Капана.БГ
Конкурсът „Новите малки” ще отличи иноваторите в бизнеса със занаятчийски храни
В надпреварата могат да се включат ферми, пекарни, занаятчийски ателиета, къщи за гости и други микро бизнеси в земеделието и храните
С обща инициатива и учредяване на годишни награди Фондация LocalFood.bg, Slow Food в България, Националното Сдружение на Малките Семейни Ферми и Преработватели (НСМСФП) и Българска Асоциация Биопродукти ще отличат най-добрите идеи за микро бизнес в земеделието и храните, стартирали дейност през 2016 год.
Инициативата се финансира от Фондация „Америка за България”.
Целта на годишните награди е да подкрепят създаването и развитието на нови стартиращи микропредприятия, както и да насърчат сдружаването между производителите, мисия обединяваща усилията и на четирите организации в сектора.
Конкурсът се базира на първо по рода си проучване в България, което анализира стратегиите и тактиките на „новите малки” при навлизането им на пазара. Резултатите от анкетата ще покажат как те печелят доверието на потребителите, заставайки със своите лица до продуктите си и как успяват да се преборят с административните трудности и да изпълнят изискванията на регулациите в сектора.
Историите на отличените нови предприятия ще бъдат разказани в медии с национално покритие. Идеята е с тяхна помощ и с анализ на конкурса да се помогне за изграждането на по-ефективно и устойчиво развитие в производството на занаятчийски храни и на микро предприемачеството.
В надпреварата могат да се включат ферми, пекарни, занаятчийски ателиета, къщи за гости и други микро бизнеси в земеделието и храните. Те трябва да са регистрирали началото на своята дейност в периода от 01.01.2016 до 28.02.2017 и да имат не повече от 5 души персонал. Няма ограничение за типа произвеждани продукти. В конкурса могат да участват както производители на първична продукция, така и преработватели и собственици на обекти за продажба.
Кандидатури се подават до 30 април 2017 през страницата http://www.localfood.bg/new-small-businesses
Победителите ще бъдат обявени на 10 май 2017 в сайта LocalFood.bg и Facebook страниците на LocalFood.bg, Slow Food в България и Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП). Те ще получат:
- отличителен сертификат „Новите малки на 2016”
- заснемане на индивидуално рекламно видео от мястото на дейността
- специално интервю за Capital.bg
- специално предаване за AgroTV
- популяризиране на бизнеса чрез сайта на LocalFood.bg и в мрежата на партньорските организации
За „ЛокалФууд.Бг“:
Фондация „LocalFood.bg”е инкубатор за малки стартиращи бизнес инициативи в областта на храните. Тя развива национална мрежа от микро-предприятия и предоставя експертна помощ за ефективното им достигане до пазара, както и за успешното им развитие в дългосрочен план, спазвайки всички нормативни изисквания.
Освен менторска подкрепа, екипа има мисия да повлияе трайно и на политиките за малките предприятия в ХВП.
Общината дава на „Изкуство днес” сграда в Стария град срещу месечен наем от 23 лева и 40 стотинки
Емил Миразчиев ще ползва следващите пет години общо 65 квадрата с част от дворно място край Лапидариума
Ще се опита да възроди галерия Коридор там
Плаща по 50 стотинки на квадратен метър по Наредбата за наем на общинска собственост за дейност на организации с идеална цел
23 лева и 40 стотинки. Точно толкова ще плаща на месец сдружение „Изкуство днес”, за да ползва общинска сграда в Стария град, на ул. „Витоша”№1, до самия Лапидариум. Очаква се това да стане с решение на Общинския съвет този четвъртък, по предложение, внесено от зам.-кмета по общинската собственост Димитър Кацарски. Вероятно старейшините ще приемат предложението, а Емил Миразчиев и екипът му, ползвали до скоро Баня Старинна за Център за съвременно изкуство, да станат наематели на едноетажната постройка за срок от пет години. Става въпрос за две отделни помещения с обща площ от 65 квадратни метра и част от двор, в които „Изкуство днес” ще се опита да възроди галерия Коридор, помещавала се преди години в друга общинска собственост в Стария град. Самият Миразчиев не е сигурен дали това може да стане. Идеята му е била там да се организира резидентет център и галерия, но засега сградата ще функционира като офисно пространство на сдружението.
Заявлението на „Изкуство днес” за общинския имот в архитектурния резерват е входирано на 7 октомври, 2016г. Миразчиев е поискал сградата от общината, за да развива културна дейност в нея. Всъщност, сградите са две. Едната е с площ от 49 квадратни метра, в която в далечното минало е имало известно кафене. Другата се води селскостопанска постройка. За новото си пространство, сдружението ще плаща на общината по 50 стотинки на квадратен метър, тъй като договорът за наем ще се сключи съгласно Наредбата за началния размер на наемните цени на имоти общинска собственост за дейност на партии и организации с идеална цел. Месечното ползване на публичната собственост ще струва на „Изкуство днес” точно 19.50 лв. на месец, плюс 3.90 ДДС. За да влезе в имота сдружението ще трябва да плати депозит от два наема на куп или точно 39 лева без ДДС.
В последните няколко години сградата живя по различни начини. През 2012г. общината се опита да предостави имота на общинска полиция, за патрулите, които отговарят за района на Стария град. Дълго време обаче никой не влязъл във владение на „Витоша” №1. Тогава звеното на общинска полиция било преместено в сградата на Туризма в архитектурния резерват, а малката едноетажна постройка край Лапидариума останала празна. За да бъде предоставена за ползване на Занаятчийската камара. Там, в продължение на две години, там се е помещавало работното ателие на майстор по стъклодухане. С решението на администрацията да събере всички занаяти на едно място на улица „Стръмна” обаче въпросната сграда отново била опразнена.
Припомняме, че в момента Емил Миразчиев води битка за запазване на друга общинска собственост и превръщането й в Център за съвременно изкуство- Гарнизонна фурна. Припомняме още, че преди година и половина художникът написа с червен спрей Оставка на входа на Общинския съвет, заради драмите с гласуването на парите за културния календар.
ГХГ открива изложба „Голо мъжко тяло 1856 -1944“
Изложбата предлага първия по рода си визуален разказ за тази особена национална прикритост през фигурата на оставения без дрехи мъж
Градска художествена галерия - Пловдив показва „Голото мъжко тяло 1856 -1944“ – уникална по своя замисъл изложба-изследване на темата в българското изобразително изкуство. Автори на кураторския проект са изкуствоведите Аделина Филева, Пламен В.Петров и Рамона Димова от Софийска градска художествена галерия, на 4-ти април от 18:00 часа.
Впечатляващата експозиция съдържа творби както на знакови за изкуството ни имена, така и на позабравени или напълно неизвестни за широката публика художници. Според кураторите, темата за голото мъжко тяло в големия свят на изкуството не е нова. У нас обаче опити за представянето й както в пространството на музея/галерията, така и в теоретичен план отсъстват. Изследвана, проучвана, проблематизирана, споделяна като визуален разказ, тази история у нас остава маргинализирана.
Сред художниците, включени в изложбата, са Станислав Доспевски (1823 - 1878), Никола Канов (1864 – 1939), Захари Желев (1868 – 1942), Христо Станчев (1870 -1950), Георги Митов (1875 – 1900), Михаил Лютов (1887 – 1965), Йордан Кювлиев (1877 – 1910), Александър Мутафов (1879 - 1957), Никола Петров (1881 - 1916), Владимир Димитров – Майстора (1882 - 1960), Ненко Балкански (1907 – 1977).
Изложбата се открива на 04 април от 18 часа в Къщата с постоянна експозиция на художника Енчо Пиронков в Стария град (ул. „Васил Кънчев“№1) и ще може да бъде видяна до 24 април. Тя е придружена от каталог и се реализира в партньорство с Национална галерия, София, Национална художествена академия, Национален музей „Земята и хората“ – София, Съюз на българските художници, художествените галерии в Пловдив, Кюстендил, Сливен, Шумен, Плевен, Пазарджик, Казанлък, Стара Загора, Лом, Ателие-колекция „Светлин Русев“, фондация „Цанко Лавренов“, частните колекции на Александър Керезов, Боян Радев, Венцислав Кадиев, Владимир Георгиев, Иво Райков, Николай Младжов, д-рОгнян Делибозов, Тома Николов, Христо Баларев.
Какво казват кураторите:
Темата за голото мъжко тяло в големия свят на изкуството не е нова. У нас обаче опити за представянето й както в пространството на музея/галерията, така и в теоретичен план отсъстват. Изследвана, проучвана, проблематизирана, споделяна като визуален разказ, тази история у нас остава маргинализирана.
„Всяко голо тяло, колкото и абстрактно да е, трябва да събуди у зрителя някаква капчица еротично чувство, пък била тя и най-бледа сянка – и ако не стори това, то е лошо изкуство и лъжлив морал.“ – отбелязва в капиталното си изследване върху голото тяло в изкуството Кенет Кларк. Дори да не се съгласим с тази идеологема в нейната цялост, то като че ли не бихме могли да намерим разумни аргументи да опровергаем твърдението, че „голото“, поне на територията на изкуството, се свързва с понятия като сексуално и еротично. Понятия, които във всяка епоха, като че ли подлежат на предефиниране с добавяне на все повече разклоняващи се договорки и уточнения. Понятия, които се отразяват в традиционната култура на българина и намират свои своеобразни употреби в редица обреди, фолклорни песни, митопоетични представи. Въпреки това в изложбата „ГОЛОТО МЪЖКО ТЯЛО 1856 – 1944 Г.“, побираща в себе си не изчерпателна, но все пак представителна извадка от образи, проекции на тази „употреба“ трудно могат да бъдат видени в чист вид. Какви са причините за това? Какво дистанцира българския художник от тялото на мъжа? Защо с пренасянето на оголения мъж върху платното от твореца той се превръща просто в нееротичен обект, лишен от емоционалност? Откъде произтича този отказ от заниманието на художника с голото мъжко тяло? Как тези „употреби“ на голото мъжко тяло в изкуството на творците у нас се мислят от самите автори? А от наблюдателя?
Това са само една малка част от въпросите, които експозицията прави опит да постави в пространството на българското изобразително изкуство. Отговорите на тези въпроси едва ли могат да са еднозначни. Но това са отговори, без които голото мъжко тяло ще продължава да ни кара да отместваме престорено неловко поглед от него.
Изложбата предлага първия по рода си визуален разказ за тази особена национална прикритост през фигурата на оставения без дрехи мъж. Голият мъж, който по една или друга причина, щом напусне частното пространство, като че ли се превръща в смущаващ социума обект. Експозицията представя развитието на учебния мъжки акт през периода и „употребата” на голото мъжко тяло в творчеството на художниците у нас. Посетителите ще могат да видят 96 творби – живопис, рисунка и скулптура на 54 автори, някои от които са знакови имена в историята на българското изкуство, а други позабравени и напълно неизвестни за широката зрителска публика.
Изложбата е придружена от каталог и се реализира в партньорство с Национална галерия, София, Национална художествена академия, Национален музей „Земята и хората“ – София, Съюз на българските художници, художествените галерии в Пловдив, Кюстендил, Сливен, Шумен, Плевен, Пазарджик, Казанлък, Стара Загора, Лом, Ателие-колекция „Светлин Русев“, фондация „Цанко Лавренов“, частните колекции на Александър Керезов, Боян Радев, Венцислав Кадиев, Владимир Георгиев, Иво Райков, Николай Младжов, д-р Огнян Делибозов, Тома Николов, Христо Баларев.
Куратори: Аделина Филева, Рамона Димова, Пламен В. Петров
Станимир Видев на 60 г., стяга юбилейна изложба
Маестрото влезе в шестото си десетилетие с изкуство, танци и приятели
Маестро Станимир Видев чукна шейсетака вчера. Сред приятели и картини, художникът влезе в шестото десетилетие от пъстрия си живот. Направи го с танц и песен в любимото си място- галерия U P.A.R.K. Там, където често представя работите си. Снощи обаче беше различно. Партито на Видев бе сред платната на пловдивските стари майстори- такава е тематичната изложба, подредена в културния оазис на „Отец Паисий” в момента.
Вчера, бате Станьо, както го наричат мнозина, с чаша в ръка разкри, че стяга юбилейна изложба. Която скоро ще подреди в пловдивска галерия. Новите му творби до голяма степен са инспирирани именно от тези 60 години живот, повече от 40 от които посветени изцяло на изкуството.
Честит юбилей, маестро!
„Догодина по същото време” идва в Пловдив
ДОГОДИНА ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ е създадена от писателя и сценарист Бърнард Слейд през 1975 г. Почти веднага творбата става популярна сред публиката, като е представена повече от 1400 пъти.
„ДОГОДИНА ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ” разказва красивата история на любовта между Джордж (Христо Шопов) и Дорис (Лилия Маравиля).
Двама души, двама напълно непознати, се срещат в един забутан ресторант, някъде накрая на света. И двамата са женени, и двамата щастливо, и двамата имат всеки по четири деца. Срещат се, за огромна своя изненада се пожелават и без абсолютно никакви задръжки се оказват в едно легло. Почти банално начало. Обаче баналната изневяра се оказва начало на един епос, надхвърлящ с много отделните съдби, дребните и големи проблеми, които всеки от тях вкарва в тази връзка. Епос, в който с брилянтно чувство за хумор, ирония и малко тъга, тази история се превръща в митология или една любов, срещу която времето е безсилно.
29.03.2017
Начало: 19:00
Дом на Културата "БОРИС ХИРТОВ"
Представят изложба „Не на шега! 1-ви април 1969 г. Хуморът на Пловдив във Времето“
Изложбата е посветена на един сериозен повод - 48 години от създаването на Управление „Старинен Пловдив“. На шега или не, събитието се е състояло точно на датата 1-ви април 1969 година.
Авторите на изложбата „Не на шега! 1-ви април 1969 г. Хуморът на Пловдив във Времето“, служители на Общински институт „Старинен Пловдив“, решават да представят някои любопитни страни от живота в Стария град, хумористично пресътворени чрез рисунките, витражите и стенописите на Борис Димовски и Коста Форев, изрисувани в няколко къщи на Стария Пловдив.
Включени са също и интересни политически карикатури, поместени в първите пловдивски периодични следосвобожденски издания - в. „Кукуригу“, в. „Таласъм“ и в. „Стрелица“, любезно предоставени от Народна библиотека „Иван Вазов“ Пловдив. С тях организаторите на експозицията умело напомнят на публиката, че хуморът стои над конюнктурата във всеки един аспект от обществения живот. Със сигурност може да се твърди, че градът е оцелял, защото се е смял...
Изложбата ще бъде открита на 31 март 2017 г., петък, от 17: 30 ч. в Балабановата къща и ще продължи до 30 април 2017 година.
Краси Радков ще забавлява публиката в Мол Марково Тепе в деня на шегата
По случай 1-ви април-Деня на хумора и шегата, любимецът на малки и големи Краси Радков ще зарадва клиентите на Мол Марково Тепе. Смях и веселба в компанията на най-популярните му герои Гацо Бацов и Шишо Бакшишо очакват посетителите на най-забавното събитие на годината в търговския център. Актьорът от „Шоуто на Слави“ и любим комик на българската публика е подготвил много скечове и изненади, с които ще разсмее всички гости.
Уникалното по съдържание и характер импровизаторско комедийно шоу ще очаква жителите и гостите на Пловдив на 1-ви април от 13:00 часа на партера на Мол Марково Тепе.
Входът за събитието е свободен.
Мол Марково Тепе се намира на бул.”Руски” № 54, на пешеходно разстояние от централната главна улица на града и е лесно достъпен с автомобил и градски транспорт.