Капана.БГ

Капана.БГ

Вторник, 21 Февруари 2017 02:00

Принтират органи от стволови клетки

Представиха подробно методите за работа на 3D принтерите в Hackafe

В БАН работят за създаването на супер бърз принтер

Стефка Георгиева

Мястото за високи технологии в Пловдив Hackafe продължава тематичните си вечери в новото си пространство, намиращо се на ул. „Сборна“ 13. Миналата вечер бе посветена на 3D принтирането, а гост на събитието бе Тони Герджиков от София, който има фирма за търговия със сравнителното новата за нашите ширини технология.

Самата лекция бе своеобразно въвеждащо обучение в света на 3D принтирането. Тони подробно разказа за различните видове принтери и материали, с които работи, като междувременно даваше много примери от собствения си опит. Както вече писахме – с помощта на 3D принтер и скенер можете да принтирате всичко, в зависимост от размерите на машината, с която работите. Материалите могат да ви се сторят малко скъпи първоначално, но всъщност принтирането на един обект възлиза само на няколко стотинки, така че ако поверявате онлайн магазините и сте съвсем начинаещи, не се стряскайте.

Принтерите за масовия потребител са малки, с размери 20х20х30, за създаването на малки обекти. Съществуват и индустриални принтери, които могат да сканират и принтират цял човек или автомобил и в момента се работи по тяхното осъвършенстване.

Тони разказа изключително любопитна информация още в самото начало. За пример даде метална част, която се ползва в самолетите Бойнг. Самите самолети вече имат около 1-2% принтирани части. Разказа още, че в Англия има принтер, който принтира с шоколад - техниката е значително по-скъпа, но пък можете да си направите малка шоколадова къщичка съвсем спокойно.

Широко разпространени са 3D принтерите в сладкарството (разбира се, извън България). От захар се произвеждат различни и причудливи форми за декорация, украса, дори захарни бонбони, които в последствие можете да оцветите с предпочитана от вас сладкарска боя. В Канада и Китай се принтират дори цели къщи, но условието е жилищната сграда да бъде едноетажна.

Едно от най-интересните неща, които Геджиков разказа се отнася за принтирането на органи. Вече са принтирани уши и носове, но тъй като първата презентация за принтирането на нос силно е фрапирала аудиторията, тъй като е изглеждала като отрязана от тялото част, то представянето пред публиката е ограничено. В този случай, 3D принтерите работят директно със стволови клетки, като това позволява директното присаждане на органа върху тялото.

Hackafe също се сдобиха с новата технология преди няколко месеца и показаха нагледно как работи този тип техника. Само за няколко минути те принтираха обект от популярна онлайн игра, който може да бъде носен като медальон, а освен това беше фосфоресциращ и светеше в тъмното.

Оказва се, че Българската академия на науките също работи в тази насока. Тъй като принтирането на някои обекти отнема от няколко минути до 10-12, че и повече часа, нашите учени работят по създаването на супер бърз принтер.

Тематичните вечери в Hackafe продължават, а ако вие сте фенове на високите технологии или имате желание да направите първите си стъпки в тях – минете през новото им място на „Опълченска“ 13. Ще ви бъде интересно.

 

 

Съществуват около 7000 езика, повечето от които се говоря от малка група хора

Днес е Международният ден на майчиния език, който отбелязваме от 2000 година. 

Празникът е посветен на опазването на езиковото и културно многообразие по света. Международният ден на майчиния език се отбелязва за пръв път през 2000 г.  като всяка поредна година честването има различен акцент. 

Понастоящем в света съществуват около 7000 езика, като почти 96% от тях се използват от малка група хора (около 4% от населението на планетата). Запазването и съхраняването на повече от 6000-те езика, които съществуват в света, е сред основните цели на ЮНЕСКО. Организацията счита езиковото многообразие за един от най-мощните инструменти за съхраняване на материалното и нематериално наследство на човечеството. 

ЮНЕСКО активно подкрепя страните, които пълноценно използват всички методи на диалог и предаване на знания, насърчават езиковото многообразие, запазват образованието на майчин език, където това е възможно и по този начин утвърждават културното многообразие като обществена ценност.

По този повод ви припомняме стихотворението на Иван Вазов „Българският език“:

Език свещен на моите деди 

език на мъки, стонове вековни, 

език на тая, дето ни роди 

за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга 

и кой те пощади от хули гадки? 

Вслушал ли се е някой досега 

в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ 

се крий в речта ти гъвкава, звънлива - 

от руйни тонове какъв разкош, 

какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор, 

охулен, опетнен със думи кални: 

и чуждите, и нашите, във хор, 

отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб 

създаньята на творческата мисъл! 

И не за песен геният ти слеп - 

за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сe, откак съм на света! 

Сe туй ругателство ужасно, модно, 

сe тоя отзив, низка клевета, 

що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам 

и той ще стане мойто вдъхновенье, 

и в светли звукове ще те предам 

на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта 

и в твоя чистий бляск ще те покажа, 

и с удара на твойта красота 

аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

 

 

Нискотарифните полети на авикомпаниите допринасят силно за утвърждаването на туризма у нас

Приключи 34-то издание на най-голямото международно туристическо изложение в България – „Ваканция и СПА Експо“ 2017, което се проведе от 15 до 17 февруари в Интер Експо център – София.  То ще бъде запомнено с рекордния брой участници, представящи нови туристически продукти и атрактивни дестинации - повече от 380 участници от 20 държави в целия свят. Над  20 000 посетители имаха възможност да се възползват от привлекателните отстъпки, които през тази година достигнаха до 30% в дните на събитието, по данни на организаторите.

Петдесет български общини се конкурираха за вниманието на туристическите компании и пътуващите хора. Традиционно със свой щанд в изложението участва и Община Пловдив, чрез своето ОП „Туризъм“. Представянето на община Пловдив с всяка изминала година става все по-атрактивно и значително разширява достъпа до крайни клиенти на местните доставчици на туристически услуги.  

Мащабното туристическо събитие беше открито от служебния министър-председател на Република България проф. Огнян Герджиков и служебният министър на туризма Стела Балтова, които в приветствията си подчертаха важността на туристическия сектор за българската икономика и изразиха очакванията си и тази година индустрията на гостоприемството да запази възходящия си тренд. На церемонията по откриването присъства и заместник-кметът по култура и туризъм на община Пловдив, Амелия Гешева.  Специално внимание, пpeмиepът обърна на щанда на Пловдив, като не пропусна да изкаже подкрепата си за града като Европейска столица на културата през 2019. 

Щандът на Пловдив се радваше на голяма посещаемост през всички дни на изложението, а представителите на Общинско предприятие "Туризъм"- Пловдив осъществиха многобройни контакти с туроператори и представители на бранша от България и чужбина, които проявиха интерес към предстоящата Международна среща по туризъм (4-7 октомври 2017). Засилен интерес към дестинация Пловдив имаше и от страна на представители на национални и регионални електронни сайтове, регионални телевизии и печатни издания. 

Според специалистите в бранша, за утвърждаването на България, като предпочитана дестинация за кратковременни пътувания допринася увеличаващия се брой на компаниите, които откриват нискотарифни полети до нашата страна. Културните и спортните събития, са сред най-ефективните стимули за посещение на България и възможност за популяризиране на страната ни като перспективна бизнес дестинация. Само преди броени дни авиокомпанията „Райънеър” обяви своята втора линия от Пловдив до Брюксел Шарлероа, която ще стартира в началото на месец октомври, 2 пъти седмично, като част от планираната зимна програма за 2017г. В момента авиокомпанията има полети до Лондон.  „Райънеър” изпълнява редовни линии от летище „Пловдив“ от пет години и вече е превозила над 400 000 пътници. Именно с цел да подпомага развитието на аерогарата, през 2010 г. бе създаден и първият по рода си в страната „Фонд за развитие на летище Пловдив - Южната врата на България", в който  членуват общините Пловдив, Родопи, Асеновград, Куклен, Калояново, Първомай. 

 

Никой не строи православни църкви в циганските махали

Всичко това е политика

Интервю, което поражда повече въпроси, отколкото отговори 

Таня Грозданова 

Стига да имам акъл да отговоря. Така казва Нидал Алгафари преди да започнем с въпросите. Нидал е съвременно арабско име и означава „борба“. Разказал е преди това на четящите пловдивчани, дошли в Конферентната зала на НБ „Иван Вазов“ на представянето на книгите  му „Боже, защо Господ лъже?“ и „Аллах, ти милост имаш ли?“

Нидал Ахмад Алгафари е роден в София в семейството на сириец и българка. Завършва „Кинорежисура“, автор и режисьор на студентското предаване „Ку-ку“, включително и това за  АЕЦ-Козлодуй, за което бива съден. Според Комисията по досиетата е бил агент на бившата ДС. Бил е изп. директор на БНТ, оглавявал е най-дълго от всички, като делегиран продуцент „Шоу и развлекателни програми“.Продуцент, съсценарист, режисьор на игралния филм „Ла донна е мобиле“,режисьор на документалния филм „Сирия – история и легенди“, продуцент и режисьор на телевизионните предавания „Наблюдател“ и „Анонси“, дълги години се е занимавал и с политически PR. Женен е за Мадлен Алгафари, имат дъщеря и син.

Как оценявате Българската православна църква в момента? 

Българската православна църква мога да я разглеждам от много страни. Ако я разглеждам като история, то по десетобалната система и слагам 11. Ако я разглеждам като изкуство – слагам 12.

По-скоро как стои тя в обществото, влиятелна ли е според вас?

Ако я разглеждам като хора, човеци,  изпълнени с всичко човешко, което не им е чуждо, трудно мога да дам повече от 2. И то защо? Защото църквата (поне аз така мисля) – попът, едно време е бил нещо като моята Мадлен. Тоест той е бил психотерапевтът на селото, на махалата. Той е бил този, който е разрашевал проблемите, който е потушавал страх, който е утешавал, е участвал в работата. За съжаление, сега тези хора се отдалечиха много.

Защо се случва?

Дали защото сега изведнъж им се подаде възможност за някакви безумни такива страсти свързани с Мамона (не съм сигурен дали е само Мамона), но е факт, че загубиха много от позициите си. Скоро се сърдиха и се обиждаха за това, че имало въпрос за йога и за йогизма. Само че йогите ги има навсякъде и клубовете за йога са пълни, докато храмовете у нас се изпълват с хора само по празници и то 99% от хората даже не знаят защо са там. Знаят, че има едни клонки, които трябва нещо да ги праваят. Знаят, че там някаква свещ трябва да запалят, ама защо, за какво го правят това нещо там?! Духът на това нещо, което го правят, трябва някой да им го разясни. А обяснението не става от високомерието на това, че ти си митрополит или си владика. Трябва да се снижиш и да отидеш в къщата на човека, да му го говориш и обясняваш.

Даже едно слово имаше на патриарха, мисля че за миналата Коледа, в което той излезе и призова хората да  помогнат на бедните. За съжаление, трябва да се погледне сам себе си в огледалото. Той самият, като човек е изключително благ и красив, и приятен, и с гласа му – изключителен певец..., но трябваше да се види в позлата по него, трябваше да види в тия синджири огромни, които ги носи от злато... Само жезълът му би могъл да храни едно бедно село в продължение на няколко години. И тъй като той трябва да е примерът, който е за нас най-близко до Христа, Христа никога е нямал злато по себе си, Христа никога не се е возил, ходил е пеша, никъде не не е бил пазен от някакви телохранители, никога не е лелеел за някакви постове, за това да бъде възвеличаван, като някакав богаташ.

Тези хора просто си объркаха темите, за мое най-голямо съжаление. Тези хора, дали защото времената са били такива и повечето от тях са израснали в онзи строй, в който ДС се е намесвала, дали БКП-то, всичко може да го изтълкуваме. Факт е обаче, че тези големци в църкованата йерархия по никакъв начин не спомогват на тези, които са красиви и добри християни, които са много долу. Най –крещящият пример: на онзи бай Добри кой му помогна от тях? Какво направиха за него? Някакъв обяд ли му дадоха? Да го викна патриархът при него, да му каже благодаря, да му целуне ръка... като патриархът е длъжен да му целуне ръка. Да не казвам, че според традицията и обичая патриархът на бай Добри трябва да му измие краката. Е това е обичай, който изисква да се смириш.

Аз например не бих могъл да приема, че патриархът ми ще измие краката на един от неговите служител в Синода защото това е лицемерие. Те засвидетелстват внимание на тези, които им помагат, но не на онези от тях, които са най-долу в обществото. Това да си някак си горе при големците, по коктейли, това направи така, че да отблъснат хората.

Аз вярвам че хората ходят на църква. Да, но защо? Защото има някаква такава красота в църквата, но защо точно, каква е целта на това нещо?!

Защо споед Вас няма разнообразие на книги за деца и тинейджъри, издавани от БПЦ по подобие на други църковни общности?

Защо, има и ние ги знаем – на адвентиситите на йеховистите, има ги и то много. Ето има ги.

Знаеш ли защо няма? Защото в това пространство вакум няма. Когато ти имаш един благ, добър, словоохотлив, сладкогласен, като нашия партиарх, когато той отиде при дечицата-долу, в една деткса градина и седне и им разкаже за Христа, по начина по който ние го разбираме, да им разкаже за онези хубави случки, със сигурност ще ги заинтригува. Но когато се величаят отгоре и ги оставиш е това!

Защо само искат да наложат вероучение в училищата?

Аз съм убеден в едно нещо – много е хубаво да се изучава вероучение, но когато искаш да изучаваш вероучение, готов ли си с кадрите за това нещо. Подготви си ги. Ще ви дам пример с един човек, който беше изключителен в това. Казва се Мариян Стоядинов, той беше първото момче, което започна да преподава вярата в предаването „Ку-Ку“, като за съм го поканил и му направих тази рубрика. Този младеж беше толкова ентусиазиран, толкова красив, толкова хубаво говореше, че и партиархът не може да говори като него. Този човек е първият, който започна да получава писма, любовни писма от момичета. Не Слави, не Влади Въргала, не, Мариян – първи.  Защото този човек не каза никога лоша дума. Той говори много хубаво, нещо като Димитри Иванов, само че говори за вяра. Такива хора какво става с тях, къде отиват? Той може ше да бъде перфектният говорител на Синода, ако не митрополит. Сега в момента преподава теология  във Велико Търново.

Вижте сега какво се случва. Има ли циганска махала в България, в която да се изгражда християнска правславна църква? Повечето са или ислямски храмове, или са евангелистки. Защо ги няма нашите там? Защото това са цигани, за тях това са друго качество хора. Те ги изоставиха!

И вече всички други простотии, които се случват ги има навсякъде. Сега ние гоним нашите, че били хомосексуални по манастирите. Ми да, хомосексуализмът го има. Дали ни харесва или не ни харесва, макари и да го осъждат, ми да - има го. Но къде, къде по-лоши неща има, да кажем при католиците, в исляма... Но там тези хора успяват, по един или друг начин, да се съберат един до друг и да си помагат. Тук обаче не се помогна на Филарет,. Аз смятам че църквата трябваше да го защити. Първо – защото той е един от нея. Когато ти застанеш зад един такъв човек и го защитиш, аз ще знам, че утре когато аз отида в църквата да поискам помощ ще ме защитиш. Като виждам как се разправяш със собствените си хора, как да отида?! Хомосексуализмът - дали добър или лош – това е друга тема, но ти си длъжен да защитиш този човек, като духовно лице, което е застнало в онзи манастир. Да кажеш: да има и такива неща, но този човек е направил това и това хубаво. Или искате да ми кажете, че всики те са само лоши?!

Всичко това е политика.

Двайсетгодишната Ая представи първата си изложба

Паулина Гегова

Все нови таланти се появяват на бял свят, особено в България, където като че ли всеки може да бъде самороден диамант, стига да поиска. Нужен е кураж, усърдие и увереност, нещо, което често ни липсва. Такава е и двайсетгодишната Даяна Атанасова – Ая. Сама се определя като неуверена и притеснителна. И точно затова преди близо 2 години превръща една детска страст, а именно рисуването, в хоби, което желае да превърне в професия. Защо? Защото я кара да открие себе си.

Ая учи „Философия“ в Пловдивския университет, но открито признава, че нейното виждане за философията е много по-различно от това, което изучават, затова науката не намира място в творчеството й. Нейната философия за света е свързана с полета на душата. Или с плуването, защото и при двете замахът е един и същ. С цветната палитра, която образува познатата ни природа и с още по-цветни мечти.

Снощи тя представи първата си официална изложба, като реши да я направи в читалище „Съвременник – 1986“ в ж.к. „Тракия“, Пловдив, макар че родом е от Бургас.

Усещам Пловдив по-близък. Повече се откривам тук. Градът ме предразполага с мека топлина, затова не си представям по-подходящо място да направя своя дебют, казва Ая.

Самото място също не е избрано случайно. Далеч от централните галерии, читалището предлага една друга атмосфера – уютна, където хората да седнат, да вземат книга в ръце и да се полюбуват на заобикалящите ги картини.

Картините на Даяна са абстрактни, трудно е да определиш стилистиката и жанровата им композиция. Някои имат образи, в други тотално можеш да потънеш и да мечтаеш колкото ти душа пожелае. Боите, които използва са предимно темпера, понякога и акрил. Преобладават ярките цветове, но тук-там се срещат и по-тъмни тоналности, всичко зависи от настроението, в което е било момичето, докато ги е създавало.

Никога не знам какъв ще е крайният резултат когато хвана четката. Пускам се по течението. Изпадам в нещо като транс. Самият процес на рисуването е крайно освобождаващ. Картините ми са като мои деца – аз съм част от тях и те са част от мен. С тях показвам светът, такъв какъвто искам да е – по-цветен, разливащ се, не толкова линеен, че понякога дори и по детски наивен, обяснява младата художничка, която макар че е оптимист, че в България изкуство може да се твори, не е сигурна дали ще остане или ще замине за чужбина, защото там то е по-ценено.

Макар и цветни, в някои от картините на Ая може да намерим тъмнина и болка, напълно типични и логични за един млад човек. Все пак, най-голямото й желание е да предизвиква въображението на хората, а дали то ще бъде живописно или мрачно е въпрос на личен избор.

Вдъхновява се от таланти като Елиса Серафиа, Ърнест Волинек, Моне и още други. Смята да не спира да рисува, независимо какво я очаква за в бъдеще, защото, както казахме, в рисуването открива себе си, а всеки има нужда да открие себе си, за да се научи да живее в мир.

Изложбата ще продължи още 2 седмици. Можете да я разгледате от понеделник до петък, най-късно до 17:30 часа.

 

 

View the embedded image gallery online at:
https://kapana.bg/ulitza/itemlist/user/570-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD?iccaldate=2024-05-1&start=13006#sigProIda1dcadfbf1

Понеделник, 20 Февруари 2017 02:00

Специалните места за бира в Пловдив

 

Опитайте различни вкусове крафт пиво и жива бира в тематичните барове 

Пиенето на бира е едно от най-приятните неща, които могат да ви се случат. С приятели или без, в някой тематичен бар или на открита поляна, разбира се, и на плажа под лъчите на жаркото слънце, също. Любителите на пивото по света са милиони, а все по-голяма част стават хората, чието хоби е да пият и дегустират различни видове бира.

Според статистиката за 2016-та година, българинът пие по 77 литра от пенливата течност на година. У нас, най-популярна е обикновената лагер бира, която в горещите дни понякога замества водата. Тя се предлага от всяка от големите фирми мастодонти на родния пазар и е толкова добре позната, че дори започна да доскучава. Хубавото е, че в красивия Пловдив, броят на истинските ценители на бирата значително нараства. Естествено продължение на тази вълна е и появата на няколко наистина специални места, които предлагат най-различни видове крафт пиво, а безспорен лидер в това е бирарията в сърцето на артистичния квартал Капана – „Котка и мишка“.

Обикновената лагер бира можете да си поръчате във всяко заведение, в което седнете. Днес, ние от пловдивския гид lostinplovdiv.com  обаче, ще ви предложим 3 специални места за бира, където можете да се насладите на истинско, уникално и различно по вкус пиво , което ще бъде оценено от познавачите.

1.„Котка и мишка“ – както вече споменахме, първият и истински крафт бирен бар в Пловдив, който се намира естествено в Капана, е безспорен лидер в предлагането на бира. Със своето разнообразие от над 150 вида белгийско, немско, чешко, испанско и не на последно място - българско крафт пиво, „Котка и Мишка“ ще ви спечели от първото посещение. Различни видове ейл, плодови бири, карамелени нотки, дори бира с тиква и омари – всичко това можете да откриете в бирарията, намираща се на ул. „Христо Дюкмеджиев“ 14. Заведението е популярно още и с тематичните си вечери и седмици, които биват посветени на новите предложения и изкушават клиентите с различни вкусове. Ако сте любители на пивото, но не разполагате с достатъчно време, за да опитате всичко, което искате, можете да си вземете и няколко бутилки „течен хляб“ за вкъщи и да се насладите на аромата и пяната на своя диван или навън.

Съвсем скоро, собствениците на бирарията дори направиха първите си варки собствено пиво от любов към пенливата течност. Ако не е изчерпана поредната партида, можете да опитате бирата „Котка и мишка“ с вкус на къпина или шипка. Заповядайте, сигурни сме, че ще ви хареса...

Цялата статия четете в Lostinplovdiv.comhttps://lostinplovdiv.com/articles/34

Участие ще вземат членове на една от най-престижните специализирани организации - Международния комитет за консервация на мозайки (ICCM) и учени от България, Италия, Франция, Гърция, Тунис, Сирия, Испания, Великобритания и Македония

От 27 февруари до 1 март, включително, Пловдив ще бъде домакин на международно събитие с изключителна важност за културното наследството на града, избран за Европейска столица на културата през 2019 година. В Международния симпозиум „Консервация и реставрация на мозайки“, който ще се проведе в Дома на културата „Борис Христов“ ще участват членове на една от най-престижните специализирани организации - Международния комитет за консервация на мозайки (ICCM) и учени от България, Италия, Франция, Гърция, Тунис, Сирия, Испания, Великобритания и Македония. Организатори на Международния симпозиум са Община Пловдив, Международния комитет за консервация на мозайки (ICCM), Фондация „Балканско наследство“ и Сдружение „Български културни следи“.

Основната тема на форума е свързана със съвременните постижения и предизвикателства в областта на реставрацията и консервацията на мозайки. Темата е особено актуална за Пловдив в настоящия момент във връзка с интензивната работа по археологическите разкопки на обект „Епископска базилика на Филипопол IV – VI в“. Проектът за консервация, реставрация и експониране на подовите мозайки на Голямата Базилика се ръководи от доц. Елена Кантарева, която ще се представи с  презентация  на  1 март, в 12 часа. В рамките на форума ще се обсъждат широк спектър от теми, свързани със социализацията на подобни обекти и тяхното ефективно управление в контекста на културата и туризма. Водещи международни експерти и учени ще изнесат данни и анализи за добри световни практики.

По програма, в дните на своя престой участниците ще посетят Голямата епископска базилика, Малката базилика, Базата за реставрация и съхранение на мозайки на Археологически музей, Културен център „Тракарт“, Археологическия музей и ще разгледат забележителностите на  Стария град. На 28 февруари, те ще посетят и концерта на Ансамбъл „Тракия“ в Дома на културата.

На 28 февруари 2017 г, от 11 часа в Малката конферентна зала в Дома на културата „Борис Христов“  ще се състои пресконференция за представителите на медиите, с участието на Роберто Нарди – Директор на Центъра за археологическа консервация в Рим и Президент на Международния комитет за консервация на мозайки и Амелия Гешева – заместник-кмет „Култура и туризъм“ на община Пловдив.



ПРОГРАМА
1 март 2017 г, сряда

Отворени презентации на специалисти и експерти по реставрация и консервация от  Международния комитет за консервация на мозайки

Място: ДК„Борис Христов“ (голяма конферентна зала).

Работен език на симпозиума: английски.

09:00 - 10:30  Дискусии и презентации:

1.Гайл де Гишен – Почетен президент на Международния комитет за консервация на мозайки, Съветник на генералния директор на Международния център за изследвания върху опазването и възстановяването на културни обекти (ICCROM)
„40 години Международен комитет за консервация на мозайки: от културна асоциация до професионална Фондация“

2.Роберто Нарди – Директор на Центъра за археологическа консервация в Рим, Президент на Международния комитет за консервация на мозайки
„Реставрацията на мозайки: актуални факти и бъдещи перспективи“

3.Жан Мари Теутонико - Зам.-директор на Институт за реставрация „Гети“
„Инициативата Мозайкон за реставрация на мозайки в средиземноморския регион: изграждане на устойчивост, общност с практически опит“

10:30 - 11:00 Кафе  пауза

11.00 – 12.00   

1.Стефания Хлувераки – Атина, Гърция. Департамент по реставрация на старини и произведения на изкуството, архитектурно-консервационна лаборатория, Технически университет – Атина
„Дългосрочни образователни програми за документация и консервация на мозайки in Situ (на място)“

2.Айша Бен Абед – Тунис
Регионален координатор за Мозайкон, бивш директор на Тунизийския институт за паметници на културата
„Богатството на колекцията от мозайки в Региона Мозайкон: някои примери“

12:00 - 13:30 Презентации и дискусии с лектори от България и Македония:

1.Милена Крачанова - архитект, доц. Елена Кантарева-Дечева,
Факултет „Изобразителни изкуства”, АМТИИ Пловдив
Епископска базилика на Филипопол (Пловдив, България)- реставрация на подовите мозайки

2.Д-р Станислав Станев – изкуствовед, Николай Чолаков – реставратор, Иван Ванев – реставратор, Сдружение „Рест Арт“, България
Реставрация на мозайката „Дионисиево шествие“ от Стара Загора

3.Д-р Силвана Блажевска – археолог, Директор на Национална институция Стоби, Македония
Реставрация на мозайки в археологическия  резерват Стоби, Република Македония

14:30 - 16:30 Презентации и дискусии

1.Евелин Шантрьо - Франция
Директор на музея Мusée gallo-romain de Saint-Romain-en-Gal-Vienne, Департамент Рьоне, Франция
„Консервационни и реставрационни дейности в областта на античните мозайки в «Atelier de restauration de mosaïques de Saint-Romain-en-Gal»

2.Комайт Абдалах - Дамаск, Сирия
Бивш директор на Научните лаборатории на Цитаделата, Дамаск
„Дейностите по реставрация на мозайки в Сирия през войната (2013-2014)“

3.Джон Стюард – Старши консерватор в изследователския екип на „Историческа Англия“ (Historic England), Великобритания
„Реставрацията на мозайки: погрешни представи, сурова реалност, практически решения“

4.Монсерат Пужес и Дорка - Барселона, Испания
Представител на културен институт към съвета на община Барселона и отдела за консервация на културно наследство към Археологическата служба (Servei d'Arqueologia de Barcelona- ICUB)
„13-та конференция на Международния комитет за консервация на мозайки  в Барселона: мениджмънт и организация“

16:30 Заключителни думи на Роберто Нарди, Президент на Международния комитет за консервация на мозайки    



Роберто Нарди завършва специалност „Археология“ в Римския Университет „Сапиенца”, а впоследствие и специалност „Консервация и реставрация на археологически материали“ към Централния институт за реставрация в Рим. През 1982 г. основава Център за археологическа консервация (Centro di Conservazione Archeologica), частна компания, изпълняваща поръчки в областта на консервацията на археологически паметници. До момента е бил ръководител на повече от 50 консервационни проекта в 14 държави, между които – арката на Септимий Север и храмът на Веспасиан на Римския форум, Италия, мозайки в манастира Св. Екатерина, Египет, стенописи в медресето Амирия, Йемен, мозайки от град Зугма, Турция и т.н. Робето Нарди е автор на над 80 публикации за консервация и реставрация на археологически паметници и е президент на Международния комитет за консервация на мозайки (ICCM). 

Гайл де Гишен (бивш почетен президент на ICCROM) е инженер-химик. Ръководи консервацията на пещерата Lascaux, във Франция. През 1969 се присъединява към ИКРОМ, където развива цялостната си кариера, активно работейки по програми за превантивна консервация в 105-те страни членки на организацията. През 1977 организира първата конференция по консервация на мозайки, в резултат на която се създава ICCM. В продължение на 6 години е секретар на организацията, а през 1999 е номиниран за почетен президент.

Жан Мари Теутонико (секретар на ICCM) е заместник-директор, отдел „Програми“, към консервационен център „Гети“. Тя е консерватор на архитектурни паметници, с бакалавърска степен по „История на изкуството“ от университета Принстън и магистратура по „Опазване на културно наследство“ към университет Колумбия, специалност „Архитектура, планиране и опазване“. От 1983 до 1992 работи към Международния център за изучаване на опазването и реставрацията на паметници на културата (ICCROM) в Рим, където става двигател за развитие на международен курс по консервация на архитектура и е отговорник за изследванията и анализите при консервация на строителни материали. След като работи като като независим консултант към ЮНЕСКО в Занзибар, през 1995 М. Теутонико се присъединява към организацията „English Heirtage“ като старши консерватор на отдел „Консервация и проучване на сгради“.  До постъпването й в „Гети“ през септември 1999 година, тя е ангажирана с развитието и мениджмънта на обширна научна програма в областта на консервацията и строителните материали. Ж. М. Теутонико е автор на „Лабораторен наръчник за консерватори на архитектура“ и публикува в професионални списания и издания на конференции. Интересите й са в областта на консервацията и устойчивата употреба на традиционни строителни материали. Привлечена е в борда на ICCM през 2002.

Евелин Шантрьо е консерватор, следвала е архитектура в Париж до 1978 и след това специализира в където ръководи Atelier de restauration de mosaïques de Saint-Romain-en-Gal, което има за цел да опазва и и да се грижи за мозайките на антична Виена, Франция. Тази обществена структура е управлявана от департаментите Рейн и Изере и е създадена във връзка с развитието на програма за археологически обект и археологически музей Saint Romain en Gal, отворен от 1996. Работилницата се намира в обширно пространство, специално оборудване за съхранение и обработка на мозайки и има постоянен екип от 5 реставратора. Дейностите включват: диагностика, вдигане и връщане на мозаечни подове, разкрити по време на археологически разкопки, и също обработка на мозайки консервирани от 19 век на сетне. Като добавка към тези мисии, провеждани както на национално, така и на надрегионално ниво, работилницата работи по публикации, участва в научни срещи, тренинги и обществени мероприятия. Евелин Шантрьо е член на AFEMA (Франкофонска асоциация за изучаване на антични мозайки) от 1984 и е избрана за борда на ICCM през 1986.

Айша Бен Абед получава докторска степен от университета Екс-ан-Прованс и прави пост-докторантура в Сорбоната, Париж. Тя е била директор на отдел „Обекти и паметници“ към тунизийския институт за паметници на културата (INP) и организира множество кръгли маси по археология в Тунис. Била е директор на музея Бардо и куратор на няколко международни изложби. Работила е с ИКОМ за основаването на AFRICOM, организирането на първата среща ИКОМ-АРАБ в Хамамет и работилницата за незаконен трафик в арабския регион. Била е отговорник за четири антични обекта, съръководител на Френско-тунизийски разкопки и ръководител на Тунизийско-Френски проект за консервация и валоризация на обект Дуга. Съвместно с експерти в областта на полевата консервация участва в изготвянето на Стратегия за консервация и опазване на археологическите обекти в Тунис. Автор и съавтор е на шест тома от корпуса на тунизийските мозайки и на няколко книги и статии за архитектурата и мозайките в Тунис. Заедно със С. Вегер от Френската школа в Рим е съръководител на няколко сесии към "Ecole Doctorale“. Инициира сътрудничеството между Institut du Patrimoine Tunisien и Консервационен институт Гети за обучение на куратори на мозайки in situ. Проектът включва пет курса по мениджмънт на археологически обекти за тунизийски директори на археологически паркове. Участва и кординирa две Euromed програми за опазване на културно наследство и организира деветата ICCM конференция в Хамамет с помощта на консервационен институт Гети. Понастоящем е кординатор на програмата Мозайкон.

Комайт Абдалах завършва археология в университета в Дамаск през 2000, където прави и магистратура през 2001. През 2005 завършва втора магистърска степен по Археология в университет Сорбоната, където през 2009 защитава докторантура. Обект на неговите изследвания са мозайките от Сирия. През 2010 се връща в Сирия и работи като археолог към Генералния директорат на паметниците и старините в Дамаск. През 2012 организира курсове в университета в Дамаск. През 2013 е назначен за директор на Научните и консервационни лаборатории към Генералния директорат на старините, Дамаск. Контролирал е множество консервационни проекти за мозайки в Сирия, като цитаделата на Дамаск, Голямата джамия на Дамаск и др. От 2013 организира множество обучителни курсове по консервация на мозайки за студенти по археология в Сирия. Член е на AIEMA (Association International pour l'Etude des Mosaïques Antiques) от 2009.  Публикувал е няколко статии за мозайките в Сирия, в момента подготвя публикация за колекцията на антични мозайки, консервирани в музея Marret An-Noumn в северна Сирия.

Стефания Хлувераки получава своята бакалавърска степен в областта на археологическата консервация от Техническия университет в Атина, а своята докторска степен от Института по Археология от University College, Лондон. От 2006 до днес тя е преподавател по консервация на мозайки към Департамента на старините и произведенията на изкуството към Техническия университет в Атина. От 1997 до 2014 е главен консерватор към консервационна лаборатория W.D.E Coulson Conservation към Института по егейска праистория, Източен Крит, и ръководи няколко консервационни проекта с фокус теренна консервация  и консервация на движими археологически обекти. От 1993 организира и ръководи обучения по консервация на мозайки и архитектура към Европейския център за византийски и пост-византийски паметници и към Елинското дружество за близкоизточни науки в Йордания, Сирия и Оман. В момента работи по двугодишната програма INSTAP-KAPLAN за разработване на консервационни програми за архитектурни паметници в Гърция, който включва семинари, теренна практика и обучения. Нейните професионални и научни интереси са в областта на документацията, превантивната консервация на архитектурни останки, особено на архитектурни, мозайки in situ, олекотени системи за монтиране на извадени мозайки и възстановяване на мозайки след предходни консервационни намеси. Стефания Хлувераки е член на борда на директорите на ICCM от 2008 и вицепрезидент от 2014 година. Тя е сред основателите на Елинското дружество за близкоизточни науки (HSNES). 

Джон Стюард (касиер на ICCM) е старши консерватор в областта на строителната консервация и е лен на изследователския екип на „Историческа Англия“, Лондон. Учи история на изкуството в университета Британска Колумбия, Ванкувър, и консервация в университета Колумбия, Ню Йорк, специализира в ICCROM в Рим и института по археология, University College London. След обучение по консервация на мозайки към Atelier de Restauration de Mosaïques във Франция започва да се занимава с практическа консервация на мозайки и работи като консултант на археологически обекти  в Източното Средиземноморие и в Обединеното кралство, включително като старши консерватор към Британския музей и като консултант към Националния Тръст в Лондон. Той е член на ICCM от 1996 и е включен в борда от 1999. Д. Стюард е лектор в курсовете на ICCROM и консервационен център ”Гети“, в областта на мозайките и археологическите обекти в Средиземноморието (вкл. Мозайкон).

Монсерат Пуже-Дорка оглавява отдела за Консервация на културно наследство към Археологическата служба, културен институт към съвета на община Барселона. Завършва изкуства и арх. консервация в Университета Барселона. От 1986 до 1992 е професор във висшите учебни заведения по консервация – Тарагона и Барселона, където ръководи екипи от консерватори, с фокус на дейността: движима и недвижима собственост, включително мозайки. Тя е сред членовете-основатели на групата консерватори Grapac-cetec от 1994, формирана между Автономния университет на Барселона и университета Ramon Llull, Барселона. Тя е преподавател в различни курсове и практически работилници, също така е и сътрудник на местни и национални институции, като консултант в областта на консервацията на културно наследство.

Силвана Блажевска, получава магистърска и докторска степен в областта на класическата археология от университета „Св. Кирил и Методи“ в Скопие. Ръководела е и е участвала в редица проучвания на археологически обекти. Презентирала е резултатите от изследванията си на много научни конференции и срещи. Директор е на „Национална институция за управление на археологически обект Стоби“ от нейното основаване през 2009 година до днес, като е отговорна за провеждането на разкопки, супервизира консервационни дейности и развива програми за опазване и презентиране на многообразното културно наследство на римския град.

Елена Кантарева-Дечева е доцент във Факултет за „Изобразителни изкуства” при АМТИИ Пловдив. В момента е ръководител на реставрацията на мозайки от археологически обект Епископска базилика на Филипопол, а преди това ръководи реставрацията на мозайките от археологическите обекти Малка базилика и сграда Ейрене в Пловдив. Завършила е Националната художествена академия с магистърска степен по реставрация, има над двадесет годишна практика в реставрацията на мозайки като реставратор в НИПК и в Археологически музей Пловдив.

Николай Чолаков е реставратор на монументални и кавалетни паметници на културата. Участва в реставрацията на редица обекти в областта на монументалната стенна живопис и архитектурни повърхности, мозайката и иконописта. По-значими сред тях са Рилски манастир, църквата „Св. Йоан Алитургетос“ в гр. Несебър, църквата  „Св.Троица“ в гр. Банско, „Ранновизантийски терми“ в гр. Обзор, както и римската подова мозайка „Дионисиево шествие“ от Августа Траяна, експонирана в музея на Стара Загора. Настоящите му реставрационни проекти са свързани със стенописите от църквите „Св.Николай“ в гр. София и „Св.Георги“ в гр. Сандански.

Иван Ванев е реставратор, доцент в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките. Научните му интереси са насочени към историята и проблемите на опазването на културното наследство в България. Своите наблюдения, анализи и заключения той представя в множество публикации и в доклади на редица научни форуми. Научноизследователската му дейност, наред с работата му по индивидуални и колективни проекти в Института за изследване на изкуствата, включва и участие в реставрационни проекти по значими паметници, сред които са Рилския манастир, Александровската гробница, Мадарския конник, Преображенския манастир. Работи по консервацията на подовите мозайки от църквата „Св. София“ в София и на мозайката от римска вила от Августа Траяна, днес експонирана в музея на Стара Загора като  „Дионисиево шествие“.

Станислав Станев е изкуствовед, главен асистент в Институт за изследване на изкуствата при БАН, и се занимава с проблемите на късноантичното и ранносредновековното изкуство и архитектура. Фокус на изследователските му интереси са въпросите на ранната църковна архитектура и литургичното планиране. Автор е на множество публикации в специализирани издания, участник е в международни и национални конгреси, конференции и форуми. Участва и в изготвянето и изпълнението на проекти за реставрация, основни от които са проектите за средновековните църкви в Несебър (Св. Йоан Алитургетос) и Сапарева баня (Св. Никола) и за римската подова мозайка „Дионисиево шествие” в Стара Загора. Станев е председател на Сдружение „Рест Арт“ (София) от основаването му през 2005.

 

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…