото за аутизма и дейността на Център И АЗ МОГА.

Центърът на И АЗ МОГА / I CAN TOO за работа с деца с аутизъм и техните семейства в Пловдив е най-големият в страната, който единствен в България прилага успешната терапия Грийнспан Флортайм (The Greenspan Floortime Approach). Специалистите в Центъра черпят практически опит и познания от американския експерт Джейк Грийнспан, който тази година гостува за втори път в България по покана на I CAN TOO. Благодарение на терапията, организацията помогна за подобряване състоянието на много деца и за напредъка им в три основни насоки - физическа регулация, емоционално развитие и интелектуални познания.

Това е първият по рода си Център в страната, към който ще се създаде Благотворителен фонд за подпомагане терапията на деца, чиито семейства са с ограничени финансови възможности.

Инициативата се реализира с подкрепата на: Община Пловдив, “Пловдив 2019”, “Заедно в час”.

Завършил е търгът за култовото място в сърцето на Стария град

Не става ясна концепцията за развитието на откритото пространство

Конюшните на Царя имат нов стопанин. Това се разбра днес, след като Под тепето се позаинтересува отново по темата. Информацията дойде от кмета Иван Тотев. Той подчерта, че търгът за култовото място в сърцето на Стария град е минал и има победител. Но не успя да посочи кой е той. Градоначалникът си спомни само, че е подписвал документи за стопанисването на обществената тоалетна, чието поддържане е част от ангажимента на новия наемател. Не става ясно още каква е концепцията за развитието на откритото пространство. Със сигурност ще има заведение, но дали отново Конюшните ще приемат културни събития, както това се случваше цели две десетилетия, не се разбра. По спомен на кмета, културните събития са заложени в условията на търга и такива ще се случат тази година. Той заяви, че лятото там няма да е нулево.

Към този момент в зеления оазис в архитектурния резерват не се случва нищо. Той пустее. Няма никаква индикация, че някой е взел под наем общинския имот и ще започва да го работи. Пловдивчани обаче очакват да се върнат на Конюшните това лято, след като миналия топъл сезон те не функционираха. Припомняме, че през 2016 г. изтече 20-годишната концесия, след което общината обяви процедура за отдаване под наем.