Концертът започна с едночасово въведение в историята на произведението и обстоен анализ от Камджалов върху всяка една отделна част

„Реквием“ е едно избавление на човешката душа, лъкатушеща се между Ада и Рая

Паулина Гегова

Моцарт е абсолютно съвършенство, за което не ни достига чистота. Така смята маестро Йордан Камджалов за гения на класическата музика и най-вероятно е прав. Мнозина, ако не всички, музиканти признават, че да свириш Моцарт е творческо самоубийство. Започваш, но не знаеш къде ще му излезе краят. Не си сигурен дали поемаш по една стръмна пропаст, от която не можеш да се върнеш. Остава ти само да рискуваш на сляпо и да се надяваш да успееш поне малко да се доближиш до този перфекционизъм.

„Реквием“ на Волфган Амадеус Моцарт е написан през 1791г. в ре минор KV 626, като последната молитва на композитора. За жалост, неговият земен път приключва преди да довърши произведението. Неговата работа стига до 7-ма част, а останалите са написани от брилянтният му ученик Франц Ксавер Зюсмайер, който така е попил от стила му, че не се забелязва каквато и да е разлика в звученето. Така, общо стават 14 части – Въведение:Вечен покой, Господи помилвай, Денят на гнева, Тръбният глас, Царят на изумителното величие, Припомни си, Низвергване на злословещите, Лакримоза, Дарове:Господи, Жертвоприношение, Свят, Благословеният, Агнецът Божий и Причистване:Вечната светлина,

Снощи диригент Йордан Камджалов, заедно с Genesis Orchestra и хор „Музикална лаборатория за човека“, изготвен само и единствено от непрофесионалисти, представиха творбата пред пловдивската публика в спортна зала Колодрума.

Концертът започна с едночасово въведение в историята на произведението и обстоен анализ от Камджалов върху всяка една отделна част, като музикантите демонстрираха секундни откъси от тях, докато във втората част можехме да го чуем цялостно, без прекъсвания, затаили дъх от вълнение.

„Реквием“ е действително една молитва. Едно избавление на човешката душа, лъкатушеща се между Ада и Рая, борещо се за своето изкупление. И докато Адът бива инструментално описан със струнни инструменти в лика на цигулки и виолончело, то Рая се описва с духовите. Именно те се използват в „старата музика“ за възхвала.

В снощния концерт се открои едно забележително явление – присъствието на две басетни корни, които са единствените такива инструменти в цяла България. Преди броени дни, маестро Камджалов обеща в открит разговор, че въпреки не добрата акустика на Колодрума, той и неговият екип ще се постараят да направят всичко възможно да не ощетят слушателите от звукова гледна точна. Спокойно можем да потвърдим, че обещанието беше изпълнено. Техниката и прецизността на изпълнителите караха инструментите да звънтят като камбани, а човешкият глас прокара тръпки по телата ни. Концертът се предаваше на живо, позволявайки на стотици българи, а и не само, по цял свят да се насладят на класическия шедьовър. На екрана се сменяха кадри от оркестъра и хора, с картини, изобразяващи тематиката в творбата – огън, извървеният път, ангелското начало във всеки от нас.

В Моцарт никой не може да се скрие. Тук всеки изпълнител остава гол. Тук параваните са невъзможни. Тук всеки остава сам със своето разбиране за звук, техника, фраза, мислите и чувствата му стават прозрачни, споделя маестро Камджалов.

Поради успеха на колаборацията между четирите звена – диригент, оркестър, солисти и хор, ще има и втори сезон на Genesis Orchestra, който ще се открие през октомври 2017г. 

Любовта и доброто настроение са водещи в деня за размисъл

Автор: Паулина Гегова

Фотограф: Александър Карамфилов

Броени часове ни делят от изборите в неделя, но както винаги пловдивчани са твърде позитивни и айляк и вместо да се затворят у дома и да разсъждават, заляха улиците на града.

Времето е прекалено хубаво и предразполага към разходки. Млади и стари, двойки, семейства с деца, приятелски компании или самостоятелни личности, които искат интимен отдих в градска среда, завладяха Главната улица, Копчетата, кафенетата и разбира се Трихълмието. Старият град бе препълнен както с кореняци, така и с чужденци. Попаднахме на голяма група азиатски посетители на държавата ни, които на всяка крачка снимаха архитектурните забележителности и красоти на Старинен Пловдив. А те бяха само част от общото цяло. Кой с бира в ръка, кой с безалкохолно, някои с велосипеди, други с коли, но всички с усмивка на уста.

Най-интересният феномен се появи в напълно неочакван облик – на чисто бял гълъб, символ на надеждата и чистотата, който прелиташе над насядалите по тепето хора, или кацаше на крепостната стена и им позволяваше да го хранят. Животното сякаш поемаше от доброто настроение наоколо и колкото и пъти да отлиташе, все се връщаше,позирайки за обектива ни.

Успяхме да заснемем и собственик на магазин, който размишляваше най-лесно с музика. Изпънал се на стол върху паветата, напълно се беше изолирал от заобикалящият го свят, останал сам с малката си китара.

В събота е време дори за сватби. От „Св. Богородица“ също се забеляза малък поток от хора. Но най-много от всички бяха влюбените. Като че ли с настъпването на пролетта и любовта стана по-видна и някак си ни топли от вътре.

Айлякът се чувства навсякъде днес. Просто излезте от портите на къщите си и ще станете част от този огромен къде координиран, къде не, хаос.

Колкото до изборите, явно на Небет тепе се мисли най-добре. Свежият въздух избистря мозъка, а гледката към многовековния Пловдив заражда телата с ентусиазъм и енергия.

Знаете ли, че…? Така започва статията, в която няма да ви занимаваме с много обяснения, дори никакви. Изброените по-долу факти, за едни може да са странни, за други налудничави, а за трети евентуално напълно логични. Какъвто и да е случаят, на земята, а и не само, се случват достатъчно абстрактни неща, с които си заслужава да се запознаете. Затова направихме и обещаното продължение.

И така – Знаете ли, че…

Формата на сърце, която сме свикнали да виждаме, всъщност символизира две анатомични сърца едно до друго.

Всеки ден се изпиват по 1.6 милиарда чаши кафе.

Съществуват златни хапчета, които струват 650 лв. за брой. Тяхна единствена цел е да направят израженията ви искрящо златни.

Колкото по-студена е стаята, в която спите, толкова по-голяма е вероятността да сънувате кошмари.

Всички синеоки хора могат да бъдат проследени до общ прародител, живял преди 10 000 години по нашите земи. Преди това хората са били с кафяви очи.

При морските кончета раждането се извършва не от женската, а от мъжкия. Той може да роди до 1800 бебета.

Докато се укривал във ферма колумбийският наркобос Пабло Ескобар изгорил банкноти на стойност 2 милиона долара, за да не измръзне дъщеря му.

Всички герои от анимацията „Мечо Пух“ символизират различни психични заболявания.

Ако Барби беше истинска щеше да е прекалено слаба, че да износи деца и толкова непропорционална, че да не може да върви изправена.

„Вегетарианец“ е стара индианска дума, която означавала „Лош ловец“.

Съществува книга със заглавие „Всичко, което мъжът знае за жената“. Тя съдържа 100 страници и всички те са празни.

Стийв Джобс, Томас Едисън, Хенри Форд, Бил Гейтс, Уолт Дисни, Марк Зукерберг и Ейбрахам Линкълн имат едно общо нещо – всички нямат висше образование.

Facebook е виновен за 1/3 от разводите по света.

През Средновековието на децата са им давали бира за закуска.

Първата титла за световното по футбол била направена от хартия и унищожена от дъжд. Сега тя се изработва от 5 кг. чисто злато.

Актрисата Ема Уотсън (Хармаяни от „Хари Потър“) има братовчедка по бащина линия, която през 1592г. е обвинена във вещерство.

Леонардо Да Винчи купувал животни в клетки, само за да ги пуска на свобода след това.

Всяка година 1000 писма пристигат в Йерусалим, адресирани до Бог.

Думата „политика“ идва от латински. Поли означава „много“, а Тика „същества, които пият кръв“. Така, буквалният превод става „Много същества, които пият кръв“.

Пиратите носели обици, за да може когато умрат, обиците да покрият разходите по погребението.

Томас Ланиър Уилямс III е американски писател, работил като драматург в американския театър. Писал е разкази, романи, поезия, есета, сценарии и мемоари. Професионалната му кариера започва към средата на 30-те години на ХХ век и продължава до смъртта му. Много от пиесите му се приемат за класики на американската сцена.

Награждаван е от New York Drama Critics`Circle. Tony Award за най-добра пиеса – The Rose Tattoo и Pulitzer Prize for drama за „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. През 1980 е награден с Президентския Медал на свободата от президента Джими Картър и сега е признат като един от най-успешните сценаристи на англо-говорящия театър.

Днес се навършват 106 години от рождението на великия драматург, поради което ви предлагаме 10 негови мисли за живота и литературата.

"Единственото нещо, по-лошо от лъжеца, е лъжец, който е и лицемер."

"Животът е само спомени, с изключение на настоящия момент, който минава толкова бързо покрай теб, че едва го усещаш."

"Когато си заобиколен от толкова много самотно живеещи хора, би било изключително егоистично да бъдеш сам."

"Успехът е блокиран между концентрацията за постигането му и планирането му… Успехът е срамежлив, няма да се покаже, докато гледаш."

"Не чакай с нетърпение деня, в който ще спреш да страдаш, защото когато дойде, ще знаеш, че си мъртъв."

"Всички сме опитни прасета в лабораторията на Бог. Човечеството е работа в развитие."

"Винаги съм бил мотивиран от негативното. Вероятната грешка ме кара да се върна към пишещата машина още същата вечер, преди ревютата да излязат."

"Идва време, когато като се погледнеш в огледалото, това което виждаш е това, което винаги ще бъдеш."

"Преднамерената жестокост е непростима и е единственото нещо, в което никога не съм се провинявал." - "Трамвай Желание"

"Единствените истински поети на нашето време, са в рекламните агенции."

Артисти на кокили и уроци по жонглиране преобразяват артистичния квартал

Стефка Георгиева

Слънчевите лъчи вече огряват по павираните улици на занаятчийския квартал, а гласовете на хората жужат и весели възгласи се чуват от всички страни. Повечето пловдивчани сякаш са се превърнали в работни пчелички и крачат напред-назад, бързайки по задачи, но много от тях се спират поне за момент да се порадват на вече настъпилата пролет. И докато едни бързат, втори откровено лентяйстват, то група хора се зае да предреши Капана и да му придаде нов, дори леко неочакван облик.

Интересни украси се появиха по улиците „Златарска“, „Христо Дюкмеджиев“, „Загреб“, „Павел Куртевич“ и „Кожухарска“, като част от проект „Лица“. Декорации от ликра плъзнаха по стените на къщите в квартала, а украсата е част от поредица пърформънси и инсталации, които ще можете да видите в периода от 22-ри март до 30 май. „В отделни дни от тези месеци, хората ще могат само да се включват в претворяването на Капана и изграждането на нови инсталации. Така всеки ще има възможност, както да помогне, така и да внесе нещо свое в цялата картина на отделните части от квартала или просто да се забавлява с нас“, споделят организаторите от театъра на огъня и сенките Fireter.

Едни от по-големите събития до края на преобразяването на Капана започват през следващия месец. На 20-ти април ви очакват артисти на кокили, които ще са преоблечени като пролетни цветя, за да зарадват малки и големи посетители на занаятчийския квартал. Месец по-късно, на 22-ри май, ще се разгърне шатра, в която ще се провеждат работилници по жонглиране, декори и ходене на кокили. Седмица по-късно, живите статуи на Пловдив се появят върху павираните улици, заедно с артистите на кокили.

Очаква ви и конкурс за улична инсталация. Повече информация за конкурса и двумесечното събитие, следете в официалната фейсбук страница на проект ЛИЦА/FACES/CARAS.